Джорджа Мелони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джорджа Мелони
Giorgia Meloni
италиански политик
Giorgia Meloni Official 2022 (cropped).jpg
Родена
15 януари 1977 г. (46 г.)

Религиякатолицизъм[1]
Политика
Професияполитик, журналист
ПартияИталиански братя (2012 г.)
Министър на младежта
8 май 2008 – 16 ноември 2011
Министър-председател
22 октомври 2022 –
Семейство
ПартньорАндреа Джамбруно
Деца1

ПодписGiorgia Meloni signature.svg
Уебсайтwww.giorgiameloni.it
Джорджа Мелони в Общомедия

Джорджа Мелони (на италиански: Giorgia Meloni) е италиански политик и журналистка, министър-председател на страната от 22 октомври 2022 г. Тя е членка на Камарата на депутатите в Италия от 2006 г., съоснователка и лидер от 2014 г. на политическата партия „Братя италианци“ и председател на Партията на европейските консерватори и реформисти от 2020 г. След извънредни парламентарни избори в Италия убедително дясната Коалиция печели изборите в очакване е следващият премиер на Италия до стане тя.

Мелони е десен популист и италиански националист, нейните политически позиции са описвани като десни и крайнодесни. Тя се противопоставя на абортите, евтаназията, както и партньорствата, браковете и родителството от еднополови двойки, като вместо това твърди, че семействата се създават изключително от двойки мъж-жена. Заради противопоставянето си срещу приемането на неевропейски мигранти и мултикултурализма, тя е обвинявана в ксенофобия и ислямофобия. Поддръжник на НАТО, тя поддържа евроскептични възгледи по отношение на Европейския съюз и до руската инвазия в Украйна през 2022 г. се обявява за по-добри отношения с Русия; впоследствие осъжда нападението и обещава да продължи да изпраща оръжие на Украйна.

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Джорджа Мелони е родена в Рим на 15 януари 1977 г.[2][3] Баща ѝ е от Сардиния, а майка ѝ от Сицилия;[4] баща ѝ, данъчен съветник, напуска семейството, когато тя е на единадесет години, и се мести на Канарските острови. През 1992 г., на 15 години, Мелони се присъединява към Младежкия фронт, младежкото крило на неофашисткото Италианско социално движение.[2][4] През тези години тя основава студентската координация Gli Antenati („Предците“), която участва в протеста срещу реформата на общественото образование, насърчавана от министър Роза Русо Йерволино.[5]

През 1996 г. завършва Института „Америго Веспучи“ в Рим.[3] Мелони декларира, че е получила диплома за средно образование по езици от учебното заведение с крайна оценка 60/60.[6] Но се оказва, че училището не е гимназия с чужди езици (и следователно не е квалифицирано да издава диплома по езици), а по-скоро техническа гимназия, специализирана в туристическата индустрия.[6][7] Това поражда полемика в Италия дали Мелони е излъгала за дипломата си.[8]

През същата година тя става национален лидер на „Студентско действие“, студентското движение на национално-консервативния Национален алианс, наследник на Италианското социално движение. „Студентско действие“ е представителната организация на алианса във Форума на студентските асоциации, създаден от италианското Министерство на образованието.[9] През 1998 г., след като печели първичните избори, тя е избрана за съветник на провинция Рим, заемайки тази позиция до 2002 г. През 2000 г. тя е избрана за национален директор, а през 2004 г. става първата жена председател на „Младежко действие“, младежкото крило на Националния алианс.[10] През тези години Мелони работи като бавачка, сервитьорка и барманка в Piper Club, един от най-известните нощни клубове в Рим.[11][12]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Министър на младежта[редактиране | редактиране на кода]

2006 portrait of Meloni for the Chamber of Deputies
Мелони през 2006 г.

На общите избори в Италия през 2006 г. Мелони е избрана в Камарата на депутатите като член на Националния алианс, в който тя става най-младият заместник-председател.[4][13] През същата година започва да работи като журналист.[14] През 2008 г. тя е назначена за министър на младежта в четвъртия кабинет на Берлускони, позиция, която заема до 16 ноември 2011 г., когато министър-председателят и медиен магнат Силвио Берлускони е принуден да подаде оставка на фона на финансова криза и обществени протести.[15] Тя е най-младият министър в историята на обединена Италия.[2]

През август 2008 г. Мелони кани италианските спортисти да бойкотират церемонията по откриването на Олимпийските игри в Пекин в несъгласие с китайската политика, прилагана спрямо Тибет; това изявление е разкритикувано от Берлускони, както и от министъра на външните работи Франко Фратини.[16] През 2009 г. нейната партия се слива с Forza Italia в „Народа на сводобата“, като тя поема председателството на младежката секция на обединената партия, наречена „Млада Италия“.[17] През същата година гласува за закон срещу евтаназията.[18]

През ноември 2010 г. Мелони представя от името на министерството пакет от 300 милиона евро, наречен „Право на бъдеще“. Той е насочен към инвестиции в младите хора и съдържа пет инициативи, включително стимули за нови предприемачи, бонуси в полза на временни работници и заеми за заслужили студенти.[19] През ноември 2012 г. тя обявява кандидатурата си за председател на „Братя италианци“ срещу тогавашния председател Анджелино Алфано, в израз на протест срещу подкрепата на партията за кабинета Монти. След отмяната на първичните избори тя се обединява с колегите си Игнацио Ла Руса и Гуидо Крозето, за да представи политика срещу Монти, като иска обновяване в партията и критикува ръководството на Берлускони.[20][21]

Лидер на „Братя италианци“[редактиране | редактиране на кода]

Giorgia Meloni with Guido Crosetto at a FdI rally in 2014
Мелони с Гуидо Крозето по време на митинг на „Братя италианци“ през 2014 г.

През декември 2012 г. Мелони, Ла Руса и Крозето основават ново политическо движение – „Братя италианци“ – чието име идва от думите на италианския национален химн.[2][22][23] На общите избори в Италия през 2013 г. партията е част от дясноцентристката коалиция на Берлускони и получава 2,0% от гласовете и 9 места в Камарата на депутатите.[24] Мелони е преизбрана в Камарата на депутатите за Ломбардия и по-късно е назначена за лидер на партията в камарата – позиция, която заема до 2014 г., когато подава оставка, за да се посвети на партията. Неин наследник е Фабио Рампели.[25]

През март 2014 г. Мелони става президент на „Братя италианци“, а през април е номинирана за евродепутат на изборите за Европейски парламент през 2014 г. като лидер на „Братя италианци“ във всичките пет избирателни района на Италия. Партията ѝ получава само 3,7% от гласовете, т.е. не надхвърля минималния праг от 4% и Мелони не става член на Европейския парламент.[26][27] Тя получава 348 700 гласа.[28] На 4 ноември 2015 г. основава „Нашата земя – италианци с Джорджа Мелони“, консервативен политически комитет в подкрепа на нейните кампании.[29] „Нашата земя“ е паралелна организация на „Братя италианци“[30] и има за цел да разшири популярността на партията.[31]

Мелони е кандидат за кмет в общинските избори в Рим през 2016 г.; в крайна сметка не е избрана и в двата вота. След общите избори през 2018 г. тя повежда „Братя италианци“ в опозиция по време на целия парламентарен мандат, като популярността на партията в проучванията на общественото мнение значително нараства, особено по време на кабинета Драги, когато „Братя италианци“ е единствената опозиционна партия.[2]

На 30 януари 2016 г. Мелони участва в Деня на семейството, демонстрация срещу правата на ЛГБТ хората, обявявайки се против осиновяването на деца от страна на ЛГБТ двойки. В същия ден Мелони обявява, че е бременна и дъщеря ѝ Джиневра се ражда на 16 септември.[32] На общинските избори в Рим през 2016 г. тя се кандидатира за кмет с подкрепата на „Ние със Салвини“, политическа партия, водена от Матео Салвини, и в опозиция на кандидата, подкрепен от Forza Italia на Берлускони. Мелони печели 20,6% от гласовете, почти два пъти повече от кандидата на Forza Italia, но не се класира за балотажа, докато „Братя италианци“ получава 12,3% от гласовете. [33] По време на италианския конституционен референдум през 2016 г. относно реформата, насърчавана от правителството на Ренци, Мелони основава комитета „Не, благодаря“ и участва в множество телевизионни дебати, включително един срещу тогавашния премиер Матео Ренци.[34] Тъй като „Не, благодаря“ печели с почти 60% от гласовете, Мелони призова за предсрочни избори. Когато Ренци подава оставка, тя отказва доверие на следващото правителство, водено от Паоло Джентилони.[35][36] На 2 – 3 декември 2017 г. по време на конгреса на „Братя италианци“ в Триест Мелони е преизбрана за председател на партията.[37]

Giorgia Meloni with Matteo Salvini and Silvio Berlusconi in 2018

Като лидер на партията, Мелони решава да сформира съюз със Северната лига, ръководена от Салвини, и започва няколко политически кампании с него срещу лявоцентристкото правителство, водено от Демократическата партия. Това поставя „Братя италианци“ на евроскептични и десни популистки позиции.[38] На общите избори в Италия през 2018 г. „Братя италианци“ е част от дясноцентристката коалиция[39] с Forza Italia на Берлускони, Лигата на Салвини и „Ние с Италия“ на Рафаеле Фито.[40] Партията на Мелони получава 4,4% от гласовете и над три пъти повече места спрямо резултатите си от 2013 г.[41][42] Тя е избрана в Камарата на депутатите за едномандатния избирателен район на Латина, Лацио, с 41% от гласовете.[43] Дясноцентристкият съюз, в който Лигата се очертава като основна политическа сила, печели множество места в Камарата на депутатите; никоя политическа група или партия не печели пълно мнозинство.[44]

От февруари 2021 г. Мелони е член на Института Аспен,[45][46] международен мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, окръг Колумбия, който обединява множество финансисти, бизнесмени и политици.[47][48][49] През октомври 2021 г. Мелони подписа Мадридската харта,[50] документ от 2020 г., който описва левите групи като врагове на Иберо-Америка, участващи в „престъпен проект“, които са „под чадъра на кубинския режим“.[51] Документът е изготвен от „Вокс“, испанска националистическа партия. Мелони участва и в партиен конгрес на „Вокс“.[52] През февруари 2022 г. тя говори на годишната конференция за консервативно политическо действие във Флорида, където заявява на присъстващите американски консервативни активисти и официални лица, че трябва да защитават възгледите си срещу прогресистите.[53] В навечерието на общите избори в Италия през 2022 г., свикани предсрочно след кризата в италианското правителство през 2022 г.,[54][55] участниците в дясноцентристката коалиция се договарят, че лидерът на партията, получила най-много гласове, ще бъде издигнат като кандидат за министър-председател.[56] Към юли 2022 г. „Братя италианци“ на Мелони е първата партия в коалицията според проучвания на общественото мнение[57][58] и се очаква тя да стане министър-председател на Италия, ако дясноцентристката коалиция получи абсолютно мнозинство в парламента, което би могло е най-дясното правителство в историята на италианската република според някои изследователи.[59] В опит да успокои страховете сред тези, които описват „Братя италианци“ като неофашистка или крайнодясна партия,[60] включително опасенията в рамките на Европейската комисия, че тя може да поведе Италия към Унгария при Виктор Орбан,[61] Мелони казва пред чуждестранната преса, че италианският фашизъм е история. Като президент на Партията на европейските консерватори и реформисти тя заявява, че споделя опита и ценностите на Консервативната партия в Обединеното кралство, Ликуд в Израел и Републиканската партия в Съединените щати.[62] Критиците са скептични към твърденията ѝ, цитирайки речите ѝ за имиграцията и правата на ЛГБТ.[63] Статия на BBC News от септември 2022 г. изрично споменава Мелони като човек, който „кампанира срещу правата на ЛГБТ“.[64]

В избори с рекордно ниска избирателна активност[65][66] Мелони е обявена за победител, тъй като нейната партия „Братя италианци“ получава мнозинството места[65][67][68][69] и по споразумение с дясноцентристката коалиция е номинирана за министър-председател като лидер на най-голямата партия в коалицията.[70] Демократическата партия признава поражението си малко след екзит половете,[71] а Матеуш Моравецки, министър-председател на Полша, и Марин Льо Пен, бивш лидер на Националния фронт, поздравяват Мелони.[72]

Политически позиции[редактиране | редактиране на кода]

Giorgia Meloni speaking at the CPAC in Florida in 2022
Мелони говори на Конференцията за консервативно политическо действие през 2022 г.

