Джордже Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джордже Бранкович
сръбски писател
Портет на Джордже Бранкович, Хеб, Чехия
Портет на Джордже Бранкович, Хеб, Чехия

Роден
1645 г.
Починал
19 декември 1711 г. (66 г.)
Научна дейност
Област История
Подпис Signature of Đorđe Branković, 1689.png
Джордже Бранкович в Общомедия

Джордже Бранкович е трансилвански граф и самообявил се за последния за историята известен далечен потомък на династията Бранкович.

Роден е през 1645 година в градчето Янополе, днес в окръг Арад в Банат, Румъния и умира на 19 декември 1711 в Хеб, днешна Чехия и някогашна Свещена Римска империя. В периодите (1656 - 1660; 1662 - 1680) брат му Сава Бранкович е православен митрополит на Трансилвания с център Белград.

В двора на Щербан I Кантакузин пише хроника за славяните в Илирик, Горна Мизия и Долна Мизия.

Джордже Бранкович е автор на ръкописна "Славяносръбска хроника" (1690-1711) приемана и за начало на модерната сръбска историография.[1] Тя е основен източник за последвалата южнославянска история на Йован Раич.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станојевић, Ст. Народна енциклопедија српко-хрватско-словеначка, Београд 1925, т. I, с. 66

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]