Джорджо Бюхнер

Джорджо Бюхнер
Роден	8 август 1914 г. Мюнхен, Германска империя
Починал	4 февруари 2005 г. Иския, Италия
Научна дейност
Област	Археология

Джорджо Бюхнер ( Мюнхен, 8 август 1914 г. – Иския Порто, 4 февруари 2005 г.) е немски археолог, известен с изследванията си върху праисторическото население на остров Иския и върху основаването на колониите на Магна Греция, по-специално по отношение на Питекуза.

Произход и образование

Бюхнер е роден в Бавария от баща германец и майка италианка. Баща му Паоло е почетен професор по зоология, международно известен учен и голям специалист по ендосимбиоза, е женен за Масимилиана Копа, млада и обещаваща венецианска художничка, която среща в Германия. Съпрузите Бюхнер, чести посетители на остров Иския, се установяват там за постоянно през 1943 г., след като Паоло напуска професорското си място в Лайпциг.

Младият Джорджио завършва началното си обучение в Германия, в гимназията в Бреслау, след това в Лайпциг, но след идването на власт на Хитлер решава да продължи обучението си в Италия, възползвайки се от гражданството си по майчина линия.

Вместо да тръгне по стъпките на баща си, Джорджо, все още ученик в гимназията, е очарован от една публикация от 1890 г. на Юлиус Белок, която казва че в Лако Амено, в северната част на Иския са открити множество артефакти, че в долината San Montano са намерени гробници от пети век преди новата ера – още Тит Ливий споменава, че гърци от Евбея са се заселили на острова, дори преди да основат Куме. По онова време обаче няма нито едно свидетелство, което да придаде достоверност на това твърдение и младият Бюхнер приема това предизвикателство като ангажимент и разбира, че от този момент нататък археологията ще бъде неговият живот. Оттук следва решението му да учи класическа литература в Неапол и по-късно в Рим, където през 1938 г. завършва Праисторическа археология с дисертация върху праисторията и археологията на Иския, озаглавена „Човешки живот и обитаване на Флегрейските острови от праисторията до римско време“.

Научна кариера

През 1940-те и 1950-те години големите археолози се съсредоточават почти изключително върху обектите в Помпей, Херкуланум и Пестум, докато Иския – древната Питекуза – се смята за древногръцко пристанище, но не и за колония.

Разкопки и чашата на Нестор

През 1949 г. Бюхнер постъпва на служба като служител на Археологическото управление на Неапол в отдела за Иския и започва разкопки, първо на хълма Кастилионе, след това в долината Сан Монтано в Лако Амено и открива некропола на гръцката колония на Питекуза – обитавана от VIII пр.н.е. до римската епоха. Намира предмети със скъпоценни камъни (вази, малки теракотени скулптури, кани и чаши ), както и египетски скарабеи, оловни блокове, риболовни принадлежности, тежести за стан, инструменти за работа и т.н. Но най-важната му находка е преди всичко чашата на Нестор, намерена в богата гробница, извадена на бял свят и повторно сглобена от самия Бюхнер. Представлява котил^{[поясни]} с височина около десет сантиметра и датиран от 725 г. пр.н.е.

Била част от богатия гробен инвентар на погребение, след кремацията на десетгодишно момче. Чашата е гравирана от едната страна с надпис с евбейски букви в ретроградна посока, както е по финикийския обичай – епиграма, състояща се от три реда, загатваща за известната чаша, описана в пасаж от единадесетата книга на Илиада:

„Νέστορος εἰμὶ εὔποτον ποτήριον ὃς δ 'ἂν τοῦδε πίησι ποτηρίου αὐτίκα κῆνον ἵμερος αἱρήσει καηλανις“ „Аз съм красивата чаша на Нестор, който пие от тази чаша, веднага ще го обладае желанието на Афродита с красивата корона“ Чашата все още представлява най-старото писмено споменаване на „Илиада“ и може да се счита за първото справочно свидетелство за гръцката азбука

Значение

Трябва да се отбележи, че Джорджо Бюхнер вече е идентифицирал праисторически селища и селища от бронзовата епоха в Иския и Вивара-Прочида през 30-те години на миналия век, когато работи по дипломната си работа. По-специално, той има късмета и проницателността да намери първите доказателства за егейски внос: фрагменти от късно-микенски вази (15 – 14 век пр.н.е. ), открити както в Кастилионе д'Иския, така и в Капитиело ди Вивара. Находките в Lacco Ameno в Иския довеждат до истинска революция в знанията относно Магна Греция, както и в онези касаещи архаична Гърция от една страна и древна Италия, от друга. Иския е призната за първата колония на Магна Греция, център на търговски връзки със сицилианските колонии, с Куме, Неаполис и етруските градове, както и оживен център за производство на керамика.