Наблюдатели определят политическите позиции на Мелони като крайнодесни.[73][74][75][76] В интервю с Никълъс Фарел от „Спектейтър“ Мелони отхвърля описанията на нейната политика като крайнодясна, наричайки ги клеветническа кампания от нейните опоненти.[77] Освен това Мелони е описвана като твърдо дясна,[78] дясна популистка[79] [80] и националистка.[81][82] Мелони е описвана като близка до Виктор Орбан, министър-председател на Унгария и лидер на Фидес, до Френския национален фронт и испанската политическа партия Вокс.[41][83] Мелони сама описва партията си „Братя италианци“ като „мейнстрийм консервативна“ партия.[84] Мелони се обявява в подкрепа на президентската република и за промяна на италианската конституцията.[85]

Мелони се противопоставя на евтаназията, абортите и законите, които признават еднополовите партньорства или бракове.[86] На митинг на Пиаца дел Пополо през октомври 2019 г. тя говори против еднополовото родителство; нейната реч става изключително популярна в италианските социални медийни платформи.[87] Мелони се противопоставя и на приемането на закон срещу хомофобията, заявявайки, че в Италия „няма хомофобия“.[88] Тя също заявява, че „предпочита да няма гей дете“ по време на интервю за Le Iene, италианско телевизионно шоу.[89][90] Мелони подкрепя анти-джендър движението, родено в средата на 90-те години на миналия век в кръговете на Опус Деи, за да осъди всяка социална позиция, различна от тази, одобрена от Католическата църква, което се противопоставя на изследванията на пола.[91][92][93] Тя подкрепя промяната на конституцията на Италия, за да се направи незаконно осиновяването на деца от еднополови двойки.[94] През март 2018 г. Мелони критикува Уолт Дисни Къмпани за решението да представи гей двойка в музикалния фентъзи филм Замръзналото кралство 2, като пише в социалните си мрежи: „Стига! Писна ни! Махнете си ръцете от децата.“[95][96][97]

През август 2022 г. Мелони споделя пикселизирано видео в Туитър, което показва жена, изнасилена от мъж, търсещ убежище. Жертвата на насилието осъжда публикуването на видеото и обявява, че е разпозната по публикуваното видео.[98] След като получава обратна реакция, Мелони се опитва да се защити, като обвинява други политици, че не са осъдили самото изнасилване.[73] Мелони е обвинявана в ксенофобия[99][100][101] и ислямофобия.[102][103] Тя критикува подхода на правителството на Италия към облагодетелстване на нелегалните имигранти,[104] като същевременно подкрепя т. нар. „голямо заместване“, конспиративна теория на белите националисти.[105] Мелони е против приемането на неевропейски мигранти и мултикултурализма.[106][107] Мелони вярва в планираната масова миграция от Африка към Европа с цел замяна и елиминиране на италианското население.[108][109]

Мелони е критикувана поради нейните изявления относно ваксините и COVID-19, като например това, че не е ваксинирала дъщеря си,[110][111][112] и твърдението, че вероятността някой на възраст 0 – 19 години да умре от COVID-19 е същата като да бъде ударен от мълния.[113][114]

Като депутат от „Братя италианци“, Мелони гласува в подкрепа на военната намеса в Либия през 2011 г., но през 2019 г. критикува френската обосновка за намесата, твърдейки, че причината е опозицията на Муамар Кадафи срещу CFA франка.[115][116] Мелони критикува отношенията на Италия със Саудитска Арабия и Катар, заявявайки, че тези страни „систематично и умишлено разпространяват фундаменталистки теории, които са основните причини за растежа на ислямския фундаментализъм“.[117] Тя се противопоставя на решението за домакинство на финала на Суперкупата на Италия в Саудитска Арабия и заявява, че Италия трябва активно да повдигне въпроса за човешките права в Саудитска Арабия.[118] След случая с богохулството на Азия Биби, Мелони критикува „мълчанието на Запада“ и се застъпва за по-твърда позиция на международната общност срещу нарушенията на човешките права в Пакистан.[119] Преди руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Мелони се обявява за по-добри отношения с Русия, но оттогава осъжда нападението и обещава да продължи да изпраща оръжие на Украйна.[120] Мелони подкрепя НАТО,[121] въпреки че поддържа евроскептично отношение към Европейския съюз.[122] Тя е привърженичка на по-близките връзки между Италия и Тайван.[123]

Мелони често изразява мнения, които предизвикват противоречиви реакции.[124][125] В интервю за френската новинарска емисия Soir 3 през 1996 г. тя хвали италианския диктатор Бенито Мусолини като „добър политик, най-добрият през последните 50 години“.[2][126][127] През май 2020 г. тя хвали Джорджо Алмиранте, съоснователят на неофашисткото Италианско социално движение,[128][129] който е сътрудник на нацистите и главен редактор на антисемитското и расистко списание La Difesa della Razza.[90][130] През декември 2020 г. независимата журналистическа телевизионна програма Report разкрива в разследващ репортаж, че „Братя италианци“ „е достигнала отрицателния рекорд за арести за мафиотската група „Ндрангета“,[131] а в разследващ доклад от 2021 г. на Fanpage[132][133] се посочва, че в редиците на партията има потомци на Мусолини,[134] както и фашистки носталгици,[135][136][137] През ноември 2018 г. Мелони обявява, че честването на Деня на освобождението, известен също като годишнината от освобождението на Италия от нацист-фашизма на 25 април, и Празника на Италианската република, който празнува раждането на Италианската република на 2 юни, трябва да бъдат заменени с Деня на националното единство и въоръжените сили на 4 ноември, който отбелязва победата на Италия в Първата световна война. Според нея Денят на освобождението и Празника на Италианската република са „два противоречиви празника“.[138] Тя се опитва да се дистанцира[139] от близките си връзки с Роберто Джонги Лаварини, крайнодесен милански политик и предприемач, известен като „Черния барон“.[140][141][142]

