Джулио ди Алесандро де Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джулио ди Алесандро де Медичи
посланик, адмирал
Роден
1531 или 1533
Починал
Погребанцърква „Сан Фредиано“, Пиза
РелигияКатолицизъм
Семейство
РодМедичи
БащаАлесандро де Медичи
МайкаТадеа Маласпина
Братя/сестриДжулия де Медичи
ДецаКатерина
Козимо
Джулиано
Джулио ди Алесандро де Медичи в Общомедия

Джулио Джанбатѝста Рòмоло ди Алесàндро де Мèдичи (на италиански: Giulio de' Medici; 1531[1] или 1533[2], Прато, Велико херцогство Тоскана; † 1599,[1] Пиза, пак там) е посланик и адмирал на флота на Велико херцогство Тоскана.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е извънбрачен син на Алесандро де Медичи Мавъра (1510 – 1537), херцог на Пене (от 1522 г.), след това господар на Флоренция (1523 – 1527 и 1530 – 1532) и първи херцог на Флоренция (1532 – 1537), и на Тадеа Маласпина (1505 – 1559), вдовстваща графиня на Скандиано. Негови дядо и баба по бащина линия са Лоренцо II де Медичи и прислужницата мулатка[3][4] Симонета да Колевекио,[5][6][7][8] или неговият братовчед кардинал Джулио де Медичи, бъдещ папа Климент VII,[3][8][9] и Алфонсина Орсини, а по майчина – Антонио Алберико II, маркиз на Фосдиново и господар на Маса и Карара, и принцеса Лукреция д'Есте от Ферара и Модена.

Има една сестра:

Има една полусестра:

  • Семейството на Джулио
  • херцог Алесандро де Медичи, баща
    херцог Алесандро де Медичи, баща
  • Джулия, сестра
    Джулия, сестра
  • Лоренцо II де Медичи, вероятен дядо по бащина линия
    Лоренцо II де Медичи, вероятен дядо по бащина линия
  • Джулио де Медичи, вероятен дядо по бащина линия
    Джулио де Медичи, вероятен дядо по бащина линия
  • Алфонсина Орсини, вероятна баба по бащина линия (вероятен портрет)
    Алфонсина Орсини, вероятна баба по бащина линия (вероятен портрет)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Козимо I (1519 – 1574), велик херцог на Тоскана

Баща му е убит през януари 1537 г. и Джулио е поверен на грижите на kондотиеa Алесандро Вители, граф на Монтоне и Читерна, и на кардинал Иноченцо Чибо. След убийството Джулио със сестра си Джулия и с полусестра си Порция прекарва известно време в манастира „Свети Климент“ (Сан Клементе) във Флоренция. На 3-годишна възраст той е изключен от всякаква възможност за унаследяване в полза на 17-годишния Козимо I де Медичи. Всъщност има твърде силни предразсъдъци към Джулио, който е извънбрачен син на извънбрачен син и е твърде млад (проблемът с регентството така или иначе възниква), а след лошото политическо поведение на баща му предпочитат да потърсят някого другиго, който да го наследи като херцог на Флоренция.

След като открива, че възпитателите му отглеждат Джулио като бъдещ претендент за Флорентинското херцогство, Козимо I решава да вземе момчето под пряка защита, който поверява грижите за Джулио и сестрите му Джулия и Порция на майка си Мария Салвиати. Скоро Порция е изпратена отново в манастира „Свети Климент“, където става августинска монахиня,[10] а Джулио и Джулия са отгледани с децата на херцога на Флоренция. След смъртта на Мария Салвиати през декември 1543 г. грижата за тях преминава към Елеонора Алварес де Толедо, съпруга на Козимо I.

Козимо I винаги държи под око този неудобен, далечен братовчед, поне докато не получава декларацията от император Карл V за изключване на всички други клонове на фамилията Медичи, като буржоа или неспособни, включително всички клонове по женска линия.

