Направо към съдържанието

Диан дьо Поатие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диан дьо Поатие
Diane de Poitiers
френска благородничка,
метреса на крал Анри II
Родена
Починала
25 април 1566 г. (66 г.)
ПогребанаАнет, Кралство Франция
Управление
Други титлиграфиня на Сен-Валие;
херцогиня на Етамп и Валантиноа
Герб
Семейство
БащаЖан дьо Поатие
МайкаЖана дьо Батарне
Братя/сестриАн дьо Поатие
Франсоаз дьо Поатие
2 братя
СъпругЛуи дьо Брезè
ПартньорАнри II
ДецаФрансоаз дьо Брезè
Луиз дьо Брезè
Подпис
Диан дьо Поатие в Общомедия

Диан дьо Поатие (на френски: Diane de Poitiers; * 3 септември 1499[1][2][3] или 9 януари 1500 в Дофине, † 26 април 1566 в Анет) е френска аристократка, графиня на Сен Валие, херцогиня на Валентиноа и повече от двадесет години метреса на Анри II, крал на Франция.

Историческите сведения за живота ѝ са оскъдни и непълни, като за цели години липсва достоверна информация. Много от съвременните представи за нея се основават на по-късни интерпретации и литературни образи. Потомството изковава образа ѝ като жена с твърд характер, стремеж към власт и почести, както и като покровителка на изкуствата. Тези характеристики обаче не са подкрепени с категорични исторически доказателства.[4]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Диан е е родена в знатно френско семейство, част от вътрешния кръг на кралския двор. Тя е дъщеря на Жан дьо Поатие (1475 – 1539), виконт на Естоал, господар на Сен Валие, и на Жана дьо Батарне (? – 1516). Семейството ѝ поддържа тесни връзки с кралската власт: нейният дядо по бащина линия, Аймар дьо Поатие, се жени за Мари дьо Валоа – биологична дъщеря на крал Луи XI, а дядо ѝ по майчина линия, Амбер дьо Батарне, е близък приятел на същия крал.[5]

Династията Поатие-Валентиноа произхожда от областта Дофине. Името „Поатие“ не е свързано с графовете на Поату[6][7], а произлиза от местността Пейтийо в Шатньоф дьо Бордет[8].

Диан има двама братя и две сестри:

  • Ан (пр. 1490 – 1546), съпруга на Антоан дьо Клермон ан Триев
  • Франсоаз (1512 – 1541), съпруга на Антоан III дьо Клермон (братовчед на съпруга на сестра ѝ)
  • Брат
  • Брат (? – 1546)

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Диан е родена в областта Дофине, където се намират бащините ѝ феоди. Точната дата и място на нейното раждане остават предмет на спорове сред изследователите. Според различни източници тя е родена в Сен Валие или в Етоал сюр Рон на 3 септември 1499 г.[9][10] или на 9 януари 1500 г.[11]

От баща си наследява баронството Серинян дю Конта. В едноименната френска община и до днес съществува замък, който носи нейното име.[12]

Съпруга на Луи дьо Брезе (1515-1531)

[редактиране | редактиране на кода]
Анонимен художник, Даян дьо Поатие, преди 1525 г., черен и червен тебешир, 258 × 178 мм, Париж, Национална библиотека на Франция.

На 16 април 1515 г., чрез посредничеството на Ан дьо Божьо 15-годишната Диан се омъжва в палат „Бурбон“ в Париж за Луи дьо Брезè, внук на Шарл VII и Агнес Сорел, граф на Молеврие, велик сенешал на Нормандия и велик ловец на Франция. Той е почти четиридесет години по-възрастен от нея. От брака се раждат две дъщери.

През 1524 г. бащата на Диан, Жан дьо Поатие, е обвинен в съучастие в предателството на конетабъла Шарл III дьо Бурбон – зет на Ан дьо Божьо. той е помилван непосредствено преди екзекуцията, благодарение на кралско признание за лоялната служба на Луи дьо Брезе, който предварително го е предупредил за заговора. Въпреки това, Жан дьо Поатие прекарва последните си години в затвор в крепостта Лош.

Диан е назначена за придворна дама на кралица Клод, впоследствие на майката на краля – Луиза Савойска, и накрая на кралица Елеонора. Въпреки слуховете, разпространявани от нейни критици и повторени в някои биографии, няма достоверни доказателства, че е била любовница на крал Франсоа I.

След смъртта на Луи дьо Брезе на 23 юли 1531 г. в Анет, Диан окончателно приема цветовете на вдовица – черно и бяло, които по-късно вдъхновяват ливреята на Анри II. От този момент се проявява нейното внимание към финансовите интереси: тя получава изплащане на заплатите, които съпругът ѝ е получавал като губернатор и сенешал, и самата тя приема титлата „Сенешалка на Нормандия“. Дадено ѝ е правото да управлява имуществото на дъщерите си и да събира приходите от него. Обръща се към съда, за да се опита да запази земите, които съпругът ѝ е държал като апанаж. Франсоа I ѝ помага да отложи времето благодарение на писмо, в което се посочва, че може да запази доходите и печалбите от тези земи, докато собствеността не бъде установена.

Приятелство с принц Анри Орлеански (1531-1547)

[редактиране | редактиране на кода]
Portrait de Diane de Poitiers.
Портрет на Даян дьо Поатие, Галерия на именитите хора на замъка Боргар (XVII век).

След поражението на Франция при Павия през 1525 г., дофинът Франсоа и неговият по-малък брат Анри, херцог на Орлеан (бъдещ крал Анри II), съответно на 8 и 7 години, са предадени като заложници на Карл V в замяна на освобождаването на баща им. Поради възобновяването на военните действия, двамата принцове прекарват близо четири години (1526–1530) в затворническа изолация и несигурност относно бъдещето си.

През 1533 г. Анри Орлеански сключва брак с Катерина де Медичи, правнучка на Лоренцо Великолепни. Диан подкрепя този съюз, въпреки че Катерина е възприемана от някои противници като произхождаща от търговски род. Двете жени са роднини: дядото по майчина линия на Катерина (дъщеря на Маделин дьо ла Тур д'Оверн) е брат на бабата на Диан по бащина линия.

Смята се, че около 1536 г., когато Анри е на 17 години, а Диан – на 36 г., между тях започва интимна връзка. Въпреки че липсват категорични доказателства, тази хипотеза е широко разпространена в историографията и биографичната литература.

Диан дьо Поатие поема грижата за Диан Френска – дъщеря на Анри II и Филипа Дучи, родена през 1538 г. Тя осигурява на момичето високо образование, включващо испански и италиански език, танци и музика.[13]

Кралска фаворитка (1547-1559)

[редактиране | редактиране на кода]

Изрази на кралско благоволение

[редактиране | редактиране на кода]
Portrait de Diane de Poitiers.
Портрет на Диан дьо Поатие като вдовица (XVI век)
Diane chasseresse, tableau d'un artiste de la première école de Fontainebleau, dont le modèle est réputé être Diane de Poitiers, между 1550 и 1560, Шаблон:Dunité, Париж, musée du Louvre.
Диана ловец, картина от художник от Първата школа на Фонтенбло, чийто модел е смятан за Диан дьо Поатие, 1550/1560 г., 192 × 133 см, Париж, Лувър.
Emblème de Henri II, accompagné de sa devise « Donec totum impleat orbem » souvent représenté dans les demeures de Diane.
Емблема на Анри II, придружена от неговото мото „Donec totum impleat orbem“ („Докато не изпълни целия свят“), често изобразявана в резиденциите на Диан.

Възкачването на Анри II на френския трон през 1547 г. бележи върховния триумф на Диан дьо Поатие. Сред всички жени в обкръжението на краля, тя се оказва най-облагодетелствана при преразпределението на кралските благоволения.[14]

След години на политическо отстъпление, Диан успява да отстрани своята съперница — бившата фаворитка на Франсоа I, Ан дьо Писельо, която е изгонена от двора. Диан заема нейното място и получава редица знаци на кралско благоволение: коронните бижута, парижки палат, а по-късно и Херцогство Етамп (1553) и ловната хижа Клейс (1556), където според преданията засажда т.нар. „дърво на Диана“.

