Диаметър на циркулация
Диаметър на циркулация (на кораб/плавателен съд) (понякога се използва и само циркулация) – основна характеристика на маневреността на кораба (съда). Има диаметър на тактическа циркулация и диаметър на установената циркулация. Величината на диаметъра на циркулацията се намира в зависимост от отношението на дължината към ширината, площта на руля на кораба и ъгъла на неговото преместване, а също и скоростта на кораба и отсъствието на влияния на външни сили, такива като вятъра, вълнения и течения. Диаметъра на циркулацията се измерва в метри, кабелтови или дължини на корпуса на кораба (средно той съставлява от 4 до 8 дължини на корпуса)[1][2].
Тактическия диаметър на циркулация е разстоянието по нормалата между линиите на обратните курсове след завой на кораба на първите 180°. Определя се при ъгли на преместване на руля 15 и 25°[1].
Диаметъра на установената циркулация е диаметъра на окръжност, по която се движи центъра на масата на кораба след като ъгловата скорост и крена на циркулация станат постоянни, обикновено след завой на кораба на 180°[1].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Военно-морской словарь 1990, с. 129.
- ↑ Лобач-Жученко М. Б. 1955, с. 53.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Военно-морской словарь. ISBN 5-203-00174-X.
- Лобач-Жученко М. Б. Основные элементы кораблей и судов.
- Поворот//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Диаметр циркуляции“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |