Джук джойнт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джук джойнт в Бел Глейд, Флорида, фотография от 1944 г.

Джук джойнт (Juke joint) или още берълхаус (barrelhouse) е понятие от разговорния език в САЩ и означава евтино, често нерегистрирано заведение за представяне на музика, за танци, хазарт и алкохол, обикновено притежавани от чернокожи американци от югоизточните щати. Смята се, че думата произлиза от joog на креолския език гала (Gullah), което означава „безреден, шумен, или нечестив“[1].

Типично джук джойнт заведенията възникват по селските кръстопътища и са обслужвани от земеделските работници, които се появяват след отмяната на робството в САЩ. [2] Работниците от плантациите и изполичарите са имали нужда от места за почивка и социални контакти след тежката работна седмица особено заради ограниченията наложени от законите на Джим Кроу. Собствениците обикновено печелели допълнително предлагайки бакалски стоки, нелегален алкохол (самогон), евтини стаи и храна.

Произходът на джук джойнт може би са специалните стаи за общността, които обикновено са изграждани в плантациите за социализацията на чернокожите работници по време на робството. Тази практика по-късно се разпростира върху лагерите за работници в дъскорезници, компании за производство на терпентин, дървосекачи и др. в началото на 20 век – те се появяват като заведения за пиене и залагания. Макар и да са необичайни в градовете, в рядко населените райони, където нямало барове и други социални отдушници те били средство за привличане на работна ръка. Такива клубове били притежание на компанията и така управителите държали под око работниците си, а похарчените от тях пари се връщали обратно във фирмата.

Ранните лица на блуса като Робърт Джонсън, Сън Хаус, Чарли Патън и много други пътували, преживявайки както могат с бакшишите и безплатната храна. Докато музикантите свирят клиентелата се забавлявала с обичайните за афроамериканските общности танци, като например Слоу драг. Според Пол Оливър джук джойнт се превръщат в „последно убежище и краен бастион на чернокожите, които искат да се отделят от белите и натиска на деня“.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Juke house // Dictionary.com.
  2. Hazzard-Gordon, Katrina. Jookin': The Rise of Social Dance Formations in African-American Culture. Philadelphia, Temple University Press, 1990. ISBN 087722613X. OCLC 19515231. с. 80.
  3. Oliver, Paul. Blues Off the Record:Thirty Years of Blues Commentary. New York, Da Capo Press, 1984. ISBN 0-306-80321-6. с. 45 – 47.