Джузепе Де Сантис
Джузепе Де Сантис Giuseppe De Santis | |
---|---|
италиански режисьор | |
![]() | |
Роден |
11 февруари 1917 г.
|
Починал |
Рим, Италия |
Националност | ![]() |
Режисура | |
Активност | 1940–1971 |
Уебсайт | |
Джузепе Де Сантис в Общомедия |
Джузепе Де Сантис (на италиански: Giuseppe De Santis) е италиански филмов режисьор. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Джузепе Де Сантис е роден във Фонди, в провинция Латина (но по това време в провинция Касерта) на 11 февруари 1917 г. Баща му Оресте де Сантис е геодезист и Тереза Годути. Още в годините на обучението той проявява силен интерес към литературата, композирането и публикуването на преплетени истории за селския живот и семейния живот. Брат на един от най-великите италиански оператори Паскуалино Де Сантис.
Между 1935 г. и 1940 г. живеее в Рим, като студент по литература и философия (които той скоро изоставя да следва призванието си като режисьор). Той посещава „Osteria Fratelli Menghi“ известен център за срещи на художници, режисьори, писатели, и поети през 40-те и 70-те години.
По това време положението на италианското кино е трудно поради факта, че фашиското управление е забранило вноса на чуждестранни филми. Група от интелектуалци, събрани около списание „Кино“ (водена от Виторио Мусолини, син на Бенито Мусолини) реагира на тази ситуация. От 1940 г. Де Сантис редактира редовна колона: обсъждане и сътрудничество с талантливи млади хора като Карло Лицани, Джани Пучини и Антонио Пиетранджели допринасят за списание „Кино“.
Освен това през 1940 и 1941 г. Де Сантис посещава „Centro Sperimentale di Cinematografia“ в Рим, където завършва брилянтно и е готов да направи първите опити за режисура. През тези години той също влиза в контакт с група млади римляни антифашисти, по-специално Марио Аликата, Гиайме Пинтор, Антонело Тромбадори и земляка Пиетро Инграо.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
Режисьор[редактиране | редактиране на кода]
година | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1947 | Трагичен лов | Caccia tragica | |
1949 | Горчив ориз | Riso amaro | |
1950 | Няма мир под маслиновите дървета | Non c'è pace tra gli ulivi | |
1952 | Рим в 11 часа | Roma ore 11 | |
1953 | Съпруг на Анна Закхей | Un Marito per Anna Zaccheo | |
1954 | Дни на любов | Giorni d’amore | |
1957 | Хора и вълци | Uomini e lupi | ко-режисьор с Леополдо Савоной |
1958 | Пътят дълъг една година | La strada lunga un anno | |
1960 | Ергенска квартира | La garçonnière | |
1964 | Италианците са добри хора | Italiani brava gente | |
1960 | Ценен професионалист с обезпечено бъдеще | Un apprezzato professionista di sicuro avvenire |
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 2 юни 1995 Орден за заслуги към Ирталианската република
- 1947 печели „Сребърна лента“ за филма „Трагичен лов“
- 1950 номинация в съавторство с Карло Лидзани за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий за филма „Горчив ориз“
- 1959 номинация за „Оскар“ за най-добър филм за „Пътят дълъг една година“
- 1959 печели „Златен глобус“ за най-добър филм за „Пътят дълъг една година“
- 1988 Венеция филмов фестивал — Приз на името на Пиетро Бянч
- 1995 Венеция филмов фестивал „Златен лъв“ за приноса му към световното кино
Признание[редактиране | редактиране на кода]
На името на режисьора е учредена специална награда за млади режисьори - „Dolly d'oro Giuseppe De Santis“ връчва се от 1999 година ежегодно на различни италиански филмови фестивали.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|