Диаманди Ихчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Диаманди Ихчиев
български османист

Роден
Починал
26 март 1913 г. (58 г.)
Научна дейност
Област Османистика

Диаманди Андреев Ихчиев е български учен османист, библиограф, архивист, палеограф, специалист по османско изворознание, дипломатика и палеография.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ихчиев е роден в 1854 година в будно българско търговско семейство централномакедонския град Велес, който тогава е в Османската империя. Учи във Велес при Константин Босилков, в Щип при Йосиф Ковачев в 1871 - 1872 година и в Мактеби хукук - Висшето училище за правни науки в Цариград.[1]

Н 1873 година става учител в Тиквешка каза, а от 1874 до 1884 година се занимава с търговия във Велес.[1]

В 1884 година се установява в столицата на новообразуваното Княжество България и работи като адвокат в Кюстендил и София.[1] В 1885 година става секретар на Окръжното управление във Враца.[1] В 1890 - 1895 и в 1910 - 1911 година е преводач от турски език в Минестерството на външните работи.[1]

От 1900 до 1908 година е уредник на турския архив (по-късно отдел „Ориенталски сбирки“) на Народната библиотека.[1] Превежда и издава множество османски документи.[1] Автор е на документалния том „Турските документи за Рилския манастир“, издаден в 1910 година.[1]

Умира в София в 1913 година.[1] Ихчиев е баща на просветния деец Никола Ихчиев и на дееца на ВМРО Васил Ихчиев.[2][3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 174.
  2. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
  3. Диамандиев, Андрей. Д. А. Ихчиев. По случай предстоящата 25-годишнина от смъртта му, Известия на Историческото дружество (ИИД), 1938 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония