Джон Уилмът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Уилмът
английски поет

Роден
Починал
26 юли 1680 г. (33 г.)
Националност Флаг на Англия Англия
Литература
Период 1674–1680
Жанрове сатира, пародия, експромпт, епиграма
Известни творби „A Satyr Against Mankind“ (1675)
Повлиян Джон Дън
Джон Уилмът в Общомедия

Джон Уилмът (на английски: John Wilmot), втори граф на Рочестър, е английски поет, автор на сатирични и нецензурни стихове и придворен на крал Чарлз II.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джон Уилмът е роден през 1647 в Дичли, Оксфордшир. Майка му, Ан Сейнт Джон, произлиза от семейство, свързано с парламентаристите, и симпатизира на пуританите. Баща му, Хенри Уилмът, първи граф на Рочестър, е офицер, служил на Чарлз II по време на неговото изгнание. Той умира през 1658, две години преди Реставрацията на Стюартите, и Джон Уилмът израства под покровителството на крал Чарлз II.

През 1659 Уилмът постъпва в Оксфордския университет и през 1661, само на 14 години, получава магистърска степен от чичо си Едуард Хайд, канцлер на университета. След пътуване до Франция и Италия, той се завръща в Лондон и се присъединява към кралския двор. През 1667 се жени за Елизабет Малет, богата наследница, която се е опитал да отвлече две години преди това.

В кралския двор Рочестър, заедно с група приятели, като Хенри Джермайн, Чарлз Саквил, Джон Шефилд, Хенри Килигрю, Чарлз Седли, Уилям Уичърли, Джордж Етъридж, става известен с пиянството, остроумието и екстравагантността си. Негова любовница става Елизабет Бари, най-известната актриса от времето на Реставрацията. Заради скандалното си поведение Уилмът неколкократно е прогонван от двора.

Титулна страница на книгата на Джилбърт Бърнет Няколко епизода от живота на Джон Уилмът, граф Рочестър, 1680.

Поезията на Джон Уилмът е силно повлияна от произведенията на Джон Дън. Макар че му липсват поетическите умения на повечето негови съвременници, той компенсира това с остър език и саркастично остроумие. Сред най-известните му поеми са „A Satyr Against Mankind“ (1675), унищожителна критика на рационализма и оптимизма, и „History of Insipids“ (1676), изпълнена с нападки срещу управлението на неговия покровител Чарлз II. Докато Уилмът е жив, повечето му стихове се разпространяват в ръкопис или в анонимни памфлети, и са издадени под неговото име едва след смъртта му.

Джон Уилмът умира през 1680, вероятно от сифилис, други венерически болести и алкохолизъм. В последните дни от живота си той е посещаван от познати на майка му с религиозни възгледи, най-вече Джилбърт Бърнет, по-късно станал епископ на Солсбъри. След смъртта на Уилмът е обявено, че на смъртното си легло той се отказва от атеизма и неговата история се цитира в множество религиозни трактати през следващите два века. Достоверността на събитието е съмнителна, тъй като единственият източник за него е Бърнет, който често критикува Рочестър за начина му на живот и може да е измислил историята, за да я използва за свои цели. Например той я използва, за да унищожи много от неговите неиздавани произведения.

Джон Уилмът в съвременната култура[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1994 е поставена пиесата „The Libertine“ от Стивън Джефрис, която е основана на елементи от биографията на Джон Уилмът.
  • През 2005 е издаден филмът „Развратникът“ („The Libertine“), основаващ се на пиесата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilmot, John и др. The Complete Poems of John Wilmot, Earl of Rochester. New Haven, CT, U.S., Yale University Press, New Ed edition, 2002. ISBN 0-300-09713-1.
  • Wilmot, John. The Debt to Pleasure. NYC, NY, U.S., Routledge/Taylor and Francis Group, 2002. ISBN 0-415-94084-2.
  • Greene, Graham. Lord Rochester's Monkey, being the Life of John Wilmot, Second Earl of Rochester. NYC, NY, U.S., The Bodley Head, 1974. ASIN B000J30NL4.
  • Lamb, Jeremy. So Idle A Rogue: The Life and Death of Lord Rochester. Sutton Publishing, New Ed edition, 2005. ISBN 0-7509-3913-3.
  • Johnson, James William. A Profane Wit: The Life of John Wilmot, Earl of Rochester. Rochester, NY, U.S., University of Rochester Press, 2004. ISBN 1-58046-170-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]