Джордже Енеску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за румънския композитор. За селото вижте Джордже Енеску (село).

Джордже Енеску
George Enescu
румънски композитор, цигулар, пианист, педагог

Роден
Починал
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция

Националност Флаг на Румъния Румъния
Професия композитор, педагог, диригент

Подпис Enesco signature.png
Уебсайт
Джордже Енеску в Общомедия

Джордже Енеску (на румънски: George Enescu) е румънски цигулар, пианист, композитор, диригент, педагог, считан за най-великия композитор на Румъния.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 19 август 1881 г. в Ливен, окръг Ботошани. Още в детството си показва изключителен интерес към музиката. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст, на 5 години изнася първия си концерт и започва да изучава композиране.

През 1888-1894 г. следва в консерваторията във Виена, при музикални светила като Йозеф Хелмесбергер (Joseph Hellmesberger) (цигулка) и Роберт Фукс (Robert Fuchs) (композиция). Бързо навлиза в музикалния живот на Виена, като интерпретира при концертите си произведения на Йоханес Брамс, Пабло Сарасате, Менделсон и др., с които предизвиква възторг у публиката и пресата, въпреки че е едва на 12 години.

След завършването на Виенската консерватория със сребърен медал продължава следването си в Консерваторията в Париж (1895-1899). На 6 февруари 1898 г. е дебютът на композитора в Париж със симфонична сюита – Опус 1 Румънска поема (Poema Română). През същата година дирижира концерти в Букурещ и прави рецитали с цигулка. Адмириран от кралицата на Румъния Елизабета, той често е канен да изнася концерти на цигулка в двореца Пелеш в Синая.

От първите години на ХХ век са най-известните му произведения, сред които са 2 Румънски рапсодии (1901-1902), Сюита № 1 за оркестър (1903), изпълнени за първи път в България на фестивала „Мартенски музикални дни“ в Русе, както и Седем песни по стихове на Клемент Маро (Clément Marot) (1908), изпълнени за първи път в България и записани за БНР от сопраното Виолета Шаханова.

Музикалната му дейност е раздвоена между Букурещ и Париж. Същевременно предприема множество турнета из европейските страни.

По време на Първата световна война остава в Букурещ, дирижира Деветa симфония на Лудвиг ван Бетховен (изпълнена за първи път изцяло в Румъния), композиции на Берлиоз, Клод Дебюси, Вагнер, както и собствени произведения: Симфония № 2 (1913), Сюита за оркестър № 2 (1915). През същата година се провежда и първото издание на конкурса за композиция „Джордже Енеску“.

Енеску през 1930 г.

След войната продължава дейността си в Букурещ и Париж, пътува многократно и до САЩ, където дирижира оркестри във Филаделфия (1923) и Ню Йорк (1938). Педагогическата му дейност също заема значителна част от времето му. Сред знаменитите му ученици са Кристиян Фера, Артур Гримо и Йехуди Менухин. Последният – виртуоз със задълбочена култура – запазва в себе си истински култ към Енеску, смятайки го за свой духовен баща.

Произведения от зрелия му период[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война остава в Букурещ, където развива богата диригентска дейност и окуражава творчеството на румънски музиканти като Михай Жора, Константин Силвестри, Йонел Перля, Сабин Дръгой. След войната изнася концерти заедно с Давид Ойстрах, Лев Оборин и Йехуди Менухин, които го посещават в Букурещ и Синая.

През последните години на творческата си кариера създава Струнен квартет № 2, Камерна симфония за 12 инструмента, довършва Симфонична поема Vox Maris за сопрано, тенор, хор и оркестър (скицирана още през 1929 г.), Симфонии № 4 и 5, останали недовършени.

След установяването на комунистическата диктатура в Румъния емигрира в Париж, където умира в нощта на 3 срещу 4 май 1955 г.[1]

Оценка[редактиране | редактиране на кода]

„За мен Енеску ще остане едно от най-истинските чудеса на света. Характерът и фигурата му са отпечатани в душата ми...“ (Йехуди Менухин).

Паметници на Енеску[редактиране | редактиране на кода]

Румънският Атенеум, Филхармония „Джордже Енеску“
  • Край Онещ е домът (конак), дарен от Енеску на Румънската държава с условието там да бъде изграден културен център за творци.
  • Бившият палат „Кантакузино“ на Букурещката улица „Калеа Викторией“, в който е живял композиторът, сега е „Дом на музиката“.
  • Филхармоничният оркестър със седалище в Румънския Атенеум носи неговото име.
  • В Букурещ се намира Мемориалният музей „Джордже Енеску“.
  • Мемориален дом „Енеску“ има и в Синая.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. “Джордже Енеску, един велик музикант", Виорел Косма, превод Огнян Стамболиев, Изд. „Гея Либрис“, София, 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]