През 2006 г. Мелони защитава законите, приети от четвъртия кабинет на Берлускони, които облагодетелстват собствените му компании и забавят текущите съдебни процеси срещу него. Мелони заявява, че „[e] необходимо [...] да ги контекстуализираме. Това са закони, които Силвио Берлускони създаде за себе си. Но те са напълно справедливи закони.“[143] След формирането на „Братя италианци“ през 2012 г., Мелони решава да добави към знамето на новата партия символа „трицветен пламък“, свързан с Италианското социално движение, който извлича името и идеалите си от Италианската социална република „насилнически, социализиращ и революционно републикански“ вариант на фашизма, създаден като нацистка марионетна държава от Мусолини през 1943 г.[144] „Трицветният пламък“ фигуративно изобразява останките на Мусолини, където винаги гори пламък върху гробницата му в Предапио.[4][145] В отговор на разследване от 2021 г., Мелони минимизира този факт и същевременно отказва да отстрани открито неофашистки членове на „Братя италианци“.[146] Малко преди общите избори през 2022 г. Мелони уволнява член, който открито възхвалява Адолф Хитлер.[64] „Братя италианци“ се дистанцира и от своята секция в Асколи Пичено, след като последната отбеляза празнично годишнината от похода към Рим през 2019 г.[147]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Мелони има дъщеря Джиневра от партньора си Андреа Джамбруно,[148][149] журналист, работещ за телевизионния канал Mediaset на Силвио Берлускони.[150]

Тя казва, че е християнка и отчасти използва религиозната си идентичност, за да изгради националния си имидж, например когато заявява по време на митинг в Рим през 2019 г. „Аз съм Джорджа. Аз съм жена, аз съм майка, аз съм италианка, аз съм християнка“.[2][151] Съобщава се, че през септември 2022 г. тя е продължила да прегръща стария фашистки лозунг „Бог, отечество и семейство“, но негодува, че е свързана с фашисткото минало на Италия.[152]

