Джон Форд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Форд
John Ford
американски режисьор
John Ford 1946.jpg
Роден
Починал
31 август 1973 г. (79 г.)
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Филмова кариера
Активни години 1917 – 1966

Уебсайт Страница в IMDb
Джон Форд в Общомедия

Джон Форд (на английски: John Ford) е американски режисьор, актьор и офицер (контраадмирал). Известен е най-вече с уестърните си, военните си филми и филмовите си адаптации на известни американски романи. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джон Форд е роден на 1 февруари 1894 година в Кейп Елизабет, щата Мейн. Истинското му име е Шон Алоизиъс О´Фини. Син е на ирландски имигрант, собственик на питейно заведение и е тринадесето дете в семейството. През 1913, малко след като завършва училище, заминава за Холивуд при брат си, който по това време работи в киностудиото „Юнивърсъл“ като актьор. В началото Форд е сценичен работник, реквизитор, каскадьор и дубльор на брат си, а през 1915 е статист в лентата „Раждането на нацията“ („The Birth Of A Nation“) на Дейвид Грифит. През същата година става асистент-режисьор и актьор във филмите на брат си, вече под псевдонима Франсис Форд. В периода между 1917 и 1920 година е режисьор на над 30 филма за „Юнивърсъл“, повечето от тях уестърни с актьора Хари Кери.

През 1920 година се жени за Мери Смит, от която има две деца. Въпреки петгодишната си връзка с актрисата Катрин Хепбърн, Форд така и не се развежда. Премества се във „Фокс“ през 1920 година и до 1923 година снима под псевдонима Джак Форд, отново предимно в жанра уестърн, който най-добре отговаря на възприятията му за света и на ценностната му йерархия.

През 1921 година Форд започва да се занимава с режисура като асистент на Лоис Уебър. През 1920 година Лоис изпълнява длъжността на президент на днешната „Режисьорска гилдия на Америка“.

Любимото място за снимане на Форд е Долината на паметниците в Юта. То му позволява да комбинира красотата на американския запад с режисьорския си талант. Така той създава едни от най-запомнящите се и красиви сцени в киното. Неговите филми, снимани в този регион, повлияват толкова силно на зрителите, че режисьорът Орсън Уелс веднъж заявява, че много други режисьори нарочно избягвали тази територия за правене на снимки, за да не ги обвинят в плагиатство.

Форд е известен и с грубото си отношение към актьорите, с които работи. Венъж нарича Джон Уейн „голям идиот“, а друг път нанася удар на нищо неподозиращия Хенри Фонда. Въпреки това актьорите, работили с него, са убедени, че неговият труден характер е спомогнал за по-доброто им представяне.

В годините на Втората световна война Форд губи окото си по време на снимките на наградения с Оскар за документални филми „The Battle Of Midway“ (1942).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1924 Железният кон The Iron Horse
1926 3 Лоши мъже 3 Bad Men
1927 Нагоре по течението Upstream
1928 Къщата на палача Hangman's House
1928 Четирима синове Four Sons
1930 Мъже без жени Men Without Women
1930 По реката Up the River
1931 Arrowsmith
1932 Плът Flesh
1933 Доктор Бул Doctor Bull
1934 Изгубеният патрул The Lost Patrol
1934 Съдия свещеник Judge Priest
1935 The Whole Town's Talking
1935 Доносникът The Informer
1935 Steamboat Round the Bend
1936 Затворникът от остров Акула The Prisoner of Shark Island
1936 Мери Шотландска Mary of Scotland
1936 Плугът и звездите The Plough and the Stars
1937 Wee Willie Winkie
1937 Ураганът The Hurricane
1938 Four Men and a Prayer
1938 Submarine Patrol
1939 Дилижанс Stagecoach
1939 Младият мистър Линкълн Young Mr. Lincoln
1939 Drums Along the Mohawk
1940 Гроздовете на гнева The Grapes of Wrath
1940 The Long Voyage Home
1941 Тютюневият път Tobacco Road
1941 Колко зелена беше моята долина How Green Was My Valley
1942 Битката при Мидуей The Battle of Midway
1943 7 декември December 7th
1945 They Were Expendable
1946 Моя мила Клементайн My Darling Clementine
1947 Беглецът The Fugitive
1947 Форд Апачи Fort Apache
1948 3 Кръстници 3 Godfathers
1949 Тя носеше жълта лента She Wore a Yellow Ribbon
1950 Когато Уили идва в дома When Willie Comes Marching Home
1950 Водачът на кервана Wagon Master
1950 Рио Гранде Rio Grande
1951 Това е Корея! This is Korea!
1952 Тихият човек The Quiet Man
1952 What Price Glory
1953 The Sun Shines Bright
1953 Mogambo
1955 Дългата сива линия The Long Gray Line
1955 Мистър Робъртс Mister Roberts
1956 Следотърсачите The Searchers
1957 Крилата на орлите The Wings of Eagles
1957 Изгрева на луната The Rising of the Moon
1958 Gideon's Day
1958 Последното ура The Last Hurrah
1959 Кавалеристите The Horse Soldiers
1960 Сержант Рътлидж Sergeant Rutledge
1961 Two Rode Together
1962 Човекът, който застреля Либърти Валънс The Man Who Shot Liberty Valance
1962 Завладяването на Дивия Запад How the West Was Won
1963 Барът на Донован Donovan's Reef
1964 Есента на шайените Cheyenne Autumn
1965 Младият Касиди Young Cassidy
1966 7 Жени 7 Women

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Джон Форд държи рекорда за най-много награди „Оскар“ за най-добър режисьор (общо 4). Получава ги за филмите си „The Informer“, (Информаторът) (1935) (за ирландското въстание от 1916 година), „The Grapes of Wrath“, (Гроздовете на гнева) (1940), „How Green Was My Valley“, (Колко зелена беше моята долина) (1941) и „The Quiet Man“, (Тихият човек) (1952). Въпреки това само една негова лента печели Оскар за най-добър филм – „How Green Was My Valley“.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на снимане на Джон Форд повлиява изключително много на бъдещите кинорежисьори Ингмар Бергман и Орсън Уелс, които го смятат за един от най-великите режисьори на всички времена. Много други прочути режисьори, сред които Федерико Фелини, Франк Капра, Алфред Хичкок, Елиа Казан, Акира Куросава, Жан Реноар, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Серджо Леоне, Клинт Истууд, Вим Вендерс, Педро Коща, Куентин Тарантино, Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо също споменават, че са повлияни от Форд.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • За 60 години работа в Холивуд е направил общо 112 филма.
  • Най-често във филмите му присъстват Хенри Фонда, Уард Бонд, Джеймс Стюарт и Джон Уейн.
  • През 1973 получава президентски медал за свобода от Ричард Никсън.
  • Рядко снима сцена без да направи поне два дубъла.
  • Веднъж известният френски режисьор Жан-Люк Годар, тогава все още журналист, му задава въпроса „Какво ви доведе в Холивуд?“. Отговорът, който получава е „Влак“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]