Джордж Крук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джордж Крук
генерал-майор
Генерал Джордж Крук
Генерал Джордж Крук
Информация
Служба 1852 – 1890
Служил на Съединени американски щати
Командвания

36ти пехотен полк на Охайо

Военен окръг Аризона

Военен департамент на Плат

Дивизия на Мисури
Войни

Американска гражданска война

Индиански войни

Роден
Починал
21 март 1890 г. (61 г.)
Джордж Крук в Общомедия

Джордж Крук (на английски: George Crook) е генерал от армията на Съединените американски щати.

Роден е на 8 септември 1828 г. близо до Тейлърсвил, Охайо. Произхожда от фермерско семейство. Син е на Елизабет Матюс и Томас Крук. Завършва Военната академия на САЩ в Уест Пойнт през 1852 г. и служи в Калифорния и Орегон до 1861 г. По време на Гражданската война служи като полковник от 36ти доброволчески пехотен полк на Охайо. След войната се завръща в Тихоокеанския северозапад.[1]

През 1871 г. е преместен в Аризона, за да се бори с апачите. След успешна кампания срещу тях Крук е повишен в бригаден генерал през 1873 г. През 1875 г. поема командването на Военния департамент на Плат в Омаха, Небраска. През декември 1875 г. правителството нарежда на армията да принуди сиуксите и северните шайени да се заселят в резерват в Небраска. На 17 юни 1876 г. Крук с 1 300 войници (включително 175 кроу и 86 шошони скаути) се бие с около 1 500 индианци сиукси и шайените водени от Лудия кон в жестока 6-часова битка на река Роузбъд, Монтана. В битката Крук е победен и се оттегля. Кампанията срещу индианците продължава през цялата 1876 г. и началото на 1877 г. Армията унищожава индианските села и възпрепятства индианците да ловуват. Изправени пред глада Лудия кон и други военни вождове са принудени да се предадат през пролетта на 1877 г.[1]

Крук вярва, че американците са виновни за индианските войни и се застъпва за правата на индианците. Когато през 1878 г. правителството му нарежда да арестува група от племето понка на вожда Стоящата мечка, които са се върнали в Небраска от Индианската територия (Оклахома), Крук, виждайки несправедливостта извършена спрямо понките започва кампания за отмяна на заповедта. Той убеждава някои съдебни лица и хора от пресата да се заведе дело за отмяна на заповедта. В резултат на делото „Стоящата мечка срещу Крук“, съдията Елмър Дънди постановява за първи път в американската история, че „индианецът е личност по смисъла на закона и има законното право да избере мястото, където да живее“.[1]

Заради доброто си отношение срещу индианците, Крук изпада в немилост пред по-вишестоящите си началници. През 1882 г. се завръща отново в Аризона, за да се справи с бунтуващите се апачи. През 1883 г. той води близо 200 разузнавачи западни апачи и около 50 войници до убежището на чирикауаите на Джеронимо в Сиера Мадре в Мексико. След кратка схватка, Крук договаря мирното връщане на чирикауаите в резервата им в Аризона. началника на Крук генерал Филип Шеридан публично разкритикува политиката на Крук спрямо апачите и отношенията между двамата се влошават до такава степен, че през 1886 г. Крук иска да бъде освободен от командването си в Аризона. Той се връща във Военния департамент на Плат, където е повишен в генерал-майор и командир на Дивизията в Мисури със седалище в Чикаго. Крук умира в Чикаго на 21 март 1890 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия на Големите равнини. „Джордж Крук“. //