Джордж Нерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джордж Стронг Нерс
George Strong Nares
английски адмирал и изследовател
George Nares.png
Роден
Починал
15 януари 1915 г. (83 г.)
Кингстън на Темза (дн. Голям Лондон), Съри, Великобритания
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Научна дейност
Област Хидрография, океанография
Джордж Стронг Нерс в Общомедия

Сър Джордж Стронг Нерс (на английски: George Strong Nares) е английски адмирал, хидрограф и изследовател.

Произход и военна кариера (1831 – 1866)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 април 1831 година в Лансълселд близо до Абъргавени, Уелс, трети син и шесто дете в семейството на военноморския офицер Уилям Хенри Нерс и Елизабет Ребека Гулд. През 1845 г. завършва Кралското военноморско училище като гардемарин и е назначен на линейния кораб „Канопус“, командирован към Австралийската морска станция.

През 1851 г. се завръща в Англия и през 1852 полага успешен изпит за лейтенант в Кралския военноморски колеж. Същата година е назначен за втори помощник-капитан на кораба „Резолюшън“ и взема участие в арктическата експедиция (1852 – 1854) на Едуард Белчер. След завръщането си в Англия, Нерс заедно с другите офицери от експедицията на Белчър, са подведени под отговорност за изоставянето на корабите, но скоро е оправдан и награден с парична премия.

В периода 1855 – 1856 г. се намира в Черно море и взема участие в заключителния етап на Кримската война. След това служи като офицер-възпитател на учебни кораби на английския военноморски флот.

Изследователска дейност (1866 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

През 1866 – 1868 г. провежда обширни хидрографски изследвания по източното крайбрежие на Австралия, а през 1869 г., вече с чин капитан – дънни измервания в Суецкия залив.

От 1872 до 1874 г. командва околосветска океанографска експедиция на кораба „Чалънджър“ в Атлантическия, Индийския и Тихия океан, която под научното ръководство на Чарлз Уайвъл Томсън извършва хидрографски измервания, подробни метеорологични, геомагнитни, геоложки и биоложки изследвания. За своето време това е една пълноценна научна океанографска експедиция.

През 1875 – 1876 г. Джордж Нерс оглавява експедиция до Арктика, чийто състав включва корабите „Алерт“ (550 т) и „Дискавъри“ (700 т), всеки с по 60 човека екипаж. По време на експедицията Нерс става първият мореплавател, който успява да преведе кораби по протока между Гренландия и остров Елсмиър, впоследствие кръстен на негово име – проток Нерс. Нерс зазимява „Дискавъри“ на входа на протока, а с „Алерт“ продължава на север и на 26 август 1875 г. в море Линкълн достига до 82º 24` с.ш. (рекорд за свободно плаване по това време, подобрен едва през 1896). До североизточния бряг на Елсмиър на 1 септември Нерс зазимява и „Алерт“. От там различни отряди водени от Албърт Хастингс Маркъм, Пелем Олдрич и Л. А. Боумонт откриват и изследват над 530 км от северните крайбрежия на Елсмиър и Гренландия. Направени са ценни измервания на ледовете, извършени са геомагнитни и метеорологически изследвания и най-важното – доказват, че Гренландия е огромен остров. През лятото на 1876 г. корабите се освобождават от ледовете и през септември се завръщат в Англия. Същата година е избран за член на Кралското дружество, а през 1877 получава медал от Кралското географско дружество.

Резултатите от експедицията са публикувани в два тома през 1878 в Лондон под заглавието: „Narrative of a voyage to the Polar sea during 1875 – 1876“, (2 vols, London, 1878).

През 1878 г. картира части от южното крайбрежие на Чили и Патагония и провежда хидрографски изследвания в Магелановия проток.

Следващи години (1879 – 1915)[редактиране | редактиране на кода]

На 24 април 1886 се оттегля от Кралския флот и се пенсионира. Въпреки че е пенсиониран, през 1887 г. е повишен в чин адмирал.

Умира на 15 януари 1915 година в дома си в Кингстън на Темза, Съри, на 83-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

На името на лейтенант Л. А. Боумонт е кръстен остров Боумонт (82°44′ с. ш. 49°45′ з. д. / 82.733333° с. ш. 49.75° з. д.) в море Линкълн, северно от Гренландия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 391 – 393.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 216.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 78 – 79.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „George Nares“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.