Джорджо Мородер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джорджо Мородер
Giorgio Moroder
Мородер в клуб в Минеаполис, САЩ през 2018 г.
Мородер в клуб в Минеаполис, САЩ през 2018 г.

Роден

Професия композитор, автор на песни, продуцент
Музикална кариера
Стил диско, евродиско, синтпоп, рок, ню уейв
Инструменти Синтезатор
Активност 1963 – 1993; 2012 – настояще
Лейбъл London, Oasis, Casablanca, Hansa, RCA, Virgin
Семейство
Съпруга Франсиска Гутиерес

Уебсайт www.giorgiomoroder.com
Джорджо Мородер в Общомедия
Мородер с Дона Съмър през 2007 г..

Джовани Джорджо Мородер (на италиански: Giovanni Giorgio Moroder) е италиански композитор, автор на песни и музикален продуцент. Наричан е „бащата на диското“,[1][2][3] тъй като има големи заслуги в популяризирането на евродиското и електронната танцова музика.[4][5] Работата му със синтезаторите оказва огромно влияние върху няколко музикални жанра, сред които: Hi-NRG, италодиско, ню уейв, хаус и техно.[5][6][7]

През 1970-те години в Мюнхен, Мородер основава свой собствен лейбъл – Oasis Records, който няколко години по-късно става подразделение на Casablanca Records. Той е учредител на Musicland Studios в Мюнхен – звукозаписно студио, което е използвано от много изпълнители, включително Ролинг Стоунс, Илектрик Лайт Оркестра, Лед Зепелин, Дийп Пърпъл, Куийн и Елтън Джон.[8] Създава сингли за Дона Съмър от средата до края на 1970-те години. През този период издава и множество албуми, включително E=MC2 (1979), който е първият изцяло цифрово записан албум.[9]

По-късно започва да композира саундтракове за филми, включително за Среднощен експрес, Американско жиголо, Супермен III, Белязаният, Приказка без край и версията от 1984 г. на Метрополис. Саундтракът Chase към Среднощен експрес спечелва Оскар и Златен глобус. Също така, продуцира редица електронни диско песни за The Three Degrees, два албума за Sparks и много песни за албума Bitterblue на Бони Тайлър. През 1990 г. композира Un'estate italiana – официалният саундтрак на Световното първенство по футбол през същата година.

В хода на кариерата си, Мородер написва множество песни за известни изпълнители, включително за Дейвид Бауи, Кайли Миноуг, Айрин Кара, Джанет Джаксън, Мелиса Манчестър, Блонди и много други. Самият той се гордее най-вече с песента Take My Breath Away на групата Берлин,[10] която му спечелва два Златни глобуса и един Оскар през 1986 г. Той спечелва същите награди още през 1983 г. за песента Flashdance... What a Feeling на Айрин Кара. Освен тези награди, Мородер е носител и на четири награди Грами и две награди Изборът на публиката. През 2004 г. е включен в Залата на славата на танцовата музика.[11]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • That's Bubblegum – That's Giorgio (1969)
  • Giorgio (1970)
  • Son of My Father (1972)
  • Giorgio's Music (1973)
  • Einzelgänger (1975)
  • Knights in White Satin (1976)
  • From Here to Eternity (1977)
  • Love's in You, Love's in Me (1978)
  • E=MC2 (1979)
  • Solitary Men (1983)
  • Innovisions (1985)
  • Philip Oakey & Giorgio Moroder (1985)
  • To Be Number One (1990)
  • Forever Dancing (1992)
  • Déjà Vu (2015)

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • From Here to Eternity... And Back (1985)
  • 16 Early Hits (1996)
  • The Best of Giorgio Moroder (2001)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Evan Cater. Philip Oakey & Giorgio Moroder: Overview. // AllMusic. Посетен на 21 декември 2009.
  2. The Legacy of Giorgio Moroder, the „Father of Disco“. // Blisspop. Архив на оригинала от 2020-10-19 в Wayback Machine.
  3. ‘Father of Disco’ Giorgio Moroder announces Glasgow date on first ever live tour. // The Sunday Post.
  4. Allen, Jeremy. Giorgio Moroder – 10 of the best. // The Guardian. 14 август 2015. Посетен на 17 септември 2020.
  5. а б Brewster, Bill. I feel love: Donna Summer and Giorgio Moroder created the template for dance music as we know it. // Mixmag, 22 юни 2017. Посетен на 9 януари 2019.
  6. Jim Poe. Giorgio Moroder: 10 groundbreaking tunes. // The Guardian. Посетен на 24 август 2015.
  7. "Giorgio Moroder: Godfather of Modern Dance Music". Time.
  8. Hecktor, Mirko, von Uslar, Moritz, Smith, Patti. Mjunik Disco – from 1949 to now. 1 ноември 2008. ISBN 978-3936738476. S. 212, 225. (на немски)
  9. Richardson, Terry. The Giorgio Moroder Primer. // Out. 16 юни 2015. Посетен на 13 март 2019.
  10. He felt love with Donna Summer, now its Deja Vu for Giorgio Moroder – 11/06/2015. // Australian Broadcasting Corporation. Посетен на 24 август 2015.
  11. Disco stars to enter Hall of Fame. // BBC News. 4 септември 2004. Посетен на 13 юли 2010.