Мелони е заклет фен на фентъзито, особено на „Властелинът на пръстените“ на Толкин, която нарича „свещен текст“.[153] Като младежка активистка на Италианското социално движение, тя посещава „хобитски лагер“ и пее заедно с екстремистката фолклорна група Compagnia dell'Anello (в превод от италиански: Задругата на пръстена).[153] В Италия крайната десница традиционно се свързва с фентъзи жанра, който смята за споделящ нейната „визия за духовност срещу материализма“.[153]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Meloni, non sempre condivido idee Papa. // 3 февруари 2020 г. Посетен на 24 октомври 2022 г. Sono credente, ascolto le parole di sua santità. (на италиански)
  2. а б в г д е ж Николов, Георги. Коя е Джорджа Мелони, крайнодясната „майка християнка“ на ръба на властта в Италия?. // БНР. 2022-09-26. Посетен на 2022-09-26.
  3. а б Biografia del ministro Giorgia Meloni. // Palazzo Chigi. Посетен на 2022-09-26. (на италиански)
  4. а б в г Гюрова, Светломира. Аз съм Джорджа. // Капитал. 2022-08-12. Посетен на 2022-09-26.
  5. Fontana, Simone. Da dove arriva Giorgia Meloni, l'ultima fiamma della destra. // laRegione. Посетен на 2022-09-21. (на италиански)
  6. а б Nuzzo, Alessandro. Che scuola ha fatto Giorgia Meloni: cosa sappiamo sul curriculum della leader di FdI. // Money.it. Посетен на 2022-09-26. (на италиански)
  7. Giorgia Meloni's CV. // Comune di Roma. Архивиран от оригинала на 5 August 2022. Посетен на 30 August 2022.
  8. Nel curriculum di Meloni c'è qualcosa che non torna?. // Pagella Politica. Архивиран от оригинала на 30 August 2022. Посетен на 30 August 2022.
  9. 'Woman, mother, Christian' guides Italian far-right to brink of power. // Euractiv. Посетен на 2022-09-21. (на британски английски)
  10. Giuffrida, Angela. God, family, fatherland – how Giorgia Meloni has taken Italy's far right to the brink of power. // The Guardian. Посетен на 2022-09-26. (на английски)
  11. Meloni, da barman a tata.. a ministro: 'Ho fatto tutti i lavori e ne sono fiera'. // Blitz Quotidiano. 17 January 2013. Архивиран от оригинала на 22 April 2021. Посетен на 2022-09-26.
  12. Guerzoni, Monica. Giorgia Meloni : 'Io militante ventenne e i Lego con la figlia di Fiorello'. // Corriere della Sera. 17 January 2013. Архивиран от оригинала на 31 March 2021. Посетен на 14 August 2022.
  13. Meloni: Italy's far-right 'Christian mother' on brink of power. // France 24. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  14. Ordine dei giornalisti del Lazio. // Italian Order of Journalists. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  15. Naím, Moisés. Who is Giorgia Meloni?. // El País. Посетен на 2022-09-26. (на английски)
  16. Giorgia Meloni a Tatanka: 'Ho chiesto un gesto, non di non gareggiare'. // L'Occidentale. 6 August 2008. Архивиран от оригинала на 6 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  17. Giorgia Meloni. // Il Sole 24 Ore. 8 February 2013. Архивиран от оригинала на 26 December 2017. Посетен на 14 August 2022.
  18. Telese, Luca. La Meloni: 'Caro Fini, ecco perché non ti seguo'. // Il Giornale. 8 February 2009. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  19. Diritto al futuro: 300 milioni di euro per il domani dei giovani. // Confini Online. Посетен на 11 August 2022. (на италиански)
  20. Sala, Alessandro. Pdl, primarie in fumo. La rabbia dei giovani. // Corriere della Sera. 20 November 2012. Архивиран от оригинала на 12 May 2014. Посетен на 14 August 2022.
  21. Crosetto e Meloni dal Pdl a 'Fratelli d'Italia': trattativa con La Russa su nome e simbolo. // La Repubblica. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  22. Piccolillo, Virginia. Pdl, il giorno dei montiani. 'No a scissioni'. // Corriere della Sera. 16 December 2012. с. 7. Архивиран от оригинала на 17 October 2015. Посетен на 14 August 2022.
  23. Guerzoni, Monica. Appello a Monti e guerra alla sinistra. Il Pdl si ricompatta. // Corriere della Sera. 17 December 2012. с. 6. Архивиран от оригинала на 1 February 2014. Посетен на 14 August 2022.
  24. Camera del 24 Febbraio 2013. // Eligendo Archivio. Italian Ministry of the Interior. Посетен на 5 November 2021. (на италиански)
  25. E' Fabio Rampelli il nuovo Capogruppo di Fratelli d'Italia – Alleanza Nazionale. // Fratelli d'Italia. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  26. Europee, Bonafè (Pd) è la più votata. Elette Mussolini, Picierno e Matera. // Corriere della Sera. 16 May 2014. Архивиран от оригинала на 7 June 2014. Посетен на 14 August 2022.
  27. Elezioni europee 2014, i risultati definitivi in Italia e Europa. // LeggiOggi. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  28. Europee 25/05/2014. // Eligendo Archivio. Italian Ministry of the Interior. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  29. De Santis, Livia. Fratelli d'Italia lancia 'Terra nostra': a fine novembre la prima assemblea. // Secolo d'Italia. 4 November 2015. Архивиран от оригинала на 12 April 2022. Посетен на 14 August 2022.
  30. Chi siamo. // Comitato Terra Nostra. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  31. Curridori, Francesco. Nasce Terra nostra, parte il derby a destra tra Fini e Meloni. // Il Giornale. 4 November 2015. Архивиран от оригинала на 11 May 2022. Посетен на 14 August 2022.
  32. Giorgia Meloni mamma / È nata la figlia Ginevra: FdI saluta la nuova 'sorellina d'Italia' (oggi, 16 settembre 2016). // IlSussidiario.net. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  33. Comune di Roma – Lazio – Elezioni Comunali – Risultati – Ballottaggio – 5 giugno 2016. // La Repubblica. 5 June 2016. Архивиран от оригинала на 20 June 2016. Посетен на 14 August 2022.
  34. Renzi: „Il voto se vince il No? Lo deciderà Mattarella“. // Il Secolo XIX. Посетен на 2022-09-21. (на италиански)
  35. Gallori, Paolo. Il governo Gentiloni ha giurato, ministri confermati tranne Giannini. Alfano agli Esteri. Minniti all'Interno. Boschi sottosegretario. // La Repubblica. 12 December 2016. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  36. Romano, Luca. Gentiloni incassa la fiducia. Opposizioni contro il governo. // Il Giornale. 13 December 2016. Архивиран от оригинала на 12 April 2022. Посетен на 14 August 2022.
  37. Stefanoni, Franco. Fratelli d'Italia: via An e Msi dal simbolo. Entra Santanchè: 'Tornata a casa mia'. // Corriere della Sera. 12 March 2017. Архивиран от оригинала на 5 July 2022. Посетен на 14 August 2022.
  38. Matteo Salvini e la nuova mappa della destra, fra Giorgia Meloni e Roberto Maroni. // Formiche.net. Посетен на 6 June 2021.
