Направо към съдържанието

Джорджа Мелони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джорджа Мелони
Giorgia Meloni
италиански политик
2024 г.
Родена
15 януари 1977 г. (48 г.)
Религиякатолицизъм[1]
Политика
Професияполитик, журналист
ПартияИталиански братя (2012)
Министър на младежта
8 май 2008 – 16 ноември 2011
Министър-председател
22 октомври 2022 –
Семейство
ПартньорАндреа Джамбруно
Деца1
Подпис
Уебсайтwww.giorgiameloni.it
Джорджа Мелони в Общомедия

Джо̀рджа Мело̀ни (на италиански: Giorgia Meloni) е италиански политик и журналист, министър-председател на Италия от 22 октомври 2022 г. Тя е членка на Камарата на депутатите от 2006 г., съоснователка и лидер от 2014 г. на крайнодясната политическа партия „Братя италианци“ и председател на Партията на европейските консерватори и реформисти от 2020 до 2025 г.

Мелони е десен популист и италиански националист, а нейните политически позиции са описвани като десни и крайнодесни. Тя е католичка и защитава принципа „Бог, отечество, семейство“. Противопоставя се на абортите, евтаназията и на еднополовите партньорства, бракове и родителство, като вместо това твърди, че семействата се създават изключително от двойката „мъж-жена“. Критикува глобализма. Заради противопоставянето на приемането на неевропейски мигранти и на мултикултурализма е обвинявана в ксенофобия и ислямофобия. Поддръжничка на НАТО, Мелони храни евроскептични възгледи по отношение на Европейския съюз и до руската инвазия в Украйна през 2022 г. се обявява за по-добри отношения с Русия; впоследствие осъжда нападението и обещава да продължи да изпраща оръжие на Украйна.

През 2024 г. списание „Форбс“ я класиракато трет ата най-влиятелна жена в света, според списание „Тайм“ тя е сред най-влиятелните хора в света, а списание „Политико“ я класира като най-влиятелния човек в Европа през 2025 г.

Произход и ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Джорджа Мелони е родена на 15 януари 1977 г в Рим.[2][3] Баща ѝ, Франческо Мелони, е от Сардиния, а майка ѝ, Анна Параторе, е от Сицилия.[4] Баща ѝ е данъчен съветник и според някои политически профили има комунистически симпатии и гласува за Италианската комунистическа партия, докато майка ѝ по-късно става писателка на любовни романи.[5][6]

Баща й напуска семейството, когато тя е на 1 г., и се мести на Канарските острови, където се жени и има четири деца.[7] През 1995 г. е осъден за трафик на наркотици на девет години в испански затвор. Двамата не комуникират от 2006 г.[8][9]

Мелони израства в работническия квартал „Гарбатела“ в Рим, където се мести, след като по-заможният дом, в който първоначално е живяла като малка, е унищожен при пожар няколко години след напускането на баща й. Детството ѝ е описвано от семейството ѝ като бедно.[5] В автобиографията си Мелони пише, че детството ѝ и разпадането на семейството ѝ са повлияли на политическите ѝ възгледи.[10][11]

Тя има една сестра, Ариана, родена през 1975 г., която е назначена за ръководител на политическия секретариат на партията през 2023 г. Ариана е била партньорка на Франческо Лолобриджида, министър на земеделието от 22 октомври 2022 г.[12]

Образование и ранен политиически активизъм

[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г., на 15 години, Мелони се присъединява към Младежкия фронт – младежкото крило на неофашисткото Италианско социално движение.[2][4] През тези години тя основава студентската координация Gli Antenati („Предците“), която участва в протеста срещу реформата на общественото образование, насърчавана от министър Роза Русо Йерволино.[13]

През 1996 г. завършва Техническо-професионалния институт „Америго Веспучи“ в Рим.[3] Мелони декларира, че е получила диплома за средно образование по езици от учебното заведение с крайна оценка 60/60.[14] Но се оказва, че училището не е гимназия с чужди езици (и следователно не е квалифицирано да издава диплома по езици), а по-скоро техническа гимназия, специализирана в туристическата индустрия.[14][15] Това поражда полемика в Италия дали Мелони е излъгала за дипломата си.[16]

През същата година тя става национален лидер на „Студентско действие“– студентското движение на постфашисткия Национален алианс (AN), национално-консервативния наследник на MSI, представлявайки това движение във Форума на студентските асоциации, създаден от италианското Министерство на образованието.[17]

През 1998 г., след като печели първичните избори, тя е избрана за съветник на провинция Рим, заемайки тази позиция до 2002 г. През 2000 г. тя е избрана за национален директор, а през 2004 г. става първата жена председател на „Младежко действие“ – младежкото крило на Националния алианс.[18] През тези години Мелони работи като бавачка, сервитьорка и барманка в Piper Club, един от най-известните нощни клубове в Рим.[19][20]

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Министър на младежта

[редактиране | редактиране на кода]
Мелони през 2006 г.

На общите избори в Италия през 2006 г. Мелони е избрана в Камарата на депутатите като член на Националния алианс, в който тя става най-младият заместник-председател.[4][21] През същата година започва да работи като журналистка.[22]

През 2008 г. е назначена за министър на младежта в четвъртия кабинет на Берлускони – позиция, която заема до 16 ноември 2011 г., когато министър-председателят и медиен магнат Силвио Берлускони е принуден да подаде оставка на фона на финансова криза и обществени протести.[23] Тя е вторият най-млад министър в историята на обединена Италия.[2][24]

През август 2008 г. Мелони кани италианските спортисти да бойкотират церемонията по откриването на Олимпийските игри в Пекин в несъгласие с китайската политика, прилагана спрямо Тибет; това изявление е разкритикувано от Берлускони, както и от министъра на външните работи Франко Фратини.[25]

През 2009 г. нейната партия се слива с Forza Italia в „Народа на сводобата“, като тя поема председателството на младежката секция на обединената партия, наречена „Млада Италия“.[26] През същата година гласува за закон срещу евтаназията.[27]

През ноември 2010 г. Мелони представя от името на министерството пакет от 300 милиона евро, наречен „Право на бъдеще“. Той е насочен към инвестиции в младите хора и съдържа пет инициативи, включително стимули за нови предприемачи, бонуси в полза на временни работници и заеми за заслужили студенти.[28] През ноември 2012 г. тя обявява кандидатурата си за председател на „Братя италианци“ срещу тогавашния председател Анджелино Алфано, в израз на протест срещу подкрепата на партията за кабинета Монти. След отмяната на първичните избори тя се обединява с колегите си Игнацио Ла Руса и Гуидо Крозето, за да представи политика срещу Монти, като иска обновяване в партията и критикува ръководството на Берлускони.[29][30]

Лидер на „Братя италианци“

[редактиране | редактиране на кода]
Мелони с Гуидо Крозето по време на митинг на „Братя италианци“ през 2014 г.

През декември 2012 г. Мелони, Ла Руса и Крозето основават ново политическо движение – „Братя италианци“ (FdI), чието име идва от думите на италианския национален химн.[2][31][32] На общите избори в Италия през 2013 г. партията е част от дясноцентристката коалиция на Берлускони и получава 2,0% от гласовете и 9 места в Камарата на депутатите.[33] Мелони е преизбрана в Камарата на депутатите за Ломбардия и по-късно е назначена за лидер на партията в камарата – позиция, която заема до 2014 г., когато подава оставка, за да се посвети на партията. Неин наследник е Фабио Рампели.[34]

През март 2014 г. Мелони става президент на „Братя италианци“, а през април е номинирана за евродепутат на изборите за Европейски парламент през 2014 г. като лидер на „Братя италианци“ във всичките пет избирателни района на Италия. Партията ѝ получава само 3,7% от гласовете, т.е. не надхвърля минималния праг от 4% и Мелони не става член на Европейския парламент.[35][36] Тя получава 348 700 гласа.[37] На 4 ноември 2015 г. основава „Нашата земя – италианци с Джорджа Мелони“ – консервативен политически комитет в подкрепа на нейните кампании.[38] „Нашата земя“ е паралелна организация на „Братя италианци“[39] и има за цел да разшири популярността на партията.[40]

Мелони е кандидат за кмет в общинските избори в Рим през 2016 г.; в крайна сметка не е избрана и в двата вота. След общите избори през 2018 г. тя повежда „Братя италианци“ в опозиция по време на целия парламентарен мандат, като популярността на партията в проучванията на общественото мнение значително нараства, особено по време на кабинета Драги, когато „Братя италианци“ е единствената опозиционна партия.[2]

На 30 януари 2016 г. участва в Деня на семейството – демонстрация срещу правата на ЛГБТ хората, обявявайки се против осиновяването на деца от страна на ЛГБТ двойки. В същия ден Мелони обявява, че е бременна и дъщеря ѝ Джиневра се ражда на 16 септември.[41] На общинските избори в Рим през 2016 г. тя се кандидатира за кмет с подкрепата на „Ние със Салвини“, политическа партия, водена от Матео Салвини, и в опозиция на кандидата, подкрепен от „Форца Италия“ на Берлускони. Мелони печели 20,6% от гласовете, почти два пъти повече от кандидата на Forza Italia, но не се класира за балотажа, докато „Братя италианци“ получава 12,3% от гласовете. [42] По време на италианския конституционен референдум през 2016 г. относно реформата, насърчавана от правителството на Ренци, Мелони основава комитета „Не, благодаря“ и участва в множество телевизионни дебати, включително един срещу тогавашния премиер Матео Ренци.[43] Тъй като „Не, благодаря“ печели с почти 60% от гласовете, Мелони призова за предсрочни избори. Когато Ренци подава оставка, тя отказва доверие на следващото правителство, водено от Паоло Джентилони.[44][45] На 2 – 3 декември 2017 г., по време на конгреса на „Братя италианци“ в Триест, Мелони е преизбрана за председател на партията, а логото на партията е обновено.[46]

Мелони с Матео Салвини и Силвио Берлускони през 2018 г.

Като лидер на партията, Мелони решава да сформира съюз със Северната лига (Лега Норд), ръководена от Салвини, и започва няколко политически кампании с него срещу лявоцентристкото правителство, водено от Демократическата партия. Това поставя „Братя италианци“ на евроскептични и десни популистки позиции.[47] На общите избори в Италия през 2018 г. „Братя италианци“ е част от дясноцентристката коалиция[48] с „Форца Италия“ на Берлускони, Лигата на Салвини и „Ние с Италия“ на Рафаеле Фито.[49] Партията на Мелони получава 4,4% от гласовете и над три пъти повече места спрямо резултатите си от 2013 г.[50][51] Тя е избрана в Камарата на депутатите за едномандатния избирателен район на Латина, Лацио, с 41% от гласовете.[52] Дясноцентристкият съюз, в който Лигата се очертава като основна политическа сила, печели множество места в Камарата на депутатите; никоя политическа група или партия не печели пълно мнозинство.[53]

На 19 октомври 2019 г. тя участва в митинга „Италианска гордост“ в Рим срещу новосформираното второ правителство на Конте. В речта си тя критикува предложението за замяна на формулировката „баща“ и „майка“ с „родител 1“ и „родител 2“ в италианските лични карти на непълнолетните, завършвайки със лозунга „Аз съм Джорджа. Аз съм жена, аз съм майка, аз съм италианка, аз съм християнка“.[54] Този лозунг е ремиксиран от двама милански диджеи, превръщайки се в диско-траш фраза с милиони гледания, имитации и мемета в социалните медии, дори печелейки златен диск.[55] По собствено признание в автобиографията ѝ, медийният и вирусният успех на ремиксирания музикален видеоклип, след като е загубила първоначалното си сатирично намерение в полза на ЛГБТ общността, с която е бил създаден, значително е увеличил популярността ѝ като политик, който според нея внезапно се е превърнал „от скучен политик в любопитен поп феномен“.[56]

От февруари 2021 г. Мелони е член на Института Аспен,[57][58] международен мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, окръг Колумбия, който обединява множество финансисти, бизнесмени и политици.[59][60][61]

През октомври 2021 г. Мелони подписва Мадридската харта[62] – документ от 2020 г., който описва левите групи като врагове на Иберо-Америка, участващи в „престъпен проект“, които са „под чадъра на кубинския режим“.[63] Документът е изготвен от „Вокс“ – испанска националистическа партия. Мелони участва и в партиен конгрес на „Вокс“.[64] През февруари 2022 г. тя говори на годишната Конференция за консервативно политическо действие във Флорида, където заявява на присъстващите американски консервативни активисти и официални лица, че трябва да защитават възгледите си срещу прогресистите.[65]

Общи избори в Италия (2022)

[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на общите избори в Италия през 2022 г., свикани предсрочно след кризата в италианското правителство през 2022 г.,[66][67] участниците в дясноцентристката коалиция се договарят, че лидерът на партията, получила най-много гласове, ще бъде издигнат като кандидат за министър-председател.[68] Към юли 2022 г. „Братя италианци“ на Мелони е първата партия в коалицията според проучвания на общественото мнение[69][70] и се очаква тя да стане министър-председател на Италия, ако дясноцентристката коалиция получи абсолютно мнозинство в парламента, което би могло е най-дясното правителство в историята на италианската република според някои изследователи.[71] В опит да успокои страховете сред тези, които описват „Братя италианци“ като неофашистка или крайнодясна партия,[72] включително опасенията в рамките на Европейската комисия, че тя може да поведе Италия към Унгария при Виктор Орбан,[73] Мелони казва пред чуждестранната преса, че италианският фашизъм е история. Като президент на Партията на европейските консерватори и реформисти тя заявява, че споделя опита и ценностите на Консервативната партия в Обединеното кралство, Ликуд в Израел и Републиканската партия в Съединените щати.[74] Критиците са скептични към твърденията ѝ, цитирайки речите ѝ за имиграцията и правата на ЛГБТ.[75] Статия на BBC News от септември 2022 г. изрично споменава Мелони като човек, който „кампанира срещу правата на ЛГБТ“.[76]

В избори с рекордно ниска избирателна активност[77][78] Мелони е обявена за победител, тъй като нейната партия „Братя италианци“ получава мнозинството места[77][79][80][81] и по споразумение с дясноцентристката коалиция е номинирана за министър-председател като лидер на най-голямата партия в коалицията.[82] Демократическата партия признава поражението си малко след екзит половете,[83] а Матеуш Моравецки, министър-председател на Полша, и Марин Льо Пен, бивш лидер на Националния фронт, поздравяват Мелони.[84]

Премиер на Италия

[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след първото заседание на новия законодателен орган напрежението в дясноцентристката коалиция започва да нараства. На 13 октомври Берлускони отказва да подкрепи кандидатурата на Иняцио Ла Руса, кандидат на „Братя италианци“ за председател на Сената на републиката. Той успява да бъде избран, като получава 116 гласа от 206 на първия тур, благодарение на подкрепата на опозиционните партии за дясноцентристката коалиция.[85][86][87] Напрежението продължава да расте, по-специално между Берлускони и Мелони, която Берлускони определя като „покровителствена, властна, арогантна... [и] обиждаща“ в поредица от писмени бележки в Сената.[88][89] В следващите дни, след срещи между лидерите на партиите, напрежението се разхлабва и дясноцентристките коалиционни партии постигат споразумение за сформирането на новия кабинет.[90]

На 20 октомври официално започват консултациите между президента Серджо Матарела и партиите. На следващия ден делегати от „Братя италиианци“, Северната лига, FI и Гпарламентарната група „Гражданска партия на Италия – Ние умерените – Асоциативно движение на италианците в чужбина“ обявяват на Матарела, че са постигнали споразумение за сформиране на коалиционно правителство с Мелони за министър-председател.[91][92] Следобед Матарела извиква Мелони в Квириналския дворец, като я моли да сформира ново правителство.[93] Тя приема задачата и в същия ден обявява състава на кабинета си, който официално полага клетва на 22 октомври.[94][95][96] Тя е първата жена, заемаща поста министър-председател на Италия.[97][98][99]

На 25 октомври Мелони произнася първата си официална реч като министър-председател пред Камарата на депутатите, преди вота на доверие към нейния кабинет.[100][101] По време на речта си тя подчертава тежестта на това да бъде първата жена, която е начело на италианското правителство.[102] Тя благодари на няколко италиански жени, включително Тина Анселми, Саманта Кристофорети, Грация Деледа, Ориана Фалачи, Нилде Йоти, Рита Леви-Монталчини и Мария Монтесори, за които тя казва, че „със собствените си примери са изградили стълбата, която днес ми позволява да се изкача и да разбия тежкия стъклен таван, поставен над главите ни“.[103][104] Правителството печели вота на доверие с комфортно мнозинство и в двете камари.[105][106]

Вътрешна политика

[редактиране | редактиране на кода]
Мелони по време на пресконференция през 2022 г.

