Джордж Милър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за американския психолог. За австралийския режисьор вижте Джордж Милър (режисьор).

Джордж Милър
George Armitage Miller
американски психолог
Роден
Починал
22 юли 2012 г. (92 г.)

НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил вХарвардски университет
Алабамски университет
Университет „Джордж Вашингтон“
Харвардски университет
НаградиПрограма „Фулбрайт“
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вПринстънски университет
Харвардски университет
Масачузетски технологичен институт
Университет на Алабама
Видни студентиДжордж Спърлинг
Улрих Найсер
НаградиНационален медал за наука на САЩ (1991)

Джордж Милър (на английски: George Armitage Miller) бил американски психолог, известен професор по психология в Принстънския университет. Работил е също като професор в Университета „Рокфелер“, Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет. Бил е научен изследовател в Оксфорд. Избран е за президент на APA.

През 1960 г. Милър основава заедно с Джером Брунър Центъра за когнитивни изследвания в Харвард. През 1991 г. получава Национален медал за наука.

Най-известен труд – „Магическото число 7 плюс или минус 2: някои ограничения на капацитета ни да преработваме информация“ (The Magical Number Seven, Plus or Minus Two: Some Limits on our Capacity for Processing Information). Първото измерване на ограничението в капацитета на кратковременната памет е въведено от Милър – това е т.нар. „магическо число 7“. Той забелязва, че обхватът на паметта на младежите е около 7 елемента, които нарича парчета, независимо дали са цифри, букви, думи или др. единици. По-късно изследванията показали, че обхватът зависи от категорията на използваните части (около 7 за цифри, около 6 за букви и около 5 за думи), от видовете парчета в една категория, а също и от няколко други фактори.

Милър е създател на т.нар. Wordnet – лексикално-семантичната мрежа, езикова база данни, която очертава пътя, по който съзнанието запаметява и използва езика. През по-късната част от кариерата си, изграждайки и обяснявайки тази база данни.

„Плановете и структурата на поведението“ с двама други автори – очертава концепцията им за когнитивната психология.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]