Музей на Питекуза

През 1947 г. Бюхнер и вулканологът Алфред Ритман създават музей, наречен Музей на остров Иския, който по-късно ще се обедини, заедно с находките, открити при последващи разкопки, в Археологическия музей на Питекуза. Музеят е официално открит на 17 април 1999 г. в присъствието на водещи учени като сър Джон Бордман, изтъкнат професор в Оксфорд, главният куратор на музея Лувър Ален Паские; директорът на Пергамския музей в Берлин Волф Дитер Хелмайер; Глория Олчезе, изследовател в Берлинския музей; Йоанис Цедакис, генерален директор на Министерството на културата на Република Гърция ; Пол Занкер, декан на обучението по Magna Graecia в университета в Милано; археологът и преподавател Пиеро Орландини, изтъкнатият гръцки учен Марчело Гиганте, археологът и историк на изкуството Фаусто Зеви от Римския университет.

Библиография

• G. Buchner, Vita e dimora umana nelle Isole Flegree dalla preistoria ai tempi romani, Roma 1938 (tesi di laurea in Paletnologia, relatore prof. Ugo Rellini, edita parzialmente)
• G. Buchner, David Ridgway, Pithekoussai I. La necropoli (Monumenti Antichi, Serie Monografica, Accademia Nazionale dei Lincei, Roma (1976)
• G. Buchner, C. Gialanella, Museo Archeologico di Pithecusae Isola d'Ischia (Istituto Poligrafico dello Stato – Libreria dello Stato, Roma 1994)
• G. Buchner, A. Rittmann, Origine e passato dell'isola d'Ischia (Gaetano Macchiaroli editore, Napoli 1948)

• G. Buchner и CF Russo Чашата на Нестор е метричен надпис от Питекуза от осми век пр.н.е. C. ( Accademia Nazionale dei Lincei : Доклади на класа по морални, исторически и филологически науки, том 10, Рим 1955 г.)
• G. Buchner, Предварителна бележка за праисторическите открития на остров Иския в «Bull. Палетнол. Ital », NS I, 1936 – 37, pp. 65 – 93.
• Г. Бюхнер, Разкопки в некропола на Питекуза (1952 – 53) в „Актове и мемоари на обществото Magna Graecia“, 1954 г., стр. 3 – 11.
• G. Buchner, Метрополия и колонии на Magna Graecia в «Деянията на 3 ° conv. на изследвания върху Magna Graecia 1963 », L'Arte Tip., Неапол
• G. Buchner, Pithekoussai: най-старата гръцка колония на Запад в „Експедиция“ (лято 1966 г.), стр. 4 – 12.
• G. Buchner, Изложба на разкопките на Питекуза в „Dialoghi di Archeologia“ fasc. 1 – 2, Редактиране. Мондадори, Милано 1969, стр. 85 – 101.
• G. Buchner, Pithecusa: разкопки и открития (1966 – 1971) в «Негръцкият народ на Магна Греция », Arte Tip., Неапол 1972, стр. 361 – 74.
• Г. Бюхнер, Нови аспекти и проблеми, породени от разкопките на Питекуза в « Contribution à l'étude de la Societé et de la Colonization Eubéennes », Center Jean Bérard, Неапол 1975, pp. 59 – 86.
• G. Buchner, Кума през осми век а. C., наблюдавано от гледна точка на Питекуза в " Campi Flegrei в археологията и историята », Национална академия на Линчеи, Рим 1977 г., стр. 131 – 138.
• Г. Бюхнер, Социална артикулация, различия в ритуалите и състава на гробните дарове в некропола на Питекуза, лекция, изнесена на Международната конференция на тема „Погребална идеология в древния свят“ (Неапол-Иския, 6 – 10 декември 1977 г.), стр.. 1 – 16.
• G. Buchner, A. Cazzella, F. di Gennaro, M. Marazzi, S. Tusa, A. Zarattini, Остров Вивара. Нови изследвания, в „Словото на миналото “ CLXXX, 1978, pp. 197 – 273.

За него

• АА. VV., Написано в чест на Г. Бюхнер в „Анали на археологията и древната история“ – Нова серия N ° 1/1994 - Ориенталски университетски институт в Неапол
• A. Cazzella, A. Guidi, F. Nomi (редактиран), Ubi minor. . . По-малките острови в централното Средиземноморие от неолита до първите колониални контакти. Учебна конференция в памет на Джорджо Бюхнер 100 години след рождението му (1914 – 2014), в Sciences of Antiquity 22.2, Рим 2016 г.
• F. Nomi, A. Cazzella, Ischia от неолита до бронзовата епоха, в: Ubi minor. . . По-малките острови в централното Средиземноморие от неолита до първите колониални контакти (Науки за древността 22.2, 2016).
• И. Дамяни, Ф. ди Дженаро, Вивара-Прочида. Фаза на Пунта д'Алака и Апенински аспект на Пунта Капитело (BM 2 и BM 3), в: Ubi minor. . . По-малките острови в централното Средиземноморие от неолита до първите колониални контакти (Науки за древността 22.2, 2016).

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giorgio Buchner в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​