Джузепе Бенедето Котоленго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джузепе Бенедето Котоленго
Giuseppe Agostino Benedetto Cottolengo
Католически свещеник и светец, основател на Малка къща на Божието Провидение
Giuseppe Benedetto Cottolengo.jpg
Св. Джузепе Бенедето Котоленго (Агостино Котоленго, ок. 1850)
Роден 3 май 1786 г.
Починал 30 април 1842 г. (55 г.)
Беатификация 29 април 1917 от папа Бенедикт XV
Канонизация 19 март 1934 от папа Пий XI
Празник 30 април
Семейство
Баща Джузепе Антонио Котоленго
Майка Бенедета Киароти
Джузепе Бенедето Котоленго в Общомедия

Джузепе Агостино Бенедето Котоленго (на италиански: laGiuseppe Agostino Benedetto Cottolengo) е италиански свещеник, основател на Малката къща на Божието провидение и на конгрегациите, свързани с нея: монаси, монахини и свещеници на Котоленго.

Обявен е за католически светец от папа Пий XI през 1934 г. Чества се на 30 април.

Считан е за един от торинските „Социални светци“ – група религиозни лица и миряни от град Торино (Северна Италия) от периода 1920 век, които се посвещават на благотворителни и социални дейности в града.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Котоленго в град Бра
Giuseppe Cottolengo, 1826

Котоленто е роден на 3 май 1786 в град Бра, Сардинско кралство. Той е първото от 12-те деца на Джузепе Антонио Котоленго и на Бенедета Киароти. Родът Котоленго е с провансалски произход, тъй като дядо му Джузепе идва в град Бра от село Сен Пон дьо Барселонет във френския департамент Алп Маритим. Става въпрос за семейство на предприемчиви търговци на тъкани. Техните бизнес умения са предадени и на самия Котоленго, който се оказва доста способен в икономическото управление на делата си.[1] Брат му Агостино Котоленго става известен и ценен художник. Майка му, родом от Савиляно, е много религиозна жена и му придава принципите на християнския живот.

Юношеството на Котоленго се обуславя от трагичните събития, свързани с Френската революция и с последвалото нашествие в Пиемонт на френските войници на Наполеон I. По-голямата част от следването му по богословие, започнало на 5 декември 1802 г., се провежда тайно, първо в родния му град Бра и след това в град Асти, към чиято епархия по онова време принадлежи Бра.

Той е ръкоположен за свещеник на 8 юни 1811 г. в параклиса на Торинската семинария от монсеньор Паоло Джузепе Соларо – епископ на Суза, и на следващия ден чества първата си литургия в своя роден град. През ноември 1813 г. е назначен за заместник-енорийски свещеник в село Корнелиано д'Алба. С упадъка на Наполеон и с наближаването на Реставрацията той успява да възобнови следването си на богословие в Торино през 1814 г. и се дипломира с почетна грамота и отличие на 14 май 1816 г. През 1818 г. е повикан в Конгрегацията на канониците[2] на торинската Базилика „Корпус Домини“. Там той е апостол на изповедта, утешител на болните и помощник на бедните в продължение на 9 години.

Въпреки това с течение на времето у Котоленго се заражда дълбоко неудовлетворение от живота. Неговият началник го съветва да прочете биографията на Св. Викентий де' Пол, което спомага за съзряването на неговото човешко и духовно измерение.

На 2 септември 1827 г. Котоленго е повикан в Торино на смъртното легло на французойката Жан Мари Гоне, бременна в шести месец и болна от туберкулоза. Тя е откарана от съпруга ѝ в няколко болници в града, но не е приета за хоспитализация в нито една от тях, защото неизбежните кръвотечения биха могли да предизвикат епидемия сред другите майки и бебета (по онова време няма антибиотици). Изправен пред огромната агония на младата жена, оставена да умре заедно с новороденото си бебе в мизерна конюшня, заобиколена от болката на трите ѝ плачещи деца, Котоленго чувства вътрешна необходимост да създаде място, където може да бъде удовлетворена нуждата от болнични грижи, неудовлетворими другаде. Оттогава нататък животът му е воден от мотото „Милосърдието на Исус ни подтиква!“ (на лат. Caritas Christi urget nos!).

С помощта на няколко жени и с лични средства на 17 януари 1828 г. той открива в центъра на Торино (на ул. Palazzo di Città 19) Мястото на бедните болни на Корпус Домини, нар. още „Малката болница с червения свод“.

Фасадата на Малката къща на Божието Провидение в Торино

Вследствие на опасенията от епидемията от холера, избухнала в Торино през 1831 г., правителството му нарежда да прекрати хоспитализациите. Той се премества в район Валдоко на торинския квартал Борго Дора, където купува къща. В нея на 27 април 1832 г. Котоленго основава с помощта на д-р Лоренцо Гранети Малката къща на Божието провидение, по-известна с името на нейния основател: Котоленго, която съществува и през 2019 г. Постепенно се раждат многобройни групи, които той нарича „семейства“: болницата за болните, домът за възрастни мъже и жени, семействата на глухонемите, епилептиците, умствено увредените, наречени „добри синове“ и „добри дъщери“. Известни лекари и фармацевти, както и доброволци и благопожелатели са на разположение на бедните и на делото на Котоленго.