През 1547 г. ѝ е предоставено кралското имущество Шенонсо,[15] , а през 1553 г. получава приходи от данък върху таксите, възлизащи на значителната сума от 100 000 екю. отвърдена ѝ е собствеността върху земите в Ножан, Анет и Бревал.

За да затвърди позицията си в двора, Диан е удостоена с титлата „херцогиня на Валентиноа“ през 1548 г. Тази титла ѝ предоставя привилегията да присъства в спалнята на кралицата – чест, запазена за най-високопоставените дами. Дъщеря ѝ Франсоаз, херцогиня на Буйон, е назначена за придворна дама на кралица Катериина де Медичи и поема отговорност за домакинството й. Франсоаз председателства церемонията по коронацията на кралицата през 1549 г., в която самата Диан участва като част от шествието на знатни дами, принцеси и херцогини, които ескортират и помагат на кралицата по време на коронацията.[16]

Близостта на Диан до краля е видима и в пространственото разположение на нейните апартаменти в замъка Сен Жермен ан Ле – те се намират непосредствено под тези на кралицата и включват стая и параклис, привилегия, обикновено запазена за принцеси от кралското семейство.[17]

Кралска метреса

[редактиране | редактиране на кода]

Поради липсата на достоверни източници, естеството на връзката между Диан дьо Поатие и крал Анри II остава трудно определимо за историците.[18] За разлика от баща си, Франсоа I, Анри II е известен със своята дискретност и предпазливост в интимните отношения. Сред малкото документирани авантюри са тези с Джейн Стюарт (лейди Флеминг), гувернантка на Мария Стюарт, и с Никол дьо Савини – и двете сравнително краткотрайни. Анри II се стреми да избягва скандали и желае да защитава гордостта на жена си. Ако някоя от любовниците му се опитвала да използва връзката си с него за лична изгода или публичност, той прекратявал отношенията.[19]

крал Анри II

Официални сведения за връзката между Диан и краля не съществуват. Венециански посланик отбелязва, че публично не е станал свидетел на „нечестиво деяние“. Въпреки това кралят приема за своя емблема полумесеца – символ на римската богиня Диана, което се интерпретира като знак на почит към Диан дьо Поатие. Символът се появява върху портрети, архитектурни елементи, витражи, керамични плочки, корици на книги и ливреи на дворцовата стража.

Съвременниците на краля изразяват различни мнения относно характера на връзката му с Диан. Според някои тя е била платонична, докато други я определят като интимна. С напредването на възрастта на краля и появата на други авантюри, Диан постепенно се превръща в негова довереница и близка приятелка.[20][21]

Диан дьо Поатие изпълнява символична роля в живота на Анри II, съответстваща на образа на „дама“ от рицарските романи. Във френския двор през XVI век е било обичайно млад мъж да служи на дама със съгласието на нейния съпруг. В този модел дамата наставлява рицаря в моралните добродетели, обучава го в галантност и го насърчава да изпълнява своите обществени и рицарски задължения. Според някои интерпретации крал Франсоа I лично е отредил тази роля на Диан, в съответствие с придворната традиция, при която родителят насочва избора на фаворитка за наследника. Писмо от 1552 г. свидетелства, че дори на 30-годишна възраст Анри II продължава да възприема себе си по-скоро като служещ рицар, отколкото като любовник.[22]

Придворна дама на кралицата

[редактиране | редактиране на кода]
Catherine de Médicis arborant le monogramme de son mari sur une miniature des années 1570.
кралица Катерина де Медичи

Катерина де Медичи е била напълно наясно с естеството на връзката между съпруга си, крал Анри II, и Диан дьо Поатие.[20] В продължение на близо две десетилетия Катерина запазва външно спокойствие, приемайки присъствието на съперницата си като придворна дама – както от привързаност към съпруга си, така и от опасения да не предизвика напрежение в двора. По време на военни кампании кралицата страда от липсата на известия от краля, докато Диан получава ежедневна кореспонденция.[23]

Диан дьо Поатие се стреми да поддържа добри отношения с кралицата и изпълнява задълженията си като придворна дама, включително като медицинска помощничка по време на ражданията на Катерина. Тя също така действа като посредница между кралицата и управителя на кралските деца, Жан д'Юмиер – свой роднина. Чрез кореспонденция Диан следи здравословното състояние на децата, организира храненето им, избора на дойки и местата за почивка.[24]

Според някои източници, именно благодарение на тези услуги и съвети, дадени в миналото, кралят възнаграждава Диан с множество дарове и привилегии. Един дипломатически доклад твърди, че кралицата ѝ желае добруване, тъй като Диан е причината кралят да прекарва повече време с нея[24] – факт, който се свързва с раждането на десет деца в рамките на дванадесет години.