Една от първите мерки, въведени от правителството, се отнася до COVID-19, по-точно до пълното премахване на сертификата за ваксинация срещу COVID-19, известен в Италия като „Зелен пропуск“; освен това неваксинираните лекари отново са върнати на работа.[107] По това време задължението на правителството за ваксинация на работната сила е в сила повече от година, което прави указа до голяма степен символичен. На 31 октомври правителството одобрява декрет, предвиждащ наказание до шест години лишаване от свобода за незаконни партита и митинги.[108] Въпреки че официално е представен като декрет срещу незаконни рейв партита, законът се прилага за всяко незаконно събиране, което публичната власт счита за опасно, което предизвиква критики.[109]Декретът предизвиква и много протести от опозиционни партии и асоциации за граждански права, а също така е оспорен от Форца Италия.[110][111][112] Според Амнести Интернешънъл декретът „рискува да подкопае правото на мирен протест“.[113] Правителството на Мелони отхвърля обвиненията и обявява, че ще приеме малки промени в текста в парламента.[114][115] В първите седмици след встъпването си в длъжност Мелони прилага по-строги политики от предишните правителства по отношение на борбата с нелегалната имиграция.[116]

От икономическа гледна точка Мелони и нейното правителство решават да предотвратят повишаването на цените на енергията, следвайки стъпките на предшественика си Марио Драги, като намалят цените, предоставят субсидии на семейства и предприятия и вземат нови решения за сондиране в италианските морета, за да увеличат националното производство на газ. Правителството решава също така да увеличи тавана на паричните средства от 2000 евро на 5000 евро.[117]

Мелони с президента Серджо Матарела през март 2023 г.

На 26 февруари 2023 г. лодка, превозваща мигранти, потъва при тежки метеорологични условия, докато се опитва да акостира на брега на Стекато ди Кутро, близо до Кротоне, Калабрия. Лодката превозва между 143 и 200 мигранти, когато потъва, от които най-малко 86 загиват, включително 12 деца, което се превръща в една от най-смъртоносните морски катастрофи през последните години.[118] Мелони изразява „дълбоката си скръб за многото човешки животи, отнети от трафиканти на хора“, и осъжда „размяната“ на живота на мигрантите за „цената“ на билет, платен от тях с фалшивата перспектива за безопасно пътуване“[119]. На 1 март 2023 г. новият лидер на Демократическата партия Ели Шлайн, както и групите „Повече Европа“ и „Зелени и леви“ поискват оставката на министъра на вътрешните работи Матео Пиантедози[120].

Мелони и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на посещение в наводнения район на Емилия-Романя

През май 2023 г. правителството се сблъсква с тежки наводнения, които засягат региона Емилия-Романя[121], убивайки 17 души и разселвайки 50 000 други.[122][123][124] Предварителната стойност на щетите, причинени от наводненията, възлиза на над 10 милиарда евро (11 млрд. щатски долара ).[125][126] На 23 май Министерският съвет на Италия официално обявява одобряването на първия закон в отговор на извънредната ситуация - пакет за възстановяване на стойност 2 млрд. евро, насочен към публични и частни предприятия, училища, университети, музеи и селскостопански работници, наред с други категории.[127][128][129] На 25 май Мелони и Урсула фон дер Лайен, председателка на Европейската комисия, посещават наводнените райони заедно с Боначини. Мелони подчертава силния дух на народа на Романя, заявявайки: „Обикновено, когато загубиш всичко, преобладаващото чувство е гняв, търсене на вина или примирение. В Емилия-Романя видях хора, които риеха кал с гордост в очите, казвайки: добре, имаме проблем, но ще го решим, ще го възстановим.“ [130] След седмици на напрежение в правителството и между мнозинството и опозиционните партии, [131][132] [133] на 27 юни 2023 г. кабинетът на Мелони официално назначава генерал от армейския корпус Франческо Паоло Филиуоло за извънреден комисар по възстановяването. [134]

На 12 август 2024 г. Мелони характеризира като „сюрреалистично“ съдебното дело, започнато от Европейската комисия, относно социалната политика на италианското правителство, която облагодетелства италианците пред неотдавнашните имигранти, които не са граждани на Италия.[135]

Конституционна реформа

[редактиране | редактиране на кода]

В края на декември 2022 г. Мелони обявява, че Елизабета Казелати, министър на конституционните реформи, ще се срещне с опозиционните партии, за да даде официално начало на пътната карта за конституционна реформа за укрепване на правомощията на министър-председателя, макар че предизборната програма на коалицията включва само преки избори на президента.[136]

На 3 ноември 2023 г. Мелони официално представя реформата, която осигурява преки избори на министър-председателя чрез всенародно гласуване, т. нар. премиерато, и нов избирателен закон, който дава 55% от парламентарните места в двете камари на коалицията, която се класира първа на общите избори. [137] След ново законодателство в Италия, прието от правителството на Мелони, само биологичният родител на детето може да бъде посочен в акта му за раждане.[138]

Външна политика

[редактиране | редактиране на кода]

Първият чуждестранен лидер, с когото се срещна Мелони, е френският президент Еманюел Макрон, който е в Рим на 23 октомври 2023 г., за да се срещне с президента Серджо Матарела и папа Франциск, и провежда двустранна среща с Мелони, фокусирана предимно върху продължаващата енергийна криза и руската инвазия в Украйна.[139] На 3 ноември 2023 г. Мелони се среща с лидери на Европейския съюз (ЕС) като Урсула фон дер Лайен, Шарл Мишел, Паоло Джентилони, Роберта Мецола и други политици в Брюксел.[140]

На 7 ноември 2023 г. Мелони участва в първата си международна среща на върха, COP27 на ООН в Шарм еш-Шейх, Египет. По време на речта си Мелони заявява: „Италия остава силно убедена в ангажимента си за декарбонизация в съответствие с Парижкото споразумение . Трябва да диверсифицираме доставчиците на енергия в тясно сътрудничество с африканските страни.“[141] По време на конференцията премиерът провежда и двустранна среща с египетския президент Абдел Фатах Сиси.[142] През следващата седмица Мелони участва в срещата на върха на Г-20 в Бали, Индонезия,[143] където провежда първата си двустранна среща с президента на САЩ Джо Байдън на 15 ноември 2023 г.[144] [145]

През януари 2023 г. Мелони посещава Алжир, където се среща с президента Абделмаджид Тебун, с когото подписва споразумение за доставки на газ за Италия.[146] Благодарение на това споразумение Алжир става най-големият доставчик на газ за Италия.[147]

На 22 февруари 2023 г. Мелони посещава Украйна и се среща с президента Володимир Зеленски, за да обсъдят продължаващата руска инвазия. Мелони посещава и Буча, в предградията на Киев, където руските сили убиват над 400 украинци през март 2022 г.[148] Мелони подчертава, че Украйна може да разчита на Италия, добавяйки: „ние сме с Украйна от самото начало и ще бъдем до края.“[149] Тя е съюзник на полския премиер Матеуш Моравецки и хвали подкрепата на Полша за Украйна и приемането на голям брой украински бежанци от Полша.[150]

На 2 март 2023 г. Мелони посещава Индия, където се среща с премиера Нарендра Моди и президента Драупади Мурму.[151] По време на пресконференция Мелони хвали Моди и неговите политики, описвайки го като „най-обичания лидер в света“.[152]

През март 2023 г. тя е домакин на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Рим.[153][154]

През април 2023 г. Мелони прави официално посещение в Етиопия, където се среща с премиера Абий Ахмед и сомалийския президент Хасан Шейх Мохамуд. В Адис Абеба Мелони обявява т. нар. „План Матей“ от италианското правителство относно инвестициите на африканския континент.[155][156] Мелони бее първият западен лидер, посетил Етиопия след края на Тигрейската война.[157] По време на посещението тя провежда и двустранна среща с председателя на Комисията на Африканския съюз Муса Факи.[158] През май 2023 г. Мелони присъства на 49-ата среща на върха на Г-7 в Хирошима, Япония. На 16 юли тя, заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нидерландския премиер Марк Рюте, пътувават до Тунис, за да подпишат споразумение с президента Кайс Саид относно укрепването на икономическото партньорство между Европа и Тунис, европейската дипломатическа подкрепа за отпускането на заема от МВФ и по-специално борбата с незаконните миграционни потоци.[159] Тя обмисля оттегляне от китайската инициатива "Един пояс, един път".[160]

Мелони с президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом през юли 2023 г.

През юли 2023 г. тя прави официално посещение в Съединените щати. На 27 юли посещава Капитолия на САЩ, където се среща с председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти и лидера на мнозинството в Сената Чък Шумър и лидера на малцинството Мич Макконъл. По-късно тя се среща с президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом, където обсъждат много въпроси, включително Украйна, Китай и Африка. Те също така говорят за засилване на икономическия обмен между двете страни, търговските отношения между Европа и САЩ, политиките за сигурност и предстоящото италианско председателство на Г-7.[161] По време на войната в Газа Мелони заявява подкрепата си за „пълното право на Израел да се защитава в съответствие с международното право и да живее в мир“.[162] През октомври 2024 г. тя осъжда израелските атаки срещу базите на UNIFIL в Ливан.[163]

На 28 април 2024 г. Мелони обявява, че ще се кандидатира за място в Европейския парламент на изборите, които ще се проведат през юни.[164] На изборите нейната партия остава най-гласуваната в страната с 28,8% от гласовете, а Мелони става най-гласуваният кандидат на изборите.

Мелони с индийския премиер Нарендра Моди през март 2023 г.

От 13 до 15 юни Мелони е домакин на 50-ата среща на върха на Г-7 в Борго Еняция, Пулия. Обсъжданите теми включват продължаващите войни в Украйна и Близкия изток, изменението на климата, Китай, миграцията и икономиката.[165][166] Франциск става първият папа, който се обръща към среща на върха на Г-7.[167]

На 18 октомври 2024 г. Мелони пътува до Ливан и уверява в солидарността на Италия с Ливан и UNIFIL в настоящия конфликт. В съвместно изявление за пресата с изпълняващия длъжността ливански премиер Наджиб Микати тя заключава: „В заключение - Вие, премиер-министре, знаете, че винаги можете да разчитате на Италия. Ще направим всичко по силите си, за да върнем мира и просперитета на тази приятелска нация.“ (оригинал, тя говори на английски)[168]

Мелони с египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Кайро, 17 март 2024 г.

На 19 декември 2024 г. италианската журналистка Чечилия Сала е арестувана в Техеран и поставена в изолация в затвора Евин]].[169] Това става известно едва на 27 декември.[170] На 30 декември Министерството на културата на Иран най-накрая потвърждава, че е арестувана за „нарушаване на законите на Ислямската република“.[171] Арестът ѝ е три дни след като Италия арестува иранския инженер Мохамед Абедини Наджафабади на летище „Милано Малпенса“ по искане на Съединените щати, които го обвиняват, заедно със съучастник, арестуван в страната, в заговор за заобикаляне на ембаргото и доставка на сложни електронни компоненти от Съединените щати на Иран.[172][173][174] На 3 януари 2025 г. Иран съобщава, че е поискал размяна на затворници.[175] На 8 януари 2025 г. Мелони обявява, че Сала е била освободена от иранските власти и е напуснала страната,[176] като каца на летище Рим Чампино в сряда следобед, където е посрещната от самата Мелони.[177] На 12 януари Абедини е освободена обратно в Иран.[178]

Мелони и другите лидери на Г-7 по време на 50-ата среща на върха в Италия

На 19 януари 2025 г. либийският генерал Осама Елмасри Нджим, по-известен като Алмасри, е арестуван след мача Ювентус - Милан близо до стадион „Ювентус“ в Торино и е транспортиран до затвора във Валет. Алмасри е обвинен от Международния наказателен съд (МНС) в Хага за военни престъпления. Впоследствие Апелативният съд в Рим разпорежда освобождаването му на 21 януари поради нередовността на ареста, произтичаща от липсата на одобрение от Министерството на правосъдието.[179] След освобождаването му либийският военен офицер е експулсиран и репатриран в Либия на борда на самолет Falcon 900 на италианските разузнавателни служби. На 27 януари, след доклад, подаден до прокуратурата в Рим от адвокат Луиджи Ли Готи, Трибуналът на министрите е ангажиран, за да прецени дали министър-председателят Мелони, министърът на вътрешните работи Матео Пиантедози, министърът на правосъдието Карло Нордио и заместник-секретарят на председателството на Министерския съвет Алфредо Мантовано трябва да бъдат разследвани за помагачество и присвояване.[180] Във видеоклип, публикуван в социалните мрежи, Мелони казва: „Любопитно е, че [МНС] го е направил точно когато това лице е щяло да влезе на италианска територия, след като е пребивавало мирно в три други европейски държави в продължение на дванадесет дни.“[181] Според писателя и журналист Роберто Савиано, аферата с репатрирането е щяла да бъде напълно потулена без намесата на някои италиански медии, фокусирани върху имиграцията и контрола на либийската мафия върху нелегалната имиграция, които първи съобщават новината.[182]

Мелони и саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман на срещата на върха между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив в Брюксел, 16 октомври 2024 г.

На 17 април, след като обсъжда с Урсула фон дер Лайен стратегии за подход към срещата,[183] тя посещава Вашингтон и се среща с президента на САЩ Доналд Тръмп (който наскоро налага значителни данъци върху почти целия чуждестранен внос); това посещение представлява първата стъпка към търговски преговори между ЕС и САЩ. Мелони е посрещната топло от Тръмп, който хвали консервативните ѝ позиции и приема поканата ѝ за държавно посещение в Италия.[184][185]

Политически позиции

[редактиране | редактиране на кода]

Някои наблюдатели определят политическите позиции на Мелони като крайнодесни.[186][187][188][189] и подчертават нейните предизборни изяви с Ракеле Мусолини.[190] В интервю с Никълъс Фарел от „Спектейтър“ тя отхвърля описанията на нейната политика като крайнодясна, наричайки ги клеветническа кампания от нейните опоненти, и посочва британския консервативен философ Роджър Скрутън като едно от нейните влияния.[191] Освен това Мелони е описвана като крайнодясна,[192] дясна популистка[193][194] и националистка.[195][196]

Мелони говори на Конференцията за консервативно политическо действие през 2022 г.

Мелони е описвана като близка до Виктор Орбан, министър-председател на Унгария и лидер на Фидес, и Риши Сунак, бивш британски министър-председател и лидер на консерваторите.[197][198] Освен това тя е свързвана с политическата партия „Вокс“ в Испания,[199] с представители на партията „Право и справедливост“ в Полша[200][201] и с Републиканската партия в Съединените щати.[202][203][204] Тя определя своята политическа партия, „Братя италианци“ (FdI), като водеща консервативна партия.[205][206][207] Привърженичка е на президентския режим и подкрепя промените в Конституцията на Италия.[208]

Социални въпроси

[редактиране | редактиране на кода]

Мелони се противопоставя на евтаназията, абортите и законите, които признават еднополовите партньорства или бракове, и се описва като „просемейна“.[209] Тя казва, че няма да промени Закона за абортите в Италия, но иска да прилага по-пълноценно частта от закона за превенцията, като например разрешаването на лекарите да отказват да ги извършват (възражение срещу аборт по съвест).[210][211] Тя също така заявява, че признаването на еднополовите съюзи в Италия е достатъчно добро,[212][213] и казва, че това е нещо, което не би променила;[214] през 2016 г., макар че казва, че ще уважава закона, ако бъде избрана за кметица на Рим, тя подкрепя референдум за отмяна на закона за гражданските (еднополовите) съюзи.[215][216] На митинг на Пиаца дел Пополо в Рим през октомври 2019 г. тя говори против еднополовото родителство; нейната реч става изключително популярна в италианските социални медийни платформи.[217] Тя също заявява, че „предпочита да няма гей дете“ по време на интервю за Le Iene, италианско телевизионно шоу.[218][219]

Мелони се противопоставя на Закон „Манчино“ от 1993 г. – закон срещу езика на омразата.[220] Тя е против DDL Zan – закон срещу хомофобията, който би разширил Закон „Манчино“, за да обхване дискриминацията на ЛГБТ, като през 2020 г. заявява, че „в Италия няма хомофобия“.[221] Тя е против сурогатното майчинство, което на италиански е известно пренебрежително като utero in affitto („матка под наем“),[222][223] и настоява в парламента за закон, който да го направи „универсално престъпление“; усилията ѝ са одобрени от Католическата църква и от самия папа Франциск.[224][225][226]

Тя подкрепя антиджендър движението, родено в средата на 90-те години на 20. век в кръговете на Опус Деи, за да осъди всяка социална позиция, различна от тази, одобрена от Католическата църква, което се противопоставя на изследванията на пола;[227][228][229] тя казва, че се преподава в училищата[230][231][232] и че атакува женската идентичност и майчинството.[233] Мелони подкрепя промяната на конституцията на Италия, за да се направи незаконно осиновяването на деца от еднополови двойки.[234] През март 2018 г. критикува Уолт Дисни Къмпани за решението да представи гей двойка в музикалния фентъзи филм „Замръзналото кралство 2“, като пише в социалните си мрежи: „Стига! Писна ни! Махнете си ръцете от децата.“[235][236][237]

Феминизъм

[редактиране | редактиране на кода]

В книгата си от 2011 г. „ Вярваме“ Мелони пише: „Аз съм жена с десни убеждения и с гордост подкрепям женските въпроси. През последните години трябваше да търпим презрение и расизъм от страна на феминистките. ...Може би доколкото феминизмът се разбира по този начин, той е по-скоро въпрос на идеология, отколкото на социален пол и същност.“[238] Тя е против розовите квоти (законодателни мерки, предназначени да осигурят минимално представителство на жените на работното място и в съветите на директорите, насърчавайки равенството между половете) и отрича да е против жените, както я обвиняват някои критици.[239][240][241]

Възможността Мелони да стане първата жена–министър-председател на Италия е широко обсъждана както преди, така и след общите избори в Италия през 2022 г. Някои жени не гледат на това като победа поради политическите ѝ позиции, други гледат на това отчасти в положителна светлина, а няколко други я наричат „феминистка“, въпреки че Мелони отхвърля етикета.[242] Преди изборите бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън коментира: „Избирането на първата жена министър-председател в една страна винаги представлява скъсване с миналото и това със сигурност е нещо хубаво.“[243][244] Това предизвиква реакция от някои критици и наблюдатели, включително историците Рут Бен-Гиат и Дейвид Бродър. Бен-Гиат пише: „Мелони би представлявала и приемственост с най-мрачния епизод на Италия.“[245] От своя страна Мелони обяви, че е готова да управлява и критикува феминистките[246]. През август 2025 г. Михаил Нямцу пише, че „За разлика от акцента на Тачър върху икономическите свободи и за разлика от настояването на съвременния феминизъм за права и признание, Мелони основава своя консерватизъм на по-дълбоко чувство за дълг... на визия за женствеността, която не е отричане на традицията, а нейното оправдание“.[247]

Имиграция и мултикултурализъм

[редактиране | редактиране на кода]

Мелони критикува подхода на Италия към нелегалните имигранти, призовавайки за политика на нулева толерантност . Тя иска да блокира нелегалните имигранти да достигнат италианските пристанища[248], както и да повиши раждаемостта сред италианците, за да облекчи нуждата от имигрантска работна ръка.[249] Тя се противопоставя на предложенията за гражданство по рождение, които биха дали гражданство, включително право на образование, на чужденци, родени и живеещи в Италия.[250]

На фона на ескалацията на руско-украинската война през 2022 г., Мелони заявява, че подкрепя предоставянето на статут на бежанец на идващите от разтърсена от война страна, но не и на други търсещи убежище. Тя казва: „Време е да наречем нещата с истинските им имена, да дадем статут на бежанец на бягащите от война жени и деца, и може би да направим обратното с тези, които не са бежанци.“[251] През август 2022 г. тя споделя пикселизирано видео в Туитър, което показва жена, изнасилена от мъж, търсещ убежище. Жертвата на насилието осъжда публикуването на видеото и обявява, че е разпозната по публикуваното видео.[252] След като получава обратна реакция, Мелони се опитва да се защити, като обвинява други политици, че не са осъдили самото изнасилване.[186]

Мелони обвинява неоколониализма за изостаналостта на Африка и европейската мигрантска криза през 2015 г. и казва, че предпочита сътрудничеството пред това, което тя нарича „неоколониализъм на Франция“.[253] Тя е смятана за противник на приемането на нелегални имигранти,[254][255][256], както и на мултикултурализма,[257][258] и е описвана като ксенофобка[259][260] и ислямофобка.[261][262][263] През 2018 г. заявява, че би приветствала венецуелците, заявявайки, че те са християни и често от италиански произход.[264] Често критикува Джордж Сорос и това, което тя нарича „глобализъм“, понякога отразявайки възгледите на конспиративните теории за Сорос,[265] казвайки веднъж: „Когато си роб, действаш в интерес на Сорос.“[266] Тя подкрепя „Голямата подмяна“ – конспиративна теория на белите националисти.[267] Тя също така вярва, че има планирана масова миграция от Африка към Европа с цел заместване и елиминиране на италианците – антисемитска, бяла геноцидна и крайнодясна конспиративна теория, известна като Планът „Калерги“.[268][269][270] Описва проимиграционните политики като част от предполагаема лява конспирация за замяна на италианците с имигранти. През януари 2017 г. нарича имиграцията в Италия „етническо заместване“.[271] Мелони се оплаква от опасността от етническа подмяна и в книгата си от 2019 г. за нигерийската мафия[272][273], написана в съавторство с Алесандро Мелуци – психиатър, антиваксър, основател на „Антиислямизиращата партия“ и по това време примас на схизматична Италианска православна църква.[274][275][276] Наред с други стереотипи за превъзходството на белите, книгата твърди, че е в ход проект за „промяна на европейската етническа принадлежност и създаване на Еврафрика“, че нигерийската мафия е продукт на „местни култури, които практикуват ритуални убийства и канибализъм“ и че „труповете на бели хора са много ценени“ от Йоруба, за които се твърди, че се занимават с търговия с човешка плът и органи.[272][273]

През 2023 г., на фона на безпрецедентна миграционна криза, тя заявява, че Европа и Италия се нуждаят от имиграция и че трябва да се води само борба с нелегалната имиграция в полза на легалната имиграция.[277][278] Мелони иска да сключи сделка с тунизийския президент Каис Саид с фокус върху спирането на нелегалната имиграция от Тунис към Европа. През септември 2023 г. над 120 лодки, превозващи около 7000 мигранти от Африка, пристигат на италианския остров Лампедуза в рамките на 24 часа, увеличавайки обема, обработван от местния център за приемане на мигранти, с 15 пъти и довеждайки до това мигрантите да надхвърлят числено местното население на острова.[279] Мелони заявява, че е писала до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да я помоли да дойде с мен на Лампедуза, за да осъзнае лично сериозността на ситуацията, пред която са изправени, и незабавно да ускори прилагането на споразумението с Тунис, като прехвърли договорените ресурси[280].

Външна политика

[редактиране | редактиране на кода]

Като депутат от „Братя италианци“, Мелони гласува в подкрепа на военната намеса в Либия през 2011 г., но през 2019 г. критикува френската обосновка за намесата, твърдейки, че причината е опозицията на Муамар Кадафи срещу CFA франка.[281][282] Мелони критикува отношенията на Италия със Саудитска Арабия и Катар, заявявайки, че тези страни „систематично и умишлено разпространяват фундаменталистки теории, които са основните причини за растежа на ислямския фундаментализъм“.[283] Тя се противопоставя на решението за домакинство на финала на Суперкупата на Италия в Саудитска Арабия и заявява, че Италия трябва активно да повдигне въпроса за човешките права в Саудитска Арабия.[284] След встъпването си в длъжност обаче Мелони промени позицията си, като правителството ѝ заяви, че „се стреми да поддържа отличните отношения със Саудитска Арабия“, но все пак призова за „твърда реакция“ срещу Катар, в която няколко италианци са обвинени в участие в „Катаргейт“.[285]

През 2021 г. Мелони заявява, че нейната партия е осъдила авторитарната, ислямистка посока, която Турция на Ердоган предприема от години, и е поискала от ЕС да отнеме статута на Анкара като страна кандидатка[286], но след встъпването си в длъжност се стреми към по-тесни връзки с турското правителство поради интересите на Италия в Либия, сътрудничеството в спирането на нелегалната имиграция, споделените националистически ценности и общото несъгласие с френската външна политика[287]. Мелони се застъпва за експулсирането на индийския посланик в Италия в резултат на случая с Енрика Лекси[288] и призовава Алесандро Дел Пиеро да откаже да играе в Индийската суперлига, докато задържаните италиански морски пехотинци не бъдат върнати.[289] След случая с богохулството на Азия Биби, Мелони критикува това, което тя нарича „мълчанието на Запада“ и се застъпва за по-силна позиция от страна на международната общност срещу нарушенията на правата на човека в Пакистан.[290]

Преди руската инвазия в Украйна през 2022 г., тя подкрепя по-добри отношения с Русия и подкрепя вдигането на санкциите срещу Руската федерация през 2014 г.[291] През 2018 г. тя поздравява Владимир Путин за преизбирането му за президент.[292] През 2021 г. тя пише, че Русия под ръководството на Путин защитава европейските ценности и християнската идентичност.[293] Оттогава тя осъжда инвазията и обещава да продължи да изпраща оръжия на Украйна,[294] и се насочва към атлантизъм.[295][296][297] През септември 2022 г. тя заявява, че анексирането от Русия на четири частично окупирани области в югоизточна Украйна (Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие) „няма правна и политическа стойност“.[298]

Тя подкрепя НАТО,[299] въпреки че поддържа евроскептични възгледи към ЕС,[300] [301][302] като преди това се застъпва и за излизане от Еврозоната.[303][304] Тя отхвърля етикета „евроскептик“, предпочитайки еврореализма на конфедеративна Европа от суверенни нации[305]. След началото на втория мандат на Доналд Тръмп, Мелони е известна с усилията си да запази трансатлантическия съюз, използвайки отношенията си с Тръмп, и е призната за организирането на сближаването между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски на погребението на папа Франциск през 2025 г.[306][307][308][309]

Критикува Китай и поддържа по-тесни връзки между Италия и Тайван.[310]

Тя е противоречива фигура в Хърватия заради италианските си иредентистки изявления, в които претендира за Далмация и Истрия, и заради противопоставянето си на влизането на Хърватия в ЕС поради нерешения спор относно имотите на изгнаните италианци след Втората световна война от тези два хърватски региона.[311][312]

През 2018 г. тя заявява, че Иран и ливанската войнствена групировка Хизбула са защитници на сирийските християни в Сирийската гражданска война.[313] През 2014 г. осъжда още едно клане на деца в Газа по време на войната в Газа между Израел и палестинската войнствена групировка Хамас,[314] но по-късно промени позицията си и става поддръжник на по-тесни отношения с Израел[315]. Въпреки това, за разлика от Матео Салвини, тя е против преместването на италианското посолство в Израел в Йерусалим, [316] противопоставя се на офанзивата в Рафа и подкрепя решението за две държави.[317] След израелската инвазия в Газа през 2023 г., Мелони променя произраелската си позиция и налага пълно оръжейно ембарго на Израел.[318]

Тя не се извинява на африканските държави за грешките, извършени по време на италианския колониален период,[319] но е остро критична към наследството на френската колониална империя в Африка, твърдейки, че Франция продължава да експлоатира бившите си колонии чрез CFA франка.[320]

Отношения с фашизма

[редактиране | редактиране на кода]

Мелони често изразява мнения, които предизвикват противоречиви реакции.[321][322] В интервю за френската новинарска емисия Soir 3 през 1996 г. тя хвали италианския диктатор Бенито Мусолини като „добър политик, най-добрият през последните 50 години“.[2][323][324]

През януари 2020 г. възникват известни противоречия след Мелони и Община Верона подкрепят именуването на улица на Джорджо Алмиранте, съоснователят на неофашисткото Италианско социално движение,[325][326] който е сътрудник на нацистите и главен редактор на антисемитското и расистко списание La Difesa della Razza.[219][327] Мелони и общината също така подкрепят даването на почетно гражданство на Лилиана Сегре, оцеляла от Холокоста и доживотна сенаторка. Сегре заявява, че тя и Алмиранте са несъвместими и общината трябва да направи избор.[328][329] През май 2020 г. Мелони хвали Алмиранте като „велик политик“, както и като „патриот“[330][331][332]. Като министър през 2009 г. тя посещава Яд ва-Шем в Израел, [333] и като лидер на партията „Братя италианци“ тя също така заявява, че нейната партия „предаде фашизма на историята от десетилетия“ и „недвусмислено осъжда потискането на демокрацията и позорните антиеврейски закони“.[334]

През декември 2020 г. независимата журналистическа телевизионна програма Report разкрива в разследващ репортаж, че „Братя италианци“ „е достигнала отрицателния рекорд за арести за мафиотската група „Ндрангета“,[335] а в разследващ репортаж от 2021 г. на Fanpage.it[336][337] се посочва, че в редиците на партията има потомци на Мусолини,[338] както и фашистки носталгиц.[339][340][341]

През ноември 2018 г. Мелони обявява, че честването на Деня на освобождението, известен също като Годишнината от освобождението на Италия от наци–фашизма на 25 април, и Празника на Италианската република, който празнува раждането на Италианската република на 2 юни, трябва да бъдат заменени с Деня на националното единство и въоръжените сили на 4 ноември, който отбелязва победата на Италия в Първата световна война. Според нея Денят на освобождението и Празника на Италианската република са два противоречиви празника.[342] Тя се опитва да се дистанцира[343] от близките си връзки с Роберто Йонги Лаварини, крайнодесен милански политик и предприемач, известен като „Черния барон“.[344][345][346]

През 2006 г. Мелони защитава законите, приети от четвъртия кабинет на Берлускони, които облагодетелстват собствените му компании и забавят текущите съдебни процеси срещу него. Мелони заявява, че „[e] необходимо... да ги контекстуализираме. Това са закони, които Силвио Берлускони създаде за себе си. Но те са напълно справедливи закони.“[347]

