Диаманди Мишайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диаманди Мишайков
ранен македонист

Роден
Починал
1953 г. (80 г.)
Бюст на Мишайков в Битоля

Диаманди (Диамандия) Тръпков Мишайков (на македонска литературна норма: Дијамандија Трпков Мишајков) е сърбоманин и ранен македонист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Диаманди Мишайков е роден в 1872 година в Битоля.[1] Произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Братов син е на Петър Мишайков, бъдещия владика Панарет Пловдивски и на видния български лекар и общественик Константин Мишайков. Брат му Евгений е виден български духовник, а другият му брат Васил Мишайков е главен прокурор на Върховния касационен съд.[2]

Инициатол е за създаването на културно-просветното дружество „Проглед“. Мишайков заедно със Стефан Дедов е издател на македонистичния вестник „Балкански гласник“ в Белград в 1902 година. След разтурянето на македонистичния Македонски клуб от сръбските власти Дедов и Мишайков пристигат през октомври 1902 година в Санкт Петербург.[1]

В началото на 1903 година Мишайков се връща в родната си Битоля, където сръбският консул Михайло Ристич иска от правителството си да му отпусне месечна издръжка от 80 динара, „за да не бъде изгубен за нас, поради оскъдицата“.[3] Разочарован от липсата на поддръжници се връща в България.[4]

През Втората световна война семейство Мишайкови се евакуира в Своге, където Мишайков като адвокат защитава съдени нелегални.[4]

Диаманди Мишайков умира в 1953 година в София.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Хаджиовец
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо (Тръпче)
(1803 - ?)
 
Петър (Панарет Пловдивски)
(1805 - 1883)
 
Стойче
(1809 - ?)
 
Димитър
(1811 - преди 1881)
 
Васил
(1813 - ?)
 
Менка
 
Константин
(1807 - 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений
 
Васил
(1840 - 1897)
 
Диаманди
(1872 - 1953)
 
Григор
 
Иван
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христаки
 
Георги
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил
 
Иван
(1854 - ?)
 
Симеон
(1863 - ?)
 
Петър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко
 
 
 
 
 
 
 
Владимир
(1892 - 1971)
 
Димитър
(1883 - 1945)
 
Тодор
 
Роман
(1883 - 1903)
 
Борис
(1880 - 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 140.
  2. Списъци на председатели и главни прокурори на Върховния касационен съд
  3. Христов, Христо. Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век. // Исторически преглед (3). 1979. с. 23 - 40.
  4. а б в Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 141.
     Портал „Македония“         Портал „Македония