Джордано Бруно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Джордано Бруно
Giordano Bruno
италиански философ и астроном

Роден
1548 г.
Починал
17 февруари 1600 г. (52 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Философия
Регион Западна философия
Епоха Ренесансова философия
Школа Ренесансов хуманизъм
Интереси Космология
Научна дейност
Област Астрономия
Джордано Бруно в Общомедия

Джордано Бруно (на италиански: Giordano Bruno), известен още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди.

Изгорен жив на клада от властите на Папската държава през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него да са били на догматическа, а не научна основа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и монашески години (1548 – 1581)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Филипо Бруно през 1548 година в Нола, близо до Неапол, Кампания, в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става монах и приема името Джордано. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател.

Париж (1581 – 1583)[редактиране | редактиране на кода]

През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои теории.

В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.

Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.

Години на пътешествия (1583 – 1585)[редактиране | редактиране на кода]

Процесът срещу Джордано Бруно в Рим

През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.

Последни години (1585 – 1600)[редактиране | редактиране на кода]

Заловен е от Римската църква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорен на клада на римския площад Кампо деи Фиори на 52-годишна възраст.

Основни идеи[редактиране | редактиране на кода]

За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:

  • метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света;
  • физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
  • математическа единица – тя се приема като точка;

Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.

Чрез своята теория за безкрайната Вселена Бруно отива отвъд ограниченията на хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната теоретична астрономия.

Основни съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пир върху пепел“
  • „За безмерното“
  • „За песента на Цирцея“
  • „За триумфиращото животно“

Драматургически творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Комедията „Светилникът“
  • „Героичният ентусиазъм“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Джордано Бруно в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)