След формирането на „Братя италианци“ през 2012 г., Мелони решава да добави към знамето на новата партия символа „трицветен пламък“, свързан с Италианското социално движение, който извлича името и идеалите си от Италианската социална република „насилнически, социализиращ и революционно републикански“ вариант на фашизма, създаден като нацистка марионетна държава от Мусолини през 1943 г.[348] „Трицветният пламък“ фигуративно изобразява останките на Мусолини, където винаги гори пламък върху гробницата му в Предапио.[4][349] В навечерието на общите избори през 2022 г. Сегре казва на Pagine Ebraiche, че Мелони трябва да премахне трицветния пламък от логото на партията. Съоснователят на „Братя италианци“ Иняцио Ла Руса отхвърля това мнение,[350] а Мелони игнорира искането, запазвайки трицветния пламък.[351]

Наблюдатели, включително историците Рут Бен-Гиат, Дейвид Бродер и Лоран Бертран Дорлеак,[352][353] заявяват, че Мелони и „Братя италианци“ са били двусмислени относно фашисткото си минало,[354]понякога отхвърляйки го, а друг път омаловажавайки го, и че това е помогнало за ребрендирането както на нея, така и на партията ѝ.[355] В отговор на доклад от 2021 г. на Fanpage.it, Мелони минимизира разследването и същевременно отказва да отстрани открито неофашистки членове на „Братя италианци“.[356] През декември 2021 г. Алфредо Катапано и Луиджи Рисполи от партията й са сред бившите членове на Италианското социално движение, които отправят римски поздрав, което е осъдено от ANPI. Рисполи казва пред Fanpage.it : „Вярвам в Новата десница и в усилията, които Джорджа Мелони полага в „Братя италианци“. Честно казано, кара ме да се чудя на тази врява.“[357] Малко преди общите избори през 2022 г. Мелони уволнява член, който открито възхвалява Адолф Хитлер.[76] „Братя италианци“ се дистанцира и от своята секция в Асколи Пичено, след като последната отбеляза празнично годишнината от похода към Рим през 2019 г.[358]

На 25 октомври 2022 г., по повод вота на доверие на Парламента към правителството, Мелони в речта си пред депутатите заявява „Свободата и демокрацията са отличителните елементи на съвременната европейска цивилизация, в които винаги съм се разпознавала. И затова, въпреки инструменталните аргументи на моите опоненти, никога не съм симпатизирала на недемократични режими. На който и да е режим, включително ина фашизма. Точно както винаги съм смятала расовите закони от 1938 г. за най-ниската точка в италианската история, срам, който беляза нашия народ завинаги.“[359][360][361]

През юли 2024 г. Мелони е присъдена обезщетение по дело за клевета срещу журналистката Джулия Кортезе, която през октомври 2021 г. е публикувала снимка на Мелони в Туитър, променена, за да се показва Мусолини на заден план. По-късно Кортезе се подиграва на ръста на Мелони, заявявайки: „Не ме плашиш, Джорджа Мелони. В края на краищата, висока си само 1,2 метра. Дори не мога да те видя.“[362] Кортезе не е обвинена за публикуването на снимката, сравняваща Мелони с Мусолини, но е глобена за коментари относно ръста на Мелони, които са счетени за „очернящи тялото“.[363] Кортезе критикува решението в публикация в X, заявявайки: „Италианското правителство има сериозен проблем със свободата на изразяване и журналистическото несъгласие.“[364]

Пандемия от Covid-19 и ваксини

[редактиране | редактиране на кода]

Мелони оказва подкрепа за колебанието си относно ваксините, като например не ваксинира дъщеря си по време на пандемията от COVID-19 в Италия, защото „това не е религия“.[365][366][367] Тя е критикувана заради изявленията си за ваксините и COVID-19, в които заявява, че вероятността някой на възраст 0-19 години да почине от COVID-19 е същата като да бъде ударен от мълния.[368] [369] След като нейната партия печели общите избори в Италия през 2022 г., те обещават да преразгледат позициите, заети от италианското правителство по време на пандемията от COVID-19, и да прекратят задължителната ваксинация срещу COVID-19 за здравните работници[370].

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Мелони има дъщеря Джиневра от партньора си Андреа Джамбруно,[371][372] журналист, работещ за телевизионния канал Mediaset на Силвио Берлускони,[373] с когото има връзка от 2015 г. На 20 октомври 2023 г. тя обявява раздялата си с Джамбруно, след негови изявления извън ефир, излъчени от телевизионното предаване „Голата истина“, които са описани като „сексистки“ и „шовинистки“, включително предложение за тройка на колежка.[374][375][376] Мелони добавя, че „всички, които са се надявали да я отслабят, като атакуват личния ѝ живот, трябва да знаят, че колкото и капка вода да се опитва да изрови камъка, камъкът си остава камък, а капката е само вода“.[377] Тя се защитава, че не е омъжена за бащата на детето си.[378]

Тя казва, че е християнка и отчасти използва религиозната си идентичност, за да изгради националния си имидж, например когато заявява по време на митинг в Рим през 2019 г. „Аз съм Джорджа. Аз съм жена, аз съм майка, аз съм италианка, аз съм християнка“.[2][379] Съобщава се, че през септември 2022 г. тя продължава да прегръща стария фашистки лозунг „Бог, отечество и семейство“, но негодува, че е свързана с фашисткото минало на Италия.[380]

Освен италиански владее английски, испански и френски.[381]

