Диаманди Ихчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диаманди Ихчиев
български османист, библиограф, архивист и палеограф
Diamandi Ihchiev.jpg
Роден
Диаманди Андреев Ихчиев
Починал
26 март 1913 г. (58 г.)

Учил вИстанбулски университет
Семейство
ДецаНикола Ихчиев
Васил Ихчиев

Диаманди Андреев Ихчиев е български учен османист, библиограф, архивист, палеограф, специалист по османско изворознание, дипломатика и палеография.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ихчиев е роден в 1854 година в будно българско търговско семейство централномакедонския град Велес, който тогава е в Османската империя. Учи във Велес при Константин Босилков, в Щип при Йосиф Ковачев в 1871 – 1872 година и в Мактеби хукук – Висшето училище за правни науки в Цариград.[1]

Н 1873 година става учител в Тиквешка каза, а от 1874 до 1884 година се занимава с търговия във Велес.[1]

В 1884 година се установява в столицата на новообразуваното Княжество България и работи като адвокат в Кюстендил и София.[1] В 1885 година става секретар на Окръжното управление във Враца.[1] В 1890 – 1895 и в 1910 – 1911 година е преводач от турски език в Минестерството на външните работи.[1]

От 1900 до 1908 година е уредник на турския архив (по-късно отдел „Ориенталски сбирки“) на Народната библиотека.[1] Превежда и издава множество османски документи.[1] Автор е на документалния том „Турските документи за Рилския манастир“, издаден в 1910 година.[1]

Умира в София в 1913 година.[1]

Ихчиев е баща на просветния деец Никола Ихчиев и на дееца на ВМРО Васил Ихчиев.[2][3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 174.
  2. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
  3. Диамандиев, Андрей. Д. А. Ихчиев. По случай предстоящата 25-годишнина от смъртта му, Известия на Историческото дружество (ИИД), 1938 г.