Диана Гергова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Диана Гергова
български археолог
Родена
Научна дейност
Област Археология
Образование Софийски университет
Работила в Археологически институт към БАН

Проф. д.и.н. ст.н.с. Диана Гергова е един от най-изтъкнатите български траколози и специалисти по тракийска археология. Завършила е специалността История и археология в СУ „Св. Климент Охридски“ и понастоящем работи в Националния археологически институт с музей при БАН. Професор е по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. Проф. Гергова е дългогодишен ръководител на разкопките в Националния резерват „Сборяново“ и Светилището на Дионис на вр.Острец край гр.Велинград. През 2001 г. е отличена с наградата „Жена на годината“ в областта на археологията и бизнеса на Американският биографичен институт. Автор е на множество книги и над 200 научни статии. Член е на престижни национални и международни организации, сред които управителния съвет на националния комитет на ИКОМОС – ЮНЕСКО, Научния комитет по погребална археология – Браила и Световния археологически конгрес – член и координатор за Централна и Източна Европа и Азия.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Диана Гергова завършва „История със специалност археология“ в СУ „Св.Климент Охридски“ през 1971 г. От 1972 до 1977 г. работи като докторант към Археологически институт с музей при БАН, като защитава дисертация на тема „Тракийските накити в българските земи през ранножелязната епоха (XI – VI в.пр.Хр.)“ и е удостоена със научната степен доктор на историческите науки. До 1978 г. работи като специалист-археолог в районния исторически музей в гр.Благоевград. От 1978 до 1986 г. е научен сътрудник при Археологически институт с музей при БАН, а от 1987 г. е старши научен сътрудник в Секция „Тракийска археология“ при същата институция, като в тези години има възможността да специализира „Тракийската култура в Източна Европа и Кавказ“ в СССР (през 1982-83 г.). През 1989 г. специализира „Погребални практики“ във Британска академия (Великобритания), а след това следват специализации по „Геоархеология“ (Италия, ЧНР, през 1992 г.); „Гробнична живопис. Траки и келти“ (Франция, СНР, Париж, 1997 г.); „Японска културна асоциация – Сравнителни изследвания в областта на вярванията и погребалните практики“ (Япония, 1999-2000 г.) и „Архитектура на древни гробници“ към Немски археологически институт (през 2001 г.).

Сферата на научните интереси на проф. Гергова включва тракийска археология, Бронзова и Желязна епоха, етногенетични процеси, тракийската култура в евразийски контекст, археология на култа, миграции, археометрия и опазване на културното наследство.[3]

Организационен опит[редактиране | редактиране на кода]

В Археологически институт с музей при БАН проф. Гергова изпълнява следните длъжности:

  • 2008-2010 г. – и. д. Научен секретар на НАИМ – БАН
  • 1988-1990 г. – Завеждащ секция Тракийска археология при НАИМ – БАН
  • 1987-1989 г. – Секретар на Координационния съвет на АИМ и НИПК.
  • 1985-1987 г. – Научен секретар на АИМ – БАН[3]

Гледни точки[редактиране | редактиране на кода]

Според проф. Гергова "...постулатът, че траките са безписмени, просто не е верен." Тя подчертава, че такова твърдение е недопустимо, защото след поставянето на началото на специализираните траколожки изследвания и на тракологията (в началото на 1970-те г.) са разкрити много посветителски надписи, а религиозната система на древните траките е била една от най-добре развитите в древността. Научно е доказано, че тракийският жречески клан Тракиди e управлява легендарното прорицалище в Делфи, a писмеността е била част от културата и поведението и на тракийското племе Беси – като най-висш духовен елит. Гергова е на мнение, че древните траки и елини са писали с еднакви знаци и въпреки, че не са открити писмени произведения и книжнина, свързвана с тракийската култура, това не прави тракийската цивилизация по-малко значима. Въпросът, според проф. Гергова е: "...как четем и усещаме запазените послания".

В началото на 2015 г. проф. Гергова излиза със становище относно възстановяване „двореца на първите Асеневци“ на Трапезица, в което се изказва категорично против „...възстановяването на археологически паметници, при липсата на достатъчно факти за техния оригинален вид, и е в пълно противоречие с принципите и етиката на опазването и на научната реставрация в световен мащаб, регламентирани както в международни документи, ратифицирани от България, така и в националното ни законодателство.“. Според проф. Гергова инициатива за възстановяване на двореца на Асеневци на Трапезица „противоречи на фундаменталните европейски и световни принципи за опазване на културното наследство, както и на националния ни интерес да съхраним автентичния дух на историята си, и да социализираме най-ярките си паметници от всички епохи.“[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Разкопки:

  • Селищната могила с.Дядово. Българо-японски проект (НАИМ-Токайски университет), от 1985 (като зам.-ръководител), след 1988 г. (като ръководител)
  • Гетски религиозен и политически център в Национален исторически резерват „Сборяново“ (в сътрудничество с Университет Кембридж (Великобритания), Лаборатория по археология – ЦНРС (Франция), Университета в Кемерово (Русия), Университет Женева и Университет Лозана (Швейцария) (археологическа карта, тракийското светилище „Камен рид”, тракийското светилище в двора на Демир баба теке, елинистическият могилен некропол, средновековен ансамбъл с раннохристиянски параклис в м.„Града на доверието”) – от 1983 (ръководител и координатор).
  • Проучвания на Ахтопол – 1998-1999, 2008-2011 (ръководител)
  • Тракийско светилище в м. Св.Илия, м. Клептуза, гр.Велинград – 2011 (ръководител)
  • Тракийско светилище на Дионис на вр. Острец, Велинград-2009-2010 (ръководител)
  • Спасителни разкопки на надгробна могила при гр.Поморие -2003 (ръководител)
  • Проучвания в Кабиле и на селищната могила Ясъ тепе – 1978-1979
  • Теренни проучвания и сондажи по долината на р.Струма – българо-полски проучвания (като заместник ръководител) 1978-1982

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги:

  • Fruh-und altereisenzeiliche Fibeln in Bulgarien. – Prahistorische Вronzefunde, Abt XIV, Band 7, 1987, Verlag C.H.Beck, München.
  • Обредът на обезсмъртяването в древна Тракия (Engl. Summary). София, 1996, Aгато.
  • Sboryanovo – Тhe Sacred Land of the Getae. Bulgarian Bestseller. Sofia, 84 р., 2004.
  • Sboryanovo – Тhe Sacred Land of the Getae. In Japanese. Tokyo. 2011. Transl. by Y. Kimbara.
  • Венедикова К., Д. Гергова, Б. Илиев. Демир баба – Железният баща. 195 c., София, 2006.
  • Гергова, Д., Е. Теодоров. Прабългарски и тракийски следи. Изд. „Изток-Запад“, 124 c., 2006.
  • Гергова, Д., К. Венедикова. Демир баба теке. Българският Ерусалим. Агато, 112 c., 2007.[3]

Научни статии:

  • ХХ Национална археологическа конференция /антична археология/. – Археология, 1975, № 4.
  • Археологически проучвания в землището на с. Кочан, Благоевградски окръг. – Родопи 1975, № 4. /в съавторство с Цв. Ангелова/.
  • Gergova, D., М. Domaradzki. Kultura tracka w I tys. рrszed n.e. – Z otchlani wiekow, 1976.
  • Развитие на фибулата в Тракия през старожелязната епоха. – Векове, 1977, № 1.
  • Проблеми на развитието на накитите в Северозападна Тракия. – Трациа Антиква, 3, 1978.
  • J. Bouzek. Graeco-Масеdonian Bronzes. Prague, 1974. – Eirene, 1979 /рец./.
  • Тракийската древност в Западните Родопи. – Родопи, 1980, № 3.
  • Тракийският некропол при Кочан и Сатовча, Благоевградски окръг. – В: Родопите в миналото и днес. ОТД КИН, 1980.
  • Трако-скитски взаимоотношения през І хил. пр.н.е. – Археология, 1980, № 3.
  • Велков В., Д. Гергова и др. Разкопки в Кабиле. – АОР, 1980, 69 с.
  • Contribution to the Рroblem of Thraco-Caucasian Relations in the Early Iron Age. – In: Pulpudeva, 3, 1980, 269–304.
  • Genesis and Development of the Metal Ornaments in the Thracian Lands during the Early Iron Age. /11th-6th c. B. C./ – Studia Praehistorica, 3, 1980, 97–112.
  • Some remarks on the Origin and Development of the Double-Looped Fibulae. – In: Actes du IIème Congrès International de Thracologie. Bucuresti, 1980, Т. І, 199–202.
  • Гергова Д., Ив. Панайотов. Всесъюзна конференция „Проблеми на скито-сибирското културно-историческо единство“. – Археология, 1981, № 3.
  • В. Велков, Д. Гергова, М. Домарадски и др. Разкопки в Кабиле. – АОР, 1981, 50.
  • Разкопки на тракийския некропол при Кочан и Сатовча, Благоевградски окръг. – АОР, 1981, с. 26.
  • Женският тракийски накит и облекло през ранножелязната епоха. – В: Сб. България 1300. Институции и държавна традиция /ІІІ конгрес на БИД/. София, 1982, 63–70.
  • Гергова Д., Ил. Илиев. Към въпроса за поселищното развитие в района на Кабиле и Югоизточна Тракия през ІІ-І хил. Пр.н.е. – В:Поселищен живот в Тракия. Първи нацuонален симпозиум. Ямбол, 1982, 11–23.
  • Произход, характер и датировка на съкровището от Бързица /б. Шеремет/, Варненски окръг.- Археология, 1982, № 3-4, 1-16.
  • Разкопки на тракийския некропол при Кочан и Сатовча, Благоевградски окръг. – АОР 1982, Михайловград, с. 33 /в съавторство с Ил. Кулов/.
  • Велков В., М. Домарадски, Д. Гергова, Ил. Илиев. Разкопки в Кабиле и неговата околност. – АОР, 1982, Михайловград, 26-27.
  • М. Чичикова, Гергова Д. Разкопки на тракийското селище при с. Пшеничево, Старозагорско. – АОР, 1982, Михайловград, с. 29 .