  39. Barigazzi, Jacopo. Far-right leader rejects idea of Emma Bonino as Italy's PM. // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  40. Sala, Alessandro. Elezioni 2018: M5S primo partito, nel centrodestra la Lega supera FI. // Corriere della Sera. 3 April 2018. Архивиран от оригинала на 24 November 2021. Посетен на 14 August 2022.
  41. а б Теохарова, Дилява. "Един единствен отдушник". Коя е крайнодясната партия, която може да оглави Италия наесен. // Свободна Европа. 2022-08-01. Посетен на 2022-09-26.
  42. Nordsieck, Wolfram. Italy. // Parties and Elections in Europe. Посетен на 14 August 2022.
  43. Elezioni 2018 – Collegio uninominale di Latina. // Italian Ministry of the Interior. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  44. Matteucci, Piera. Elezioni politiche: vincono M5s e Lega. Crollo del Partito democratico. Centrodestra prima coalizione. Il Carroccio sorpassa Forza Italia. // La Repubblica. 4 March 2018. Архивиран от оригинала на 14 July 2022. Посетен на 14 August 2022.
  45. Bechis, Francesco. Meloni l'americana. Tutte le stelle e le strisce dentro FdI. // Formiche.net. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  46. Tocchi, Alfredo. Giorgia Meloni, l'Aspen Institute e il Grande sonno dell'Occidente. // Il Giornale d'Italia. 28 July 2022. Архивиран от оригинала на 1 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  47. Aspen Institute: cos'è? Giorgia Meloni ne entra a far parte. // Blogo. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  48. Berra, Valerio. Da Io sono Giorgia all'Aspen Institute: l'irresistibile ascesa di Meloni tra popolo, canzonette e fascino dei poteri forti. // Open. 3 February 2021. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  49. Vitale, Giovanna. FdI, Giorgia l'atlantista: le metamorfosi di Meloni. // La Repubblica. 26 March 2022. Архивиран от оригинала на 25 September 2022. Посетен на 14 August 2022.
  50. UE, Meloni a Convention Vox: Europa del dopo-Merkel sia l'Europa dei conservatori (video). // Giorgia Meloni. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  51. Carta de Madrid. // Fundación Disenso. Посетен на 14 August 2022. (на испански)
  52. Lauria, Emanuele. FdI, Meloni a Madrid con gli ultranazionalisti di Vox: 'No a tutti i regimi'. // La Repubblica. 10 October 2020. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  53. Di Caro, Paolo. Meloni ai conservatori Usa: difendiamoci dai progressisti. // Corriere della Sera. 26 February 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  54. Roberts, Hannah. Berlusconi's big lunch: How Italy's right ousted Mario Draghi. // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  55. Roberts, Hannah. Russian links to Italian right threaten Meloni's election campaign. // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  56. Roberts, Hannah. I'm not a fascist – I like the Tories, says Italy's far-right leader. // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  57. Broder, David. The Future Is Italy, and It's Bleak. // The New York Times. 22 July 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 15 August 2022. Yet just two months after Ms. Meloni published her best-selling memoir, her party topped national opinion polls for the first time. Since then, it has continued to boast over 20 percent support and has provided the only major opposition to Mario Draghi's technocratic coalition. On Wednesday, in a sudden turn of events, the government collapsed. Early elections, due in the fall, could open the way for the Brothers of Italy to become the first far-right party to lead a major eurozone economy.
  58. Brothers of Italy, the far-right party on the cusp of power. // France 24. Agence France-Press. Посетен на 25 July 2022. ... the post-fascist Brothers of Italy, looks set to do well in Italian elections on September 25.
  59. Roberts, Hannah. Italy confronts its fascist past as the right prepares for power. // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  60. Ghiglione, Davide. Meloni takes Italian far-right back to 1930s roots. // Financial Times. 10 February 2018. Архивиран от оригинала на 30 September 2019. Посетен на 15 August 2022.
  61. Liliana Segre e Pd chiedono a Meloni di togliere la fiamma tricolore dal simbolo di Fdi: 'Partiamo dai fatti, non dalle parole'. // Il Fatto Quotidiano. 12 August 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  62. Il segnale di Meloni alla stampa estera: 'Nessuna svolta autoritaria, la destra italiana ha consegnato il fascismo alla storia da decenni'. // Il Fatto Quotidiano. 10 August 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  63. Giuffrida, Angela. Scepticism over Giorgia Meloni's claim 'fascism is history' in Italian far right. // The Guardian. 11 August 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 15 August 2022.
  64. а б Italy elections: Far-right party sacks candidate for Hitler praise. // Би Би Си. 20 September 2022. Архивиран от оригинала на 25 September 2022. Посетен на 2022-09-26.
  65. а б Стойкова, Ива. Убедителна победа за крайната десница и Джорджа Мелони на парламентарните избори в Италия. // БНТ. 2022-09-26. Посетен на 2022-09-26.
  66. Proiezioni: FdI primo partito. Calano M5s, Lega e Forza Italia. Pd al 19%, Terzo polo al 7%. // RAI, 26 September 2022. Посетен на 26 September 2022.
  67. Balmer, Crispian. Italy's right wing, led by Meloni, wins election, exit polls say. // Reuters. 2022-09-26. Посетен на 2022-09-26.
  68. Italy voters shift sharply, reward Meloni's far-right party. // AP NEWS. Посетен на 2022-09-26. (на английски)
  69. Italy elections: Giorgia Meloni's right-wing alliance ahead. // BBC News. Посетен на 2022-09-26. (на британски английски)
  70. Balmer, Crispian. Italy's conservative alliance in lockstep, ready to govern, says Meloni. // Reuters. 2022-09-20. Посетен на 2022-09-26.
  71. Reuters. Italy's centre-left Democratic Party concedes election defeat. // Reuters. 2022-09-25. Посетен на 2022-09-26.
  72. Reuters. Political reaction to Italian election outcome. // Reuters. 2022-09-26. Посетен на 2022-09-26.
  73. а б Barry, Colleen. Italy's Meloni shocks opponents with alleged rape video. // Associated Press. Посетен на 2022-08-26. (на английски)
  74. Squires, Nick. Giorgia Meloni criticised for sharing video of 'attempted rape by asylum seeker'. // The Telegraph. 2022-08-22. Архивиран от оригинала на 23 August 2022. Посетен на 2022-08-23.
  75. Pyatovskaya, Evgeniya. Giorgia Meloni – the political provocateur set to become Italy's first far-right leader since Mussolini. // The Conversation. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  76. Harlan, Chico. A far-right politician is poised to become Italy's first female leader. // Washington Post. 2022-09-13. Архивиран от оригинала на 14 September 2022. Посетен на 2022-09-21.
