Джунгуанцун

Джунгуанцун (на китайски: 中关村, на пинин: Zhōngguāncūn) е технологичен и научен център в района Хайдян, в северозападната част на Пекин. В западната преса често е наречан „китайската Силициева долина“.
Центърът е създаден през 50-те години на XX век с цел интегриране на науката и образованието. В него са концентрирани подразделения на най-големите пекински университети и научноизследователски институти на Академията на науките на КНР. На 23 октомври 1980 г. известният китайски физик Чен Чунсян основава в Джунгуанцун първото в КНР недържавно иновационно предприятие „Служба за подкрепа на авангардни технологии“, което се занимава с научно-техническо консултиране. Въпреки критиката на китайските консерватори инициативата е подкрепена от Централния комитет на Китайската комунистическа партия. Примерът на Чен Чунсян е последван от много от неговите колеги и до 1986 г. в Джунгуанцун вече има около 100 подобни предприятия.[1]


През 2007 г. тук се намират 22 969 компании, работещи в сферата на информационните технологии, в които са заети 900 хиляди души.[2] Общият приход на компаниите за 2007 г., според информация от Пекинското общинско статистическо бюро, възлиза на 903,57 млрд. юана.[3] Научната база за развитие се осигурява от около 200 научноизследователски института, разположени в Джунгуанцун, от Китайската академия на науките, както и от водещите университети в Китайската народна република – Пекински университет и Университет „Цинхуа“.[4]
В Джунгуанцун се намират центровете за научноизследователска и развойна дейност на компаниите Intel, Nokia, IBM и около сто други компании от списъка Fortune 500, най-големите китайски производители на компютри Lenovo, Founder.[5] Microsoft построява своя китайски изследователски център в парка, който струва 280 милиона щатски долара и може да побере 5000 служители. Той е завършен през април 2011 г. и към 2025 г. е седалище на Microsoft Research Asia.[6] Двадесет от китайските компании, разположени тук, като Baidu, Sohu, Sina, са включени в списъка на NASDAQ.[7]
Решението за изграждането на технологичния парк е взето през 80-те години на XX век. През първите две десетилетия на XXI век Чжунгуанцун събира почти 20 000 високотехнологични предприятия, сред които Lenovo и Baidu, и формира парк от иновативни компании от индустриален клъстер с участието на отрасли като цифрови технологии, биомедицина, енергетика и опазване на околната среда, иновативни материали, авангардни производства, аерокосмическа промишленост и др.
През 2010 г. брутният доход достига 1,59 трилиона юана (250 милиарда щатски долара), което съставлява една седма част от всички приходи на индустриалните зони в Китай и осигурява 23,5% растеж на икономиката на Пекин.
Към 2015 г. броят на компаниите достига 189, включително 113 национални и 76 чуждестранни компании. На територията на комплекса се намират 10 отраслови парка, построени в различно време, с различна отраслова насоченост.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cheng-Hua Tzeng // The Making of China’s First Entrepreneurial Venture // Архивиран от оригинала на 12 май 2013. Посетен на 14 октомври 2025.
- ↑ Market Profiles on Chinese Cities and Provinces // Архивиран от оригинала на 26 юни 2010. Посетен на 21 октомври 2010.
- ↑ Management of Zhong Guan Cun Science Park // Архивиран от оригинала на 2 септември 2010. Посетен на 14 октомври 2025.
- ↑ Чжунгуаньцунь — база научно-технического новаторства Китая // Архивиран от оригинала на 5 октомври 2013. Посетен на 14 октомври 2025.
- ↑ Zhongguancun to expand innovative capacity // Архивиран от оригинала на 14 май 2011. Посетен на 21 октомври 2010.
- ↑ Microsoft Research Asia
- ↑ Zhongguancun Launches Innovative Technologies Globally at CES 2010 // Архивиран от оригинала на 12 януари 2010. Посетен на 21 октомври 2010.