  • Wczesny okres rozwoju kultury trackiej w dolinie Srodkowej Strumy I Gornej Mesty. – Acta Universitatis Wratislaviensis, N 598, 1983, 155-160.
  • В. Велков, Д. Гергова, М. Домарадски . Разкопки в Кабиле. – АОР, Плевен 1983, 46.
  • Ал. Александров, Гергова Д. Разкопки на тракийската крепост Камен рид при с. Малък Поровец, Разградски окръг. – АОР, 1983, 45–46 /в съавторство с /.
  • Разкопки на тракийското селище при с. Пшеничево, Старозагорско. – АОР, Плевен 1983, с. 38.
  • Тракийски светилища и селища по долината на р. Струма. – АОР, 1983, Плевен, с. 35.
  • Разкопки на тракийската крепост Камен рид при с. Малък Поровец, Разградски окръг. – АОР, Смолян, 1984, 45–46.
  • Разкопки на Камен рид край с. М. Поровец, Разградски окръг. – АОР, Сливен, 1985, 78– 80.
  • Гергова, Д., Лам Ми Зунг. Тракийската крепост в м. Марена при с. Марикостиново, Благоевградски окръг. – АОР, Сливен, 1985, 86–87.
  • Постижения и проблеми в проучването на ранножелязната епоха в Тракия. –Археология, 1986, № 2.
  • Гергова, Д., Ал. Гоцев, Д. Вълчева. Проучвания на обекта Камен рид край с. Малък Поровец, Разградски окръг. – АОР, 1986, В. Търново, 46–47.
  • За сакралния характер на находката от Рогозен. – Археология, 1987, № 3, 3–13.
  • Гергова Д., Д. Вълчева, Ж. Михайлова, Ал. Александров. Проучвания в Сборяново край Исперих. – АОР, 1987, 52–54.
  • Гергова, Д., Д. Вълчева. Разкопки в м. Камен рид край с. М. Поровец, Разградски окръг. – АОР, Разград, 1987,70–72.
  • Катинчаров, Р., Д. Гергова, с кол. Разкопки на сеилщната могила при с. Дядово, Сливенски окръг. – АОР, 1987, с. 65.
  • Съкровищата от Тракия и хиперборейския мит. – В: Българските земи в древността. България през средновековието. Доклади на Втория международен конгрес по българистика. Т. 6, 1987, 53–74.
  • The Thracian-Caucasian Relations and the Thracian Tribe Trerae. – In: Die Urnenfelderkulturen Мitteleuropas. Symposium Liblice 21-25.10.1985. Praha, 1987, 409–420.
  • Гергова, Д. с кол. Теренни обхождания и сондажи за археологическата карта на Сборяново, Исперихска община. – АОР, 1988.
  • Тракийският обект в м. „Камен рид“ край с. Малък Поровец-разкопки, резултати, проблеми. – Terra Antiqua Balcanica, ІІІ, 1988, 165–172.
  • De begraven schat. – In: De Thrakische Konigsschat. Amsterdam, 1988, 36–40.
  • Die Bedeuting der Schatzfunde in der Thrakischen Welt.- In : Der Thrakischen Silberschatz aus Rogozen, Bulgarien. Katalog. Bonn-Mainz-Freiburg-Munchen-Hamburg, 1988, 51–58.
  • Las ofrendas sacradas de los tracios. – In: Tesoros de las tierras Bulgaras. Pabellon Mudejar, 1988, 19–22.
  • Киммерийская проблематика с фракийской точки зрения. – В: Тезисы докладов областной конференции „Проблемиы скифо-сарматской археологии Северного Причерноморья“, посвященной 90 летию со дня рождения профессора Б. Н. Гракова, Запорожье, 1989, с. 33.
  • Гергова Д. и др. Източен могилен некропол н. Могила 13. – АОР, 1989, 35–37.
  • Гергова Д., М. Чичикова, А. Балканска и др. Проучвания в Сборяново. – АОР, 1989, Кърджали, 34–35.
  • About the Sacral Character of the Rogozen Тreasure. /In Japanese/- In: Balkan and Asia Minor Studies. Tokyo, 1989, 23–34.
  • The Rogozen Treasure and One Religious Feast in Ancient Thrace.- In: 17 Internationale Eirene Konferenz. Berlin, 1986 (= Klio, 1989, 71/1), 36–50.
  • Thracian Burial Rites of Late Bronze and Early Iron Age.- In: Thracians and Myceneans. Proceedings of the 3th International. Congress of Thracology. Rotterdam 1984. Leiden-Sofia, Brill, 1989, 231–240.
  • The Thracian Culture of the Iron Age. Actual State of its Archaeological Investigations in Bulgaria. Sixième Congrès International d’études du Sud-Est Européen. Résumés des Communications. Histoire Sofia, 1989, 15–16.
  • Some Common Problems of Interrelations between Thrace and Northern Europe. – In: Pulpudeva, VI, 1989.
  • Гетското религиозно и политическо средище в „Сборяново“ – нови данни за характера му. – Terra Antiqua Balcanica, IV, 1990, 66–71.
  • Гергова, Д. с кол. Проучвания в резервата Сборяново. – АОР, 1990, Кюстендил, 46–49.
  • Тракийската култура през ранножелязната епоха в ЮЗ Тракия – проучвания и проблеми. – В: Тракийската култура в Родопите, горното течение на Марица, Места и Струма. Смолян, 1990, 17–29.
  • The Find at Rogozen – a Source on the Religious and Political Life in Thrace at the End of the 5 th c.B.C. – TAB, V, 1990, 112–119.
  • Гергова, Д. Ив. Кулев. Втора конференция по археометрия в Делфи. – Археология, 1991, № 4.
  • Гергова Д. с кол. Проучвания в резервата Сборяново. – АОР, Ловеч, 1991, 44–47.
  • Десет години проучвания в „Сборяново“. – В: Хелис, I, С., 1992, 9–27.
  • Гергова Д. с кол. Проучвания в резерват Сборяново. – АОР, 1992, 40–43.
  • Сборяново-Хелис-Даусдава – свещена тракийска земя. Екосреда. Лято 1992, 10.
  • Dausdava – Formation, Development and Thracian Connection. – In: Relations thraco-illyro-helleniques. Actes du Xème Symposium national de tracologie. Participation Internationale. Baile Herculanum, 1992, 130–131.
  • Helis series, vol I, II, 1992 / редактор- съставител/.
  • Interdisciplinary approach in the investigations of Sboryanovo. – В: Xелис, II, C., 1992, 9–22.
  • Studies of tumulus N 13 from the Eastern necropolis of Sveshtari. (Preliminary communication). – Хелис, II, C., 1992, 118–126.
  • The Рroblem of the „Рlundered“ Thracian Тоmbs and its Рroposed solution: A new method applied during excavations.- In: H. Schliemann. Grundlagen und Ergebnisse moderner Archеologie. 100 Jahre nach Schliemann Tod. Berlin, 1992, 283–292.
  • Some Common Problems of the Interrelations between Thrace and N. Europe. – In: Pulpudeva, 6, 1993, 65–71.
  • Preface. – In: Helis, III. Sofia, 1994, 7–8.
  • Gergova D., I. Iliev, V.Rizzo. Seismic Effects on Tombs in Sveshtari, dated to the Hellenistic period. In: Terremoti et Civilta Abitative. Roma, ottobre 1993 Annali Geofisici,1994.
  • Some Common Problems of the Ritual Behavior of Thracian and Macedonians. – Ancient Macedonia, VI, Thessaloniki. 1994.
  • Christoskov, L., D. Gergova, V. Rizzo. Traces of Seismic Effect on Archaeological Sites in Bulgaria. In: Terremoti et Civilta Abitative. Roma, ottobre 1993, Annali Geofisici, 1994.
  • Culture in the Late Bronze and Early Iron Age in Southwest Thrace (Upper Mesta and Middle Struma Valleys). Зборник Нова Сериja, бр.1, 1995, археологиjа. Скопjе, 31–48.
  • Skias – the newly discovered inscription from the Thracian tumulus near Kapinovo, V. Tarnovo district. – Thracia 11, 1995, 385–392.
  • The Thracians: Late Bronze Age to Roman Antiquity. – In: Pirin. Geological Guidebook. Sofia, 1995, 12–13.
  • The Treasure from Vulchitran and the Amber Route in the Balkans.-In: The Early Hallstatt Period (1200-700B.C.) in South Eastern Europe. Alba Julia 1994. – Apulum, 1995, 69–79.
  • Le centre religieux et politique thrace du Ier millénaire av.J.C. de Sboryanovo. – In: Au royame des ombres. La peinture funéraire antique. Réunion des Musées Nationaux. Paris, 1997, 24–26.
  • The Tumular Cemeteries near Sveshtari, NE Bulgaria – Problems and Methods of Investigations. – In: 2nd Southern-European Conference on Archeometry. Delphi, April, 199, PACT, 1998, 119–21.
  • Предговор. Б. Илиев. Свещари. Село край древни светилища. София, 2000, 5–8.
  • The Tripartite Vessel from Vulcitrun – Epoch and Function. – Thracia, 13, Serdicae, 2000, 137–147.
  • Y. Valeva, D. Gergova. Monumental Tombs, Tomb Paintings and Burial Customs of Ancient Thrace. – In: Investing in the Afterlife. Tokyo University Museum, 2000, 182–189.
  • Sboryanovo – Investigations, Discoveries and Problems. – In: Japan ICOMOS Information, 4, 2000, 17–24.
  • Бронзова и ранножелязна епоха. – Разкопки и проучвания, 27. Материали за археологията на Средна Струма. София, 2001, с. 73.
  • Сондажно проучване в м. Орешките, с. Долна Рибница, Благоевградско. – Разкопки и проучвания, 27. Материали за археологията на Средна Струма. София, 2001, 22–25 /в съавторство с Л. Перничева/.
  • Тронът и седящият покойник. Средиземноморски успоредици. (Към генезиса и разпространението на един аспект на тракийската погребална обредност.). – В: Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, НБУ, т. І. Сборник в чест на проф. Зл. Гочева. София, 2002, 37–41.
