Джордж Нерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сър Джордж Стронг Нерс

Сър Джордж Стронг Нерс (на английски George Strong Nares) (24 април 1831 - 15 януари 1915) английски адмирал, хидрограф, полярен изследовател.

Трети син в семейството на флотски капитан Уилям Хенри Нерс. През 1845 г. завършва Кралското военноморско училище като гардемарин и е назначен на линейния кораб "Канопус", командирован към Австралийската морска станция.

През 1852 г. се завръща в Англия и в Кралския военноморски колеж полага успешен изпит за лейтенант. Същата година е назначен за втори помощник-капитан на кораба "Резолюшън" и взема участие в арктическата експедиция (1852-1854) на Едуард Белчер.

След завръщането си в Англия, Нерс заедно с другите офицери от експедицията на Белчър са подведени под отговорност за изоставянето на корабите, но скоро е оправдан и награден с парична премия. През 1855-1856 г. се намира в Черно море и взема участие в заключителния етап на Кримската война. След това служи като офицер-възпитател на учебни кораби на английския военноморски флот.

През 1866-1868 г. провежда обширни хидрографски изследвания по източното крайбрежие на Австралия, а през 1869 г., вече с чин капитан – дънни измервания в Суецкия залив.

От 1872 до 1874 г. командва околосветска океанографска експедиция на кораба "Чалънджър" в Атлантическия, Индийския и Тихия океан, която под научното ръководство на Чарлз Уайвъл Томсън извършва хидрографски измервания, подробни метеорологични, геомагнитни, геоложки и биоложки изследвания. За своето време това е една пълноценна научна океанографска експедиция.

През 1875-1876 г. Джордж Нерс оглавява експедиция до Арктика, чийто състав включва корабите "Алерт" (550 т) и "Дискавъри" (700 т), всеки с по 60 човека екипаж. По време на експедицията Нерс става първият мореплавател, който успява да преведе кораби по протока между Гренландия и остров Елсмиър, впоследствие кръстен на негово име - проток Нерс. Нерс зазимява „Дискавъри“ на входа на протока, а с „Алерт“ продълава на север и на 26 август 1875 г. в море Линкълн достига до 82º 24` с.ш. (рекорд за свободно плаване по това време, подобрен едва през 1896 г.). До североизточния бряг на Елсмиър на 1 септември Нерс зазимява и "Алерт". От там различни отряди водени от Албърт Хастингс Маркъм, Пелем Олдрич и Л. А. Боумонт откриват и изследват над 530 км от северните крайбрежия на Елсмиър и Гренландия. Направени са ценни измервания на ледовете, извършени са геомагнитни и метеорологически изследвания и най-важното – доказват, че Гренландия е огромен остров. През лятото на 1876 г. корабите се освобождават от ледовете и през септември се завръщат в Англия. Резултатите от експедицията са публикувани в два тома през 1878 в Лондон под заглавието: "Narrative of a voyage to the Polar sea during 1875-1876", 2 vols, London, 1878.

През 1878 г. картира части от южното крайбрежие на Чили и Патагония и провежда хидрографски изследвания в Магелановия проток.

Умира на 15 януари 1915 г. в Сербитон, Англия с чин адмирал.

Неговото име носят:

На името на лейтенант Л. А. Боумонт е кръстен остров Боумонт (82°44′ с. ш. 49°45′ з. д. / 82.733333° с. ш. 49.75° з. д.), в море Линкълн, северно от Гренландия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 391-393. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 216. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „George Nares“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.