Джордж Вашингтон де Лонг
| Джордж Вашингтон де Лонг George Washington de Long | |
|---|---|
| американски офицер и изследовател | |
.jpg) Лейтенант Джордж Вашингтон де Лонг през 1879 г., точно преди да замине за Арктика. | |
| Роден | |
| Починал | 31 октомври 1881 г.
|
| Погребан | Ню Йорк, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Джордж Вашингтон де Лонг в Общомедия | |
Джордж Вашингтон де Лонг (на английски: George Washington de Long) е американски военноморски офицер, лейтенант, изследовател на Арктика.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 август 1844 година в Ню Йорк, САЩ. През 1865 завършва Военноморската академия на САЩ в Нюпорт, Роуд Айлънд. През 1873 извършва първото си плаване в полярните ширини – в Бафиновия залив.
На 8 юли 1879 възглавява експедиция на яхтата „Жанета“, с цел достигане на Северния полюс през Беринговия проток и търсене на експедицията на Нилс Адолф Ерик Норденшелд. Експедицията се провеждала под егидата на американския военноморски флот и е спонсорирана от Джеймс Гордън Бенет – младши, собственик на вестник „Ню Йорк Хералд Трибюн“.
След като достига до Колючинския залив, на северното крайбрежие на Чукотка и узнава, че Норденшелд благополучно е продължил своето плаване, завива на север към полюса. На 5 септември 1879, на североизток от остров Хералд () „Жанета“ замръзва в ледовете и започва дрейф на северозапад, който продължава 21 месеца. По време на дрейфа през май 1881 открива островите Жанета (16 май, 3,3 км2, ) и Хенриета (24 май, 12 км2, ), всичките от о-вите Де Лонг (228 км2).
На 13 юни 1881 година корабът е смачкан от ледовете и потъва и Де Лонг и неговият екипаж тръгват към континента с три малки лодки. Едната от лодките изчезва безследно, втората, в която е Де Лонг, е отнесена от ледовете на северозапад до 77° 41` с.ш., където на 27 юли американците откриват остров Бенет (150 км2, ). След големи трудности останалите две лодки достигат до делтата на река Лена, но съдбата им е различна. В мъглата се разделят и лодката с Де Лонг и целия ѝ екипаж (12 души, с изключение на двама души, които са изпратени да търсят помощ) загиват от глад по време на зимуването през 1881 – 1882. Екипажът на другата лодка е спасен от местното население. Едва през март 1882 спасителният отряд достига до зимовището на Де Лонг, където са открити телата на загиналите и дневниците на де Лонг.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- острови Де Лонг в Източносибирско море;
- планина Де Лонг () в западната част на планините Брукс в Северозападна Аляска;
- фиорд Де Лонг () на северното крайбрежие на Гренландия;
- три кораба от военноморския флот на САЩ.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 141 – 142
- История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
- Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 77 – 78 Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата George W. DeLong в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |