Джордж Стайнър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джордж Стайнър
George Steiner
американски литературен теоретик и историк
Джордж Стайнър в Института Nexus, Нидерландия, 2013
Джордж Стайнър в Института Nexus, Нидерландия, 2013

Роден
23 април 1929 г. (89 г.)
Националност Флаг на Франция Франция, Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Теория на литературата
Образование Чикагски университет (бакалавър, 1948)
Харвардски университет (магистър, 1950)
Оксфордски университет (доктор, 1955)
Работил в Женевски университет
Оксфордски университет
Харвардски университет
Публикации „Смъртта на трагедията“ (1961)
„След Вавилон“ (1975)
Литература
Жанрове стихотворение, разказ, есе, роман, автобиография
Известни творби „Транспортирането на господин Адолф Х. в Сан Кристобал“ (1979)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20 век
Интереси теория на превода, критика на културата
Идеи логокрация, екстратериториалност
Семейство
Съпруга Зара Шаков Стайнър
Деца Дейвид, Дебора

Уебсайт Страница в IMDb

Джордж Стайнър (на английски: George Steiner) е американски литературен критик, есеист, философ, романист и педагог. Професор по англицистика и сравнително литературознание в Женевския университет (1974–1994), професор по сравнително литературознание в Оксфордския университет (1994–1995) и професор по поезия в Харвардския университет (2001–2002)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 април 1929 г. в Париж. Родителите му са австрийски евреи. Първоначално учи в родния си град (оказвайки се един от двамата в класа в лицея, които са оцелели при Холокоста[1]), а след 1940 г., когато семейството му емигрира в САЩ, учи във френския колеж в Манхатън, Ню Йорк. Полиглот, от детството си той говори свободно на немски, френски и английски[1]. През 1944 г. получава американско гражданство[1]. Завършва Чикагския (бакалавърска степен, 1948) и Харвардския университет (магистърска степен, 1950). Докторска степен получава в колежа „Байол“ на Оксфордския университет (1955), където е Роудсов стипендиант преди това (1950). През 1952–1958 г. преподава в колежа „Уилямс“ в Масачузетс. През 1952–1956 г. е член на редколегията на лондонското списание „The Economist“. Преподава в Принстън, Инсбрук, Кембриджкия университет, а през 1974–1994 г. – в Женевския университет, където се пенсионира.

Постоянен сътрудник е на „Ню Йоркър“, „Гардиън“ и „Таймс Литерари Сапълмънт“.

През 1955 г. сключва брак с историчката Зара Шаков, с която имат син и дъщеря. Синът му, Дейвид Милтън Стайнър (р. 1958), е комисар по образованието на щата Ню Йорк (2009–2011), а дъщеря му, Дебора Тарн (р. 1960), е професор по класическа филология в Колумбийския университет.

Той е специалист по сравнително литературознание, но областта на научните му занимания е много по-широка и включва публикации по философия на езика и теория на превода, библеистика и омирознание[1].

Почетен доктор на много университети в Европа и САЩ.

Стайнър е автор и на няколко стихосбирки, три сборника с новели, както и на повестта за Холокоста „Транспортирането на господин Адолф Х. в Сан Кристобал“ (1979) и на автобиографията „Печатни грешки“ (1997).

Сред множеството награди, които са му присъдени, са и наградата за разказ „О. Хенри“ (1959), наградата „Лудвиг Бьорне“ (2003) и международната награда „Алфонсо Рейес“ (2007).

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

За поезията и художествената си проза също е отличаван със значими награди, сред които:

