Джон Ричардсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Ричардсън
John Richardson
шотландски лекар и изследовател
Sir John Richardson.jpg
Роден
Починал
5 юни 1865 г. (77 г.)
Националност Флаг на Шотландия Шотландия
Научна дейност
Област Медицина, естествознание
Образование Единбургски университет

Сър Джон Ричардсън (на английски: John Richardson) е шотландски военноморски лекар, натуралист, полярен изследовател.

Ранни години (1787 – 1819)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 ноември 1787 година в Дъмфрийс, Шотландия, най-възрастният от дванадесетте деца на Габриел Ричардсън – пивовар, и Ан Муундел. Получава медицинско образование в Единбургския университет, а изпитите за лекар полага през 1807 в Лондонския Кралски хирургически колеж. Постъпва като хирург във Кралския военноморския флот, където служи 48 години и извървява пътя от асистент-хирург до главен инспектор на военноморските болници.

През 1814 г. Ричардсън е назначен за хирург на кралските морски пехотинци в Халифакс, Северна Америка. След завръщането си записва докторантура в Единбурския университет по медицина, ботаника и минералогия. Завършва през 1816 с дисертационен труд за болестта жълта треска, с която се сблъсква в Северна Америка.

Изследователска дейност (1819 – 1849)[редактиране | редактиране на кода]

През 1819 – 1822 участва като лекар и натуралист, а през 1825 – 1827 – като лекар, натуралист и заместник-началник в експедициите на Джон Франклин.

През 1826 г., като ръководител на самостоятелен отряд, картира северния бряг на Голямото Мече езеро. В северната му част открива залива Диз Арм и вливащата се в него река Диз. През юли и август 1826, след като Франклин разделя експедицията на два отряда, Ричардсън с лодките „Долфин“ и „Юниън“ изследва северното крайбрежие на Северна Америка от залива Маккензи на запад до устието на река Копърмейн на изток (114º з.д.) – над 1500 км. На изток от залива Ливърпул, на 70°38′ с. ш. 128°14′ з. д. / 70.633333° с. ш. 128.233333° з. д., открива нос Батърст, на югоизток от него – залива Франклин, а на изток от него – залива Дарнли (69°35′ с. ш. 123°40′ з. д. / 69.583333° с. ш. 123.666667° з. д.) и разположения между тях п-ов Пари. Открива южното крайбрежие на п-ов Уолластон (югозападната част на остров Виктория), протока Долфин енд Юниън (на юг от него) и залива Коронейшън (7 август, вторично, 68°10′ с. ш. 112°40′ з. д. / 68.166667° с. ш. 112.666667° з. д.). В югозападния ъгъл на залива открива устието на река Ричардсън. Изкачва се по река Копърмейн и по левия ѝ приток река Кендал (открита от него) и по река Диз на 1 септември се спуска до Голямото Мече езеро. През есента на 1827 експедицията се прибира в Англия.

През 1846 Ричардсън е посветен в рицарско звание, а през 1848 – 1849 участва в експедицията на Джеймс Кларк Рос за търсене на Джон Франклин. Самостоятелно изследва брега на Северна Америка от устието на Маккензи до п-ов Бутия, но не намира никакви следи от изчезналия екипаж на Джон Франклин. През ноември 1849 се завръщат в Англия.

Следващи години (1849 – 1865)[редактиране | редактиране на кода]

Ричардсън се проявява и като талантлив писател-популяризатор, пишещ на естествено-исторически теми. Написва няколко книги на тема арктическа биология и ихтиология.

След 48 години като военноморски лекар през 1855 се пенсионира. Оттегля се със семейството си в селището Грасмер в община Южен Лейкланд, където умира на 5 юни 1865 година на 77-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „John Richardson (naturalist)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.