Джон Литълууд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Джон Еденсър Литълууд (на английски: John Edensor Littlewood) е английски математик, най-известен с трудовете си в областта на математическия анализ, теорията на числата, диференциалните уравнения и дългогодишното си сътрудничество с Годфри Харолд Харди.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Литълууд е роден през 1885 година в Рочестър, Кент, най-големият син в семейството на Едуард Торнтън Литълууд и Силвия Мод (по баща Оукланд). През 1892 година, бащата на Литълууд приема поста на директор на едно училище в Уайнбърг, Кейптаун, Южна Африка, където заминава със семейството си. През 1900 година Литълууд се връща в Англия, където постъпва в лондонското училище „Сейнт Пол“, където негов преподавател е Франсис Сауърби Маколи, влиятелен специалист в областта на алгебричната геометрия.

През 1903 година Литълууд постъпва в Кеймбриджкия университет, колежа „Тринити“. През 1906 започва изследователска дейност с научен ръководител Ърнст Барнс. Избран е за почетен член на колежа Тринити през 1908 година и три години по-късно за Ричардсънов професор в Университета в Манчестър, но по-голямата част от кариерата му е свързана с Кеймбридж. Избран е за професор през 1928 година, пенсионира се през 1950 година. През 1916 година е избран за член на британското Кралско научно дружество, получава Кралски медал през 1929 година, медал „Де Морган“ през 1938 година, медал „Силвестър“ през 1943 година, медал „Копли“ през 1958 година и наградата „Синиър Бъруик“ през 1960 година. Председателства Лондонското математическо общество от 1941 до 1943 година.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от трудовете на Литълууд са в областта на математическия анализ. Един от проблемите, който научният му ръкодовител Ърнст Барнс му дава, е да докаже Хипотезата на Риман, задача, с която той не се справя; Литълууд обаче показва, че ако е вярна Хипотезата, то от нея следва Теоремата за простите числа и с това достига до противоречие. За работата си по Хипотезата, получава почетно членство в колежа „Тринити“. Връзката между Хипотезата на Риман и Теоремата за простите числа обаче се оказва известна за математиците в континентална Европа, по който повод по-късно в книгата си „A Mathematician's Miscellany“ Литълууд пише, че преоткриването на този резултат не хвърля положителна светлина върху изолираната природа на британската математика за времето си.

Литълууд работи и самостоятелно, и в съавторство, като безспорно най-известно е сътрудничеството му с Годфри Харолд Харди. Работи заедно с Мери Картрайт по проблеми в областта на диференциалните уравнения, произтичащи от ранните изследвания в областта на радарите. В кореспондентен режим работи по проблеми като диофантовата апроксимация и проблемът на Уоринг. С Реймънд Пейли работят заедно по теорията на Литълууд-Пейли, част от теорията на трансформациите на Фурие. Заедно със Сирил Офърд съвместно работят в областта на комбинаториката по проблема за случайните суми – област, в която продължават и до днес интензивните изследвания.

Сред докторантите му личат имената на Сарвадаман Чоула, Харолд Дейвънпорт и Доналд Спенсър.

Наред с множество хипотези и твърдения, кръстени на негово име или на тандема „Литълууд-Харди“, дело на Литълууд е и шеговитият закон, който твърди, че хората могат да очакват да им се случат „чудеса“ с честота от около едно чудо на месец.

Сътрудничество с Харди[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на много години Литълууд сътрудничи с Г. Х. Харди. Заедно двамата достигат до хипотезата на Харди–Литълууд, силна форма на хипотезата за простите числа близнаци, и Втората хипотеза на Харди–Литълууд.

Литълууд, заедно с Харди, открива в индийския математик Сриниваса Рамануджан гений от калибъра на Ойлер и Якоби и помага на Рамануджан да пристигне във Великобритания, и да започне работа в Кеймбридж. Въпреки че е самоук математик, Рамануджан впоследстие става почетен член на Кралското научно дружество и почетен член на колежа „Тринити“.

В своя лекция през 1947 година датският математик Харалд Бор казва:

За да илюстрирам в каква степен през годините Харди и Литълууд се утвърдиха като лидери на съвременната английска математика, ще си позволя да цитирам думите на един колега, казани веднъж на шега: „Днес има само трима наистина велики математика в Англия: Харди, Литълууд и Харди–Литълууд.“

Анекдотична случка от биографията на Литълууд е, че на една конференция той среща един германски математик, който живо се интересувал да открие дали наистина Литълууд съществувал, тъй като винаги си мислел, че „Литълууд“ е псевдоним, под който Харди публикувал второстепенните си резултати, под които не искал да стои името му. Твърди се, че когато чул тази история, Литълууд избухнал в смях. Подобна история се разказва и за Норберт Винер, и за Едмунд Ландау, който „толкова се съмнявал в съществуването на Литълууд, че си организирал специална разходка до Великобритания, за да види човека със собствените си очи.“

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „John Edensor Littlewood“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.