Джудит Бътлър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джудит Бътлър
Judith Butler
американски философ
Джудит Бътлър, 2013 Г.
Джудит Бътлър, 2013 Г.

Родена
Философия
Регион Западна философия
Школа фукоянство, континентална философия, критическа теория, куиър теория, джендър теория
Интереси феминистка теория, политическа философия, етика,
психоанализа, дискурсивност, сексуалност
Идеи биопол и социопол,
социален конструктивизъм, перформативност
Текстове „Безпокойствата около родовия пол“ (1990)
„Тела, които имат значение“ (1994)

Уебсайт Страница в IMDb
Джудит Бътлър в Общомедия

Джудит Бътлър (на английски: Judith Butler), родена през 1956 г., е видна американска философка и феминистка, професор в Европейското висше училище в Саас-Фе, Швейцария[1] и професор по реторика и сравнително литературознание в Калифорнийския университет в Бъркли. Тя е академична постфеминистка, известна с теориите си за властта, пола, сексуалността и идентичността.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джудит Бътлър се ражда в Кливланд в семейство с унгарски и руски корени. Учи в еврейско училище и отрано проявява интерес към философията на Мартин Бубер, но и към текстове на Имануел Кант, Хегел и Спиноза. Записва колежа Бенингтън, а след това и Йейлския университет. Дисертацията ѝ е издадена под заглавието Субекти на желание: Хегелиански разсъждения във Франция през 20-ти век (1987). В нея Бътлър изследва как е представена страстта във Феноменология на духа на Хегел и в текстовете на неговите последователи във Франция – Александър Кожев, Жан Иполит и Жан-Пол Сартр. Самата монография съдържа и раздели върху Жак Лакан, Жил Дельоз и Мишел Фуко.

Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Социополовите безпокойства“[редактиране | редактиране на кода]

Де факто Джудит Бътлър е една от най-известните и влиятелни академични феминистки теоретици в последните двадесет години. Нейната изключително новаторска книга – на български преведена като „Безпокойствата около родовия пол“ (Gender Trouble, букв. социополовите безпокойства, тревоги), която представя идеята за перформативността на рода, се превръща постепенно в класически текст в различни полета на хуманитаристиката – социалните изследвания, феминизма, куиър- и литературната теория, философия. Много автори приписват на Бътлър съучастие в създаването на куиър теорията, наравно с Гейл Рубин и Ив Седжуик, и въвеждането на нови теоретични рамки в мисленето на половата идентичност и субективност.

Най-известните си книги „Безпокойствата около родовия пол“ (Gender Trouble) и „Тела, които имат значение“ (Bodies That Matter) Джудит Бътлър написва през 1990 г. и 1994 г.

Джендър теория[редактиране | редактиране на кода]

Джудит Бътлър в Чили през 2011 г.

Най-интересното в теорията на Бътлър е нейното предложение да мислим пола като повторение на актове, а не като представляващ неоспорими абсолюти.

Тя също набляга на факта, че феминистките движения не могат да използват или разчитат на специфична неизменяема дефиниция за жената, и ако правят така, то това е империалистично и вредно, и в крайна сметка поражда сексизъм.

Тя също така разглежда начините, по които раса, пол, сексуална ориентация и други идентичности са в конфликт или се поддържат.

Признаване, че е лесбийка[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г. в „Имитация и полова несубординация“ се разкрива като лесбийка, макар че твърди, че включва себе си в този термин само за да го оспори. Все пак това есе се приема за каминг аут действие, както самата Бътлър посочва.[2]

По-късно тя казва как точно е станала лесбийка и как теоретик:

Станах лесбийка на 14-годишна възраст. И не знаех нищо за политиката. Станах лесбийка, защото исках някого много силно. И в резултат получих политическо отношение към това.

— [3]

Джудит Бътлър (1991) е известна и с това, че критикува метафората вътре/вън (in/out), като създаваща бинарна опозиция, която претендира, че гардеробът е тъмен, маргинален, грешен и че аутването и да бъдеш открит в „светлината на прожекторите“ разкрива истинската (същностна) идентичност. (твърдение, което звучи извън постмодернистично)

Теория и практика[редактиране | редактиране на кода]

Джудит Бътлър обяснява своята философска работа като стремеж към сексуална свобода. Тя допълва, че не е съгласна с радикалния феминизъм, който твърди, че теорията е феминизмът, а практиката лесбианизмът. („I always hated this saying that feminism is the theory and lesbianism must be the practice“[3])

Интелектуална шарлатанка[редактиране | редактиране на кода]

Трудовете на Джудит Бътлър винаги са разделяли критиците. Докато някои я приемат за оригинална мислителка, други я смятат за интелектуална шарлатанка. Професор Марта Нусбаум от Чикагски университет пише: „Трудно е да се прецени значението на идеите на Бътлър, защото е трудно да се разбере какви са те. Непроницаемостта на прозата на Бътлър служи не за да подложи на съмнение здравия разум, а да се защити празнотата на подлежащите ѝ идеи. Изпъстрената от неяснота проза на Бътлър помага да се създаде аура на важност. Така читателят се принуждава да се съгласи, че тъй като не може да разбере за какво става дума, то трябва да има нещо важно, някаква сложност на мисълта. Докато всъщност това са познати или дори износени идеи, разгледани прекалено опростенчески и повърхностно, за да могат да добавят някакво ново измерение към разбирането.“[4]

