Джоузеф Лармор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джоузеф Лармор
северноирландски теоретичен физик и математик
Joseph Larmor.jpeg
Роден
Починал
19 май 1942 г. (84 г.)
Националност Флаг на Северна Ирландия Северна Ирландия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Джоузеф Лармор в Общомедия

Сър Джоузеф Лармор (11 юли 1857 – 19 май 1942) е северноирландски физик и математик, който въвежда иновации в разбирането на електричеството, динамиката, термодинамиката и електронната теория на материята. Една от най-внушителните му разработки е „Етер и Материя“ – книга по теоретична физика публикувана през 1900 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 юли 1857 г. в Магерагал, Антрим. Син е на Хю Лармор – магазинер от Белфаст; и жена му – Ана Райт. Учи в Кралската академична институция в Белфаст, след което продължава с математика в Университет на Кралицата, Белфаст. След това в Колеж „Св. Йоан“ в Кембридж, където става старши учител. След като преподава няколко години физика в Националният университет на Ирландия в Галуей, той започва да преподава математика в Кембридж през 1885 г. През 1892 г. е приет като член на Кралското научно дружество в Лондон и става Почетен сътрудник на Кралското научно дружество в Единбург през 1910 г.

През 1903 г. е назначен като Луказиански професор по математика в Кеймбридж – позиция която запазва до оттеглянето си през 1932 г. Никога не се жени.

Лармор предлага че етерът може да бъде репрезентиран като хомогенна течна среда, която е перфектно несвиваема и еластична. Лармор вярвал, че етерът е отделна форма на материята. Той комбинира моделът на Лорд Келвин за въртящ се жиростат (виж Вихрова теория на атома) с тази теория.

Паралелно с развиването на Лоренцовата теория за етера, Лармор публикува Лоренцови трансформации във Философските трудове на Кралското научно дружество през 1897 г. – няколко години преди Хендрик Лоренц (1899, 1904) и 8 години преди Алберт Айнщайн (1905). Въпреки това Лармор не разполага с правилните скоростни трансформации, включително законът за събиране на скоростите, който е по-късно открит от Анри Поанкаре. Лармор предвижда феноменът на времеразширяване, поне за електрони в орбита, и потвърждава че Лоренцово съкращение (свиване на дължината) би се получило за тела чиито атоми са държани заедно от електромагнитни сили. В книгата си Етер и Материя (1900), той отново показва Лоренцови трансформации, времеразширяване и свиване на дължината (третирайки ги като динамични, вместо кинематични ефекти). Лармор се противопоставя на теорията на относителността на Алберт Айнщайн, въпреки че за кратко време я признава. Лармор отхвърля както изкривяването на пространството, така и специалната теория на относителността, до степен в която твърди че абсолютното време е от фундаментално значение за астрономията (Лармор 1924, 1927).

Лармор вярва в това че материята е съставена от частици движещи се в етера. Лармор също така вярва, че източникът на електрическия заряд е „частица“ (която още през 1894 нарича електрон). В последствие, в това което изглежда като първото специфично предвиждане на времеразширяване, той пише: "... индивидуални електрони описват съответни части от техните орбити за време, по-кратко от това на [останалата] система в съотношение (1 – v2/c2)1/2" (Лармор 1897).

Лармор вярва че потокът от заредени частици съставлява тока в проводника (но не е част от атома). Лармор изчислява скоростта на енергийното лъчение от ускоряващ електрон. Той обяснява разделянето на спектралните линии в магнитно поле чрез трептенията на електроните.

Удостоен е с рицарско звание от Крал Едуард VII през 1909 г.

През 1919 г. Лармор предлага че слънчевите петна са само-регенериращо се динамоподобно явление върху повърхността на слънцето.

Мотивиран от силната опозиция към Движение "Самоуправление за Ирландия", през февруари 1911 г. Лармор се кандидатира и бива избран за член на Парламента за Район Кеймбриджки университет заедно с либералосъюзническата партия. Остава в парламента до общите избори през 1922 г., когато Ирландският въпрос е договорен. След пенсионирането си от Кембридж през 1932 г., Лармор се мести обратно в Северна Ирландия.

Той получава почетната титла Доктор на законите (LL.D) от Глазгоуски университет през юни 1901 г. Връчена му е Награда Понцелет за 1918 г. от Френската академия на науките.

Умира в Холивуд, Даун, Северна Ирландия на 19 май 1942 г.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Joseph Larmor“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.