Джордано Бруно

Джордано Бруно Giordano Bruno
италиански философ и астроном
Роден	януари 1548 г. Нола, Неаполитанско кралство
Починал	17 февруари 1600 г. Рим, Папска държава
Религия	Католическа църква
Националност	Италия
Учил в	Неаполитански университет Федерико Втори
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Ренесансова философия
Школа	Ренесансов хуманизъм
Интереси	Космология
Научна дейност
Област	Астрономия
Работил в	Оксфордски университет Парижки университет
Семейство
Съпруга	няма
Джордано Бруно в Общомедия

Джордано Бруно (на италиански: Giordano Bruno), роден Филипо Бруно, известен още като Бруно от Нола или Бруно Ноланеца, е италиански монах доминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории са естественото продължение на новата по онова време хелиоцентрична система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди.

Изгорен е жив на клада от властите на Римокатолическата църква през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него са били на догматическа, а не на научна основа.

Биография

Произход и монашески години (1548 – 1581)

Роден е като Филипо Бруно през 1548 година в Нола, близо до Неапол, Кампания, в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става монах и приема името Джордано. Но неговият свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира, Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател.

Париж (1581 – 1583)

През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Бруно изгражда и собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои теории.

В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.

Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.

Години на пътешествия (1583 – 1585)

Процесът срещу Джордано Бруно в Рим

През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.

Последни години (1585 – 1600)

Заловен е от Римската църква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорен на клада на римския площад Кампо деи Фиори на 52-годишна възраст.

Основни идеи

Чрез своето предположение за безкрайната Вселена Бруно излиза отвъд хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната космология. Бруно вижда в звездите далечни слънца и съответно - безброй светове с възможен живот.

Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:

• метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света;
• физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
• математическа единица – тя се приема като точка;

Основни съчинения

• La cena de le ceneri / Пепеляната вечеря, София: Изток-Запад, 2016, прев. от итал. В. Градев, ISBN 978-619-152-915-5
• De l'infinito, universo e mondi / За безкрайното, вселената и световете, София: Изток-Запад, 2018, прев. от итал. Б. Паскалева (464 с.) ISBN 978-619-01-0240-3
• „За песента на Цирцея“
• „За триумфиращото животно“
• „За причината, принципа и едното“, София: Изток-Запад, 2020, прев. от итал. Б. Паскалева, ISBN 978-619-01-0629-6

Драматургически творби

• Candelaio / Свещник, София: Изток-Запад, 2019, прев. от итал. С. Савчев, ISBN 978-619-01-0376-9
• „Героичният ентусиазъм“

Външни препратки

• ((en)) Giovanni Aquilecchia, Giordano Bruno в Енциклопедия Британика
• ((it)) Giovanni Aquilecchia, BRUNO, Giordano. В: Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 14, 1972
• ((it)) Michele Ciliberto, Bruno, Giordano. В: Il Contributo italiano alla storia del Pensiero – Filosofia, 2012
• ((it)) Bruno, Giordano. В: Dizionario di filosofia, 2009
• ((it)) Anna Lisa Schino, Bruno, Giordano. В: Enciclopedia dei ragazzi, 2005