Джудит Бътлър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джудит Бътлър
Judith Butler cropped.jpg
американски философ
философ
Родена 24 февруари 1956 г. (1956-02-24) (58 г.)
Кливланд, САЩ
Философия
Регион джендър теория
феминизъм
Школа фукоянство, континентална философия, критическа теория, куиър теория
Основни интереси феминистка теория, политическа философия, етика,
психоанализа, дискурсивност, сексуалност
Основни идеи биопол и социопол,
социален конструктивизъм, перформативност
Джудит Бътлър в Общомедия

Джудит Бътлър (на английски: Judith Butler), родена през 1956 г., е видна американска философка и феминистка, професор в Европейското висше училище в Саас-Фии, Швейцария[1] и професор по реторика и сравнително литературознание в Калифорнийския университет в Бъркли. Тя е академична пост-феминистка, добре известна с теориите си за властта, пола, сексуалността и идентичността.

Биография[редактиране | edit source]

Джудит Бътлър се ражда в Кливланд в семейство с унгарски и руски корени. Учи в еврейско училище и отрано проявява интерес към философията на Мартин Бубер, но и към текстове на Кант, Хегел и Спиноза. Записва колежа Бенингтън, а след това и Йейлския университет. Дисертацията й е издадена под заглавието Субекти на желание: Хегелиански разсъждения във Франция през 20-ти век (1987). В нея Бътлър изследва как е представена страстта във Феноменология на духа на Хегел и в текстовете на неговите последователи във Франция - Кожев, Иполит и Сартр. Самата монография съдържа и раздели върху Лакан, Дельоз и Фуко.

Идеи и творчество[редактиране | edit source]

„Социополовите безпокойства“[редактиране | edit source]

Де факто Джудит Бътлър е една от най-известните и влиятелни академични феминистки теоретици в последните двадесет години. Нейната изключително новаторска книга - на български преведена „Безпокойствата около родовия пол“ (Gender Trouble,букв. социополовите безпокойства, тревоги), която представя идеята за перформативността на рода, се превръща постепенно в класически текст в различни полета на хумантаристиката като социалните изследвания, феминизъм, куиър и литературна теория, философия. Много автори приписват на Бътлър помощта в създаването на куиър теорията, наравно с Гейл Рубин и Ив Седжуик, и въвеждането на нови теоретични рамки в мисленето на половата идентичност и субективност.

Джудит Бътлър написва „Безпокойствата около родовия пол“ (Gender Trouble) през 1990 и „Тела, които имат значение“ (Bodies That Matter) през 1994.

Джендър теория[редактиране | edit source]

Най-интересното в теорията на Бътлър е нейното предложение да мислим пола като повторение на актове, а не като представляващ неоспорими абсолюти.

Тя също набляга на факта, че феминистките движения не могат да използват или разчитат на специфична неизменяема дефиниция за жената, и ако правят така, то това е империалистично и вредно, и в крайна сметка поражда сексизъм.

Тя също така разглежда начините, по които раса, пол, сексуална ориентация и други идентичности конфликтуват или се поддържат.

Признаване, че е лесбийка[редактиране | edit source]

През 1989 г. в „Имитация и полова несубординация“ се каминг-аутва като лесбийка, макар че твърди, че се включва в този термин само за да го оспори. Все пак това есе се приема за каминг аут действие, както самата Бътлър посочва. [2]

По-късно тя казва как точно е станала лесбийка и как теоретик:

Станах лесбийка на 14-годишна възраст. И не знаех нищо за политиката. Станах лесбийка и исках някого много силно. И тогава станах с политическо отношение към това, като резултат.

[3]

Джудит Бътлър (1991) е известна и с това, че критикува метафората вътре/вън (in/out), като създаваща бинарна опозиция, която претендира, че гардеробът е тъмен, маргинален, грешен и че аутването и да бъдеш открит в „светлината на прожекторите“ разкрива истинската (същностна) идентичност. (твърдение, което звучи извън постмодернистично)

Теория и практика[редактиране | edit source]

Джудит Бътлър обяснява своята философска работа като стремеж към сексуална свобода. Тя допълва, че теорията на това е феминизмът, а практиката лесбианизмът. („feminism is the theory and lesbianism must be the practice“[4])

Избрана библиография[редактиране | edit source]

  • 1987: Subjects of Desire: Hegelian Reflections in Twentieth-Century France (Субекти на желание: Хегелиански разсъждения във Франция през 20-ти век)
  • 1990: Gender Trouble: Feminism and the Subversion of Identity
    • Джудит Бътлър. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. Прев. Диана Захариева. София: Критика и хуманизъм, 2003
    • сръбски Nevolje s rodom. Feminizam I subverzija identiteta, Zagreb: Ženska infoteka 2000
  • 1993: Bodies That Matter: On the Discursive Limits of „Sex“ (Тела, които значат: Върху дискурсивните граници на „пола“)
  • 1997: The Psychic Life of Power: Theories in Subjection (Психичният живот на силата: Теории на подчинението)
  • 1997: Excitable Speech: A Politics of the Performative (Вълнуващата реч: Политиката на начините на представяне и изпълняване)
  • 2000: Antigone's Claim: Kinship Between Life and Death (Твърдението на Антигона: Родството между живота и смъртта)
  • 2000: Contingency, Hegemony, Universality: Contemporary Dialogues on the Left (Последователност, хегемония, универсалност: Съвременни диалози върху Лявото) (в съавторство с Ернесто Лакло и Славой Жижек)
  • 2004: Precarious Life: The Powers of Mourning and Violence (Несигурният живот: Силите на траура и насилието)
  • 2004: Undoing Gender (Отменяне на пола)
  • 2005: Giving An Account of Oneself (Да си направиш сметка за себе си)
  • 2007: Who Sings the Nation-State?: Language, Politics, Belonging (Кой възпява националната държава: Езикът, политиката, принадлежността) (заедно с Гаятри Чакраворти Спивак)
  • 2009: Is Critique Secular?: Blasphemy, Injury, and Free Speech (Светска ли е критиката: Богохулството, обидата и свободното слово)
  • 2009: Frames of War: When Is Life Grievable? (Рамките на войната: Кога животът опечалява?)
  • 2009: „Ronell as Gay Scientist“ (Ронел е весел учен). - В: Reading Ronell, a collection of essays on the work of Avital Ronell, под редакцията на Даян Дейвис
  • 2011: The Power of Religion in the Public Sphere (Силата на религията в публичното пространство)
  • 2011: The Question of Gender: Joan W. Scott's critical feminism (Въпросът за пола: Критическият феминизъм на Джоан Скот)
  • 2012: Parting Ways: Jewishness and the Critique of Zionism (Разделящи се пътища: Юдейството и критиката на ционизма)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Judith Butler / Джудит Бътлър биография и библиография. Европейското висше училище
  2. The Judith Butler reader By Judith Butler, Sara Salih
  3. The desire for philosophy, интервю на Реджина Михалич (LOLApress) с Джудит Бътлър, „Feminist Debate“, Vol. 16, Октомври 1997
  4. The desire for philosophy, интервю на Реджина Михалич (LOLApress) с Джудит Бътлър, „Feminist Debate“, Vol. 16, Октомври 1997

Виж още[редактиране | edit source]

Външни линкове[редактиране | edit source]