  • Remembrance Award (1974) за Language and Silence: Essays 1958-1966.
  • PEN/Macmillan Silver Pen Award (1992) за Proofs and Three Parables.[4]
  • PEN/Macmillan Fiction Prize (1993) за Proofs and Three Parables.[4]
  • JQ Wingate Prize for Non-Fiction (поделена между него и Луис Кехоу и Силвия Роджърс) (1997) за No Passion Spent.
  • Награда Лудвиг Бьорне“ (2003)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Натюрморт с издание от 1986 г. на „Езикът и мълчанието“ на Джордж Стайнър.
  • Fantasy Poets Number Eight. Fantasy Press, Eynsham, 1952. (Седем стихотворения)
  • Tolstoy or Dostoevsky: An Essay in Contrast, Faber and Faber, 1960
  • The Death of Tragedy, Faber and Faber, 1961
  • Homer: A Collection of Critical Essays, 1962
  • Anno Domini: Three Stories, Faber and Faber, 1964
  • The Penguin Book of Modern Verse Translation, Penguin, 1966
  • Language and Silence: Essays 1958-1966, Faber and Faber, 1967
  • Poem Into Poem: World Poetry in Modern Verse Translation, Penguin, 1970
  • In Bluebeard's Castle: Some Notes Towards the Redefinition of Culture, Faber and Faber, 1971
  • Extraterritorial: Papers on Literature and the Language Revolution, Faber and Faber, 1972
  • The Sporting Scene: White Knights of Reykjavik, Faber and Faber, 1973
  • Nostalgia for the Absolute, 1974
  • After Babel: Aspects of Language and Translation, Oxford University Press, 1975
  • Why English?, Oxford University Press, 1975
  • Contemporary Approaches to English Studies, Heinemann Education, 1977
  • Has Truth a Future?, BBC, 1978 – The Bronowski Memorial Lecture 1978
  • Heidegger, Fontana Modern Masters, 1978
  • On Difficulty and Other Essays, Oxford University Press, 1978
  • The Uncommon Reader, 1978
  • The Portage to San Cristobal of A.H., Faber and Faber, 1981
  • Antigones, Clarendon Press, 1984
  • George Steiner: A Reader, Penguin, 1984
  • A Reading Against Shakespeare, University of Glasgow, 1986
  • Treblinka, 1986
  • Real Presences: Is There Anything in What We Say?, Faber and Faber, 1989
  • Proofs and Three Parables, Faber and Faber, 1992
  • What is Comparative Literature?, Clarendon Press, 1995 – an inaugural lecture before the University of Oxford, UK on October 11, 1994
  • Homer in English, Penguin, 1996 (съставител)
  • No Passion Spent: Essays 1978-1996, Faber and Faber, 1996
  • The Deeps of the Sea, and Other Fiction, Faber and Faber, 1996
  • Errata: An Examined Life, Weidenfeld and Nicolson, 1997
  • Grammars of Creation, Faber and Faber, 2001
  • Lessons of the Masters, Harvard University Press, 2003
  • The Idea of Europe, Nexus Institute, 2004
  • Nostalgia for the Absolute, House of Anansi Press, 2004
  • At Five in the Afternoon, в Kenyon Review, 2004 (носител на наградата „Пушкарт“ в раздел Художествена проза)
  • Le Silence des Livres, Arléa, 2006
  • My Unwritten Books, New Directions, 2008
  • George Steiner at The New Yorker, New Directions, 2008
  • Les Logocrates, L'Herne, 2008
  • A cinq heures de l'après-midi, L'Herne, 2008 (художествена проза)
  • Ceux qui brûlent les livres, L'Herne, 2008
  • The Poetry of Thought: From Hellenism to Celan, New Directions, 2011
На български
Натюрморт с българското издание от 2014 г. на „След Вавилон“ на Джордж Стайнър.
  • „Моите ненаписани книги“. Превод от английски Стоян Гяуров. София: Изток-Запад, 2013, 236 с. ISBN 978-619-152-304-7 [5][6]
  • „След Вавилон: аспекти на езика и превода“. Превод от английски Елена Филипова. София: Изток-Запад, 2014, 704 с. ISBN 978-619-152-423-5[7]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Reading George Steiner. / Nathan A. Scott, Ronald A. Sharp, eds. Baltimore: Johns Hopkins UP, 1994
  • Platon et les poetès: hommage à George Steiner. Genève: Unité de Littérature Compareé, Faculté des lettres, 1996.
  • Castañón A. Lectura y catarsis: tres papeles sobre George Steiner. México: Ediciones Sin Nombre; Ediciones Casa Juan Pablos, 2000
  • Asensio J. Essai sur l'œuvre de George Steiner: la parole souffle sur notre poussière. Paris: L’Harmattan, 2001
  • George Steiner. / Dir. par P.-E. Dauzat. Paris: L’Herne, 2003
  • Knight C.J. Uncommon readers: Denis Donoghue, Frank Kermode, George Steiner and the tradition of the common reader. Toronto: University of Toronto Press, 2003
  • Dauzat P.E. George Steiner: la culture contre la barbarie. Paris: Magazine littéraire, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((en)) Maya Jaggi, George and his dragons, The Guardian, 17 March 2001.
  2. ((en)) Literary Critic George Steiner wins Truman Capote Award. // Stanford Online Report. Посетен на 27 ноември 2016.
  3. ((es)) George Steiner. // Prince of Asturias Awards. Посетен на April 8, 2008.
  4. а б ((en)) Hahn, Daniel. George Steiner. // Contemporary Writers in the UK. Посетен на 27 ноември 2016.
  5. Джордж Стайнър, „Думи, думи, думи“, откъс от „Моите ненаписани книги“, Портал за култура, изкуство и общество, 3 февруари 2014 г.
  6. Сава Славчев, „Джордж Стайнър - ерудитът след Вавилон“, рец. във в. „Стандарт“, 12 август 2015 г.
  7. Джордж Стайнър, Откъс от „След Вавилон: аспекти на езика и превода“, сайт на издателство Изток-Запад.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]