Джон ван Флек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон ван Флек
John Van Vleck
американски физик

Роден
Починал

Националност САЩ
Учил вХарвардски университет[1]
Уисконсински университет[1]
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вУниверситет на Минесота
Уисконсински университет
Харвардски университет
Награди Нобелова награда за физика (1977)
Джон ван Флек в Общомедия

Джон ван Флек (на английски: John Hasbrouck Van Vleck)) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., заедно с Филип Андерсън и Невил Мот, за изследвания, независими един от друг, на електричната структура на материята и неподредените системи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 март 1899 година в Мидълтаун, Кънектикът. Завършва физика и защитава докторска дисертация в Харвард, след което, през 1923 г., става асистент в Университета на Минесота, след което се премества в Университета на Уисконсин-Медисън, и накрая се установява в Харвард.

Ван Флек разработва квантова теория на магнетизма, за което и получава Нобелова награда (1977), както и теория на еластично свързаните електрони в метали. През 1943 г. започва работа по проекта Манхатън.

Умира на 27 октомври 1980 година в Кеймбридж, Масачузетс.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]