Диаболизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

В литературата диаболизмът (от лат. diabolos — „дявол“) е изображение на свръхестествени образи и явления. Като модернистично литературно направление акцентира върху интерпретации на ирационалното, фантастичното, призрачното и гротескното. Нерядко диаболизмът се повлиява от митологичните вярвания и произведения и е течение в литературата, което е свързано с немския романтизъм, както и с готическия роман. В текстовете на диаболистите акцентът е поставен върху мистичното, загадъчното и опасното за човека при неговите срещи с тъмните сили. Казано на съвременен език, тези произведения са ангажирани с проникване в човешката същност чрез паранормалното. Диаболистите използват познати сюжети и мотиви, за да проникнат в тъмната среда на битието. В диаболистичното писане се използват активно парадоксът, иронията и гротеската.

Историческите корени на литературния диаболизъм се откриват в романтизма и преди всичко в творчеството на Ернст Теодор Амадеус Хофман. Като направление в българската проза и поезия се налага през 20-те години на 20 век. Сред представителите на диаболизма в България са Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, Атанас Далчев, а отзвук от него се открива и в творби на Чавдар Мутафов, Емилиян Станев и др.

Някои западни изследователи ползват определението „диаболизъм“ като синоним на сатанизъм извън литературния контекст.