Джудита Паста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Джудита Паста
Портрет на Джудита Паста
Портрет на Джудита Паста
Информация
Родена
Джудита Анджиола Мария Констанца Негри
28 октомври 1797 или 9 април 1798
Починала
1 април 1865 Париж
Стил опера
Глас сопрано сфогато
Активни години 1816-1850
Джудита Паста в Общомедия

Джудита Паста (на италиански: Giuditta Pasta) е италианска оперна певица, сопрано сфогато, добила популярност с големия диапазон на гласа си и яркото си драматично дарование. Вокалният ѝ диапазон и сценичното ѝ присъствие са толкова забележителни, че няколко водещи композитори от онова време пишат опери специално за нея. Постепенно се превръща в муза на такива големи композитори като Винченцо Белини и Гаетано Доницети. Те създават специални арии за гласа ѝ - Белини в "Ернани", "Беатриче от Тенда", "Норма" и "Сомнамбула", Доницети – в "Ан Болейн".[1][2] За повече от десетилетие тя е най-голямото сопрано в Европа, без конкуренция с комбинацията си от гласови данни и драматично изпълнение.[3] Остава завинаги едно от легендарните имена в оперната история.[1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Джудита Паста е родена като Джудита Анджиола Мария Констанца Негри[4] на 28 октомври 1797 г.[1], по други данни – на 9 април 1798 г.[5] в град Сароно, тогава малко селце близо до Милано.[1] Има предположения, че Джудита е от еврейски произход, които не са доказани. Вероятно са базирани на факта, че майка ѝ носи библейското име Ракел и кръщава дъщеря си с име от Стария завет. Няма сериозни доказателства обаче, че семейството е изповядвало религия, различна от католическата.[6]

В детството си се занимава с музика под ръководството на органиста Бартоломео Лоти, защото това спада към възпитанието на момичетата от по-издигнати в културно отношение семейства по онова време. За учудване на родителите ѝ Лоти открива добри гласови данни и перспектива в гласа на момичето. Затова на 15-годишна възраст баща ѝ я изпраща в Миланската консерватория[5], където в продължение на 2 години се обучава при Бонифачо Азиоли.[1][4][5] Изоставя консерваторията и започва участия в любителски спектакли. По-късно се появява на професионалната сцена в Бреша, Парма и Ливорно.[5] Прави неуспешен дебют във второстепенна роля през 1815 г. в премиерата на операта на Джузепе Скапа "Трите Елеонори". Представлението е в "Teatro degli Accademici Filodrammatici" в град Бреша, а самата Джудита тогава е на 18-годишна възраст. Дебютът ѝ преминава вяло и неубедително, а певицата не е забелязана от никого[1][3][4]

Начало на музикалната кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1816 г. се омъжва за тенора Джузепе Паста, приема неговата фамилия и му ражда една дъщеря Целина. След падането на Наполеон Бонапарт решава да опита да покори чуждестранната сцена, преминава заедно със съпруга си Алпите и двамата се установяват в Париж.[7] Успява да си издейства представяне в "Театър италиен", където по това време властва Анджелика Каталани, която е твърде ревнива към съперниците си. Представлението преминава незабелязано и Джудита претърпява поредното си фиаско. През 1817 г. съпрузите заминават, за да може Джудита да направи нов опит в Лондон.[5] Там се явява в Лондонския кралски театър и пее в операта "Пенелопа" на Доменико Чимароза. Изявява се в още две роли в опери на Моцарт – Деспина в "Така правят всички" и Керубино в "Сватбата на Фигаро".[4] Пее в опери на Росини и Джовани Паизиело и изпълнява ролята на Сервилия в "Милосърдието на Тит" от Кристоф Глук .[5][7] Въпреки усилията си не успява да впечатли лондончани и се връща в Италия, където отново започва да работи над гласа си, този път под ръководството на Джузепе Скапа.[4][5] Полага сериозни усилия да повиши вокалните си данни като предаде на гласа си максимална яркост и подвижност, равномерно звучене и в същото време се задълбочава в драматичното изпълнение на оперните арии. Показва неимоверна трудоспособност и постоянство и постига сериозен успех.[5]

Възход[редактиране | редактиране на кода]

Джудита Паста през 1821 г.

През 1818 г. зрителите виждат вече една нова Паста, готова да покори Европа със своето изкуство.[5] На следващата година пее във венецианския театър "Ла Фениче" и е обявена за най-добра изпълнителка на сопрановите партии в оперите "Танкред", където ролята е мъжка, "Отело, или венецианският мавър" и "Семирамида", всички на Джоакино Росини. Пее често в Лондон, Париж и Санкт Петербург.[7] По-късно получава и награда като най-добра изпълнителка на ролята на Пепеляшка от едноименната опера на Росини.[4]

През 1821 г. най-после жъне първите си успехи, които стават прелюдия към световната ѝ слава. Това се случва в Париж, където се появява в "Театър италиен", започвайки с ролята на Клорина в "Принцът на Таранто" на италианския композитор Фердинандо Паер.[7] Знаменателни стават изпълненията ѝ във Верона през 1822 г. Обогатява репертоара си с няколко роли, включително Елвира от "Дон Жуан" на Моцарт.[5] В Париж изпълнява и партията на Ромео в "Ромео и Жулиета" на Николо Цингарели.[1] Тя е добре запозната с тази опера, тъй като 5 години преди това е пяла Жулиета в родната си страна. Този път обаче е облечена в мъжки дрехи и играе водещата мъжка роля. В изпълнението ѝ няма и следа от някаква женственост. Публиката не посреща единодушно ролята на Ромео, изпълнена от жена. Париж не е свикнал с подобна трактовка, докато в Италия много често кастрати изпълняват женски партии и размяната на роли между половете се приема за нещо обичайно. Критиката обаче е по-снизходителна. Дълбокият глас на певицата, топъл и изразителен, пресъздава чудесно характера на горещо влюбения младеж. Френският поет и драматург Теофил Готие възкликва: "Един глас толкова женствен и в същото време толкова мъжествен! Ромео и Жулиета в едно и също гърло!"[2]

Кралицата на италианското белканто се превръща в идол за парижките любители на музиката и всяка поява на Джудита на сцената осигурява триумф на представлението. Въпреки че понякога е критикувана вокално, заради блестящата си артистичност тя е акламирана в цяла Европа като най-добрия интерпретатор на своето време. От драматичните ѝ качества се възхищава и големият френски актьор Франсоа Жозеф Талма.[2] Скоро след завръщането си от Париж я обявяват за "първа певица на своето време".[5]

В периода 1821-1822 г. успехите я следват във Венеция, Рим, Торино и Париж.[8] През 1821 г. прави блестящото изпълнение в "Театър италиен" в Париж като Дездемона в "Отело" на Росини. През 1824 завладява Лондон с поредица от роли, отново от опери на Росини, включително тази на Семирамида в най-новото му произведение. Където и да пътува обаче, Милано винаги остава в центъра на нейните културни корени и привързаност.[1]

Слава[редактиране | редактиране на кода]

Джудита Паста през 1829 г.
Певицата в ролята на Танкред

Статут на световна оперна звезда заслужава през 1821 г., когато в "Театър италиен" изпълнява партията на Дездемона в операта на Джоакино Росини "Отело, или венецианският мавър". Става известна със силния си глас, огромния му диапазон и яркия си драматичен талант. Изпълнява партии за контраалт, мецосопран и колоратурен сопран. С особена сила и убедителност успява да пресъздаде драматични характери, изпълнени с чувство на страдание и мъка.[9]

От 1823 г. в продължение на 4 години остава солистка на "Театър италиен" в Париж.[5] Името ѝ дълго време е свързвано с творчеството на Росини. Изпълнява централните партии в оперите му "Танкред", "Елизабет, кралица английска" и по-късно в "Семирамида". На 19 юни 1825 г. пее в същия театър под диригентството на самия композитор.[4] През същата година участва в премиерата на неговата опера "Пътешествие в Реймс", написана по повод коронацията на френския крал Шарл X.[5] Поради влошените отношения с Росини, многобройните опери на когото тя успешно представя, се налага да напусне театъра.[5]

В средата на 19 век в репертоара ѝ влизат най-важните роли, изпълнявани в традициите на белкантото.[4] Славата ѝ се разнася из Европа, а невероятният ѝ възход продължава с изпълненията ѝ като Медея в "Медея в Коринт" на Йохан Симон Майер и особено в "Семирамида" на Росини. Любими за нея и силно впечатляващи са изпълненията на три от най-ярките оперни роли от периода - Амина в "Сомнамбула", Норма от едноименната опера, и двете на Белини и Ан Болейн на Доницети. Италианските периодични издания "Фигаро" и "Il corriere delle dame" занимават почитателите си с жестовете и стила на изпълнение на Паста и ги сравняват с тези на младата ѝ колежка и съперничка Мария Малибран, като повдигат въпроса за "автентичността" на изпълненията им в развиващото се оперно изкуство.[10] Концертите с нейно участие навсякъде из Европа се превръщат в големи художествени събития.[9]

От 1824 г. поделя времето си между турнета в Лондон и Париж и изпълнения в Милано и Неапол.[8] През 1826 г. Джовани Пачини композира централната партия в операта "Ниоба" специално за нея. Премиерата е в театър "Сан Карло" в Неапол, но и операта, и певицата са посрещнати хладно. Паста напуска столицата на Кралството на двете Сицилии потисната, но последвалите успехи в Триест, Болоня, Верона и Милано компенсират разочарованието.[1][4]

Следващите десетина години дели славата на най-добро сопрано на континента отново с Мария Малибран. На 26 декември 1830 г., когато е на върха на известността си, в миланския театър "Каркано" изпълнява главната роля в премиерата на операта "Ан Болейн" на Доницети. На 16 март следващата година на същата сцена става първият изпълнител на ролята на Амина в премиерата на операта "Сомнамбула" на Винченцо Белини. На 26 декември вече пее на най-престижния оперен подиум - "Ла Скала" в Милано. На същата сцена изпълнява ролята на върховната келтска жрица Норма в премиерата на едноименната опера на Белини. Централната ария "Каста дива" е една от най-трудните в репертоара на сопрановите гласове и композиторът я написва специално за Джудита.[4] А тя успява с неподражаемо майсторство и артистичност да предаде сложния вътрешен конфликт на героинята. Следват триумфални гастроли и изпълнения в Триест, Болоня, Верона, Милано.[5]

През 1827 г. Паста купува вила "Рода" на брега на Лаго ди Комо, принадлежала на Жозефина, първата съпруга на Наполеон Бонапарт. Реставрира я и вилата се превръща в райско кътче, където Джудита се оттегля при всяка отдала ѝ се възможност. Тук се стичат известни музиканти и любители на оперното изкуство от цяла Италия.[5] Певицата държи личния си живот строго извън светлините на прожекторите и до нас са достигнали само откъслечни данни за него.[7]

Възторжените отзиви за нея шестват по страниците на театралната преса в цяла Европа, които я определят като "единствена и неподражаема". Белини казва че тя пее така, че очите му се замъгляват от сълзи и е в състояние да го разплаче, а водещият руски музикален критик Владимир Стасов пише за нея като за "гениалната италианка". Най-добрите си партии изпълнява с особено величие, спокойствие и пластичност. Стилът ѝ на игра, мимиката и жестовете са облагородени, натурални и изящни, всяка поза сама по себе си пленява зрителите, а изразителното ѝ лица отпечатва всяко предавано чувство. Тя изключва усилените движения на тялото, които биха отклонили вниманието на зрителите от музикалното изпълнение. Въпреки голямата ѝ артистичност, драматичната актриса никога не доминира над певицата.[5]