Символичната близост между краля и Диан се отразява и в монограмата на Анри II, съставена от двойния инициал „C“ (на Катерина) и „H“ (на Анри). Преплетените букви могат да се интерпретират и като две „D“ – инициалът на Диан. След смъртта на краля, Катерина де Медичи възприема монограма, но променя формата на буквите „C“, така че краищата им да стърчат от лентите на „H“, подчертавайки, че това е нейният собствен инициал. Такава адаптация се наблюдава в монограмите в кабинета и спалнята на кралицата в замъка Блоа, както и върху колоната на нейния дворец в Париж.

Жена с влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Политическа роля?

[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът дали Диан дьо Поатие е играла активна роля в управлението на кралството чрез влиянието си върху крал Анри II остава предмет на исторически дебат. Според чуждестранни посланици, в началото на царуването си кралят редовно посещавал Диан след всяко хранене, за да разговаря с нея и да ѝ докладва по въпросите, обсъждани на сутрешния съвет.[25] Въпреки това липсват достоверни сведения дали тя е изразявала мнение или е оказвала пряко влияние върху политическите решения.

Традиционната историография предполага, че Диан е подтикнала краля към репресии срещу протестантите, но и тук липсват категорични източници. Като убедена католичка, тя е сред личностите в кралското обкръжение, враждебно настроени към протестантството.[26] Протестантската пропаганда я атакува предимно на морално ниво, обвинявайки я в прелюбодейна връзка с краля и представяйки насилствената му смърт като божествено наказание.[27]

По-осезаемо е влиянието ѝ върху разпределението на дворцовите длъжности. Нейните протежета получават достъп до важни позиции: Андре Блондел дьо Роканкур е назначен за касиер на спестяваният, а Жан дьо Бертран – за пазител на печатите. Нейният зет, Робер дьо Ла Марк, е повишен в ранг на маршал на Франция и става херцог на Буйон.[28]

Размяна на услуги

[редактиране | редактиране на кода]
Dame à sa Toilette. Cru pour Diane de Poitié.
Художник от Школата във Фонтебло, Дама пред тоалетката си. Направено за Диан дьо Поатие

При възкачването на Анри II на трона Диан споделя кралското благоволение с няколко влиятелни фигури, сред които най-значим е конетабълът Ан дьо Монморанси. Той е единственият, способен да се противопостави на нейното влияние, като съвременниците го възприемат като равностоен фаворит.[29]

В замяна Диан подкрепя възхода на семейство Гиз. Франсоа д'Омал (херцог на Гиз след смъртта на баща си през 1550 г.) и брат му, кардинал Шарл Лотарингски, са сред нейните протежета. Съюзът ѝ с тях се засилва чрез брака на дъщеря ѝ Луиз с Клод II д'Омал, маркиз на Майен – по-малък брат на двамата. Те са чичовци на Мария Стюарт, кралица на Шотландия.

Според някои сведения Ан дьо Монморанси се опитва да отслаби влиянието на Диан, като насърчава аферата на краля с Джейн Флеминг, гувернантка на Мария Стюарт. По време на отсъствието си от двора Диан е информирана от семейство Гиз за срещите между краля и Флеминг, както и за ролята на конетабъла като посредник. След като ги заварва да напускат апартаментите на шотландката, Диан изразява възмущение, обвинявайки Монморанси, че е уронил репутацията на кралицата, на Мария Стюарт и на семейство Гиз.[30]

Въпреки последвалото помирение Диан и Монморанси остават съперници през по-голямата част от живота си. Промяна настъпва след пленяването на конетабъла в битката при Сен Кантен (1557), когато Диан, изправена пред растящото влияние на Гиз, се обръща към него след завръщането му през 1558 г.

Меценатство

[редактиране | редактиране на кода]
Alexandre-Évariste Fragonard : Diane de Poitiers dans l'atelier de Jean Goujon (musée du Louvre).
Александър-Еварист Фрагонар, Даян дьо Поатие в ателието на Жан Гужон (музей Лувър)
Le château d'Anet, par Jacques Rigaud, dessin à la plume, Шаблон:S-.
Жак Риго, Замъкът Анет, рисунка с перо, XVIII век.

Диан дьо Поатие е активна меценатка, както повечето влиятелни личности от своето време. Тя наема художници и скулптори, сред които Франческо Приматичо и Бенвенуто Челини. В изкуството често е представяна като богинята Диана, както в картината „Диан дьо Поатие като Диана“ от Школата на Фонтенбло (Музей на лова в Санли).

Нейният принос към архитектурата е значителен, особено чрез работата на Филибер Делорм, когото назначава за надзорник на кралските сгради. Най-емблематичният архитектурен проект, свързан с нейното име, е замъкът в Анет – днес частично разрушен.

Диан покровителства и писатели, включително Пиер дьо Ронсар. Самата тя пише поезия, като са запазени няколко стихотворения, адресирани до крал Анри II.

Последни години и смърт (1559-1566)

[редактиране | редактиране на кода]

След смъртоносното нараняване на крал Анри II на 30 юни 1559 г., Диан дьо Поатие се въздържа от посещение в кралските покои, осъзнавайки, че вече няма официално място в двора.[31] След смъртта на краля на 10 юли, новият монарх не предприема репресии срещу нея, но ѝ забранява да се явява в двора, както и на дъщеря ѝ, херцогинята на Буйон. Диан връща коронните бижута с опис, но не е допусната до погребението и наблюдава процесията от прозореца на своя парижки палат.

Въпреки предишните вражди кралица Катерина де Медичи не предприема действия срещу Диан. Тя ѝ позволява да запази даренията, владенията и доходите, получени по време на управлението на Анри II. Единственото изключение е замъкът Шенонсо, който е възстановен на кралицата и заменен с Шомон – сделка, която носи значителна финансова изгода на Диан.[32]

Диан се оттегля в замъка Анет. През 1565 г. претърпява инцидент при езда, при който чупи десния си крак. Умира през 1566 г. на 66-годишна възраст. Според съвременни изследвания, вероятната причина за смъртта ѝ е хронично отравяне със злато – резултат от ежедневна употреба на еликсир, съдържащ питейно злато, за който се е вярвало, че забавя стареенето. [33] Анализ на косата ѝ показва концентрация на злато 250 пъти над нормалната стойност.[34]

Тленни останки и посмъртна съдба (1566-2010)

[редактиране | редактиране на кода]
Monument funéraire de Diane de Poitiers au château d'Anet.
Погребален паметник на Диан дьо Поатие в замъка в Анет.
Diane représentée debout, devant la dépouille de son mari Louis de Brézé, sur son mausolée dans la chapelle de la Vierge de la cathédrale de Rouen.
Диан е изобразена да стои пред тленните останки на съпруга си Луи дьо Брезе, върху мавзолея му в параклиса на Девата на катедралата в Руан.

След смъртта ѝ дъщеря ѝ Луиз дьо Брезе издига паметник със статуя в селската църква, който през 1576 г. е пренесен в гробния параклис на замъка Анет. По време на Френската революция, на 18 юни 1795 г., саркофагът ѝ е осквернен от комисари на Генералната сигурност. Те съобщават за добре запазеното ѝ тяло, както и за останките на две нейни внучки, починали в ранна детска възраст.[35] Телата са изложени на открито, но се разпадат бързо и са погребани в яма до църквата. Косата на Диан се отделя от тялото ѝ и е разпределена като сувенир между участниците, като един кичур е съхранен в медальон в замъка Анет. Саркофагът ѝ е превърнат в корито, а оловната основа е използвана за производство на куршуми.

Между 1959 и 1967 г. параклисът е реставриран, а гробницата възстановена. През 2008 г. мултидисциплинарен екип идентифицира скелета на Диан по счупения крак и установява концентрация на злато в костите ѝ 250 пъти над нормалната.[36] Токсикологът Жоел Пупон[37] открива в кичур от косата ѝ ниво 500 пъти над нормалното.[38] Те обясняват това с факта, че Диан, обсебена от желание за вечна младост и свръхестествена красота, е пила всеки ден като еликсир за дълголетие разтвор от питейно злато, което ѝ е придало изключително бледия тен.[38][39] Съдебният лекар Филип Шарлие, който прави всички изследвания на останките ѝ[40], определя ръста ѝ на 1,56 м.

На 29 май 2010 г., след 213 години, прекарани в общинското гробище, останките на Диан дьо Поатие са върнати в гробницата ѝ в Анет по време на церемония, отбелязана с ренесансов фестивал.[41]

Потомство

[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Луи дьо Брезе има две дъщери:

В културата

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Кино

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1941 : Le roi s'amuse (Il re si diverte), реж. Марио Бонар, в ролята: Лоредана
  • 1956 : Si Paris nous était conté, реж. Саша Гютри, в ролята: Ариан Лансел
  • 1956 : Diane de Poitiers, реж. Дейвид Милер, в ролята: Лана Търнър
  • 1961 : La Princesse de Clèves, реж. Жжан Деланой, в ролята:, Ани Дюсо
  • 1990 : Cellini, l’or et le sang (Una vita scellerata), реж. Джакомо Батиато, в ролята: Силви Гранотие
  • 1994 : Nostradamus, реж. Рожер Кристиан, в ролята: Даян Куик

Телевизия

[редактиране | редактиране на кода]

Сериали

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1967 : Jean de la Tour Miracle, реж. Жан-Пол Карер, в ролята: Мони Далме
  • 1968 : Novela, épisode La Princesa de Cleves, реж. Хуан Гуериеро Дзамора, в ролята: Асунсион Балаге
  • 1978 : Le Connétable de Bourbon, реж. Жан-Пиеир Декур, épisode de la série Les Grandes Conjurations, в ролята: Йоланд Фойо
  • 2010 : Secrets d'Histoire : Diane de Poitiers, la reine des favorites
  • 2013 : Reign créée, реж. Лори Маккарти и Стефани Сенгупта, в ролята: Анна Уонтън
  • 2018 : La Guerre des trônes, la véritable histoire de l'Europe, в ролята: Валери Стро
  • 2022 : The Serpent Queen créée, реж. Джъстиин Хейт, в ролята: Людвин Сание

Телевизионни филми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2006 : Nostradamus, реж. Брин Хиигинс, в ролята: Лиза Макинерни
  • 2022 : Diane de Poitiers, реж. Жозе Даян, в ролята: Изабел Аджани

Музика

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2003: Diane de Poitiers – песен на Томас Ферсен от албума му Pièce montée des grands jours

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Роза на Диан дьо Поатие, получена от Жан-Пиер Вибер
  • Фабрика за нуга в Монтелимар (в Дофине), Nougat Diane de Poytiers, е в нейна чест от 1920 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Simone Bertière, Le Beau XVIe Siècle, 1994
  2. ↑ Diane de Poitiers (1499-1566). L'éternelle Beauté // Посетен на 7 ноември 2022. (на френски).
  3. ↑ Jules Bonnet. Diane de Poitiers (1499-1566) // Le Point. 18 juillet 2013..
  4. ↑ Didier Le Fur, Le Fur, Paris, Perrin, 2017
  5. ↑ Ivan Cloulas, Diane de Poitiers, Paris, Fayard, 1997, с. 12-13
  6. ↑ Ivan Cloulas, Diane de Poitiers, Paris, Fayard, 1997, с. 11
  7. ↑ Didier Le Fur, Diane de Poitiers, Place des éditeurs, 2022
  8. ↑ Marie-Pierre Estienne, Châteaux médiévaux dans les Baronnies, Alpara, coll. « DARA 31 », 2008, гл. 1 (« Aux origines de l’implantation castrale de la fin du Xe au milieu du XIIe siècle »), с. 21-48
  9. ↑ Diane de Poitiers (1499-1566). L'éternelle Beauté // Посетен на 7 ноември 2022. (на френски).
  10. ↑ Jules Bonnet. Diane de Poitiers (1499-1566) // Le Point. 18 юли 2013..
  11. ↑ Тази дата на раждане е записана на гроба Ivan Cloulas, Diane de Poitiers, Paris, Fayard, 1997, с. 370, бел. 11. Датата все пак остава несигурна поради липсата на други източници.
  12. ↑ Francis Raymond, Grande et petite histoire de Sérignan. Association des Amis de l'histoire de Sérignan, 2006. ISBN 2952689903.
  13. ↑ The Project Gutenberg's eBook of Diane de Poitiers, by Jean-Baptiste CAPEFIGUE // Посетен на 11 април 2024.
  14. ↑ Didier Le Fur 2009, с. 184 – 185.
  15. ↑ Оноре дьо Балзак твърди в увода на Sur Catherine de Médicis (Шаблон:Dabbr 500), че този замък е бил даден на Диан, за да накара да цъде забравен памфлет срещу нея, издаден през 1537 г. от шампанския поет Жан Вуте.
  16. ↑ Cloulas 1997, с. 187-190
  17. ↑ Monique Chatenet, La cour de France au XVIe siècle. Vie sociale et architecture, Picard, 2002, с. 80
  18. ↑ Le Fur 2009. Авторът твърди: „Трябва да се каже веднъж завинаги, че личният живот на мъж или жена от този период е почти невъзможно да се реконструира, дори ако въпросният човек е кралят на Франция и може би дори заради това...“
  19. ↑ Mariéjol, Jean Hippolyte. Catherine de Médicis. Tallandier, 1979. с. 69..
  20. ↑ а б Mariéjol 1979, с. 70
  21. ↑ Вж. също Le Fur, Didier. Henri II. Tallandier, 2009. с. 184..
  22. ↑ Édouard Bourciez, Les Mœurs polies et la littérature de cour sous Henri II, Genève, Slatkine, 1967, с. 99
  23. ↑ Mariéjol 1979, с. 72-77
  24. ↑ а б Cloulas 1997, с. 173-174 и 200
  25. ↑ Информацията идва главно от императорския посланик. Cloulas 1997, стр. 169.
  26. ↑ Завещанието й, написано по време на Религиозните войни, изисквало дъщерите й да останат католички. Ако внуците й приемат протестантството, те са щели да бъдат лишени от наследство.Cloulas 1997.
  27. ↑ Le Fur 2017, с. 534 – 535.
  28. ↑ Arlette Jouanna (dir.), La France de la Renaissance, Histoire et Dictionnaire, Paris, Robert Laffont, 2001, с. 763.
  29. ↑ Cloulas 1997, с. 155.
  30. ↑ Cloulas 1997, с. 195 – 197.
  31. ↑ Cloulas 1997, с. 302.
  32. ↑ Cloulas 1997, с. 308.
  33. ↑ Diane de Poitiers - J'M le Val de Loire // Посетен на 11 април 2024.
  34. ↑ https://www.lefigaro.fr/lefigaromagazine/2009/04/25/01006-20090425ARTFIG00190--c-est-l-or-qui-a-tue-diane-de-poitiers-.php#:~:text=Un%20indice%20majeur%2C%20car%20Diane,bien%20document%C3%A9%2C%20explique%20Philippe%20Charlier.
  35. ↑ Cloulas 1997, с. 326.
  36. ↑ Philippe Charlier. An Ambrose Paré's patient: autopsy of the remains of Diane de Poitiers // La Revue du practivien 60. 2-2010. с. 290 – 293.
  37. ↑ Coralie Hancok. Diane de Poitiers un cas d’homicide insoupçonné // Science et vie. 7-6-2015.
  38. ↑ а б Philippe Charlier и др. A gold elixir of youth in the 16th century French court // BMJ (339). 2009. DOI:10.1136/bmj.b5311. с. b5311.
  39. ↑ http://pathographie.blogspot.com/2010/02/diane-de-poitiers.html
  40. ↑ Sandrine Cabut. Diane de Poitiers, morte d'avoir voulu rester jeune // Le Figaro. 23 декември 2009.
  41. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 29 май 2010. Посетен на 30 септември 2025.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Diane de Poitiers в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Диан_дьо_Поатие&oldid=12765719“.