Дзайбацу
Дзайбацу (на японски: 財閥 – „финансова клика“) е японски термин, отнасящ се за промишлени и финансови, вертикално интегрирани бизнес-конгломерати в Японската империя, чието влияние и размер им придават контрол над значителни части от японската икономика от периода Мейджи до края на Втората световна война (до 1945 г.). Общата структура на всяко дзайбацу включва семейна холдингова компания на върха и банка, която финансира останалите дъщерни компании.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Дзайбацу играят важна роля в японската икономика още от 1860-те години, но търпят най-голям възход след Руско-японската война, Първата световна война и последвалия опит на Япония да покори Източна Азия в Междувоенния период и Втората световна война.[2] Те се разглеждат със съмнение, както от десницата, така и от левицата в страната през 1920-те и 1930-те години. Обаче, макар светът да е измъчван от глобалната икономическа депресия, дзайбацу просперират благодарение на спекулации с валути, поддържане на ниски разходи за работна ръка и доставки за въоръжените сили. През март 1932 г. екстремисти убиват бившия финансов министър и ръководител на партията Риккен Минсейто, Джуносуко Иноуе, и директора на групата „Мицуи“, Дан Такума. Това подтиква дзайбацу да започнат да изчистват публичния си образ чрез благотворителност.
Дзайбацу представляват сърцето на икономиката и промишлената дейност в Японската империя, поради което оказват голямо влияние върху националните и външните политики. Така например, политическата партия Риккен Сеиюкай е считана за разширение на групата „Мицуи“, която има и много здрави връзки в Императорската армия. По сходен начин, Риккен Минсейто е свързана с групата Мицубиши и Императорския военноморски флот. В началото на Втората световна война, големите 4 дзайбацу (Мицубиши, Мицуи, Сумитомо и Ясуда) заедно контролират пряко над 30% от японските рудодобивни, химически и металургични промишлености, почти 50% от пазара за машини и оборудване, значителна част от чуждестранния търговски флот и 70% от търговската фондова борса.
След края на Втората световна война, те са разпуснати от съюзническите окупационни власти и са наследени от т. нар. кейрецу (групи от банки, производители, доставчици и дистрибутори).[1] Акциите на компаниите майки са пуснати за продажба, а индивидуалните компании от дзайбацу империите са освободени.[2]