Джулио прекарва по-голямата част от живота си в Пиза, където е изпратен от Козимо I да учи, и там той установява официалната си резиденция и иска да бъде погребан в този град. Неговите огромни недвижими имоти и поземлени активи са закупени в Пиза и в провинцията, което демонстрира дълбоките му корени в тази териториална област. Отначало Джулио става, по нареждане на Козимо I, служител на двора на Медичите. На него херцогът също поверява доверени задачи и Джулио последователно заема позициите на посланик в Луниджана при Маласпина, комисар на Лучиняно (Арецо), комисар на Кортона (Арецо), суперинтендант на крепостите на херцогството.[11]

Козимо I го назначава за първи рицар на Ордена на Свети Стефан (от 30 март 1562 г.[12]), основан от Великия херцог за борба с пиратите и маврите в Средиземно море. В качеството си на първият адмирал, командващ флота на Свети Стефан (от 1563 до 1566 г.), той е изпратен да помогне на Хоспиталиерите по време на обсадата на Малта (1565 г.).

Той изпълнява и ролята на посланик: в Мантуа през 1565 г., в Рим през 1571 г., когато придружава Козимо I за коронацията му за Велик херцог, и отново през 1573 г.

Умира на около 70-годишна възраст. Погребан е в църквата „Сан Фредиано“ в Пиза, принадлежала на рицарите на Св. Стефан.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ за Анджелика Маласпина от маркизите на Бастия, от която има една дъщеря:

  • Катерина де Медичи († 1634), бенедиктинска монахиня в манастира на Мурате във Флоренция.

Има двама извънбрачни сина:[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Fulvio Fontana, I Pregj della Toscana nell'Imprese più segnalate de' Cavalieri di Santo Stefano, Firenze, 1701
  • Daniela Stiaffini, Giulio di Alessandro: un Medici a Pisa, Pisa, Edizioni ETS, 2015
  • Gabrielle Langdon, Pontormo and Medici Lineages: Maria Salviati, Alessandro, Giulia and Giulio de’ Medici, онлайн

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Daniela Stiaffini. Giulio di Alessandro, un Medici a Pisa // с. 11. Посетен на 2023-5-18.
  2. ↑ Gabrielle Langdon. Pontormo and Medici Lineages: Maria Salviati, Alessandro, Giulia and Giulio de’ Medici // с. 27. Посетен на 203-5-18.
  3. ↑ а б Caroline P. Murphy, Murder of a Medici Princess, Oxford, Oxford University Press, 2008, с. 9
  4. ↑ Lilian H. Zirpolo, Michelangelo: A Reference Guide to His Life and Works, Lanham, USA, Rowman & Littlefield, 2020, с. 111.
  5. ↑ Christopher Hibbert, The House of Medici Its Rise and Fall, HarperCollins Publishers, 2012 [1974], с. 471
  6. ↑ John K. Brackett, Race and Rulership: Alessandro de' Medici, First Medici Duke of Florence, 1529-1537, в T.F. Earle e K.J.P. Lowe (a cura di), Black Africans in Renaissance Europe, Cambridge, Cambridge University Press, 2005
  7. ↑ Catherine Fletcher, The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de’ Medici, Oxford, Oxford University Press, 2016, с. 14-18
  8. ↑ а б Ippolita Douglas Scotti, 100 personaggi che hanno fatto la storia di Firenze, Roma, Newton Compton Editori, 2020, с. 144
  9. ↑ The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de' Medici. Oxford, Oxford University Press.
  10. ↑ Paoli M. P. Dalla casa alla corte: crescere da principi (итал.). www.fupress.net. — Di madre in figlio: per una storia dell’educazione alla corte dei Medici (2008).
  11. ↑ Daniela Stiaffini. Giulio di Alessandro, un Medici a Pisa // с. 11. Посетен на 2023-5-18.
  12. ↑ [1][неработеща препратка]
  13. ↑ MedLands. Piero Unfortunato de' Medici // Посетен на 2023-5-18.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giulio di Alessandro de' Medici в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джулио_ди_Алесандро_де_Медичи&oldid=11960568“.