Джудит Кер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джудит Кер
Judith Kerr
Джудит Кер на Международния Литературен Фестивал в Берлин, 15 септември 2016 г.
Джудит Кер на Международния Литературен Фестивал в Берлин, 15 септември 2016 г.

Родена
Починала

Националност  Англия,
 Великобритания
Професия писателка, илюстраторка
Награди Немска награда за детско-юношеска литература (1974)
Литература
Известни творби „Когато Хитлер открадна розовия заек“, „Тигърът дойде на чай“, Историите за котката Мог
Награди Британска литературна награда за илюстратор на годината (2019)[1], Награда J. M. Barry (2006)[2], Немска награда за юношеска литература (1974)[3]
Семейство
Баща Алфред Кер
Майка Юлия Вайсман
Съпруг Томас Найджъл Нийл (1954 – 2006)
Деца Матю Нийл, Тейси Нийл
Джудит Кер в Общомедия

Джудит Кер, OBE (на английски: Judith Kerr) е британска илюстраторка и детска писателка от немски произход.

Известна е със своята детско-юношеска трилогия, първата книга от която e „Когато Хитлер открадна розовия заек“ (1971 г.), базирана на историята на собственото ѝ семейство, в която описва бягството от нацистка Германия и живота в изгнание. Книгите са преведени на над 20 езика и част от учебната програма по литература в немските училища[4][5].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джудит Кер е родена на 14 юни 1923 г. в Берлин. Тя е дъщеря на театралния критик Алфред Кер и композиторката Юлия Вайсман. Брат ѝ е британският юрист и съдия на Върховния съд на Англия и Уелс Майкъл Кер.

Семейство Кер живее в Берлин до март 1933 година, когато внезапно напуска Германия по съвет на познати, които предупреждават Алфред Кер, че е вероятно новото нацистко правителство да му конфискува паспорта заради еврейския му произход. Живеят няколко месеца в курортното градче Кюснахт наблизо до Цюрих и след това се местят в Париж – в Швейцария Алфред Кер не успява да намери работа, с която да издържа семейството – Швейцарските вестници се стремят към неутралност и никой не иска да отпечатва критика срещу правителството на Хитлер.

В Париж Алфред Кер се надява на по-добри възможности, тъй като говори свободно френски. Очакванията му не се сбъдват и семейството живее в крайна бедност. Двете години във Франция са формиращи за подрастващите Джудит и Майкъл, които научават френски и печелят награди за успехи в образованието си.

Семейство Кер се мести се отново в Лондон през 1936 г., където се установява за постоянно. Финансовата им ситуация не се подобрява значително. Остатъкът от хонорар за филмови права, който им позволява да се преместят, са инвестирани в образованието на Майкъл. Джудит дели с майка си стая в евтин пансион.

По време на Втората световна война Джудит работи като секретарка за Британския Червен кръст.

През 1941 г. започва да посещава вечерни курсове по рисуване и дизайн. След края на войната учителят ѝ по рисуване Джон Фарли я препоръчва за стипендия, която ѝ позволява да продължи образованието си и едновременно с това ѝ осигурява работа като дизайнерка на платове в текстилна фабрика.

Джудит Кер приема британското гражданство през 1947 г. Запознава се с британския сценарист Томас Найджъл Нийл на обяд в стола на ББС през 1952 г. и две години по-късно се омъжва за него. Чрез съпруга си тя също пише сценарии за радио предавания.

След смъртта на Найджъл Нийл през 2006 г. Джудит се съсредоточава отново в писането и илюстрирането на истории за деца.

През 2012 г. Джудит Кер е почетена с офицерска степен на Ордена на Британската Империя заради своя принос към детската литература.

Джудит Кер почива на 22 май 2019 г. на 95-годишна възраст в Лондон след кратко боледуване.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джудит Кер проявява интерес към рисуване и писане още от ранна детска възраст: пише поеми на трагични теми, които илюстрира сама.

Първата ѝ публикувана творба е детската история The Tiger Came to Tea (Tигърът дойде на чай), която рисува за дъщеря си Тейси.

Обичани във Великобритания са поредицата книжки за Котката Мог, вдъхновени от семейната котка.

В Германия Джудит Кер е най-известна със своята Хитлерова Трилогия – детско-юношески книги за съдбата на едно еврейско семейство във времето, когато нацистите идват на власт в Германия, базирани на собствената ѝ семейна история. Джудит пише книгите за своите деца Матю и Тейси, за да им създаде реалистична представа за живота по времето на Втората световна война. Първата част от трилогията, „Когато Хитлер открадна розовия заек“, е включена в програмата по литература в немски училища като средство за запознаване с и анализ на нацизма в Хитлерова Германия[4][5].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • The Tiger Came To Tea (1968)
  • Mog the forgetful cat (1970)
  • When Willy Went to the Wedding (1972)
  • Mog's Christmas (1976)
  • Mog and the Baby (1980)
  • Mog in the Dark (1983)
  • Mog and Me (1984)
  • Mog's Family of Cats (1985)
  • Mog's ABC (1986)
  • Mog and Bunny (1988)
  • Mog and Barnaby (1991)
  • How Mrs Monkey Missed the Ark (1992)
  • Mog on Fox Night (1993)
  • Mog in the Garden (1994)
  • Mog's Kittens (1994)
  • Mog and the Granny (1995)
  • Mog and the V.E.T. (1996)
  • Mog's Bad Things (2000)
  • The Other Goose (2001)
  • Goodbye Mog (2002)
  • Goose in a Hole (2005)
  • Twinkles, Arthur and Puss (2007)
  • One Night in the Zoo (2009)
  • My Henry (2011)
  • The Great Granny Gang (2012)
  • Mr Cleghorn's Seal ()

Хитлерова трилогия[редактиране | редактиране на кода]

  • When Hitler Stole Pink Rabbit (1971) – Немска награда за юношеска литература (1974)
  • The Other Way Round (преименувана впоследствие на Bombs on Aunt Dainty) (1975)
  • A Small Person Far Away (1978)

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Judith Kerr's Creatures (2013) – автобиография

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Armitstead, Claire. Judith Kerr, beloved author of The Tiger Who Came to Tea, dies aged 95. // The Guardian, 23.05.2019. Посетен на 26.12.2020. (на английски)
  2. Action for Children’s Arts Awards. // The Guardian. Посетен на 26.12.2020. (на английски)
  3. Deutscher Jugendliteraturpreis. // The Guardian. Посетен на 26.12.2020. (на немски)
  4. а б Spröer, Susanne. Artists After the Escape: Judith Kerr, children's book author at 95. // Дойче Веле, 13.06.2018. Посетен на 26.12.2020. (на английски)
  5. а б Philpot, Robert. After fleeing Nazi Germany, Judith Kerr became Britain’s favorite storyteller. // The Times of Israel, 28.06.2018. Посетен на 26.12.2020. (на английски)