  77. Farrell, Nicholas. Is Giorgia Meloni the most dangerous woman in Europe?. // The Spectator. Посетен на 2022-08-21. (на английски)
  78. Horowitz, Jason. Italian Voters Appear Ready to Turn a Page for Europe. // The New York Times. 2022-09-24. Посетен на 2022-09-25.
  79. von Nahmen, Alexandra. Italy's election: Giorgia Meloni, far-right favorite for prime minister, appeals to disgruntled voters. // Deutsche Welle. Посетен на 2022-09-21. (на британски английски)
  80. Italian far-right star turns against Russia. // EUobserver. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  81. Amante, Angelo. Italy's Meloni says public finances will be safe in her hands. // Reuters. 2022-08-25. Архивиран от оригинала на 19 September 2022. Посетен на 2022-09-21.
  82. Country-by-country guide on how the Ukraine war has changed Europe. // Euronews. 2022-08-24. Архивиран от оригинала на 5 September 2022. Посетен на 2022-09-21.
  83. ROMÉO, Lou. Brothers of Italy, the far-right party on the cusp of power. // France 24. 24 July 2022. Архивиран от оригинала на 24 July 2022. Посетен на 20 September 2022.
  84. Italy's frontrunner party suspends candidate over Hitler praise. // Reuters. 2022-09-20. Архивиран от оригинала на 25 September 2022. Посетен на 2022-09-21.
  85. Pietromarchi, Virginia. Who is Italy's leadership hopeful Giorgia Meloni?. // Al Jazeera. 19 September 2022. Архивиран от оригинала на 19 September 2022. Посетен на 20 September 2022.
  86. 'I plan to leave': Foreigners in Italy fear for their futures if far right wins election. // The Local (Italy edition). 14 September 2022. Архивиран от оригинала на 19 September 2022. Посетен на 20 September 2022.
  87. 'Io sono Giorgia', il remix del discorso di Meloni è virale, con meme e sfide virtuali. // Sky TG24. Посетен на 14 August 2022.
  88. Jakhnagiev, Alexander. Gli omosessuali in Italia? Non sono discriminati. // Il Fatto Quotidiano. 16 July 2020. Архивиран от оригинала на 12 April 2022. Посетен на 14 August 2022.
  89. Giorgia Meloni alle Iene: 'Preferirei non avere un figlio gay'. // Il Secolo XIX. 22 February 2016. Архивиран от оригинала на 4 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  90. а б Carlo, Andrea. I'm Italian and I'm deeply worried about our probable next prime minister. // The Independent. 29 July 2022. Архивиран от оригинала на 6 August 2022. Посетен на 2022-09-28.
  91. Lami, Paolo. Meloni, FdI: Contro l'ideologia gender presenti al raduno sulla famiglia. // Secolo d'Italia. 10 June 2015. Архивиран от оригинала на 16 June 2022. Посетен на 2022-09-26.
  92. La discriminazione non si combatte con la diffusione della teoria gender nelle scuole. // Giorgia Meloni. Посетен на 30 July 2020. (на италиански)
  93. Scuola, Meloni a Giannini: Teoria del gender non è lotta alla discriminazione. // Fratelli d'Italia. Посетен на 28 February 2018. (на италиански)
  94. Giorgia Meloni: 'In Costituzione il divieto di adozione per le coppie omosessuali'. // Gaypost.it. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  95. De Gregorio, Antonella. Elsa di Frozen lesbica? Da Salvini a Meloni, la destra contro la Disney. // La Repubblica. 3 February 2018. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  96. Elsa di Frozen lesbica? Salvini e Meloni contro la Disney. // Il Messagero. 2 March 2018. Архивиран от оригинала на 5 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  97. De Montis, Luisa. Salvini: 'Elsa di Frozen lesbica? Il mondo al contrario...'. // Il Giornale. 2 March 2018. Архивиран от оригинала на 8 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  98. La donna violentata a Piacenza: „Riconosciuta dal video, sono disperata“, 27enne si difende: „L'ho soccorsa“. // Посетен на 24 August 2022.
  99. Elezioni, Amnesty: 'Italia intrisa d'odio e razzismo. 95% delle frasi xenofobe dal centrodestra'. Salvini in vetta, Meloni 2a. // Il Fatto Quotidiano. 22 February 2018. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  100. Sunderland, Judith. La xenofobia nella campagna elettorale italiana. // Human Rights Watch. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  101. Meloni la xenofoba: 'Non abbiamo monitorato gli immigrati, ma ora lo facciamo per Covid-19'. // Globalist. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  102. Meloni usa l'attentato di Londra per alimentare l'islamofobia sovranista. // Globalist. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  103. Giorgia Meloni con la scimitarra verbale: 'La conversione è uno dei metodi del terrorismo islamico'. // Globalist. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  104. L'Ossessione xenofoba di Meloni: 'Il governo non si occupa dell'Italia ma favorisce i clandestini'. // Globalist. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  105. Sui migranti Meloni rispolvera la teoria del complotto: Un disegno di Soros contro l'Europa. // Globalist. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  106. Nocioni, Angela. Giorgia Meloni: „Salvini ha chiuso i porti, io avrei fatto il blocco navale“. // Il Riformista. Посетен на 2022-09-21. (на италиански)
  107. Giorgia Meloni: „C'è un piano per destrutturare la nostra società attraverso i migranti“. // Fanpage. Посетен на 2022-09-21. (на италиански)
  108. Drago, Giovanni. Giorgia Meloni contro il terribile Piano Kalergi. // nextQuotidiano. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  109. Bernasconi, Francesca. Meloni: 'Soros complice di piano per destrutturare la società'. // Il Giornale. 19 June 2019. Архивиран от оригинала на 26 July 2022. Посетен на 14 August 2022.
  110. Covid, Meloni: 'Non vaccino mia figlia perché non è una religione'. // La Repubblica. 8 February 2022. Архивиран от оригинала на 8 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  111. Covid, Meloni: 'Non vaccino mia figlia'. // Adnkronos. Посетен на 2022-06-17. (на италиански)
  112. 'Non vaccino mia figlia'. Su una cosa almeno Salvini e Meloni sono d'accordo. // L'HuffPost. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  113. Meloni: 'Un ragazzo ha le stesse possibilità di morire per un fulmine che di Covid'. La replica di Burioni. // L'Unione Sarda. 8 February 2022. Архивиран от оригинала на 26 March 2022. Посетен на 14 August 2022.
  114. Fulmini e Covid-19: cosa non torna nei dati di Meloni. // Pagella Politica. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  115. Giorgia Meloni continua ad attaccare la Francia, ma anche lei votò per l'intervento in Libia. // Gionarlettismo. 12 April 2019. Архивиран от оригинала на 25 September 2022. Посетен на 1 September 2022.