  • The Dyadovo Tell. Sofia, 2002, 4 p.
  • Гергова Д., Вагалински Л., Ваклинова М., Русева Б., Хаджиев К. Състояние и проблеми на методиката и методологията на българската археология. Археология XLII, 3-4, 105-120, 2001.
  • M. Kovacheva, N. Jordanova, M. Kostadinova, V. Karloukovski, V. Gigov, D. Gergova, D. Genov. Summary results of the аrchaeometric studies of the Bronze Age tell Djadovo, district of Sliven, South Bulgaria. – Archaeologica Bulgarica, 2002, No 6, 1–17.
  • Kuleff I., R. Djingova, M. Arnaudov, D. Gergova. Provenance study of Iron Age amber from Bulgaria. – In: Proceedings of the 31-st Symposium of Archaeometry. Budapest, 27 April – 3 May 1998. Archaeometry 98, E. Jerem and K. Biró (Eds.), British Archaeological Reports. International Series 1043 (II) and Archaeolinqua Central European Series 1,. Vol.2, Oxford, 2002, 757–760.
  • В поисках Эвридики. О некоторых общих эелементах в культурном развитии древней Фракии и Японии в начале железного века. – In: 8th International Shinto Conference, Moscow, September 2002. Москва, 2003, 77–86.
  • Гергова, Д., Т. Кадийска. Светлината в сакралната архитектура на тракийските гети. – Детайли, /2003, № 1, 6–10.
  • The Necropolis of the Getic Dausdava – Planning and Meaning. – In: The Grave as an Expression of the Dead Social Status. Braila, 2003, 4–6.
  • Zlateva B., M. Kuzmanov, I. Kuleff, R. Djingova, D. Gergova. Multi-element analysis of bones for dietary reconstruction of the inhabitants of Thracia at Hellenistic times (Bulgaria). – Berliner Beiträge z. Archäometrie, 20, 2003, 117–131.
  • Gergova D. and all. Projet Sboryanovo. Grouрe d’études thraces – Institut d’archéologie de Sofia. Biuven Kasaba. Les premières recherches sur le cite de Biuven kasaba (Sboryanovo/Bulgarie). Rapport de la campagne 2002. Lausanne, 2003.
  • Изборът на култура. Между сензацията и манипулацията. – в-к „Култура“, бр. 2004, 2004.
  • Петнадесет съкровища от българските земи от Д. Овчаров. – Паметници, реставрация, музеи, бр. 4, 2004, 45–49.
  • Свещарската гробница. – Детайли, 2004, № 3.
  • Свещарските гробници–близнаци и тракийският път към безсмъртието – реалности и проекти за бъдещето. – Детайли. 2004, № 4, 86–92.
  • Златните „сандали“. – В: Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, НБУ, т.ІІ. Сборник в чест на проф. Я. Тодоров. София, 2004, 37–40.
  • Гетите, които... обезсмъртяват. Проблеми на изследването на гетския некропол в Сборяново. – В: GETICA, кн.1. София, 2005, 4–12.
  • Западен могилен некропол. – В: Хелис, IV, 2005, 62–82 /в съавторство с Д. Вълчева/.
  • Летница, Ашман и Сатън Хуу. Парадни шлемове и култови практики . – МИФ, 10. Съкровището. София, 2005, 148–162.
  • Нови данни за тракийски традиции в средновековната българска култура. Парадните шлемове. – В: Корени на българската цивилизация. Булкорени, 2005, 151–172.
  • Проучване на селищната могила при Дядово, Новозагорско през 2004 г. – АОР за 2004. София, 2005, 82–83 /съавторство с Г. Кънчева-Русева/.
  • Проучвания на ранносредновековен ансамбъл в м. Бювен касабъ (Града на доверието) – ИАР Сборяново – АОР за 2004. София 2005, 134–135.
  • Проучвания на селищната могила при с. Дядово, Новозагорско – АОР за 2005. София, 2006, 92–93 /в колектив/.
  • Проучвания на тракийското светилище в двора на Демир баба теке – ИАР Сборяново – АОР за 2004. София, 2005, 132–133 /в съавторство с Ил. Катевски/.
  • Светлини и сенки. Храднокръвие и чувства. Програма ФАР – промоция на културното наследство в Разградска област. – Паметници, реставрация, музеи, 2005, бр. 4, 55–60.
  • Съкровището от Летница. Структура и функции. – В: Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Оgnenova-Marinova, Faber, 2005, 59–71.
  • Evstatiev, D., D. Gergova, B. Vachev. Archaeological and Geological Analogues for the Safety of the Radioactive Waste Repositories. – Annual Report 2005. Institute for Nuclear Research and Nuclear Energy. Sofia, 2005, 84–88.
  • Evstatiev, D., Gergova D, V. Rizzo. Geoarchaeological characteristics of the Thracian tumuli in Bulgaria. – Helis, 4, 2005, 156–168.
  • Гергова, Д., М.. Кузманов. Проучвания на Могила 1 от западния елинистически некропол на Сборяново. – В: Хелис, V, 2006, 212–228.
  • Сборяново – от праисторията до средновековието. – В: Текето на Демир баба – Железния баща. София, 2006, 20–41.
  • Сборяново. Религии и паметници. – В: Хелис, V, 2006, 25–38.
  • Свещени сгради в двора на текето на Демир баба. – В: Текето на Демир баба – Железния баща. София, 2006 /в съавторство с А. Балканска/.
  • Тракийско скално светилище при с. Стрелково, Силистренско. – АОР за 2005. София, 2006, 93–94 /в съавторство с Г. Атанасов/.
  • Тронът в тракийското погребение или седящият покойник. В: 2000 години християнство. Международен симпозиум. Сандански. – В: Spartacus, II, 2006, 60–66.
  • Kuleff, I., I. Iliev, E. Pernicka, D. Gergova. Chemical and lead isotope compositions of lead artefacts from ancient Thracia(Bulgaira). – Journal of Cultural Heritage, 2006, No 7, 244–256.
  • L’eschare dans le monde Thrace et Celte. – In: Thracians and Celts. Proceedings of the International Colloquium from Bistrita, 18-20 mai 2006. Editura Mega,Clij-Napoca, 2006, 149–166.
  • Zlateva, B., M. Kuzmanov, I. Kuleff, R. Djingova, D. Gergova. Multi-element analysis of bones for dietary reconstruction of the inhabitants of Thracia at Hellenistic times (Bulgaria). – Berliner Beiträge z. Archäometrie, 20, 2006, 224–338.
  • The Eternity of a Burial Rite. The Throne and the Sitting Dead. 7th International Colloquium of Funerary Archaeology. Sibiu 2005. – Acta Terrae Septemcastrensis, V,1, 2006, 51–62
  • The Golden sandals. – Folia Archaeologica Balkanica. In honorem Verae Bitrakova Grozdanova, 2006, 111–117.
  • The tumular embankment in the burial rites and cosmogony of the Thracian Getae. The cosmic egg. – ISTROS, 13, 2006, 85–95.
  • Археологически парк Дядово. Селищна могила Дядово. Нова Загора, 2007, 4 c.
  • Гергова, Д., Р. Василев, Й. Анастасов, Я. Иванов. Археологически разкопки на ансамбъл от каменни сгради в м. Бювен касабъ, на територията на ИАР Сборяново, в землищата на М.Поровец и Свещари, община Исперих, Разградска област. – АОР през 2006 г., София, 2007, 108–111.
  • Гергова, Д., Х. Камуро, Т. Кънчева-Русева. Археологически разкопки на селищна могила при с. Дядово, община Нова Загора. – АОР през 2006 г. София, 2007, 101–103.
  • Гергова, Д., М. Кузманов, Я. Иванов, И. Катевски. Геофизично проучване на четири могили от западната група на елинистическия некропол на ИАРСборяново, в землището на с. М. Поровец, община Исперих, Разградска област. – АОР през 2006 г. София, 2007, 107–108.
  • Гергова, Д., М. Кузманов, Я. Иванов. Геофизични проучвания и археологически разкопки на шест могили от елинистическия некропол на гетското средище в ИАР Сборяново, в землището на Свещари, община Исперих, Разградска област. – АОР през 2006 г. София, 2007, 104–107.
  • Нови данни за сакралната архитектура в двора на Демир баба теке. Изследвания в памет на акад. Анание Явашов. Академична издателство „Марин Дринов”, София 2007, 47–53.
  • Die Bestattungssitten der Thraker. – In: Die Alten Zivilisationen Bulgariens. Das Gold der Thraker, Basel 2007, 59–69.
  • Les tombaux Thraces de la Bulgarie de Sud –Est. – L’archéologue [Paris], № 90, 2007, Dossier Les thraces, 8–11.
  • Sanctuaires et places de culte des gètes dans la Bulgarie du Nord-Est. – In: Iron Age Sanctuaries and Cult Places in the Thracian World. Proceedings of the International Colloquium Brasov, 19-21 October 2006. Brasov, 2007, 63–78.
  • Българо- японски проучвания в археологически парк „Селищна могила Дядово”, Новозагорско през 2008 г. – В: Българска археология 2008. София, 2008, 18–19.
  • Встъпление. – АОР през 2007 г. София, 2008, с.220=
  • Есхарата в гетското погребение. – In: PHOSPHORION. Studia in honorem Mariae Cicikova. Sofia, 2008, 255–267.
  • За Мария Чичикова и за нейния праздник. – In: PHOSPHORION. Studia in honorem Mariae Cicikova., Sofia 2008, 9–110.
  • Гергова, Д. Кузманов М., Я. Иванов. Некропол на бесите при с. Любча, м. Орфенското, община Доспат. В: Археологически открития и разкопки през 2007 г., София, 2008, 269–270.
  • Опазването на културното наследство и културата на опазването. В: Св. Георгиев. Правен режим на културното наследство в Република България. София, Агато, 2008,7–12.
  • Гергова Д., Т. Кънчева-Русева, Х.Камуро, Т. Секине. Проучвания на селищна могила Дядово, община Нова Загора. В: Археологически открития и разкопки през 2007 г. София 2008, с. 105 и сл.