Мелони е фен на фентъзи жанра, особено на „Властелинът на пръстените“ от Дж. Р. Р. Толкин. Като младежка активистка в Италианското социално движение (MSI), тя присъства на възраждането на Camp Hobbit фестивал („Хобит 93“) през 1993 г. и пее заедно с фолклорната група „Компания дел Анело“, кръстена на „Задругата на пръстена“ (1954)[382][383]. По-късно тя кръщава политическата си конференция „Атрею“ на героя от романа „Приказка без край“ (1979).[384] Казва пред вестник „Ню Йорк Таймс“: „Мисля, че Толкин би могъл да каже по-добре от нас в какво вярват консерваторите.“[382] През ноември 2023 г. тя открива голяма изложба, посветена на Толкин в Националната галерия за модерно и съвременно изкуство в Рим, по случай 50-годишнината от смъртта на автора.[385] Oсвен Толкин тя харесва британския консервативен философ Роджър Скрутън и казва: „Ако бях британка, щях да бъда тори“.[386]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Meloni, non sempre condivido idee Papa // 3 февруари 2020 г. Посетен на 24 октомври 2022 г. Sono credente, ascolto le parole di sua santità. (на италиански)
  2. ↑ а б в г д е ж Николов, Георги. Коя е Джорджа Мелони, крайнодясната „майка християнка“ на ръба на властта в Италия? // БНР. 2022-09-26. Посетен на 2022-09-26.
  3. ↑ а б Biografia del ministro Giorgia Meloni // Palazzo Chigi. Посетен на 2022-09-26. (на италиански)
  4. ↑ а б в г Гюрова, Светломира. Аз съм Джорджа // Капитал. 2022-08-12. Посетен на 2022-09-26.
  5. ↑ а б La madre di Meloni: «Io, scrittrice di romanzi rosa per le mie figlie»
  6. ↑ How Giorgia Meloni thinks
  7. ↑ Giorgia Meloni
  8. ↑ Il padre di Giorgia Meloni fu condannato per narcotraffico, il racconto della stampa spagnola
  9. ↑ Giorgia Meloni, il racconto della stampa spagnola sul padre (che la abbandonò da piccola): “Fu condannato per traffico di droga”
  10. ↑ Inchiesta su M.
  11. ↑ Italy election: In Rome's progressive neighbourhood, Meloni's victory causes anger and concern
  12. ↑ Arianna Meloni: chi è la sorella di Giorgia. "Ti accompagnerò come Sam con Frodo"
  13. ↑ Fontana, Simone. Da dove arriva Giorgia Meloni, l'ultima fiamma della destra // laRegione. Посетен на 2022-09-21. (на италиански)
  14. ↑ а б Nuzzo, Alessandro. Che scuola ha fatto Giorgia Meloni: cosa sappiamo sul curriculum della leader di FdI // Money.it. Посетен на 2022-09-26. (на италиански)
  15. ↑ Giorgia Meloni's CV // Comune di Roma. Архивиран от оригинала на 5 August 2022. Посетен на 30 August 2022.
  16. ↑ Nel curriculum di Meloni c'è qualcosa che non torna? // Pagella Politica. Архивиран от оригинала на 30 August 2022. Посетен на 30 August 2022.
  17. ↑ 'Woman, mother, Christian' guides Italian far-right to brink of power // Euractiv. Посетен на 2022-09-21. (на британски английски)
  18. ↑ Giuffrida, Angela. God, family, fatherland – how Giorgia Meloni has taken Italy's far right to the brink of power // The Guardian. Посетен на 2022-09-26. (на английски)
  19. ↑ Meloni, da barman a tata. a ministro: 'Ho fatto tutti i lavori e ne sono fiera' // Blitz Quotidiano. 17 January 2013. Архивиран от оригинала на 22 April 2021. Посетен на 2022-09-26.
  20. ↑ Guerzoni, Monica. Giorgia Meloni : 'Io militante ventenne e i Lego con la figlia di Fiorello' // Corriere della Sera. 17 January 2013. Архивиран от оригинала на 31 March 2021. Посетен на 14 August 2022.
  21. ↑ Meloni: Italy's far-right 'Christian mother' on brink of power // France 24. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  22. ↑ Ordine dei giornalisti del Lazio // Italian Order of Journalists. Архивиран от оригинала на 2011-03-03. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  23. ↑ Naím, Moisés. Who is Giorgia Meloni? // El País. Посетен на 2022-09-26. (на английски)
  24. ↑ Giorgia Meloni
  25. ↑ Giorgia Meloni a Tatanka: 'Ho chiesto un gesto, non di non gareggiare' // L'Occidentale. 6 August 2008. Архивиран от оригинала на 6 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  26. ↑ Giorgia Meloni // Il Sole 24 Ore. 8 February 2013. Архивиран от оригинала на 26 December 2017. Посетен на 14 August 2022.
  27. ↑ Telese, Luca. La Meloni: 'Caro Fini, ecco perché non ti seguo' // Il Giornale. 8 February 2009. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  28. ↑ Diritto al futuro: 300 milioni di euro per il domani dei giovani // Confini Online. Посетен на 11 August 2022. (на италиански)
  29. ↑ Sala, Alessandro. Pdl, primarie in fumo. La rabbia dei giovani // Corriere della Sera. 20 November 2012. Архивиран от оригинала на 12 May 2014. Посетен на 14 August 2022.
  30. ↑ Crosetto e Meloni dal Pdl a 'Fratelli d'Italia': trattativa con La Russa su nome e simbolo // La Repubblica. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  31. ↑ Piccolillo, Virginia. Pdl, il giorno dei montiani. 'No a scissioni' // Corriere della Sera. 16 December 2012. с. 7. Архивиран от оригинала на 17 October 2015. Посетен на 14 August 2022.
  32. ↑ Guerzoni, Monica. Appello a Monti e guerra alla sinistra. Il Pdl si ricompatta // Corriere della Sera. 17 December 2012. с. 6. Архивиран от оригинала на 1 February 2014. Посетен на 14 August 2022.
  33. ↑ Camera del 24 Febbraio 2013 // Eligendo Archivio. Italian Ministry of the Interior. Посетен на 5 November 2021. (на италиански)
  34. ↑ E' Fabio Rampelli il nuovo Capogruppo di Fratelli d'Italia – Alleanza Nazionale // Fratelli d'Italia. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  35. ↑ Europee, Bonafè (Pd) è la più votata. Elette Mussolini, Picierno e Matera // Corriere della Sera. 16 May 2014. Архивиран от оригинала на 7 June 2014. Посетен на 14 August 2022.
  36. ↑ Elezioni europee 2014, i risultati definitivi in Italia e Europa // LeggiOggi. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  37. ↑ Europee 25/05/2014 // Eligendo Archivio. Italian Ministry of the Interior. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  38. ↑ De Santis, Livia. Fratelli d'Italia lancia 'Terra nostra': a fine novembre la prima assemblea // Secolo d'Italia. 4 November 2015. Архивиран от оригинала на 12 April 2022. Посетен на 14 August 2022.
  39. ↑ Chi siamo // Comitato Terra Nostra. Архивиран от оригинала на 2018-06-21. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  40. ↑ Curridori, Francesco. Nasce Terra nostra, parte il derby a destra tra Fini e Meloni // Il Giornale. 4 November 2015. Архивиран от оригинала на 11 May 2022. Посетен на 14 August 2022.
  41. ↑ Giorgia Meloni mamma / È nata la figlia Ginevra: FdI saluta la nuova 'sorellina d'Italia' (oggi, 16 settembre 2016) // IlSussidiario.net. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  42. ↑ Comune di Roma – Lazio – Elezioni Comunali – Risultati – Ballottaggio – 5 giugno 2016 // La Repubblica. 5 June 2016. Архивиран от оригинала на 20 June 2016. Посетен на 14 August 2022.
  43. ↑ Renzi: „Il voto se vince il No? Lo deciderà Mattarella“ // Il Secolo XIX. Архивиран от оригинала на 2022-09-25. Посетен на 2022-09-21. (на италиански)
  44. ↑ Gallori, Paolo. Il governo Gentiloni ha giurato, ministri confermati tranne Giannini. Alfano agli Esteri. Minniti all'Interno. Boschi sottosegretario // La Repubblica. 12 December 2016. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  45. ↑ Romano, Luca. Gentiloni incassa la fiducia. Opposizioni contro il governo // Il Giornale. 13 December 2016. Архивиран от оригинала на 12 April 2022. Посетен на 14 August 2022.
  46. ↑ Stefanoni, Franco. Fratelli d'Italia: via An e Msi dal simbolo. Entra Santanchè: 'Tornata a casa mia' // Corriere della Sera. 12 March 2017. Архивиран от оригинала на 5 July 2022. Посетен на 14 August 2022.
  47. ↑ Matteo Salvini e la nuova mappa della destra, fra Giorgia Meloni e Roberto Maroni // Formiche.net. Посетен на 6 June 2021.
  48. ↑ Barigazzi, Jacopo. Far-right leader rejects idea of Emma Bonino as Italy's PM // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  49. ↑ Sala, Alessandro. Elezioni 2018: M5S primo partito, nel centrodestra la Lega supera FI // Corriere della Sera. 3 April 2018. Архивиран от оригинала на 24 November 2021. Посетен на 14 August 2022.
  50. ↑ Теохарова, Дилява. "Един единствен отдушник". Коя е крайнодясната партия, която може да оглави Италия наесен // Свободна Европа. 2022-08-01. Посетен на 2022-09-26.
  51. ↑ Nordsieck, Wolfram. Italy // Parties and Elections in Europe. Посетен на 14 August 2022.
  52. ↑ Elezioni 2018 – Collegio uninominale di Latina // Italian Ministry of the Interior. Архивиран от оригинала на 2022-02-06. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  53. ↑ Matteucci, Piera. Elezioni politiche: vincono M5s e Lega. Crollo del Partito democratico. Centrodestra prima coalizione. Il Carroccio sorpassa Forza Italia // La Repubblica. 4 March 2018. Архивиран от оригинала на 14 July 2022. Посетен на 14 August 2022.
  54. ↑ Who is Italy’s leadership hopeful Giorgia Meloni?
  55. ↑ "Io sono Giorgia", il remix del discorso di Meloni è virale, con meme e sfide virtuali
  56. ↑ Meloni, Giorgia (2021). Io sono Giorgia. Rome: Rizzoli Libri. с. 5–6
  57. ↑ Bechis, Francesco. Meloni l'americana. Tutte le stelle e le strisce dentro FdI // Formiche.net. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  58. ↑ Tocchi, Alfredo. Giorgia Meloni, l'Aspen Institute e il Grande sonno dell'Occidente // Il Giornale d'Italia. 28 July 2022. Архивиран от оригинала на 1 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  59. ↑ Aspen Institute: cos'è? Giorgia Meloni ne entra a far parte // Blogo. Архивиран от оригинала на 2022-08-14. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  60. ↑ Berra, Valerio. Da Io sono Giorgia all'Aspen Institute: l'irresistibile ascesa di Meloni tra popolo, canzonette e fascino dei poteri forti // Open. 3 February 2021. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  61. ↑ Vitale, Giovanna. FdI, Giorgia l'atlantista: le metamorfosi di Meloni // La Repubblica. 26 March 2022. Архивиран от оригинала на 25 September 2022. Посетен на 14 August 2022.
  62. ↑ UE, Meloni a Convention Vox: Europa del dopo-Merkel sia l'Europa dei conservatori (video) // Giorgia Meloni. Архивиран от оригинала на 2022-08-14. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  63. ↑ Carta de Madrid // Fundación Disenso. Посетен на 14 August 2022. (на испански)
  64. ↑ Lauria, Emanuele. FdI, Meloni a Madrid con gli ultranazionalisti di Vox: 'No a tutti i regimi' // La Repubblica. 10 October 2020. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  65. ↑ Di Caro, Paolo. Meloni ai conservatori Usa: difendiamoci dai progressisti // Corriere della Sera. 26 February 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  66. ↑ Roberts, Hannah. Berlusconi's big lunch: How Italy's right ousted Mario Draghi // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  67. ↑ Roberts, Hannah. Russian links to Italian right threaten Meloni's election campaign // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  68. ↑ Roberts, Hannah. I'm not a fascist – I like the Tories, says Italy's far-right leader // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  69. ↑ Broder, David. The Future Is Italy, and It's Bleak // The New York Times. 22 July 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 15 August 2022. Yet just two months after Ms. Meloni published her best-selling memoir, her party topped national opinion polls for the first time. Since then, it has continued to boast over 20 percent support and has provided the only major opposition to Mario Draghi's technocratic coalition. On Wednesday, in a sudden turn of events, the government collapsed. Early elections, due in the fall, could open the way for the Brothers of Italy to become the first far-right party to lead a major eurozone economy.
  70. ↑ Brothers of Italy, the far-right party on the cusp of power // France 24. Agence France-Press. Посетен на 25 July 2022. ... the post-fascist Brothers of Italy, looks set to do well in Italian elections on September 25.
  71. ↑ Roberts, Hannah. Italy confronts its fascist past as the right prepares for power // Politico Europe. Посетен на 14 August 2022.
  72. ↑ Ghiglione, Davide. Meloni takes Italian far-right back to 1930s roots // Financial Times. 10 February 2018. Архивиран от оригинала на 30 September 2019. Посетен на 15 August 2022.
  73. ↑ Liliana Segre e Pd chiedono a Meloni di togliere la fiamma tricolore dal simbolo di Fdi: 'Partiamo dai fatti, non dalle parole' // Il Fatto Quotidiano. 12 August 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  74. ↑ Il segnale di Meloni alla stampa estera: 'Nessuna svolta autoritaria, la destra italiana ha consegnato il fascismo alla storia da decenni' // Il Fatto Quotidiano. 10 August 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 14 August 2022.
  75. ↑ Giuffrida, Angela. Scepticism over Giorgia Meloni's claim 'fascism is history' in Italian far right // The Guardian. 11 August 2022. Архивиран от оригинала на 14 August 2022. Посетен на 15 August 2022.
  76. ↑ а б Italy elections: Far-right party sacks candidate for Hitler praise // Би Би Си. 20 September 2022. Архивиран от оригинала на 25 September 2022. Посетен на 2022-09-26.
  77. ↑ а б Стойкова, Ива. Убедителна победа за крайната десница и Джорджа Мелони на парламентарните избори в Италия // БНТ. 2022-09-26. Посетен на 2022-09-26.
  78. ↑ Proiezioni: FdI primo partito. Calano M5s, Lega e Forza Italia. Pd al 19%, Terzo polo al 7% // RAI, 26 September 2022. Посетен на 26 September 2022.
  79. ↑ Balmer, Crispian. Italy's right wing, led by Meloni, wins election, exit polls say // Reuters. 2022-09-26. Посетен на 2022-09-26.
  80. ↑ Italy voters shift sharply, reward Meloni's far-right party // AP NEWS. Посетен на 2022-09-26. (на английски)
  81. ↑ Italy elections: Giorgia Meloni's right-wing alliance ahead // BBC News. Посетен на 2022-09-26. (на британски английски)
  82. ↑ Balmer, Crispian. Italy's conservative alliance in lockstep, ready to govern, says Meloni // Reuters. 2022-09-20. Посетен на 2022-09-26.
  83. ↑ Reuters. Italy's centre-left Democratic Party concedes election defeat // Reuters. 2022-09-25. Посетен на 2022-09-26.
  84. ↑ Reuters. Political reaction to Italian election outcome // Reuters. 2022-09-26. Посетен на 2022-09-26.
  85. ↑ Far-right veteran elected Italian Senate speaker // France 24. Agence France-Press, 13 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2022. Посетен на 20 октомври 2022.
  86. ↑ Who is the far-right veteran elected Italian Senate speaker? // The Local. 13 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 20 октомври 2022. Посетен на 20 октомври 2022.
  87. ↑ Giuffrida, Angela. Brothers of Italy politician who collects fascist relics elected senate speaker // The Guardian. 13 October 2022. Архивиран от оригинала на 20 October 2022. Посетен на 20 октомври 2022.
  88. ↑ Berlusconi calls Meloni arrogant in written notes in Senate // Agenzia Nazionale Stampa Associata, 14 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 20 October 2022. Посетен на 20 October 2022.
  89. ↑ Kington, Tom. Silvio Berlusconi undercuts Italian coalition by labelling Meloni arrogant // The Times. 17 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 20 октомври 2022. Посетен на 20 октомври 2022.
  90. ↑ Kirby, Paul. Italy Meloni: Far-right leader agrees to form government // BBC News. 21 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2022. Посетен на 21 октомври 2022.
  91. ↑ Consultazioni per la formazione del nuovo governo // Quirinale. Посетен на 21 октомври 2022. (на италиански)
  92. ↑ Horowitz, Jason. Giorgia Meloni Gets Go-Ahead for New Italian Government // The New York Times. 21 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 21 October 2022. Посетен на 21 октомври 2022.
  93. ↑ Italy Meloni: Far-right leader agrees to form government // The Local. Посетен на 21 октомври 2022.
  94. ↑ Il governo Meloni giura oggi al Quirinale // RAI, 21 October 2022. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2022. Посетен на 21 октомври 2022. Updated as of 22 октомври 2022.
  95. ↑ Nuovo governo, le news. Alle 10 il giuramento di Giorgia Meloni e dei ministri // Sky TG24. 21 October 2022. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2022. Посетен на 21 октомври 2022. Updated as of 22 October 2022.
  96. ↑ Harlan, Chico. Meloni sworn in as Italy's first female prime minister // The Washington Post. 21 October 2022. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2022. Посетен на 22 октомври 2022.
