Диаманди Ихчиев
| Диаманди Ихчиев | |
|---|---|
| български османист | |
 | |
|
| |
| Роден | |
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Османистика |
Диаманди Андреев Ихчиев е български учен османист, библиограф, архивист, палеограф, специалист по османско изворознание, дипломатика и палеография.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ихчиев е роден в 1854 година в будно българско търговско семейство централномакедонския град Велес, който тогава е в Османската империя. Учи във Велес при Константин Босилков, в Щип при Йосиф Ковачев в 1871 - 1872 година и в Мактеби хукук - Висшето училище за правни науки в Цариград.[1]
Н 1873 година става учител в Тиквешка каза, а от 1874 до 1884 година се занимава с търговия във Велес.[1]
В 1884 година се установява в столицата на новообразуваното Княжество България и работи като адвокат в Кюстендил и София.[1] В 1885 година става секретар на Окръжното управление във Враца.[1] В 1890 – 1895 и в 1910 – 1911 година е преводач от турски език в Минестерството на външните работи.[1]
От 1900 до 1908 година е уредник на турския архив (по-късно отдел „Ориенталски сбирки“) на Народната библиотека.[1] Превежда и издава множество османски документи.[1] Автор е на документалния том „Турските документи за Рилския манастир“, издаден в 1910 година.[1]
Умира в София в 1913 година.[1] Ихчиев е баща на просветния деец Никола Ихчиев и на дееца на ВМРО Васил Ихчиев.[2][3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Материали за историята ни под Турското робство", публикувано в сп. "Известия на историческото дружество в София", книга I, София, 1905 година
- "Материяли за историята ни под турското робство", публикувано в "Известия на Историческото дружество в София", Книга ІІ, страници 91-208, София, 1906 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 174.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
- ↑ Диамандиев, Андрей. Д. А. Ихчиев. По случай предстоящата 25-годишнина от смъртта му, Известия на Историческото дружество (ИИД), 1938 г.
Портал „