  • Селищната могила при с. Дядово, Новозагорско. Систевмата от ровове в устройството и функциите на селището от бронзовата епоха. – В: Археологически и исторически проучвания в Новозагорско. Т. 2. Исторически Музей Нова Загора. Агато, 2008, 14–20.
  • Gergova, D., I. Katevski. Archaeology and Geophysics in the Sboryanovo National Reserve. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy. Proceedings of the International Conference 29-30 October 2008, Sofia, 374–379.
  • Geoarchaeological studies in the Sboryanovo National Reserve (North-East Bulgaria) – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy. Proceedings of the International Conference, 29-30 October 2008, Sofia, 367–373.
  • Thracians, Greeks and Romans in Ancient Anchialo.– Istoria kai Politismos tou Ellenismou tes Aghialou. Athena, Ekdoseis Eypasia, 2008, 83–97.
  • Българо-полските теренни археологически проучвания в Благоевградска област 1978-1982. – Известия на Регионален исторически музей Благоевград, т. V, 2009, 23–36.
  • Гергова, Д. Т. Кънчева-Русева, Д. Генов, Х. Камуро, Т. Секине. Българо-японски проучвания на селищната могила при с. Дядово при с. Дядово, Новозагорско. – АОР през 2008 г., София, 2009, 123–127.
  • Встъпителни думи. – АОР през 2008 г., София, 2009, с. 220.
  • Националният археологически институт с музей при БАН и българската археология през 2008 г. – Наука, 2009, № 4, 47–51.
  • Гергова Д., Й. Анастасов. Ранното българско средновекие в Сборяново. Средновековното имени в м. Града на доверието. В:Приноси към българската археология, т. V, София 2009, 196–209.
  • Гергова, Д., Я.Иванов, М. Кузманов. ИАР „Сборяново“ 2008. – АОР през 2008 г., София, 2009,,234–237.
  • Гергова, Д., Я. Иванов. Сондажни археологически проучвания по трасето на АМ Тракия, об. 36 от км. 323+700 до км 323+100, ЛОТ4, с. Драганци, общ. Карнобат. – АОР през 2008 г., София, 2009, 171–173.
  • В. В. Зайков, Д. Гергова, П. В. Хворов, П. Бонев. Состав золотых изделий Вылчитрынского клада (Болгария). – В: Уральский минералогический сборник, 16, 2009, 168–173.
  • Гергова, Д., Я. Иванов. Спасителни археологически разкопки в УПИ-V 53, кв.7 по плана на гр. Ахтопол . – АОР през 2008 г., София, 2008, 222–224.
  • Amber in Ancient Thrace. – In: Amber in archaeology. Proceedings of the 5th International Conference on Amber in archaeology, Belgrade 2006. Belgrade, National Museum, 2009, 178–189.
  • Встъпителни думи. – АОР през 2009 г., София, 2010, с. 220.
  • Нови данни за културата на бесите. Изследвания в района на Доспат. – В: Цепина, Чепинско, Велинград – хилядолетната история на северозападните Родопи. Конференция 23-24.11.2008. София, 2010, 35–40.
  • Гергова, Д., Я. Иванов. Проучвания в Ахтопол – УПИ-V53 по плана на града. – АОР през 2009 г., София, 2010, 270–271.
  • Гергова, Д., Ил. Катевски, М. Кузманов, К. Константинов, П. Стоянов. Проучвания на елинистическия некропол на гетския култов и политически център в резервата „Сборяново”. – АОР през 2009 г., София 2010, 212–214.
  • Реброто на Адама в орфическото обезсмъртяване. – В: Богоизбраните българи. Изборник. Книга първа. Булга Медия, 2010, 62–70.
  • Гергова, Д., А. Салкин, Д. Байраков. Светилище на Дионис на връх Острец, Велинград. – АОР през 2009 г. София, 2010, 185–188.
  • В. В. Зайков, Д. Гергова, П. В. Хворов, П. Бонев, М. Н. Анкушев. Состав золотых изделий Требенищенского клада из Национального археологического музея в Софии (Болгария). – Уральский минералогический сборник, 17, 2010, 148–152.
  • Гергова Д., Я. Иванов, Н. Дерменджиев, Г. Радославова, В. Танкова, Р. Христова. Спасителни разкопки на об. 36, АМ Тракия, ЛОТ 4 при с. Драганци, община Карнобат. – АОР през 2009 г., София, 2010, 119–123.
  • Съкровището от Вълчитрън. Един мит, преразказан в злато. НАИМ-БАН, 2010, 40 с.
  • Zaykov, V., D. Gergova, R. Khvorov, eng. Pl. Bonev. Archaeometric studies of Thracian Gold objects from the National Archaeological Musеum in Sofia.- XXII-XXIII, 2010, София, 75–80.
  • Orphic Thrace and Achaemenid Persia. – In: Achaemenid Impact in the Вlack Sea. Communication of Powers. J. Nieling and Ellen Rehm Eds., BSS, Aarhus University Press, 11,2010, 67–86.