  97. ↑ Amante, Angelo. Meloni takes charge as PM as Italy swings to the right // Reuters. 21 October 2022. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2022. Посетен на 21 октомври 2022.
  98. ↑ Presidential palace says Giorgia Meloni forms government, giving Italy first far-right-led coalition since World War II // ABC News. 21 October 2022. Архивиран от оригинала на 22 October 2022. Посетен на 21 октомври 2022.
  99. ↑ Far-right Meloni set to become Italy's first woman PM // France 24. Agence France-Presse, 21 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2022. Посетен на 21 октомври 2022.
  100. ↑ Governo Meloni, ecco il timing: l'incarico, il giuramento, la fiducia e la Legge di Bilancio // Il Messaggero. 21 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2022. Посетен на 22 октомври 2022.
  101. ↑ Bongarrà, Francesco. Dall'incarico alla manovra, il timing // Agenzia Nazionale Stampa Associata, 21 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 21 October 2022. Посетен на 22 октомври 2022.
  102. ↑ Jakhnagiev, Alexander. Meloni alla Camera, l'applauso al suo arrivo e l'abbraccio di Salvini // Corriere della Sera. 25 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2022. Посетен на 25 октомври 2022.
  103. ↑ Governo, da Iotti a Cristoforetti: le donne che 'hanno osato' citate da Meloni // Adnkronos. 25 October 2022. Архивиран от оригинала на 25 October 2022. Посетен на 25 октомври 2022.
  104. ↑ De Rosa, Gianluca. Meloni citazionista: da Steve Jobs a Giovanni Paolo II, tutti i riferimenti del suo discorso // Il Foglio. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2022. Посетен на 25 октомври 2022.
  105. ↑ Cipolla, Alessandro. Meloni alla Camera, diretta video voto di fiducia al governo: cosa ha detto nella replica la presidente del Consiglio // Money. Посетен на 26 октомври 2022. (на италиански)
  106. ↑ Il Senato vota la fiducia al governo Meloni: 115 sì, 79 no e 5 astenuti // Agenzia Nazionale Stampa Associata, 26 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 26 октомври 2022. Посетен на 26 October 2022.
  107. ↑ Governo Meloni, le news. Cdm dà ok a dl unico su Covid, carcere ostativo e Rave party // Sky TG24. 31 October 2022. Архивиран от оригинала на 1 ноември 2022. Посетен на 3 ноември 2022.
  108. ↑ The party's over for illegal raves, Italy's new government says // Reuters. 1 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 2 ноември 2022. Посетен на 3 ноември 2022.
  109. ↑ Boffa, Nadia. Meloni party. Primo colpo di democrazia illiberale // HuffPost. Посетен на 3 ноември 2022. (на италиански)
  110. ↑ Olivo, Francesco. Governo, è lite sui rave party. Forza Italia vuole stoppare Meloni: 'Servono modifiche in Parlamento' // La Stampa. 2 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 4 ноември 2022. Посетен на 3 ноември 2022.
  111. ↑ Rave party, la mediazione di Forza Italia: 'Abbassare le pene a quattro anni' // La Repubblica. 2 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 2 November 2022. Посетен на 3 ноември 2022.
  112. ↑ Cangemi, Annalisa. Decreto anti rave party approda in Senato: prime crepe nel governo, Forza Italia vuole cambiarlo // Fanpage.it. Посетен на 3 ноември 2022. (на италиански)
  113. ↑ Caccia, Fabrizio. Scontro sul decreto anti rave. Il Pd e i 5 Stelle: ritiratelo. Salvini: 'Indietro non si torna' // Corriere della Sera. 1 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 1 November 2022. Посетен на 3 ноември 2022.
  114. ↑ Decreto "rave party". La Meloni lo difende ma si apre a modifiche // Il Giornale. 3 November 2022. Архивиран от оригинала на 15 декември 2023. Посетен на 10 ноември 2022.
  115. ↑ Decreto anti-rave, governo e Parlamento verso modifiche // Sky TG24. Архивиран от оригинала на 13 юли 2023. Посетен на 10 ноември 2022.
  116. ↑ Meloni, serve legalità, difenderemo i confini – Ultima Ora // Agenzia ANSA. Посетен на 11 ноември 2022. (на италиански)
  117. ↑ Marro, Enrico. Decreto Aiuti quater, dal taglio delle accise alle bollette a rate: tutte le misure, in arrivo 9 miliardi // Corriere della Sera. 11 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 1 май 2023. Посетен на 11 ноември 2022.
  118. ↑ Latza Nadeau, Barbie. Children and women among 43 dead as migrant boat hits rocks near Italy // CNN. Посетен на 26 февруари 2023. (на английски)
  119. ↑ D'Emilio, Frances. Migrant boat breaks apart off Italy; 43 dead, 80 survivors // AP News. Посетен на 26 февруари 2023. (на английски)
  120. ↑ Naufragio, Schlein contro Piantedosi: "Parole indegne, si dimetta" – Politica // Agenzia ANSA. Посетен на 26 март 2023. (на италиански)
  121. ↑ Povoledo, Elisabetta. 'Catastrophic' Floods in Italy Leave 8 Dead and Thousands Homeless // The New York Times. 17 май 2023. Архивиран от оригинала на 17 май 2023. Посетен на 17 май 2023.
  122. ↑ Severe flooding in Italy kills 2; drought persists // Associated Press. Посетен на 17 май 2023.
  123. ↑ Alluvione Emilia-Romagna: altre 5 vittime e un disperso nel Ravennate. Lugo e Cervia allagate. In Regione 34mila case senza luce // Il Fatto Quotidiano. Посетен на 18 May 2023. (на италиански)
  124. ↑ Robinson, James. Italy flooding: Three dead and thousands evacuated from their homes as rivers burst their banks // Sky News, 17 май 2023. Архивиран от оригинала на 17 май 2023. Посетен на 17 май 2023.
  125. ↑ La conta dei danni. Campi, aziende, strade e turismo: 5 miliardi persi. // La Repubblica. Посетен на 22 май 2023. (на италиански)
  126. ↑ Alluvione Emilia-Romagna, la Regione: "I danni ammonteranno a oltre 7 miliardi" // Il Fatto Quotidiano. Посетен на 28 May 2023. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код it-it)
  127. ↑ Convocazione del Consiglio dei Ministri n. 35 // www.governo.it. Посетен на 28 май 2023. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код it-it)
  128. ↑ La prima misura del governo per aiutare le zone alluvionate in Emilia-Romagna // Il Post. Посетен на 28 май 2023. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код it-it)
  129. ↑ Il decreto del governo per l'Emilia Romagna. Stanziati oltre due miliardi // Agi. Посетен на 28 май 2023. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код it-it)
  130. ↑ Emilia-Romagna diretta maltempo. Meloni: "Locomotiva d'Italia, non può fermarsi". Conselice evacuata per rischio sanitario // la Repubblica. Посетен на 26 май 2023. (на италиански)
  131. ↑ Non c'è ancora un commissario straordinario per l'alluvione in Romagna // Il Post. Посетен на 8 юни 2023. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код it-it)
  132. ↑ Alluvione, Salvini mette il veto su Bonaccini: slitta la nomina a commissario // La Repubblica. Посетен на 28 май 2023. (на италиански)
  133. ↑ Perché il governo non ha ancora nominato Stefano Bonaccini commissario per la ricostruzione in Emilia Romagna // Fanpage. Посетен на 28 May 2023. (на италиански)
  134. ↑ Baroncini, Valerio. Figliuolo commissario post alluvione per 5 anni. Le reazioni, Bonaccini: "Scelta sbagliata" // Il Resto del Carlino. Посетен на 28 юни 2023. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код it-it)
  135. ↑ La procédure d'infraction de l'UE contre l'Italie jugée "surréaliste" par Giorgia Meloni
  136. ↑ Casellati al lavoro sul presidenzialismo, proseguono le 'consultazioni': ora tocca alle opposizioni. Obiettivo: ddl entro giugno // la Repubblica. 13 януари 2023. Архивиран от оригинала на 5 март 2023. Посетен на 26 март 2023.
  137. ↑ Il Cdm approva il premierato. Meloni: "Madre di tutte le riforme, basta ribaltoni e governi tecnici" Архив на оригинала от 2023-12-19 в Wayback Machine.. la Repubblica
  138. ↑ Jack Guy. Italy starts removing lesbian mothers' names from children's birth certificates // CNN. Посетен на 29 декември 2023. (на английски)
  139. ↑ Il Presidente Meloni incontra a Roma il Presidente Macron // Governo. Посетен на 11 ноември 2022. (на италиански)
  140. ↑ Zapponini, Gianluca. Il poker di Meloni in Europa. Cronaca di una giornata a Bruxelles // Formiche.net. Посетен на 3 ноември 2022. (на италиански)
  141. ↑ Cop27, il discorso di Meloni: "L'Italia ha triplicato gli sforzi per la lotta al cambiamento climatico" – Il video // Open. Посетен на 15 ноември 2022. (на италиански)
  142. ↑ Cop27, Meloni vede Sisi: apre sul gas ma resta il nodo Regeni. Onu chiede tasse sui profitti // Il Sole 24 Ore. Посетен на 15 ноември 2022. (на италиански)
  143. ↑ Bali, il Presidente Meloni al Vertice G20 // Governo Italiano. Посетен на 26 март 2023. (на италиански)
  144. ↑ Vertice G20, il Presidente Meloni incontra il Presidente degli Stati Uniti Biden // Governo Italiano. Посетен на 26 март 2023. (на италиански)
  145. ↑ Italy's Meloni discusses Ukraine, China in G20 meeting with Biden // Reuters. 15 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 13 юли 2023. Посетен на 26 март 2023.
  146. ↑ Meloni in Algeria: 'Algeri fondamentale per realizzare Piano Mattei' // sky tg24. Посетен на 26 март 2023. (на италиански)
  147. ↑ Meloni in Algeria: l'Italia può diventare un hub per la distribuzione di energia // Il Sole 24 ORE. Посетен на 26 март 2023. (на италиански)
  148. ↑ Ciriaco, Tommaso. Le lacrime, il fango, i fiori. Meloni a Bucha nella 'città non sconfitta': "Con voi fino alla fine" // la Repubblica. Посетен на 26 март 2023. (на италиански)
  149. ↑ Meloni a Bucha, combatteremo per la vostra libertà – Ultima Ora // Agenzia ANSA. Посетен на 26 март 2023. (на италиански)
  150. ↑ Migrants and Ukraine: on these bases Meloni and Morawiecki are consolidating the alliance in view of the European elections // Agenzia Nova. 5 юли 2023. Архивиран от оригинала на 3 октомври 2023. Посетен на 18 септември 2023.
  151. ↑ Il Presidente Meloni in India // Governo Italiano. Посетен на 26 March 2023. (на италиански)
  152. ↑ Lauria, Emanuele. Italia-India: Meloni e il 'modello' di consenso Modi: "Il più amato del mondo. Nuova Delhi può facilitare pace giusta per Ucraina" // la Repubblica. Посетен на 26 март 2023. (на италиански)
  153. ↑ Israel ready to help Italy become energy hub, Netanyahu says // Reuters. 10 март 2023. Архивиран от оригинала на 17 декември 2023. Посетен на 17 септември 2023.
  154. ↑ How Netanyahu is provoking armed Intifada in the West Bank // The Jordan Times. 30 май 2023. Архивиран от оригинала на 27 септември 2023. Посетен на 17 септември 2023.
  155. ↑ Cos'è il Piano Mattei di cui parla tanto Giorgia Meloni Архив на оригинала от 2023-10-10 в Wayback Machine.. Today
  156. ↑ Meloni in Etiopia: 'A ottobre presentiamo il piano Mattei per l'Africa' Архив на оригинала от 2023-05-16 в Wayback Machine.. ANSA
  157. ↑ Meloni in Ethiopia: "Italy can be the spokesperson for the continent's needs" // Agenzia Nova. 15 април 2023. Архивиран от оригинала на 4 октомври 2023. Посетен на 18 септември 2023.
  158. ↑ Visita del Presidente Meloni in Etiopia Архив на оригинала от 2023-04-20 в Wayback Machine.. www.governo.it
  159. ↑ Meloni, von der Leyen e Rutte in Tunisia Архив на оригинала от 2023-07-18 в Wayback Machine.. Governo Italiano
  160. ↑ Italy's Meloni: Good China relations possible without Belt and Road // Politico. 28 май 2023. Архивиран от оригинала на 8 ноември 2023. Посетен на 11 август 2023.
  161. ↑ La Casa Bianca avvisa Meloni: "Sui diritti Lgbtq+ serve più attenzione". Lei sceglie di parlare a Fox, la tv pro-Trump Архив на оригинала от 2023-11-15 в Wayback Machine.. la Repubblica
  162. ↑ President Meloni visits Israel // www.governo.it. Посетен на 23 октомври 2023. (на английски)
  163. ↑ France, Italy and Spain 'outraged' after UN peacekeepers injured - and accuse Israel of violating international law // Sky News. 11 октомври 2024.
  164. ↑ Italy's Meloni to stand in EU elections in bid to boost ruling party // France 24. Посетен на 28 април 2024. (на английски)
  165. ↑ The Summit // G7 Italia 2024. Посетен на 15 юни 2024. (на английски)
  166. ↑ Mallees, Nojoud Al. G7 leaders pledge action to counter foreign interference in new statement // CP24. Посетен на 15 юни 2024. (на английски)
  167. ↑ Pope Francis becomes first pontiff to address a G7 summit, raising alarm about AI. The G7 responds. AP News
  168. ↑ President Meloni visits Lebanon // www.governo.it/en. Посетен на 19 октомври 2024.
  169. ↑ Bubola, Emma. Italian Journalist Is Detained While Reporting in Iran // The New York Times. 27 декември 2024. Посетен на 3 януари 2025.
  170. ↑ Tondo, Lorenzo. Italian journalist arrested and held in solitary confinement in Iran // The Guardian. 27 декември 2024. Посетен на 28 декември 2024.
  171. ↑ Iran confirms arrest of Italian journalist Cecilia Sala // Al Arabiya English. Посетен на 30 декември 2024. (на английски)
  172. ↑ Mohammad Abedini Najafabadi, chiesti arresti domiciliari per iraniano fermato a Malpensa // Sky Italia.
  173. ↑ Raymond, Nate. Engineer pleads not guilty in US case over deadly Iran-linked drone strike // Reuters. Посетен на 5 януари 2025.
  174. ↑ Office of Public Affairs. Founder of Iranian Company Arrested for Providing Material Support to the Islamic Revolutionary Guard Corps (IRGC), and for Scheme to Procure Sensitive U.S. Technology for Use in IRGC Military Drones, One of Which Killed Three U.S. Servicemembers // justice.gov. United States Department of Justice. Посетен на 30 декември 2024.
  175. ↑ Alavi, Shahed. Iran tells Italy it seeks prisoner swap for jailed Italian journalist // Iran International, 3 януари 2025.
  176. ↑ Italian journalist Cecilia Sala freed from detention in Iran, Italian PM's office says // CNN, 8 януари 2025.
  177. ↑ Giuffrida, Angela. Italian journalist Cecilia Sala returns home after release from prison in Iran // The Guardian. 8 януари 2025. Посетен на 9 януари 2025.
  178. ↑ Zampano, Giada. Italy's justice minister seeks to revoke the arrest of an Iranian based on a US warrant // ABC News. Посетен на 12 януари 2025.
  179. ↑ Libero per un cavillo il carnefice libico, Al-Masri è già a Tripoli. Rai News
  180. ↑ Giorgia Meloni è indagata per favoreggiamento e peculato per il caso Almasri, insieme a Piantedosi, Nordio e Mantovano. Lei: "A testa alta e senza paura". Corriere della Sera
  181. ↑ Why is Italy's Meloni being investigated for release of Libyan ICC suspect? // Euronews. 29 януари 2025.
  182. ↑ Il caso. Un rebus l'arresto del torturatore libico. Scarcerato, è già a Tripoli. Avvenire
  183. ↑ Matranga, Anna. Italy's Giorgia Meloni meets with Trump at the White House amid EU anxiety - CBS News // www.cbsnews.com. Посетен на 2025-04-29. (на американски английски)
  184. ↑ Bubola, Emma. Meloni and Trump: Oval Office Meeting Cements Special Rapport // The New York Times.
  185. ↑ The Trump whisperer': Papers react to Trump's meeting with Meloni
  186. ↑ а б Barry, Colleen. Italy's Meloni shocks opponents with alleged rape video // Associated Press. Посетен на 2022-08-26. (на английски)
  187. ↑ Squires, Nick. Giorgia Meloni criticised for sharing video of 'attempted rape by asylum seeker' // The Telegraph. 2022-08-22. Архивиран от оригинала на 23 August 2022. Посетен на 2022-08-23.
  188. ↑ Pyatovskaya, Evgeniya. Giorgia Meloni – the political provocateur set to become Italy's first far-right leader since Mussolini // The Conversation. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  189. ↑ Harlan, Chico. A far-right politician is poised to become Italy's first female leader // Washington Post. 2022-09-13. Архивиран от оригинала на 14 септември 2022. Посетен на 2022-09-21.
  190. ↑ Latza Nadeau, Barboe. FEMME FASCISTA: How Giorgia Meloni became the star of Italy's far right // World Policy Journal 35 (2). World Policy Institute, Summer 2018. DOI:10.1215/07402775-7085556. с. 14–21.
  191. ↑ Farrell, Nicholas. Is Giorgia Meloni the most dangerous woman in Europe? // The Spectator. Посетен на 2022-08-21. (на английски)
  192. ↑ Horowitz, Jason. Italian Voters Appear Ready to Turn a Page for Europe // The New York Times. 2022-09-24. Посетен на 2022-09-25.
  193. ↑ von Nahmen, Alexandra. Italy's election: Giorgia Meloni, far-right favorite for prime minister, appeals to disgruntled voters // Deutsche Welle. Посетен на 2022-09-21. (на британски английски)
  194. ↑ Italian far-right star turns against Russia // EUobserver. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  195. ↑ Amante, Angelo. Italy's Meloni says public finances will be safe in her hands // Reuters. 2022-08-25. Архивиран от оригинала на 19 септември 2022. Посетен на 2022-09-21.
  196. ↑ Country-by-country guide on how the Ukraine war has changed Europe // Euronews. 2022-08-24. Архивиран от оригинала на 5 септември 2022. Посетен на 2022-09-21.
