Джузепе Бертини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фреска от Бертини на Галилео Галилей, дожкия палат, Венеция.

Джузепе Бертини (на италиански: Giuseppe Bertini; * 11 декември 1825 в Милано; + 24 ноември 1898 в Милано) е италиански художник от Милано.

Той следва в Академията за изящни изкуства „Брера“ в Милано и печели през 1845 г. награда на Рим. [1] Сред учениците му е Франческо Филипини.

Бертини е първият директор и администратор на музея „Полди Пецоли“ в Милано (1881).

Джузепе Бертини, който замени Франческо Хаез в Академията в Брера, въведе вече известния художник Карло Бацци в изкуството на рисуването на художествено стъкло и заедно с него създаде много произведения, включително стъклописите на фасадата на Миланския катедрален събор и стъклописите на Музео Полди Пецоли. По-късно, Карло Бацци откри ателие за изкуствено стъкло в Милано, където също си сътрудничеше с Джузепе Бертини.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Caravati et Bertini, Gli artisti del bosco, éditions Quaderni di Luvinate, 2004.
  • V. Vicario, Giuseppe Bertini Il grande maestro dell'Ottocento a Brera Spino d'Adda, Grafica Gm, 1997.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dizionario degli Artisti Italiani Viventi: pittori, scultori, e Architetti., Angelo de Gubernatis. Tipe dei Successori Le Monnier, 1889, page 51-52.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]