През 1998 г. списание „Философия и литература“ ѝ дава награда за „лошо писане“, награда, която се опитва да „даде гласност на най-жалките пасажи, открити в научни книги или статии“. Изречението, с което тя печели, е публикувано в статия озаглавена „Further Reflections on the Conversations of Our Time“ в научното списание „Диакритика“, дълго е 4 реда, включва 62 думи и както се изразява редакторът му Денис Дътън „да се опитате да разберете какво има предвид е като да си загубите времето и да изтървете смисъла“ и продължава: „Тревожна е неяснотата на такъв тип писане, още повече че Бътлър е определяна от авторитети като професор Уорън Хеджис от Университета в Орегон за един от десетте най-умни хора на планетата.“[5]

Джудит Бътлър и Феликс Семелрот при връчването на наградата „Адорно“, Франкфурт, 2012.

През 2012 г. Джудит Бътлър получава наградата „Адорно“, давана от град Франкфурт на всеки три години от 1977 г. насам в чест на германския философ и социолог Теодор Адорно, за „значителни приноси в областите на философията, музиката, театъра и киното“. Наградата предизвика реакции у критиците, които определиха даването ѝ като „скандално“. Професор Джералд Щайнберг от Университета Бар Илан в Рамад Ган, Израел твърди, че хора като Бътлър са „модерното превъплъщение на антисемитизма“.[6] като атаката му не е толкова към самата награда, колкото към поддържаната от години политика на Бътлър в подкрепа на движения като Хамас и Хизбула, които тя характеризира безобидно като „социални“ и „част от световната левица“. Според организацията „Учени за мир в Близкия изток“ човек като Джудит Бътлър, с откровено анти-израелски позиции не може да бъде носител на наградата Адорно. На същото мнение е и Щефан Крамер от Германския еврейски съвет, който осъжда „моралната поквара“ на Бътлър и определя като „шокиращо“ решението на град Франкфурт да даде наградата на нея.[6] Въпреки това на 11 септември 2012 г. наградата е връчена на Джудит Бътлър в църквата „Св. Павел“ във Франкфурт, на която присъстват както демонстранти срещу награждаването, така и демонстранти, подкрепящи Бътлър.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1987: Subjects of Desire: Hegelian Reflections in Twentieth-Century France (Субекти на желание: Хегелиански разсъждения във Франция през 20-ти век)
  • 1990: Gender Trouble: Feminism and the Subversion of Identity
    • Джудит Бътлър. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. Прев. Диана Захариева. София: Критика и хуманизъм, 2003
    • сръбски Nevolje s rodom. Feminizam I subverzija identiteta, Zagreb: Ženska infoteka 2000
  • 1993: Bodies That Matter: On the Discursive Limits of „Sex“ (Тела, които значат: Върху дискурсивните граници на „пола“)
  • 1997: The Psychic Life of Power: Theories in Subjection (Психичният живот на силата: Теории на подчинението)
  • 1997: Excitable Speech: A Politics of the Performative (Вълнуващата реч: Политиката на начините на представяне и изпълняване)
  • 2000: Antigone's Claim: Kinship Between Life and Death (Твърдението на Антигона: Родството между живота и смъртта)
  • 2000: Contingency, Hegemony, Universality: Contemporary Dialogues on the Left (Последователност, хегемония, универсалност: Съвременни диалози върху Лявото) (в съавторство с Ернесто Лакло и Славой Жижек)
  • 2004: Precarious Life: The Powers of Mourning and Violence (Несигурният живот: Силите на траура и насилието)
  • 2004: Undoing Gender (Отменяне на пола)
  • 2005: Giving An Account of Oneself (Да си направиш сметка за себе си)
  • 2007: Who Sings the Nation-State?: Language, Politics, Belonging (Кой възпява националната държава: Езикът, политиката, принадлежността) (заедно с Гаятри Чакраворти Спивак)
  • 2009: Is Critique Secular?: Blasphemy, Injury, and Free Speech (Светска ли е критиката: Богохулството, обидата и свободното слово)
  • 2009: Frames of War: When Is Life Grievable? (Рамките на войната: Кога животът опечалява?)
  • 2009: „Ronell as Gay Scientist“ (Ронел е весел учен). - В: Reading Ronell, a collection of essays on the work of Avital Ronell, под редакцията на Даян Дейвис
  • 2011: The Power of Religion in the Public Sphere (Силата на религията в публичното пространство)
  • 2011: The Question of Gender: Joan W. Scott's critical feminism (Въпросът за пола: Критическият феминизъм на Джоан Скот)
  • 2012: Parting Ways: Jewishness and the Critique of Zionism (Разделящи се пътища: Юдейството и критиката на ционизма)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Judith Butler / Джудит Бътлър биография и библиография. Европейското висше училище
  2. The Judith Butler reader By Judith Butler, Sara Salih.
  3. а б The desire for philosophy, интервю на Реджина Михалич (LOLApress) с Джудит Бътлър, „Feminist Debate“, Vol. 16, Октомври 1997.
  4. Кенан Малик, „Интелектуални шарлатани и академични ловци на вещици“, „Либерален преглед“, 12 септември 2012 г.
  5. „The Bad Writing Contest. Press Releases, 1996-1998“, сайт на Денис Дътън.
  6. а б Helen Whittle, „Adorno Prize for Judith Butler irks Jewish groups“, Deutsche Welle, 11.09.2012.

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни линкове[редактиране | редактиране на кода]