  197. ↑ Why Rishi Sunak loves Italy's Giorgia Meloni // POLITICO. Посетен на 24 декември 2023. (на английски)
  198. ↑ Diver, Tony. Rishi Sunak and Giorgia Meloni appear to be new best friends // The Telegraph. 12 юли 2023. Архивиран от оригинала на 24 декември 2023. Посетен на 24 декември 2023.
  199. ↑ Ue, Meloni incontra a Madrid Santiago Abascal. 'Totale sintonia tra FdI e Vox per rafforzare Ecr' // Secolo d'Italia. Архивиран от оригинала на 9 септември 2022. Посетен на 29 септември 2022.
  200. ↑ Meloni da Kaczynski: 'Insieme decisivi nell'Ue' // Adnkronos. Посетен на 29 септември 2022. (на италиански)
  201. ↑ Polonia. Andrzej Duda vince le presidenziali. Gli auguri di Giorgia Meloni // Agen Press. Посетен на 29 септември 2022. (на италиански)
  202. ↑ Seminara, Giulio. Meloni andrà negli Usaper incontrare The Donald È sfida con Salvini // Lumsa News. 31 януари 2020. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2020. Посетен на 4 февруари 2020.
  203. ↑ De Robertis, Pierfrancesco. Giorgia Meloni negli Usa per l'esame di maturità // Quotidiano Nazionale. Посетен на 5 февруари 2020. (на италиански)
  204. ↑ Meloni a Salvini: 'Ci sono dei patti e vanno rispettati' // Adnkronos. Посетен на 4 февруари 2020. (на италиански)
  205. ↑ Italy's frontrunner party suspends candidate over Hitler praise // Reuters. 20 септември 2022. Архивиран от оригинала на 25 септември 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  206. ↑ Amante, Angelo. Italy's right wing, led by Meloni, wins election, exit polls say // Reuters. 25 септември 2022. Архивиран от оригинала на 27 септември 2022. Посетен на 25 септември 2022.
  207. ↑ Italy's right-wing, led by Meloni wins election, according to exit polls // France 24. Agence France-Presse, 25 септември 2022. Архивиран от оригинала на 25 септември 2022. Посетен на 20 октомври 2022.
  208. ↑ Pietromarchi, Virginia. Who is Italy's leadership hopeful Giorgia Meloni? // Al Jazeera. 19 септември 2022. Архивиран от оригинала на 20 септември 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  209. ↑ 'I plan to leave': Foreigners in Italy fear for their futures if far right wins election // The Local (Italy edition). 14 септември 2022. Архивиран от оригинала на 19 септември 2022. Посетен на 20 септември 2022.
  210. ↑ Pianigiani, Gaia. Giorgia Meloni Could Be the First Woman to Lead Italy. Not All Women Are Happy // The New York Times. 23 август 2022. Архивиран от оригинала на 23 септември 2022. Посетен на 30 септември 2022.
  211. ↑ Mixed reactions abroad to Meloni winning Italian elections // France 24. Agence France-Presse. Посетен на 30 септември 2022.
  212. ↑ Bubola, Emma. 'They are not happy with how we love each other': Gay parents fear a Meloni victory. // The New York Times. 25 август 2022. Архивиран от оригинала на 28 септември 2022. Посетен на 30 септември 2022.
  213. ↑ Bollinger, Alex. Marjorie Taylor Greene loves Italy's new fascist prime minister. But she can't spell her name. // LGBTQ Nation. Посетен на 8 октомври 2022.
  214. ↑ Cigna, Ygnazia. Meloni al ragazzo che l'ha contestata sul palco: 'Rispetto il tuo coraggio. Unioni civili? Non le toccherò' // Open. Посетен на 7 октомври 2022. (на италиански)
  215. ↑ Unioni civili, la Meloni: 'Se diventerò sindaco di Roma rispetterò legge' // La Repubblica. 11 май 2016. Архивиран от оригинала на 12 май 2016. Посетен на 8 октомври 2022.
  216. ↑ Unioni civili: Meloni, rispetterò legge // Agenzia Nazionale Stampa Associata, 11 май 2016. Архивиран от оригинала на 12 May 2016. Посетен на 8 октомври 2022.
  217. ↑ 'Io sono Giorgia', il remix del discorso di Meloni è virale, con meme e sfide virtuali // Sky TG24. Посетен на 14 август 2022.
  218. ↑ Giorgia Meloni alle Iene: 'Preferirei non avere un figlio gay' // Il Secolo XIX. 22 февруари 2016. Архивиран от оригинала на 4 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  219. ↑ а б Carlo, Andrea. I'm Italian and I'm deeply worried about our probable next prime minister // The Independent. 29 юли 2022. Архивиран от оригинала на 6 август 2022. Посетен на 2022-09-28.
  220. ↑ Brezar, Aleksandar. Italy election: In Rome's progressive neighbourhood, Meloni's victory causes anger and concern // Euronews, 27 септември 2022. Архивиран от оригинала на 27 септември 2022. Посетен на 22 октомври 2022.
  221. ↑ Jakhnagiev, Alexander. 'Gli omosessuali in Italia? Non sono discriminati': Meloni e Salvini in piazza contro la legge sull'omofobia minimizzano le aggressioni // Il Fatto Quotidiano. 16 юли 2020. Архивиран от оригинала на 12 април 2022. Посетен на 14 август 2022.
  222. ↑ Maternità surrogata, ok al testo base: sì a proposta Meloni. 'Va considerata reato universale' // La Repubblica. 21 април 2022. Архивиран от оригинала на 28 септември 2022. Посетен на 8 октомври 2022.
  223. ↑ Meloni: 'Utero in affitto reato universale' // HuffPost. Посетен на 8 октомври 2022. (на италиански)
  224. ↑ Spuntoni, Nico. Lo Zuppi che non ti aspetti: "Utero in affitto? Mercificazione della donna". E sull'eutanasia... // Il Giornale. (на италиански)
  225. ↑ Bollinger, Alex. Marjorie Taylor Greene loves Italy's new fascist prime minister. But she can't spell her name. // LGBTQ Nation. Посетен на 8 октомври 2022.
  226. ↑ Horowitz, Jason. Francis Urges Ban on Surrogacy, Calling It 'Despicable' // The New York Times. 8 януари 2024. Архивиран от оригинала на 2 април 2024.
  227. ↑ Lami, Paolo. Meloni, FdI: Contro l'ideologia gender presenti al raduno sulla famiglia // Secolo d'Italia. 10 юни 2015. Архивиран от оригинала на 16 юни 2022. Посетен на 2022-09-26.
  228. ↑ La discriminazione non si combatte con la diffusione della teoria gender nelle scuole // Giorgia Meloni. Архивиран от оригинала на 2019-05-24. Посетен на 30 юли 2020. (на италиански)
  229. ↑ Scuola, Meloni a Giannini: Teoria del gender non è lotta alla discriminazione // Fratelli d'Italia. Посетен на 28 февруари 2018. (на италиански)
  230. ↑ La discriminazione non si combatte con la diffusione della teoria gender nelle scuole // Giorgia Meloni. Посетен на 30 юли 2020. (на италиански)
  231. ↑ Scuola, Meloni a Giannini: Teoria del gender non è lotta alla discriminazione // Fratelli d'Italia. Посетен на 28 февруари 2018. (на италиански)
  232. ↑ Giorgia Meloni parla di 'gender', ma poi ammette di non sapere cos'è // NeXt Quotidiano. Посетен на 1 октомври 2022. (на италиански)
  233. ↑ Meloni: 'Teorie gender attaccano l'identità delle donne e il ruolo materno' // DIRE, 13 май 2022. Архивиран от оригинала на 16 юни 2022. Посетен на 1 октомври 2022.
  234. ↑ Giorgia Meloni: 'In Costituzione il divieto di adozione per le coppie omosessuali' // Gaypost.it. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  235. ↑ De Gregorio, Antonella. Elsa di Frozen lesbica? Da Salvini a Meloni, la destra contro la Disney // La Repubblica. 3 февруари 2018. Архивиран от оригинала на 14 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  236. ↑ Elsa di Frozen lesbica? Salvini e Meloni contro la Disney // Il Messagero. 2 март 2018. Архивиран от оригинала на 5 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  237. ↑ De Montis, Luisa. Salvini: 'Elsa di Frozen lesbica? Il mondo al contrario...' // Il Giornale. 2 март 2018. Архивиран от оригинала на 8 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  238. ↑ Arfini, Elia и др. Can feminism be right? A content analysis of discourses about women by female Italian right-wing politicians // Rassegna Italiana di Sociologia (4/2019). 2019. DOI:10.1423/96112. с. 693–719. Архивиран от оригинала на 4 октомври 2022.
  239. ↑ Roberts, Hannah. Will Italy's first female prime minister be bad for women? // Politico. 2 септември 2022. Архивиран от оригинала на 30 септември 2022. Посетен на 4 октомври 2022.
  240. ↑ Pianigini, Gaia. Giorgia Meloni Could Be the First Woman to Lead Italy. Not All Women Are Happy. // The New York Times. 23 септември 2022. Архивиран от оригинала на 30 септември 2022. Посетен на 4 октомври 2022.
  241. ↑ Giuffrida, Angela. Italy's Giorgia Meloni denies she is anti-women as credentials questioned // The Guardian. 29 септември 2022. Архивиран от оригинала на 30 септември 2022. Посетен на 4 октомври 2022.
  242. ↑ Siviero, Giulia. La vittoria di Meloni sarebbe una vittoria 'per le donne'? // Il Post. Посетен на 13 октомври 2022. (на италиански)
  243. ↑ Broder, David. Hillary Clinton Is Wrong: Electing a Far-Right Woman Is Not a Step Forward for Women // Jacobin (magazine). Посетен на 13 октомври 2022.
  244. ↑ Lennard, Natasha. It's a Girl (Fascist)! // The Intercept. Посетен на 13 октомври 2022.
  245. ↑ Ben-Ghiat, Ruth. The Return of Fascism in Italy // The Atlantic. 23 септември 2022. Архивиран от оригинала на 23 септември 2022. Посетен на 28 септември 2022.
  246. ↑ Giorgia Meloni: 'Io pronta a governare ma le femministe di casa nostra non lo tollerano' // Open. Посетен на 13 октомври 2022. (на италиански)
  247. ↑ Starobin, Paul. An Iron Lady for Our Times: The March of Conservatism in Meloni's Italy // American Affairs. August 2025. Архивиран от оригинала на 21 август 2025. Посетен на 21 август 2025.
  248. ↑ Nielsen, Nikolaj. Meloni's navy-blockade plan to stop Libya migrants 'unlikely' // Euobserver. Посетен на 28 септември 2022.
  249. ↑ Sparks, Willis. Who's afraid of Giorgia Meloni? // GZERO Media. Посетен на 6 октомври 2022.
  250. ↑ Farrell, Rita. Migrants in Italy face uncertainty after far-right prime minister's win // ABC News. 3 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 3 октомври 2022. Посетен на 20 октомври 2022.
  251. ↑ Elezioni, quando Meloni diceva: 'Ci servono immigrati? Prendiamoli in Venezuela, sono cristiani e di origine italiana'. Il video del 2018 // Adnkronos. 1 март 2022. Архивиран от оригинала на 28 August 2022. Посетен на 5 октомври 2022.
  252. ↑ La donna violentata a Piacenza: „Riconosciuta dal video, sono disperata“, 27enne si difende: „L'ho soccorsa“ // Посетен на 24 август 2022.
  253. ↑ Africa: Meloni, 'stop neocolonialismo, seguire modello Mattei per cooperazione' // SardiniaPost. Посетен на 4 октомври 2022. (на италиански)
  254. ↑ Torchiaro, Aldo. Meloni, la ricetta sui migranti (bianchi e cristiani) e l'attacco di Calenda: 'Sfasceranno i conti' // Il Riformista. 26 август 2022. Архивиран от оригинала на 26 август 2022. Посетен на 8 октомври 2022.
  255. ↑ Mallamo, Anna. Quelli che 'servono' a Meloni // HuffPost. Посетен на 8 октомври 2022. (на италиански)
  256. ↑ Bonafede, Adriano. Nell'azienda Italia della Meloni c'è poco posto per le diversità // HuffPost. Посетен на 8 октомври 2022. (на италиански)
  257. ↑ Nocioni, Angela. Giorgia Meloni: 'Salvini ha chiuso i porti, io avrei fatto il blocco navale' // Il Riformista. Посетен на 21 септември 2022. (на италиански)
  258. ↑ Giorgia Meloni: 'C'è un piano per destrutturare la nostra società attraverso i migranti' // Fanpage.it. Посетен на 21 септември 2022. (на италиански)
  259. ↑ Sunderland, Judith. La xenofobia nella campagna elettorale italiana // Human Rights Watch. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  260. ↑ L'Ossessione xenofoba di Meloni: 'Il governo non si occupa dell'Italia ma favorisce i clandestini' // Globalist. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  261. ↑ Khrebtan-Hörhager, Julia. Giorgia Meloni – the political provocateur set to become Italy's first far-right leader since Mussolini // The Conversation (website). Посетен на 13 октомври 2022.
  262. ↑ Meloni usa l'attentato di Londra per alimentare l'islamofobia sovranista // Globalist. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  263. ↑ Giorgia Meloni con la scimitarra verbale: 'La conversione è uno dei metodi del terrorismo islamico' // Globalist. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  264. ↑ Elezioni, quando Meloni diceva: 'Ci servono immigrati? Prendiamoli in Venezuela, sono cristiani e di origine italiana'. Il video del 2018 // Il Fatto Quotidiano. 25 август 2022. Архивиран от оригинала на 25 септември 2022. Посетен на 5 октомври 2022.
  265. ↑ Sui migranti Meloni rispolvera la teoria del complotto: Un disegno di Soros contro l'Europa // Globalist. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  266. ↑ Rachman, Gideon. When conspiracy theorists run countries // Financial Times. 3 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2022. Посетен на 13 октомври 2022.
  267. ↑ Kington, Tom. Giorgia Meloni is first west European leader to believe Great Replacement conspiracy theory // The Times. 27 септември 2022. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2022. Посетен на 13 октомври 2022.
  268. ↑ Drago, Giovanni. Giorgia Meloni contro il terribile Piano Kalergi // nextQuotidiano. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  269. ↑ "Meloni usa l'attentato di Londra per alimentare l'islamofobia sovranista" . Globalist (in Italian). 30 ноември 2019
  270. ↑ Bernasconi, Francesca. Meloni: 'Soros complice di piano per destrutturare la società' // Il Giornale. 19 юни 2019. Архивиран от оригинала на 26 юли 2022. Посетен на 14 август 2022.
  271. ↑ Farrell, Rita. Migrants in Italy face uncertainty after far-right prime minister's win // ABC News. 3 октомври 2022. Архивиран от оригинала на 3 октомври 2022. Посетен на 20 октомври 2022.
  272. ↑ а б Luca, Bottura. Quel saggio di Giorgia Meloni: stereotipi razzisti, mafia nigerania tesi, complottiste e crimini dei neri // Il Secolo XIX. 20 август 2023. с. 6.
  273. ↑ а б Pucciarelli, Matteo. Un altro libro imbarazza il governo. Quando Meloni accusava i nigeriani: "Mafiosi, giganti e pure cannibali" // la Repubblica. 19 August 2023. Архивиран от оригинала на 21 August 2023. Посетен на 21 август 2023.
  274. ↑ Strippoli, Sara. Torino, Alessandro Meluzzi sospeso dall'Ordine dei medici: non si è vaccinato // la Repubblica. 6 октомври 2021. Архивиран от оригинала на 21 август 2023. Посетен на 21 август 2023.
  275. ↑ In Italia è nato il partito Anti Islamizzazione // Agenzia Giornalistica Italia. Посетен на 21 август 2023. (на италиански)
  276. ↑ Turrini, Davide. Alessandro Meluzzi, vescovo della Chiesa Ortodossa. Ma gli esponenti ufficiali: "Vicenda che ci espone al ridicolo. La sua organizzazione non è riconosciuta" // il Fatto Quotidiano. 21 януари 2016. Архивиран от оригинала на 25 март 2023. Посетен на 23 август 2023.
  277. ↑ Giorgia Meloni: "L'Italia e l'Europa hanno bisogno di immigrazione" // La7. Посетен на 25 юли 2023.
  278. ↑ Meloni: Europa ha bisogno di immigrazione, ma no a segnale che viene premiato chi entra illegalmente // Il Sole 24 Ore. Посетен на 25 юли 2023.
  279. ↑ What's behind the surge in migrant arrivals to Italy? // AP News. Посетен на 16 септември 2023. (на английски)
  280. ↑ Migrants, Meloni: "Von der Leyen come to Lampedusa. Extraordinary measures in the Council of Ministers on Monday" // Italy 24 Press News. 15 септември 2023. Архивиран от оригинала на 4 декември 2023. Посетен на 17 септември 2023.
  281. ↑ Giorgia Meloni continua ad attaccare la Francia, ma anche lei votò per l'intervento in Libia // Gionarlettismo. 12 април 2019. Архивиран от оригинала на 25 септември 2022. Посетен на 1 септември 2022.
  282. ↑ Giorgia Meloni: „La Francia ha bombardato la Libia quando Gheddafi progettava di uscire dal Franco africano“ // Libero Quotidiano. 27 януари 2019. Архивиран от оригинала на 2 September 2022. Посетен на 2 септември 2022.
  283. ↑ Meloni contro Renzi: „Vergognoso spot all'Arabia Saudita, Stato che nega i diritti alle donne“ // Архивиран от оригинала на 2022-09-25. Посетен на 1 септември 2022.
  284. ↑ Supercoppa Juventus-Milan in Arabia Saudita, Giorgia Meloni:"Dove c'è la Sharia offende le donne" – Oggi Notizie // Посетен на 1 септември 2022.
  285. ↑ Meloni calls for 'firm reaction' to Qatargate – English // ANSA.it. Посетен на 19 февруари 2023. (на английски)
  286. ↑ Draghi 'dictator' remark 'total rudeness' says Erdogan // ANSA. 14 април 2021. Архивиран от оригинала на 12 януари 2023. Посетен на 12 януари 2023.
  287. ↑ Turkey's Erdogan cosies up to Italy's far-right Prime Minister Giorgia Meloni // RFI. 3 декември 2022. Архивиран от оригинала на 12 януари 2023. Посетен на 12 януари 2023.
  288. ↑ Maro' | Meloni a Letta: 'Rimandiamo indietro l'Ambasciatore Indiano' // Roma Daily News. 10 July 2013. Архивиран от оригинала на 1 септември 2022. Посетен на 1 септември 2022.
  289. ↑ Del Piero giocherà in India. La Meloni: 'Non andare, fallo per i marò' // Il Giornale. 28 август 2014. Архивиран от оригинала на 1 септември 2022. Посетен на 1 септември 2022.