Музикалните историци приемат, че Джудита Паста е първата оперна прима, която с яркия си драматичен талант придава историческа правдоподобност на образите, изпълнявани от нея на сцената. Известният френски писател и неин съвременник Стендал ѝ посвещава цяла глава, изпълнена с възхищение, в биографичната си книга "Животът на Росини".[7] Тя е една от примадоните, които вдъхновяват Жорж Санд да напише романа "Консуело", посветен на парижкия "Театър италиен".[2] Нейните нововъведения допринасят за развитието на драматичния потенциал на операта и романтиката в артистичното изпълнение на образите.[10]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1830 г. италианците най-после официално я признават за "първа драматична певица на своето време".[5] Въпреки че в края на 1830-те години гласовите ѝ данни намаляват, тя изнася концерти в Лондон и Санкт Петербург.[1] През лятото на 1833 г. заминава в Лондон заедно с Белини. Изпълнява ролята на Норма в неговата опера, която той сам дирижира и това представление става нейния най-голям триумф, а възторгът на публиката е неописуем.[5]

През 1833/1834 Джудита отново пее в Париж – в "Отело", "Сомнамбула" и "Ан Болейн". Гласът ѝ обаче вече не е така свеж и силен, а интонацията не е достатъчно уверена. Паста често пее с полутонове, все по-ниско и по-ниско. Изкуството ѝ на превъплъщение продължава да бъде все така убедително, а нежността на обаятелната Амина и величавата трагичност на Ан са предадени виртуозно.[5]

Официално се "пенсионира" през 1835 г., като се сбогува с публиката, изпълнявайки ролята на Ан Болейн.[4][6] След две години обаче отново концертира в Лондон, а до 1841 г. пее на турнета във Виена, Берлин, Варшава, Санкт Петербург и Москва.[4][8] Дълго след като приключва кариерата си, посещава Лондон и се качва на сцената, където е изживяла своя най-голям триумф. Участва в гала представление в дует с ученичката си Джована Сиймор, с която изпълняват ария от последното действие на "Ан Болейн". Известният критик и летописец на този период Хенри Чорли описва с възхищение това събитие в "Исторически преглед на най-големите певци".[5][6]

Джудита Паста в ролята на Ромео от "Ромео и Жулиета" на Николо Цингарели

През 1850 г. завършва блестящата си кариера в Лондон, оттегля се от сцената и започва да преподава уроци по пеене във вилата си.[1][8] Тя е забележителен учител и подготвя такива талантливи певици като английското сопрано Аделайд Кембъл и алтът Ема Албертадзи.[4]

Джудита Паста изживява дните си спокойно в малкото градче Белвю на брега на Лаго ди Комо. Там на 1 април 1865 г. почива от белодробна инфекция.[1][4]

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Гласът на Паста е сопрано сфогато (неограничен сопран) - мецосопрано, който започва от контраалт и е в състояние да изпълни най-високите тонове на колоратурния сопран.[4]

Сред многочислените партии на Джудита критиката неизменно подчертава изпълненията на онези роли, които се развиват в драматичен и героичен план.[5] Главните партии, които изпълнява са тези от оперите на Росини - Анджелика от "Пепеляшка", Дездемона от "Отело", Ерминия от "Танкред", Семирамида от едноименната опера. Други роли, донесли ѝ световен успех са Нина от "Нина, или безумна от любов" от Паизиело, Елвира от "Дон Жуан" и Керубино от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, Ан от "Ан Болейн" на Доницети и още много.[9] С особена трогателност и лиризъм изпълнява партията на Дездемона, към която се връща многократно през кариерата си. Всеки път тя внася в нея съществени промени, свидетелство за непрекъснатия ѝ стремеж към самоусъвършенстване.[5]

В репертоара ѝ са включени 63 роли, като някои от тях като тази на Норма е изпълнявала над 100 пъти. Двадесет партии от различни композитори са създадени конкретно за нейния глас, а други 6 автора са променили и адаптирали някои от ариите си специално за нея. През живота си Джудита Паста е участвала в 1240 оперни представления и 850 концерта и рецитали. Тези цифри сами говорят за невероятния ѝ успех на оперната сцена.[6]

Оперният театър в родния ѝ град Сароно носи нейното име.[8] На нея е кръстена и улица в Милано.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]