Диакритичен знак

Диакритични знаци
Диакрити
	акцент
	акут( ´ )
	двоен акут( ˝ )
	гравис( ` )
	двоен гравис( ̏ )
	краткост( ˘ )
	обърнат знак за краткост( ̑ )
	карон / háček( ˇ )
	седил / cédille( ¸ )
	циркумфлекс / vokáň( ˆ )
	точка( · )
	ченгел / dấu hỏi( ̉ )
	рог / dấu móc( ̛ )
	макрон / macron( ¯ )
	огонек / nosinė( ˛ )
	пръстен / kroužek( ˚, ˳ )
	дасия / dasia( ῾ )
	псили / psili( ᾿ )
	трема / diaeresis( ¨ )
Знаци, често използвани като диакритични
	апостроф( ’ )
	бар( \| )
	двоеточие( : )
	запетая( , )
	дефис( ˗ )
	тилда( ~ )
	титло( ҃ )
Други диакритични знаци
	Арабски диакритики
	Еврейски диакритики
	Индийски диакритики
	анусвара( ं на бенгалски: ং на малаялам: ം )
	чандрабинду( ँ на телугу: ఁ )
	нукта( ़ )
	вирама( ् на малаялам: ് на телугу: ్ на синхалски: ් на каннада: ್ )
	МФА диакритики
	Японски диакритики
	дакутен( ﾞ )
	хандакутен( ﾟ )
	Кхмерски диакритики
	Тайландски диакритики
	преглед • беседа • редакт.

Диакритичните знаци (от старогръцки: διακριτικός – „служещи за различаване“) са спомагателни глифове, които се добавят към буква или друг основен глиф, най-често модифицирайки неговото произнасяне, но в много случаи имат и други функции. Те често се използват за означаване на ударение. Диакритичните знаци може да са разположени над или под буквата, както и в друго положение, например във вътрешността на буквата или между две букви.^[1]

Латиница[редактиране | редактиране на кода]

През многовековното си съществуване латиницата е приемана за използване от много нови езици, някои от които имат фонеми, които не са познати в езиците, използвали преди това тази азбука, поради което биват създадени диакритични знаци и, при необходимост, нови букви.

седил в ç, първоначално малко z, писано под c (някога е означавало /ts/ в романските езици, сега означава „меко“ звучене на c пред a, o и u, напр. /s/ във френски façade и /θ/ в каталонски Barça); в турски и албански ç означава /t฻/ (ч).

хачек („ченгелче“ или цевка) в č š ž (използван в някои славянски и в балтийските езици за отбелязване на палатализиран вариант на основната буква), в ǔ (използван в беларуски за отбелязване на съгласна, подобна на английското w).

тилда в испански: ñ, в португалски: ã и õ, първоначално малко n, писано над буквата (някога използван за отбелязване елизията на n, сега обозначава назалност на основната буква). В естонски õ представя същия звук, който в немски се отбелязва с умлаут ö.

остро ударение в á é í ó ú, в испански и други езици.

тежко ударение в à è ì ò ù, във френски, италиански и други езици.

циркумфлекс в гласните â ê î ô û, във френски, румънски и други езици, както и в съгласните ĉ ĝ ĥ ĵ ŝ в есперанто.

умлаут в ä ö ü в немски и други езици (променя качеството на гласната). Първоначално този знак е писан като малко e над засегнатата гласна. В съвременния немски се приемат правописни варианти ae, oe и ue.
- диерезис (визуално изглежда по същия начин, както и умлаутът) в ä ë ï ö ü в няколко езика (означава, че две последователни гласни не образуват дифтонг). В албанския ë предствлява звук, различен от e, близък до българското ъ.

точка над буквата в ż, в полски и ė в литовски.

опашчица в ą ę į ų в полски и литовски.

чертичка над буквата в ā ē ī ō ū в латвийски. В ромаджи, японската латиница, също се използва този диакритичен знак за отбелязване на дълги гласни (вижте също Система на Хепбърн).

двойно остро ударение в ő ű, в унгарски, представящо удължен вариант на гласните с умлаут ö и ü.

знак за краткост в ă, в румънски и турски.

запетая под буквата, използвана в ş и ţ, в румънски (често в шрифтовете се преобразува в седил, което не е оптимално). Използва се също в ķ ļ ņ ŗ в латвийски.