  290. ↑ Meloni: 'L'Italia dimostri di avere a cuore Asia Bibi e le conceda asilo politico' // Tempi. Посетен на 1 септември 2022. (на италиански)
  291. ↑ Meacci, Ludovica. Italy's Right Is Torn on Ukraine but United on China // Foreign Policy. Посетен на 4 октомври 2022.
  292. ↑ Italy's right-wing party leaders congratulate Putin on re-election // The Local. Посетен на 17 октомври 2022.
  293. ↑ Saviano, Roberto. Giorgia Meloni is a danger to Italy and the rest of Europe // The Guardian. 24 септември 2022. Архивиран от оригинала на 28 септември 2022. Посетен на 28 септември 2022.
  294. ↑ Italy's Meloni: Right-wing government is 'nothing to fear' // Politico Europe. Посетен на 23 юли 2022.
  295. ↑ Vitale, Giovanna. FdI, Giorgia l'atlantista: le metamorfosi di Meloni // La Repubblica. 25 март 2022. Архивиран от оригинала на 29 май 2022. Посетен на 6 октомври 2022.
  296. ↑ L'atlantismo di Giorgia Meloni è un fatto piuttosto recente // Il Post. 5 септември 2022. Архивиран от оригинала на 5 септември 2022. Посетен на 6 октомври 2022.
  297. ↑ Castaldi, Roberto. Il programma di Fratelli d'Italia: nazionalista, atlantista, contro una maggiore integrazione europea // Euractiv. Посетен на 6 октомври 2022. (на италиански)
  298. ↑ Italy's Meloni: Russia's annexations have 'no legal, political value' // Anadolu Agency. 30 септември 2022.
  299. ↑ Rankin, Jennifer. Far-right favourite to be Italy's next PM softens on EU as election looms // The Guardian. 18 септември 2022. Архивиран от оригинала на 19 септември 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  300. ↑ Who is Giorgia Meloni, Italy's likely next prime minister? // The Local Italy. Посетен на 21 септември 2022.
  301. ↑ Carrer, Gabriele. Euro-realismo o conservatorismo? Il dilemma (esistenziale) di Giorgia Meloni // Formiche. Посетен на 20 октомври 2022. (на италиански)
  302. ↑ Euro-realist or conservative champion? Giorgia Meloni's dilemma // Decode39. Посетен на 20 октомври 2022.
  303. ↑ Le giravolte di Meloni sull'euro e il sogno impossibile di un'altra Ue // La Stampa. 26 юли 2022. Архивиран от оригинала на 1 август 2022. Посетен на 11 август 2022.
  304. ↑ Lamberti, Giovanni. Meloni 'rassicura' la Ue, se il centrodestra vincerà 'l'Italia non uscirà dall'euro' // Agenzia Giornalistica Italia, 10 август 2022. Архивиран от оригинала на 10 август 2022. Посетен на 11 август 2022.
  305. ↑ Sondel-Cedarmas, Joanna. Giorgia Meloni's New Europe: Europe of Sovereign Nations in the Brothers of Italy Party Manifestos // The Right-Wing Critique of Europe. London, Taylor & Francis]ч, 2022. ISBN 978-1-0005-2042-2. DOI:10.4324/9781003226123-8.
  306. ↑ Meloni receives Zelensky, PM: 'Russia shows willingness for peace' // euronews. Посетен на 2025-05-02. (на английски)
  307. ↑ Can Meloni Save the Transatlantic Alliance? // Carnegie Endowment for International Peace. Посетен на 2025-05-02. (на английски)
  308. ↑ Can Giorgia Meloni, After Orchestrating Impromptu Parley Between Trump and Zelensky, Achieve a Transatlantic Rapprochement? // The New York Sun. Посетен на 2025-05-02. (на английски)
  309. ↑ Legorano, Giovanni (16 April 2025). "How Giorgia Meloni Became Europe's 'Trump Whisperer'". TIME
  310. ↑ Italy's PM hopeful has concerns over China, vows closer ties with Taiwan // Focus Taiwan. Посетен на 23 септември 2022.
  311. ↑ Pavičić, Milan. Buduća talijanska premijerka svojata dijelove Hrvatske, bila je zgrožena našim ulaskom u EU // Telegram.hr. Посетен на 26 септември 2022. (на хърватски)
  312. ↑ Bešker, Inoslav. Antipatija Meloni spram Hrvatske je poznata, ali trijumf Desnog centra nije kataklizma. Evo zašto // Jutarnji list. Посетен на 27 септември 2022. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код hr-hr)
  313. ↑ Italy election winner Meloni lauded Iran, Hezbollah as protectors of Syria Christians in 2018 // The New Arab. 27 септември 2022.
  314. ↑ Italy far-right leader once hailed Iran, Hezbollah as defenders of Syrian Christians // The Times of Israel. 27 септември 2022.
  315. ↑ Italy's Meloni portrays herself as strong supporter of Israel, rejects fascist past // The Times of Israel. 26 септември 2022.
  316. ↑ Salvini v Meloni: Italy's centre-right clashes over Israel's capital // Decode 39. 31 август 2022.
  317. ↑ Once an ally, Italy's Meloni sours on Israel's Netanyahu, repositions on Gaza // Al Monitor. 29 май 2024.
  318. ↑ Meloni: Italy imposed full arms embargo on Israel over Gaza ground op
  319. ↑ Mhaka, Tafi. No winners in the tragicomic colonial blame game // Al Jazeera. 2 декември 2022.
  320. ↑ Giorgia Meloni's exaggerations about France's 'colonial currency' // Le Monde. 26 ноември 2022.
  321. ↑ Italy's Giorgia Meloni criticised for posting video of woman's rape // Euronews. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  322. ↑ Bastasin, Carlo. What happens if right-wing Giorgia Meloni wins Italy's elections? // Brookings. Посетен на 2022-09-21.
  323. ↑ il video di giorgia meloni 19enne che elogia mussolini // www.dagospia.com. Посетен на 9 септември 2022.
  324. ↑ Meloni: Italy's far-right 'Christian mother' on brink of power // RFI. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  325. ↑ Mari, Laura. Anniversario morte di Almirante, Meloni: 'Grande politico e patriota'. Sui social è rivolta // La Repubblica. 22 май 2020. Архивиран от оригинала на 11 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  326. ↑ Giorgia Meloni ricorda Almirante: 'Politico e patriota stimato anche dai suoi avversari'. Polemica sui social // Open. 22 May 2020. Архивиран от оригинала на 25 септември 2022. Посетен на 14 август 2022.
  327. ↑ Giorgia Meloni ricorda il 'patriota' Almirante, bufera sul web: 'Collaborò coi nazisti e fu firmatario delle leggi razziali' // Il Reformista. 22 май 2020. Архивиран от оригинала на 13 декември 2021. Посетен на 14 август 2022.
  328. ↑ Verona, un caso la strada ad Almirante. Liliana Segre: 'Io e lui siamo incompatibili, il Comune faccia una scelta' // La Repubblica. 21 януари 2020. Архивиран от оригинала на 10 май 2021. Посетен на 1 October 2022.
  329. ↑ Verona, un caso la strada ad Almirante. Liliana Segre: 'Io e lui siamo incompatibili, il Comune faccia una scelta' // Adnkronos. 22 януари 2020. Архивиран от оригинала на 8 март 2021. Посетен на 1 октомври 2022.
  330. ↑ Mari, Laura. Anniversario morte di Almirante, Meloni: 'Grande politico e patriota'. Sui social è rivolta // La Repubblica. 22 май 2020. Архивиран от оригинала на 11 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  331. ↑ Giorgia Meloni ricorda Almirante: 'Politico e patriota stimato anche dai suoi avversari'. Polemica sui social // Open. 22 май 2020. Архивиран от оригинала на 25 септември 2022. Посетен на 14 август 2022.
  332. ↑ Hamadi, Shady. Giorgia Meloni elogia Almirante come patriota: Le servirebbe un ripasso di storia // Il Fatto Quotidiano. 23 май 2020. Архивиран от оригинала на 22 май 2021. Посетен на 14 август 2022.
  333. ↑ Sergi, Sabrina. How a right-wing party of neo-fascist roots became poised to lead Italy // PBS. Посетен на 30 септември 2022.
  334. ↑ Pietromarchi, Virginia. Who is Italy's leadership hopeful Giorgia Meloni? // Al Jazeera. 19 септември 2022. Архивиран от оригинала на 20 септември 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  335. ↑ Cinque sfumature di nero – Report // RAI, 7 декември 2020. Архивиран от оригинала на 22 април 2021. Посетен на 14 август 2022.
  336. ↑ Leo, Carmelo. L'inchiesta 'Lobby Nera' su Fratelli d'Italia e i presunti finanziamenti illeciti // Domani. 1 октомври 2021. Архивиран от оригинала на 26 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  337. ↑ An undercover investigation exposes a group of right-wing extremists influencing Italian politics from the shadows // Fanpage. Посетен на 14 август 2022.
  338. ↑ David, Ariel. 'Defend Our Christian Identity!' Meet the Far Right 'Anti-globalist' Who Could Lead Italy // Haaretz. 3 юни 2019. Архивиран от оригинала на 25 малт 2020. Посетен на 14 август 2022.
  339. ↑ Il dirigente di Fratelli d'Italia: 'Dobbiamo essere liberi di poterci definire fascisti' // Globalist. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  340. ↑ Dellabella, Sara. Elezioni, quanti nostalgici del Duce nelle liste di Fratelli d'Italia // L'Espresso. 14 юли 2020. Архивиран от оригинала на 2 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  341. ↑ L'inchiesta di Fanpage su Fratelli d'Italia a Milano // Il Post. 1 October 2021. Архивиран от оригинала на 19 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  342. ↑ Rubino, Monica. 'Il 25 aprile è divisivo, il 4 novembre torni festa nazionale': Meloni lancia l'offensiva patriottica di Fdi // La Repubblica. ноември 2018. Архивиран от оригинала на 5 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  343. ↑ Giuseppe, Lisa Di. Meloni prova a prendere le distanze dalla lobby nera, Jonghi Lavarini dimostra che a Milano era con lui // Editoriale Domani. Посетен на 2022-09-26. (на италиански)
  344. ↑ Roberto Jonghi Lavarini Archivi // Open. Посетен на 2022-09-04. (на италиански)
  345. ↑ Milano, Redazione. Roberto Jonghi Lavarini e le foto con Meloni e Salvini: „Nessuno faccia finta di non conoscermi“ // Corriere della Sera. Посетен на 2022-09-04. (на италиански)
  346. ↑ Scaffidi, di Giuseppe Luca. Chi è Roberto Jonghi Lavarini, il „Barone Nero“ dell'inchiesta di Fanpage | Rolling Stone Italia // Rolling Stone Italia |. Посетен на 2022-09-26. (на италиански)
  347. ↑ Giorgia Meloni // Corsera Magazine. Архивиран от оригинала на 2007-10-12. Посетен на 11 август 2022. (на италиански)
  348. ↑ La fiamma, dal disegno di Almirante al nuovo logo di Fratelli d'Italia // Corriere della Sera. 12 април 2017. Архивиран от оригинала на 10 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  349. ↑ Curridori, Francesco. Vogliono spegnere la fiamma tricolore // Il Giornale. 15 октомври 2021. Архивиран от оригинала на 5 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  350. ↑ Liliana Segre e Pd chiedono a Meloni di togliere la fiamma tricolore dal simbolo di Fdi: 'Partiamo dai fatti, non dalle parole' // Il Fatto Quotidiano. 12 август 2022. Архивиран от оригинала на 14 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  351. ↑ Elezioni, finora depositati 70 simboli. Meloni tiene la fiamma in quello di Fdi, Conte va personalmente al Viminale // Il Fatto Quotidiano. 13 август 2022. Посетен на 14 August 2022.
  352. ↑ Broder, David. The Future Is Italy, and It's Bleak // The New York Times. 22 юли 2022. Архивиран от оригинала на 14 август 2022. Посетен на 28 септември 2022.
  353. ↑ Cheles, Luciano. 'Giorgia Meloni's cleverly constructed image helps make her radical ideas more digestible' // Le Monde. 24 септември 2022. Архивиран от оригинала на 24 септември 2022. Посетен на 28 септември 2022. опреснен на 27 септември 2022
  354. ↑ Bruno, Valerio Alfonso. Post-Fascism in Italy: 'So Why This Flame Mrs. Giorgia Meloni' // Cultorico. Посетен на 28 септември 2022.
  355. ↑ Lawler, Dave. Europe's nationalists rebrand, and win // Axios (website). Посетен на 30 септември 2022.
  356. ↑ Artiaco, Ida. Meloni sull'inchiesta Lobby Nera di Fanpage: 'Non caccio i dirigenti Fdi per un aperitivo sbagliato' // Fanpage. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  357. ↑ Napoli, 'dirigenti e militanti di Fratelli d'Italia in posa mentre fanno il saluto romano'. L'Anpi condanna: 'Offesa grave per la città' // Il Fatto Quotidiano. 31 декември 2021. Архивиран от оригинала на 13 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  358. ↑ Berizzi, Paolo. Neofascismo, ad Ascoli Piceno Fratelli d'Italia celebra la marcia su Roma con una cena-evento // La Repubblica. 29 октомври 2019. Архивиран от оригинала на 12 август 2022. Посетен на 14 August 2022.
  359. ↑ Meloni alla Camera, cosa ha detto su fascismo e leggi razziali - Video - Adnkronos.com // www.adnkronos.com. Посетен на 10 ноември 2022.
  360. ↑ Morosi, Silvia. Leggi razziali, totalitarismi e violenza politica: così la premier condanna gli orrori del passato // Corriere della Sera. Посетен на 10 ноември 2022.
  361. ↑ Meloni: 'Mai provato simpatie per i regimi, fascismo compreso'. Poi ancora: 'Non limiteremo mai i diritti esistenti' – IL DISCORSO – Politica // Agenzia ANSA. Посетен на 10 ноември 2022. (на италиански)
  362. ↑ Giuffrida, Angela. Italian journalist ordered to pay €5,000 damages over Giorgia Meloni height jibe // The Guardian. 18 юли 2024. Посетен на 22 юли 2024.
  363. ↑ Italian journalist fined €5K for mocking PM Meloni's height // POLITICO. Посетен на 22 юли 2024. (на британски английски)
  364. ↑ Giorgia Meloni: Journalist told to pay damages for mocking Italian PM's height // www.bbc.com. Посетен на 22 юли 2024. (на британски английски)
  365. ↑ Covid, Meloni: 'Non vaccino mia figlia perché non è una religione' // La Repubblica. 8 февруари 2022. Архивиран от оригинала на 8 август 2022. Посетен на 14 август 2022.
  366. ↑ Covid, Meloni: 'Non vaccino mia figlia' // Adnkronos. Посетен на 17 юни 2022. (на италиански)
  367. ↑ 'Non vaccino mia figlia'. Su una cosa almeno Salvini e Meloni sono d'accordo // Huffington Post. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  368. ↑ Meloni: 'Un ragazzo ha le stesse possibilità di morire per un fulmine che di Covid'. La replica di Burioni // L'Unione Sarda. 8 февруари 2022. Архивиран от оригинала на 26 март 2022. Посетен на 14 August 2022.
  369. ↑ Fulmini e Covid-19: cosa non torna nei dati di Meloni // Pagella Politica. Посетен на 14 август 2022. (на италиански)
  370. ↑ Roberts, Hannah. Brothers of Italy prepare to roll back COVID rules // Politico. Посетен на 2 октомври 2022.
  371. ↑ Ginevra, 'sorellina d'Italia': è nata la bambina di Giorgia Meloni // Corriere della Sera. 16 September 2016. Архивиран от оригинала на 25 March 2020. Посетен на 14 August 2022.
  372. ↑ A destra vogliono una famiglia tradizionale. Ma non per loro // la Repubblica. Посетен на 2022-09-05. (на италиански)
  373. ↑ Bonamoneta, Giorgia. 'Chi è Andrea Giambruno compagno di Giorgia Meloni // Money.it. Посетен на 14 August 2022. (на италиански)
  374. ↑ Italian PM Giorgia Meloni splits from partner after his sexist comments. The Guardian
  375. ↑ Meloni: "La mia relazione con Andrea Giambruno finisce qui". la Repubblica
  376. ↑ I fuorionda di Giambruno: frasi e battute sessiste. Quotidiano Nazionale
  377. ↑ Giorgia Meloni annuncia la fine della relazione con Andrea Giambruno su Instagram. Open
  378. ↑ Politics a family affair for Italy's far-right leader Giorgia Meloni // France 24. Agence France-Press. Посетен на 28 October 2022.
  379. ↑ 'Woman, mother, Christian' guides Italian far-right to brink of power // EURACTIV. Associated Press, 10 August 2022. Архивиран от оригинала на 22 August 2022. Посетен на 20 September 2022.
  380. ↑ Kirby, Paul. Italy votes as far-right Meloni looks for victory // BBC News. 25 September 2022. Архивиран от оригинала на 25 September 2022. Посетен на 25 September 2022.
  381. ↑ "My win can help Spanish right triumph, says Giorgia Meloni"
  382. ↑ а б Seibt, Sebastian. Inspired by Tolkien, Meloni is on a quest for Italy's 'ring of power' // France 24. Agence France-Presse. Архивиран от оригинала на 26 September 2022. Посетен на 27 September 2022. The [Hobbit] camps ended in 1981, when Meloni was just 4 years old. Just over a decade later, however, she attended a revival of the festivals, dubbed "Hobbit 93", in Rome. There she sang along with the far-right band Compagnia dell'Anello (Fellowship of the Ring), whose song "Tomorrow Belongs to Us" was an anthem of MSI's youth wing.
  383. ↑ Guerrin, Michel. 'Pour Giorgia Meloni, 'Le Seigneur des anneaux' n'est pas juste un roman adoré mais un programme' // Le Monde. 30 September 2022. Архивиран от оригинала на 30 September 2022. Посетен на 30 September 2022.
  384. ↑ Horowitz, Jason. Hobbits and the Hard Right: How Fantasy Inspires Italy's Potential New Leader // The New York Times. 21 September 2022. Архивиран от оригинала на 22 September 2022. Посетен на 22 September 2022.
  385. ↑ Giorgia Meloni discusses love of JRR Tolkien at Rome exhibition // The Telegraph. Посетен на 16 February 2024.
  386. ↑ Farrell, Nicholas. It is absurd to call Giorgia Meloni 'far-Right' // The Daily Telegraph. 27 September 2022. Архивиран от оригинала на 15 October 2022. Посетен на 20 October 2022.

Външни връзки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giorgia Meloni в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джорджа_Мелони&oldid=12677770“.