Джорджо Анели
| Джорджо Анели | |
| италиански предприемач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Харвардски университет |
| Семейство | |
| Баща | Едоардо Анели (1892 – 1935) |
| Майка | Вирджиния Бурбон дел Монте |
| Братя/сестри | Клара Анели Джани Анели Сузана Анели Мария Соле Анели Кристиана Анели Умберто Анели |
| Партньор | Марта Вио |
| Деца | няма |
Джорджо Анели (на италиански: Giorgio Agnelli) е италиански предприемач от фамилията Анели.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е предпоследното дете на Едоардо Анели (1892 – 1935), предприемач и спортен мениджър, и на аристократката Вирджиния Бурбон дел Монте (1899 – 1945). Има двама братя – Джани и Умберто, и четири сестри – Клара, Сузана, Мария Соле и Кристиана.[1]
Образование и личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Следва в Харвардския университет в Съединените щати, където се сприятелява с Карло Карачоло – аристократ, предприемач и издател.
През 1946 г., в семейното имение във Форте дей Марми, Джорджо се запознава с 16‑годишната Марта Вио – дъщеря на банкер и поетеса, с която има сантиментална връзка повече от десет години.[2]
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 50‑те години Джорджо Анели и Карло Карачоло създават периодичното издание „Anno“ – списание в стила на „Time‑Life“, което представя обзор на основните събития от годината. Сред сътрудниците му са Джовани Спадолини, Алдо Гароши, Енцо Форчела, Панфило Джентиле, Емилио Чеки, Джулио Карло Арган, Масимо Мила, Алберто Моравия, Ирен Брин и Паоло Монели. Освен Карачоло, в борда на директорите влизат Рикардо Мусати и Еторе Зотзас, които отговарят и за графичния облик на изданието.
Контактът между Зотзас и Джорджо надхвърля чисто професионалните рамки. По това време бъдещият известен архитект живее в Торино, където е завършил Политехниката, и е изпратен да разговаря с Джорджо по повод проекта. Първоначалните им срещи разкриват ексцентричното поведение на Анели, който вече проявява симптоми на психично заболяване. Според свидетелства той впечатлява Зотзас с непредсказуеми жестове – например започвайки хранене с кафе и завършвайки със спагети – както и с рисковани прояви, като импровизирани високоскоростни шофирания по двулентовата магистрала „Торино–Милано“.
Болест и смърт
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че е акционер във „Фиат“, Джорджо не участва в индустриалните и финансовите дейности на семейството поради влошеното си психично здраве. Девет месеца преди смъртта си, на 35‑годишна възраст, той влиза в остър конфликт с брат си Джани, който по това време е в компанията на актрисата Анита Екберг. Джорджо го обвинява в тормоз и заявява, че повече не може да търпи поведението му. В пристъп на гняв заплашва да продаде своя пакет акции – ход, който би изложил „Фиат“ на риск от придобиване от външни финансови групи – и произвежда изстрел с пистолет, без да нарани брат си.
На следващата сутрин Джорджо е отведен с линейка в психиатрична клиника в Торино, а впоследствие е преместен в специализирано заведение в кантона Во, Швейцария. Девет месеца по‑късно, на 2 април 1965 г., той умира след падане от последния етаж на клиниката.[3][4] Според Марта Вио Джорджо е страдал от шизофрения от известно време.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Giancarlo Galli, Gli Agnelli. Il tramonto di una dinastia, Milano, Baldini&Castoldi, 2003, с. 153
- ↑ M. Ripa di Meana e G. Mecucci, Virginia Agnelli, Milano, Rizzoli, 2002, p. 223
- ↑ ennifer Clark, L'ultima dinastia. La saga della famiglia Agnelli da Giovanni a John, Milano, Solferino, 2024, с. 249
- ↑ La Stampa, 7 aprile 1965
- Agnelli, la morte misteriosa dell'uomo che sparò all'Avvocato
- Gli Agnelli e lo “Zio Matto”
- Giancarlo Galli, Gli Agnelli, il tramonto di una dinastia, Mondadori, 2003
- Angiolo Silvio Ori, Storia di una dinastia - Gli Agnelli e la Fiat, Roma, Editori Riuniti, 1996
- Antonio Parisi, Gli Agnelli. Segreti, misteri e retroscena della dinastia che ha dominato la storia del Novecento italiano, Diarkos
- Marina Ripa di Meana e Gabriella Mecucci, Virginia Agnelli, Argelato (BO), Minerva Edizioni, 2010
- Gigi Moncalvo, Agnelli segreti, Vallecchi, 2012
- Jennifer Clark, L'ultima dinastia. La saga della famiglia Agnelli da Giovanni a John, Solferino, 2024
- Marco Ferrante, Casa Agnelli, Mondadori, 2007
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giorgio Agnelli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
