Джорджо Анели
| Джорджо Анели | |
| италиански предприемач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Харвардски университет |
| Семейство | |
| Баща | Едоардо Анели (1892 – 1935) |
| Майка | Вирджиния Бурбон дел Монте |
| Братя/сестри | Клара Анели Джани Анели Сузана Анели Мария Соле Анели Кристиана Анели Умберто Анели |
| Партньор | Марта Вио |
| Деца | няма |
Джорджо Анели (на италиански: Giorgio Agnelli) е италиански предприемач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е предпоследното дете на Едоардо Анели, предприемач и спортен мениджър, и на аристократката Вирджиния Бурбон дел Монте. Има двама братя – Джани и Умберто, и четири сестри – Клара, Сузана, Мария Соле и Кристиана.
Учи в Харвардския университет в САЩ. Там се сприятелява с Карло Карачоло.
През 1946 г. в семейното имение във Форте дей Марми Джоржо се запознава с 16-годишната Марта Вио, дъщеря на банкер и поетеса, която е негова спътница в живота дълго време.
В началото на 50-те години Джорджо и Карло Карачоло създават периодичното издание „Ано“ – списание в стила на «Time-Life», което обобщава основните събития от годината. Сред сътрудниците са Джовани Спадолини, Алдо Гароши, Енцо Форчела, Панфило Джентиле, Емилио Чеки, Джулио Карло Арган, Масимо Мила, Алберто Моравия, Ирен Брин и Паоло Монели. Освен Карачоло в борда на директорите влизат Рикардо Мусати и Еторе Зотзас, които се грижат и за графичния дизайн. Зотзас има контакт с Джорджо, който надхвърля чисто професионалния. Бъдещият известен архитект живее в Торино, където е завършил Политехниката. Той е натоварен със задачата да отиде в къщата на Джорджо и да поговори с него. Първоначално Джорджо, който започва да страда от психично заболяване, прави впечатление на типичен екстравагантен милиардер. В ресторанта той започва с кафе и завърши със спагети; после изтичва до колата си и пита Зотзас дали е карал някога 200 мили в час, след което започва да експериментира на двулентовата магистрала Торино-Милано.
Всъщност въпреки че е акционер на Фиат, Джорджо не може да участва в индустриалните и финансови дейности на другите членове на семейството поради психическото си състояние. Девет месеца преди смъртта си на 35-годишна възраст той влиза в тежък сблъсък с брат си Джани, който е в компанията на актрисата Анита Екберг. Джорджо го обвинява, че го тормози и казва, че не може повече да търпи поведението му. В момент на гняв заплашва Джани с продажбата на своя пакет акции, като по този начин Фиат би била изложена на поглъщане от страна на финансисти и конкуренти. Джорджо вади пистолет и стреля по него, но брат му остава невредим. На следващата сутрин идва линейка, която насила натоварва Джорджо и го води в психиатрична клиника в Торино, а оттам в друга клиника в швейцарския кантон Во. Девет месеца по-късно, на 2 април 1965 г., Джорджо, надебелял от лекарствата, умира, падайки от последния етаж на клиниката. Според Вио той е страдал от шизофрения от известно време.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Agnelli, la morte misteriosa dell'uomo che sparò all'Avvocato
- Gli Agnelli e lo “Zio Matto”
- Giancarlo Galli, Gli Agnelli, il tramonto di una dinastia, Mondadori, 2003
- Angiolo Silvio Ori, Storia di una dinastia - Gli Agnelli e la Fiat, Roma, Editori Riuniti, 1996
- Antonio Parisi, Gli Agnelli. Segreti, misteri e retroscena della dinastia che ha dominato la storia del Novecento italiano, Diarkos
- Marina Ripa di Meana e Gabriella Mecucci, Virginia Agnelli, Argelato (BO), Minerva Edizioni, 2010
- Gigi Moncalvo, Agnelli segreti, Vallecchi, 2012
- Jennifer Clark, L'ultima dinastia. La saga della famiglia Agnelli da Giovanni a John, Solferino, 2024
- Marco Ferrante, Casa Agnelli, Mondadori, 2007
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giorgio Agnelli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