  116. Giorgia Meloni: „La Francia ha bombardato la Libia quando Gheddafi progettava di uscire dal Franco africano“. // Libero Quotidiano. 27 January 2019. Архивиран от оригинала на 2 September 2022. Посетен на 2 September 2022.
  117. Meloni contro Renzi: „Vergognoso spot all'Arabia Saudita, Stato che nega i diritti alle donne“. // Посетен на 1 September 2022.
  118. Supercoppa Juventus-Milan in Arabia Saudita, Giorgia Meloni:"Dove c'è la Sharia offende le donne" – Oggi Notizie. // Посетен на 1 September 2022.
  119. Meloni: „L'Italia dimostri di avere a cuore Asia Bibi e le conceda asilo politico“. // Посетен на 1 September 2022.
  120. Italy's Meloni: Right-wing government is 'nothing to fear'. // Politico Europe. Посетен на 23 July 2022.
  121. Rankin, Jennifer. Far-right favourite to be Italy's next PM softens on EU as election looms. // The Guardian. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  122. Who is Giorgia Meloni, Italy's likely next prime minister?. // The Local Italy. Посетен на 2022-09-21. (на американски английски)
  123. Italy's PM hopeful has concerns over China, vows closer ties with Taiwan – Focus Taiwan. // Посетен на 23 September 2022.
  124. Italy's Giorgia Meloni criticised for posting video of woman's rape. // Euronews. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  125. Bastasin, Carlo. What happens if right-wing Giorgia Meloni wins Italy's elections?. // Brookings. Посетен на 2022-09-21.
  126. il video di giorgia meloni 19enne che elogia mussolini. // www.dagospia.com. Посетен на 9 September 2022.
  127. Meloni: Italy's far-right 'Christian mother' on brink of power. // RFI. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  128. Mari, Laura. Anniversario morte di Almirante, Meloni: 'Grande politico e patriota'. Sui social è rivolta. // La Repubblica. 22 May 2020. Архивиран от оригинала на 11 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  129. Giorgia Meloni ricorda Almirante: 'Politico e patriota stimato anche dai suoi avversari'. Polemica sui social. // Open. 22 May 2020. Архивиран от оригинала на 25 September 2022. Посетен на 14 August 2022.
  130. Giorgia Meloni ricorda il 'patriota' Almirante, bufera sul web: 'Collaborò coi nazisti e fu firmatario delle leggi razziali'. // Il Reformista. 22 May 2020. Архивиран от оригинала на 13 December 2021. Посетен на 14 August 2022.
  131. Cinque sfumature di nero – Report. // RAI, 7 December 2020. Архивиран от оригинала на 22 April 2021. Посетен на 14 August 2022.
  132. Leo, Carmelo. L'inchiesta 'Lobby Nera' su Fratelli d'Italia e i presunti finanziamenti illeciti. // Domani. 1 October 2021. Архивиран от оригинала на 26 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  133. An undercover investigation exposes a group of right-wing extremists influencing Italian politics from the shadows. // Fanpage. Посетен на 14 August 2022.
  134. David, Ariel. 'Defend Our Christian Identity!' Meet the Far Right 'Anti-globalist' Who Could Lead Italy. // Haaretz. 3 June 2019. Архивиран от оригинала на 25 March 2020. Посетен на 14 August 2022.
  135. Il dirigente di Fratelli d'Italia: 'Dobbiamo essere liberi di poterci definire fascisti'. // Globalist. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  136. Dellabella, Sara. Elezioni, quanti nostalgici del Duce nelle liste di Fratelli d'Italia. // L'Espresso. 14 July 2020. Архивиран от оригинала на 2 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  137. L'inchiesta di Fanpage su Fratelli d'Italia a Milano. // Il Post. 1 October 2021. Архивиран от оригинала на 19 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  138. Rubino, Monica. 'Il 25 aprile è divisivo, il 4 novembre torni festa nazionale': Meloni lancia l'offensiva patriottica di Fdi. // La Repubblica. November 2018. Архивиран от оригинала на 5 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  139. Giuseppe, Lisa Di. Meloni prova a prendere le distanze dalla lobby nera, Jonghi Lavarini dimostra che a Milano era con lui. // Editoriale Domani. Посетен на 2022-09-26. (на италиански)
  140. Roberto Jonghi Lavarini Archivi. // Open. Посетен на 2022-09-04. (на италиански)
  141. Milano, Redazione. Roberto Jonghi Lavarini e le foto con Meloni e Salvini: „Nessuno faccia finta di non conoscermi“. // Corriere della Sera. Посетен на 2022-09-04. (на италиански)
  142. Scaffidi, di Giuseppe Luca. Chi è Roberto Jonghi Lavarini, il „Barone Nero“ dell'inchiesta di Fanpage | Rolling Stone Italia. // Rolling Stone Italia |. Посетен на 2022-09-26. (на италиански)
  143. Giorgia Meloni. // Corsera Magazine. Посетен на 11 August 2022. (на италиански)
  144. La fiamma, dal disegno di Almirante al nuovo logo di Fratelli d'Italia. // Corriere della Sera. 12 April 2017. Архивиран от оригинала на 10 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  145. Curridori, Francesco. Vogliono spegnere la fiamma tricolore. // Il Giornale. 15 October 2021. Архивиран от оригинала на 5 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  146. Artiaco, Ida. Meloni sull'inchiesta Lobby Nera di Fanpage: 'Non caccio i dirigenti Fdi per un aperitivo sbagliato'. // Fanpage. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  147. Berizzi, Paolo. Neofascismo, ad Ascoli Piceno Fratelli d'Italia celebra la marcia su Roma con una cena-evento. // La Repubblica. 29 October 2019. Архивиран от оригинала на 12 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  148. Ginevra, 'sorellina d'Italia': è nata la bambina di Giorgia Meloni. // Corriere della Sera. 16 September 2016. Архивиран от оригинала на 25 March 2020. Посетен на 14 August 2022.
  149. A destra vogliono una famiglia tradizionale. Ma non per loro. // la Repubblica. Посетен на 2022-09-05. (на италиански)
  150. Bonamoneta, Giorgia. 'Chi è Andrea Giambruno compagno di Giorgia Meloni. // Money.it. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  151. 'Woman, mother, Christian' guides Italian far-right to brink of power. // EURACTIV. Associated Press, 10 August 2022. Архивиран от оригинала на 22 August 2022. Посетен на 20 September 2022.
  152. Kirby, Paul. Italy votes as far-right Meloni looks for victory. // BBC News. 25 September 2022. Архивиран от оригинала на 25 September 2022. Посетен на 25 September 2022.
  153. а б в Horowitz, Jason. Hobbits and the Hard Right: How Fantasy Inspires Italy's Potential New Leader. // The New York Times. 2022-09-21. Архивиран от оригинала на 22 September 2022. Посетен на 2022-09-22.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giorgia Meloni“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​