В служба на дейността си той основава различни религиозни конгрегации:

  • Монахините викентианки (1833) – в служба на болницата му, която вече е с 200 легла;
  • Монахини на Божията пасторка (1841) – за грижа в подготовката на пациентките за тайнствата;
  • Босите кармелитки (1839), посветени на съзерцателния живот;
  • Монахините на суфража[3] (1840) за шивашките дейности;
  • Покайващите се монахини на Света Тайда (1840) за блудниците;
  • Милосърдните сестри (1841) в служба на умиращите;
  • Братята на Св. Викентий в помощ на пациентите;
  • Отците на Пресветата Троица за осъществяване на тайнствата;
  • Младежкия клон на Томазините за семинаристите, желаещи да станат свещеници.
Гробът на Котоленго в Торино

Котоленго освен това създава и няколко религиозни семейства: Религиозния институт на монахините, Братята и Обществото на свещениците – и трите кръстени на него.

През 1833 г. крал Карл Алберт Савойски издига делото му във фондация и го номинира за рицар на Маврикианския орден.

Прекарва последните дни от живота си в град Киери (Пиемонт) в дома на брат си Луиджи, също свещеник, където умира на 30 април 1842 г. на 55-годишна възраст вследствие на заразяване с коремен тиф от пациент. Погребан е в Торино, в един от параклисите на Главната църква на Малката къща на Божието Провидение.[4]

Култ[редактиране | редактиране на кода]

Църква на Св. Джузепе Бенедето Котоленго в Гросето

За своето дело Котоленго е беатифициран от папа Бенедикт XV на 29 април 1917 г.[5] и е обявен за светец на Католическата църква на 19 март 1934 г. от папа Пий XI. [6][7]

Папа Бенедикт XVI го цитира в първата си енциклика Deus caritas est от 25 декември 2005 г. сред „отличните модели на социална благотворителност за всички хора с добра воля“. Мисионерският опит на котоленгистите присъства днес в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка.

Църква на Св. Джузепе Бендето Котоленго в Генуа

Град Торино му посвещава улица в квартал Аурора.[8] Улица на името му има и в град Пиза.

На него са посветени различни църкви в Италия като тези в Торино, Генуа и Гросето.

Той е действащо лице в романа The Didived Lady (1960) на шотландския писател Брус Маршал. В италиански филм „Нещо наум. Св. Джузепе Бенедето Котоленго“ от 2006 г. със сценарист и режисьор Паоло Дамосо в ролята на Котоленго е Масимо Вертмюлер.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Fiori e profumi, raccolti dai detti del ven. p. Giuseppe Cottolengo, a cura di Bartolomeo Roetti, Torino, tipografia Salesiana, 1892;
  • Fede, ma di quella. Detti di s. Giuseppe Cottolengo, Torino, Cottolengo, 1978;
  • Fiori e profumi, raccolti dai detti di san Giuseppe Benedetto Cottolengo, nuova edizione con annotazioni critiche, a cura di Lino Piano, Torino, Piccola Casa della Divina Provvidenza, 1997;
  • Detti e pensieri, a cura di Lino Piano, Milano, Edilibri, 2005.

Писма[редактиране | редактиране на кода]

  • Epistolario, introduzione e note di fratel Domenico Carena, Torino, Piccola Casa della Divina Provvidenza
    • 1. Lettere ai parenti e agli amici di gioventù, revisione del testo sugli originali e traduzione dal latino di don Lino Piano, Torino, Piccola Casa della Divina Provvidenza, 1973;
    • 2. Lettere alle suore, a cura di un gruppo di cottolenghini, Torino, Piccola Casa della Divina Provvidenza, 1974;
    • 3. Lettere alle autorità e ai collaboratori, a cura di un gruppo di cottolenghini, Torino, Piccola Casa della Divina Provvidenza
  • Carteggio di san Giuseppe Benedetto Cottolengo (1786 – 1842), a cura di Lino Piano, Torino, Piccola Casa della Divina Provvidenza, 1975.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) La Storia, на уеб страница Cottolengo.org
  • ((it)) Биографична справка на уеб страница Santi e beati.it

