Джордж Стайнър

Джордж Стайнър George Steiner
американски литературен критик и писател
Джордж Стайнър в Института Nexus, Нидерландия, 2013
Роден	23 април 1929 г. Ньой сюр Сен, Франция
Починал	3 февруари 2020 г. Кеймбридж, Великобритания
Религия	юдаизъм
Националност	Франция, САЩ
Учил в	Бейлиъл Колидж Харвардски университет Чикагски университет
Научна дейност
Област	Теория на литературата
Работил в	Женевски университет Оксфордски университет Харвардски университет
Публикации	„Смъртта на трагедията“ (1961) „След Вавилон“ (1975)
Литература
Жанрове	стихотворение, разказ, есе, роман, автобиография
Известни творби	„Транспортирането на господин Адолф Х. в Сан Кристобал“ (1979)
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20 век
Интереси	теория на превода, критика на културата
Идеи	логокрация, екстратериториалност
Семейство
Съпруга	Зара Шаков Стайнър
Деца	Дейвид, Дебора
Уебсайт	Страница в IMDb
Джордж Стайнър в Общомедия

Джордж Стайнър (на английски: George Steiner) е американски литературен критик, есеист, философ, романист и педагог. Професор по англицистика и сравнително литературознание в Женевския университет (1974–1994), професор по сравнително литературознание в Оксфордския университет (1994–1995) и професор по поезия в Харвардския университет (2001–2002)

Биография

Роден е на 23 април 1929 г. в Ньой сюр Сен, предградие на Париж. Родителите му са австрийски евреи. Първоначално учи в родния си град (оказвайки се един от двамата в класа в лицея, които са оцелели при Холокоста), а след 1940 г., когато семейството му емигрира в САЩ, учи във френския колеж в Манхатън, Ню Йорк. Полиглот, от детството си той говори свободно на немски, френски и английски. През 1944 г. получава американско гражданство. Завършва Чикагския (бакалавърска степен, 1948) и Харвардския университет (магистърска степен, 1950). Докторска степен получава в колежа „Байол“ на Оксфордския университет (1955), където е Роудсов стипендиант преди това (1950). През 1952–1958 г. преподава в колежа „Уилямс“ в Масачузетс. През 1952–1956 г. е член на редколегията на лондонското списание „The Economist“. Преподава в Принстън, Инсбрук, Кембриджкия университет, а през 1974–1994 г. – в Женевския университет, където се пенсионира.

Постоянен сътрудник е на „Ню Йоркър“, „Гардиън“ и „Таймс Литерари Сапълмънт“.

През 1955 г. сключва брак с историчката Зара Шаков, с която имат син и дъщеря. Синът му, Дейвид Милтън Стайнър (р. 1958), е комисар по образованието на щата Ню Йорк (2009–2011), а дъщеря му, Дебора Тарн (р. 1960), е професор по класическа филология в Колумбийския университет.

Той е специалист по сравнително литературознание, но областта на научните му занимания е много по-широка и включва публикации по философия на езика и теория на превода, библеистика и омирознание.

Почетен доктор на много университети в Европа и САЩ.

Стайнър е автор и на няколко стихосбирки, три сборника с новели, както и на повестта за Холокоста „Транспортирането на господин Адолф Х. в Сан Кристобал“ (1979) и на автобиографията „Печатни грешки“ (1997).

Сред множеството награди, които са му присъдени, са и наградата за разказ „О. Хенри“ (1959), наградата „Лудвиг Бьорне“ (2003) и международната награда „Алфонсо Рейес“ (2007).

Признание и награди

• Стипендия „Роудс“ (1950)
• Гугенхаймова стипендия (1971–72)
• Кавалер на Ордена на почетния легион от Правителството на Франция (1984)
• Награда „Мортън Заубъл“ на Американската академия за изкуства и литература (1989)
• Медал на крал Алберт на Съвета по приложни науки на Белгийската академия
• Почетен член на колежа „Байол“ на Оксфордския университет (1995)
• Награда за литературна критика „Труман Капоти“ на Станфордския университет (1998)
• Награда на принца на Астурия в раздел Комуникации и хуманитаристика (2001)
• Член-кореспондент на Британската академия
• Почетен член на Кралската академия по изкуствата
• Почетен доктор по литература на:
  • Университета на Източна Англия (1976)
  • Католическия университет в Лувен (1980)
  • Колежа Маунт Холиок (1983)
  • Бристолския университет (1989)
  • Глазгоуския университет (1990)
  • Лиежкия университет (1990)
  • Ълстърския университет (1993)
  • Университета „Дърам“ (1995)
  • Колежа „Куин Мери и Уестфийлд“ на Лондонския университет (2006)
  • Болонския университет (2006)
  • Лисабонския университет (2009)

За поезията и художествената си проза също е отличаван със значими награди, сред които:

• Remembrance Award (1974) за Language and Silence: Essays 1958-1966.
• PEN/Macmillan Silver Pen Award (1992) за Proofs and Three Parables.
• PEN/Macmillan Fiction Prize (1993) за Proofs and Three Parables.
• JQ Wingate Prize for Non-Fiction (поделена между него и Луис Кехоу и Силвия Роджърс) (1997) за No Passion Spent.
• „Награда Лудвиг Бьорне“ (2003)

Библиография

Натюрморт с издание от 1986 г. на „Езикът и мълчанието“ на Джордж Стайнър.

• Fantasy Poets Number Eight. Fantasy Press, Eynsham, 1952. (Седем стихотворения)
• Tolstoy or Dostoevsky: An Essay in Contrast, Faber and Faber, 1960
• The Death of Tragedy, Faber and Faber, 1961
• Homer: A Collection of Critical Essays, 1962
• Anno Domini: Three Stories, Faber and Faber, 1964
• The Penguin Book of Modern Verse Translation, Penguin, 1966
• Language and Silence: Essays 1958-1966, Faber and Faber, 1967
• Poem Into Poem: World Poetry in Modern Verse Translation, Penguin, 1970
• In Bluebeard's Castle: Some Notes Towards the Redefinition of Culture, Faber and Faber, 1971
• Extraterritorial: Papers on Literature and the Language Revolution, Faber and Faber, 1972
• The Sporting Scene: White Knights of Reykjavik, Faber and Faber, 1973
• Nostalgia for the Absolute, 1974
• After Babel: Aspects of Language and Translation, Oxford University Press, 1975
• Why English?, Oxford University Press, 1975
• Contemporary Approaches to English Studies, Heinemann Education, 1977
• Has Truth a Future?, BBC, 1978 – The Bronowski Memorial Lecture 1978
• Heidegger, Fontana Modern Masters, 1978
• On Difficulty and Other Essays, Oxford University Press, 1978
• The Uncommon Reader, 1978
• The Portage to San Cristobal of A.H., Faber and Faber, 1981
• Antigones, Clarendon Press, 1984
• George Steiner: A Reader, Penguin, 1984
• A Reading Against Shakespeare, University of Glasgow, 1986
• Treblinka, 1986
• Real Presences: Is There Anything in What We Say?, Faber and Faber, 1989
• Proofs and Three Parables, Faber and Faber, 1992
• What is Comparative Literature?, Clarendon Press, 1995 – an inaugural lecture before the University of Oxford, UK on October 11, 1994
• Homer in English, Penguin, 1996 (съставител)
• No Passion Spent: Essays 1978-1996, Faber and Faber, 1996
• The Deeps of the Sea, and Other Fiction, Faber and Faber, 1996
• Errata: An Examined Life, Weidenfeld and Nicolson, 1997
• Grammars of Creation, Faber and Faber, 2001
• Lessons of the Masters, Harvard University Press, 2003
• The Idea of Europe, Nexus Institute, 2004
• Nostalgia for the Absolute, House of Anansi Press, 2004
• At Five in the Afternoon, в Kenyon Review, 2004 (носител на наградата „Пушкарт“ в раздел Художествена проза)
• Le Silence des Livres, Arléa, 2006
• My Unwritten Books, New Directions, 2008
• George Steiner at The New Yorker, New Directions, 2008
• Les Logocrates, L'Herne, 2008
• A cinq heures de l'après-midi, L'Herne, 2008 (художествена проза)
• Ceux qui brûlent les livres, L'Herne, 2008
• The Poetry of Thought: From Hellenism to Celan, New Directions, 2011

На български

Натюрморт с българското издание от 2014 г. на „След Вавилон“ на Джордж Стайнър.

• „Моите ненаписани книги“. Превод от английски Стоян Гяуров. София: Изток-Запад, 2013, 236 с. ISBN 978-619-152-304-7
• „След Вавилон: аспекти на езика и превода“. Превод от английски Елена Филипова. София: Изток-Запад, 2014, 704 с. ISBN 978-619-152-423-5

За него

• Reading George Steiner. / Nathan A. Scott, Ronald A. Sharp, eds. Baltimore: Johns Hopkins UP, 1994
• Platon et les poetès: hommage à George Steiner. Genève: Unité de Littérature Compareé, Faculté des lettres, 1996.
• Castañón A. Lectura y catarsis: tres papeles sobre George Steiner. México: Ediciones Sin Nombre; Ediciones Casa Juan Pablos, 2000
• Asensio J. Essai sur l'œuvre de George Steiner: la parole souffle sur notre poussière. Paris: L’Harmattan, 2001
• George Steiner. / Dir. par P.-E. Dauzat. Paris: L’Herne, 2003
• Knight C.J. Uncommon readers: Denis Donoghue, Frank Kermode, George Steiner and the tradition of the common reader. Toronto: University of Toronto Press, 2003
• Dauzat P.E. George Steiner: la culture contre la barbarie. Paris: Magazine littéraire, 2006.

Външни препратки

• ((en)) Джордж Стайнър във Fantastic Fiction
• ((en)) Джордж Стайнър в Contemporary Writers
• ((en)) Джордж Стайнър в Encyclopædia Britannica
• ((fr)) Джордж Стайнър в L’Encyclopéde de L’Agora
• ((en)) Джордж Стайнър в Internet Movie Database
• Текстове на Джордж Стайнър в Либерален преглед Архив на оригинала от 2016-11-27 в Wayback Machine.
• Текстове за Джордж Стайнър в блога на Стоян Гяуров Императорът на сладоледа
• Джордж Стайнър, „Достатъчно ли е това?“ (портрет на Ханс-Георг Гадамер), превод от английски език Михаил Ненов, в. „Литературен вестник“, бр. 14, 11 април 2001
• Елизабет Леви, „Джордж Щайнер: Капитализмът гарантира всичко, освен надеждата“, превод от френски език Галя Дачкова, „Гласове“, 10 февруари 2020 (по „Поан“)