  • Preface. Dyadovo, vol. 2. B. Borisov. The Santuary of the Thracian Horseman and the Early Byzantine fortress. Zograf Publishing 2010, 3–4.
  • Preventive archaeology in Bulgaria In: Campos de Souza, M. (ed.), Arqueologia Preventiva, Gestão e Mediação de Conflitos. Estudos Comparativos. Iphan-SP, Brasil, 2010, 193–208.
  • Studies (Sboryanovo). – In: World Heritage in Bulgaria. Bulgarian Encyclopedia Scientific Information Centre. Prof. M. Drinov Academic Publishing House, 2010, 57–61.
  • The Aurolithic Civilization. – In: Smolenov Hr., Michailov Hr. the Lost Aurolithic Civilization? Codes from a Black Sea Atlantis. MAGOART 2010, 10–15.
  • The Kazanlak Tomb. – In: World Heritage in Bulgaria. Bulgarian Encyclopedia Scientific Information Centre. Prof. M.Drinov Academic Publishing House, 2010, 22-34.
  • Гергова Д., Х. Камуро, К. Кънчев, Т. Кънчева-Русева с кол. Проучвания на селищната могила при с. Дядово през 2010 г. – АОР за 2010 г., София, 2011, 105-107.
  • Гергова Д., Салкин А.,Кузманов M. Проучвания на тракийско светилище на Дионис на връх Острец, Велниград. – АОР за 2010 г., София, 2011,184-186.
  • Гергова Д., Иванов Я. Археологическо проучване в УПИ VІІІ, кв. 3, ул. Черно море 39, гр. Ахтопол. – АОР за 2010 г., София, 2011, 197-198.
  • Гергова Д., Иванов, А., Катевски Ил. Проучвания на елинистическия некропол на гетския култов и политически център в Сборяново. – АОР за 2010 г., София, 2011, 205-206.
  • Гергова Д., Дерменджиев, Н., Нейчева М., Катевски И., Мутафов В. Спасителни проучвания в Стрелча. АОР за 2010, София 2011, 206-208.
  • Зайков, В. В., Гергова Д., Хворов П. В., Анкушев М. Н., Торбов Н., Бонев Н. Состав серебрянных изделии Рогозенского клада из коллекции Исторического музей г. Враца (Болгария).- Материалы III Всероссийской молодежной научной конференции „Минералы: строение, свойства, методы исследования“. Екатеринбург-Масс: УрО РАН, 2011. С. 141-142.
  • The Aurolithic Civilization. – In: Smolenov Hr., Michailov Hr. The Lost Aurolithic Civilization? Codes from a Black Sea Atlantis. MAGOART 2010, 10–15.
  • The Kazanlak Tomb. – In: World Heritage in Bulgaria. Bulgarian Encyclopedia Scientific Information Centre. Prof. M.Drinov Academic Publishing House, 2010, 22-34.
  • Legalitas regnorum fundamentum (Законността е основа на държавата) – www.kultura.bg/bg/article/view/16962.
  • Законът за културното наследство изпрати българските археолози в нелегалност. Сезонът за археологическите изследвания за 2010 г. вече е провален. Лично мнение, в-к „24 часа“, юни 2010.
  • Гергова Д., Х. Камуро с кол. Проучвания на селищната могила Дядово през 2010 г. – АОР за 2010 г., София, 2011.
  • Гергова Д., Ас. Салкин, М. Кузманов. Проучвания на тракийско светилище на Дионис на връх Острец, АОР 2010, София 2011, 184-186.
  • Гергова. Д., Я. Иванов. Археологическо проучване на УПИ VІІІ, кв. 3, ул. „Черно море“ №39, гр. Ахтопол, АОР 2010,София 2011, 197-199.
  • Не си отивай дон Кихот! – в-к „Kултура“, април 2011.
  • Гергова Д., Я. Иванов, Ил. Катевски. Проучвания на елинистическия некропол на гетския култов и политически център в Сборяново, АОР 2010, София 2011, 205-206.
  • Гергова Д., Н. Дерменджиев, М. Нейчева, Ил. Катевски, В. Мутафов. Спасителни проучвания в Стрелча. АОР 2010, София 2011, 206-208.
  • Момчил Кузманов, Диана Гергова, Николай Дерменджиев, Васил Мутафов, Асен Радев, Антония Елазарова, Илиян Катевски. Могила №1 в землището на Враждебна, София. Спасително проучване 2010-2011 г. AOP 2011, 225-227.
  • „Archaeological park Dyadovo tell“, Исторически музей, Нова Загора, 2011.
  • Sboryanovo Tumuli Sveshtari – AIAC, 764.
  • Byuven Kasaba Settlement Sveshtari – AIAC, 773.
  • Gergova D. „Sboryanovo. Nature and monuments. Gods and peoples“, Institute of Culture, Ministry of foreign affairs. 2011, 10 s
  • Gergova D. Recent discoveries in the Great Sveshtari tumulus in the capital of the Getae (BG, Dausdava-Helis).-Instrumentum I, 2013[3]
  • Gergova. D. 2013 . Golden Gifts from Sveshtari. Borina

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]