Джон Ръскин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Ръскин
Портрет на Джон Ръскин (1863)
Портрет на Джон Ръскин (1863)
Роден8 февруари 1819 г.
Починал20 януари 1900 г. (80 г.)
Брантууд, Къмбрия, Великобритания
Професияписател, изкуствовед, мислител
Националностангличанин
Активен периодВикторианска епоха
Жанркритика
ТемаИзкуство, природа, общество
Дебютни творби„Съвременни художници“

Повлиян от

СъпругаЕфи Грей (1848 – 1854; анулиран)
Подпис
Джон Ръскин в Общомедия

Джон Ръскин (на английски: John Ruskin) (8 февруари 1819 – 20 януари 1900) е най-значимият изкуствовед и художествен критик през Викторианската епоха; меценат, акварелист, обществен мислител и филантроп. Автор на множество произведения в различни области: от естествени науки (геология, ботаника, орнитология) през изкуства (архитектура, митология, литература) до обществени науки (политическа икономика, социална политика, образование). Стилът му на писане е подобаващо разнообразен, като в началото е високо литературен, но с течение на времето се опростява с цел да стане по-широкодостъпен. Автор е на редица есета, трактати, лекции, поеми, пътеводители, наръчници, приказки, ескизи, и богата кореспонденция. Във всичките си писания набляга върху връзката между природата, изкуството и обществото.

Радва се на голяма популярност и обществено влияние във Великобритания, Европа и Северна Америка през втората половина на XIX век и до началото на Първата световна война.

Ръскин прави впечатление с излезлия през 1843 г. първи том на „Съвременни художници“ (Modern Painters), в който разглежда творчеството на Уилям Търнър и защитава тезата, че основната роля на художника е „истинността към природата“. През 1850-те години поддържа течението на прерафаелитите, които са силно впечатлени от неговите идеи. По-късно творчеството му се съсредоточава върху социални и политически въпроси.

През 1869 г. Ръскин става професор по изящни изкуства в Оксфордския университет, където и основава школа по графика.

Между 1871 г. и 1884 г. публикува серия от месечни „писма до работниците и тружениците във Великобритания“, в които осмисля и описва своята представа за принципите, върху които се гради идеалното общество. В резултат на това основава Гилдията на Сейнт Джордж, която съществува и до днес.

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

След известно затишие авторитетът на Ръскин отново е признат в началото на 1960-те години след публикуването на няколко академични изследвания на личността и творчеството му. Днес е признат като пионер в социалното мислене по въпросите на околната среда, устойчивото развитие, изкуството и занаятите. Неговите собствени рисунки и акварели намират все по-голямо признание, както и ролята му за процъфтяване на британското изобразително изкуство, архитектура и декоративни изкуства през втората половина на 19 век. Най-ценен е приносът му като надарен писател, като поетът Матю Андрюс говори за „гений, чувство и темперамент“, които демонстрира в четвъртия том на „Съвременни художници“. Необикновената му дарба да вижда нещата и да ги предаде на читателя превръщат неговите творби не само във важен епизод от историята на добрия вкус, но и значима част от английската литература[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Shrimpton, Nicholas. John Ruskin // Енциклопедия Британика, 15 ноември 2017. Посетен на 2 февруари 2018. (на английски)