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((fr)) Le miracle de la charité ou Vie du vénérable Joseph-Benoît Cottolengo – P. Gastaldi – Nice, imprimerie et librairie du Patronage Saint-Pierre – 1884;
  • ((it)) Gioacchino Antonelli Costaggini (o Costazzini), Breve vita del beato Giuseppe Benedetto Cottolengo fondatore della Piccola Casa della Divina Provvidenza, Torino, S.A.I.D. Buona stampa – Roma, Libr. F. Ferrari, 1917;
  • ((it)) Virginio Civati, Il beato Giuseppe Benedetto Cottolengo, Alba, Pia Società San Paolo, 1930;
  • ((it)) Virgilio Caselli, Un apostolo della divina Provvidenza, episodi dalla vita del beato Giuseppe Benedetto Cottolengo, Roma, Arti grafiche P. Sansaini, 1932;
  • ((it)) San Giuseppe Benedetto Cottolengo fondatore della Piccola Casa della Divina Provvidenza in Torino, Pinerolo, Scuola linotipografica Opera pia Cottolengo, 1934;
  • ((it)) Giovanni Bitelli, Il Santo degli infelici, canonico Giuseppe Benedetto Cottolengo, Torino, Paravia, 1934;
  • ((fr)) Anne Le Cour Grandmaison, Un émule du curé d'Ars et de Don Bosco: Saint Joseph-Benoît Cottolengo, 1797 – 1842, béatifié le 29 avril 1917, canonisé le 19 mai 1934, Éditions Publiroc, Marseille, 1936
  • ((it)) Eugenio Pilla, Un colosso della carità, biografia di S. Giuseppe Cottolengo, Colle don Bosco (Asti), Libreria della Dottrina Cristiana, 1944;
  • ((fr)) Saint Joseph-Benoît Cottolengo – Père Ughetto – Éditions PEL – 1954
  • ((it)) Pietro Paolo Gastaldi, I prodigi della carità cristiana descritti nella vita di San Giuseppe Benedetto Cottolengo fondatore della Piccola Casa della Divina Provvidenza sotto gli auspici di S. Vincenzo De Paoli, Torino, Piccola Casa della Divina Provvidenza, 1959;
  • ((it)) Maria Castiglione Humani, San Giuseppe Cottolengo, Bari, Ediz. Paoline, 1959;
  • ((it)) Vincenzo Di Meo, La spiritualità di San Giuseppe Benedetto Cottolengo studiata nei suoi scritti e nei processi canonici, Pinerolo, Scuola tipografica Cottolengo, 1959;
  • ((it)) Alberto Consiglio e Francobaldo Chiocci, Il matto di Dio, prefazione di Francesco Zago, Roma, I libri del NO, 1968;
  • ((it)) Giovanni Barra, Quando l'amore si fa pane, profilo di s. Giuseppe B. Cottolengo, Torino, Gribaudi, 1974;
  • ((de)) Friedrich Wilhelm Bautz: COTTOLENGO, Giuseppe Benedetto, italienischer Apostel der Nächstenliebe, Heiliger. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 1140 – 1141.
  • ((it)) Teresio Bosco, San Giuseppe Cottolengo, Leumann (Torino), Elle Di Ci, 1980;
  • ((it)) Domenico Carena, Il Cottolengo e gli altri, prefazione di Giulio Andreotti, Torino, SEI, 1983;
  • ((it)) Sergio Quinzio, Domande sulla santità, don Bosco, Cafasso, Cottolengo, Torino, Edizioni Gruppo Abele, 1986;
  • ((it)) Gianni Maritati, „L'Arca della Carità. Vita di san Giuseppe Benedetto Cottolengo“, Roma, Città Nuova Editrice, 1998 (II ed. 2000), tradotta anche in inglese e in malayalam
  • ((it)) Giovanna Bergoglio, Giuseppe Benedetto Cottolengo, l'avventura della carità, presentazione di monsignor Franco Peradotto, Torino, Edizioni del Capricorno, 2005
  • ((it)) Giuliana Galli, Le sorelle dei poveri, Rizzoli, Roma 2014

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. GIUSEPPE BENEDETTO Cottolengo, santo – Treccani
  2. Каноник в Католическата църква и в църквите на Англиканското съобщество, е презвитер, член на катедрална църква, събор или колежална църква.
  3. Suffragio в католическото богословие е прилагането на молитви, индулгенции, добри дела към душите в Чистилището, за да получат от Бог опрощаването на временното наказание, наложено им като отстъпка за греховете, извършени през земния им живот.
  4. La chiesa della Piccola Casa della Divina Provvidenza di Torino. // Посетен на 3.7.2020.
  5. San Giuseppe Benedetto Cottolengo santiebeati.it, Fabio Arduino, 22-09-2016
  6. Il Santo della Provvidenza: San Giuseppe Benedetto Cottolengo donorioneitalie.it, 1 May 2016, text in Italian
  7. Faiths Across Time: 5,000 Years of Religious History [4 Volumes: 5,000 Years of Religious History]. ABC-CLIO, 2014. ISBN 978-1-61069-026-3. с. 1817.
  8. Dove, Come, Quando – Guida di Torino '98 – 99, Torino, Gruppi di Volontariato Vincenziano, 1997, p. 365

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giuseppe Benedetto Cottolengo“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии