Диарбекир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диарбекир
Diyarbakır
— Град —
City of Diyarbakır.jpg
Turkey relief location map.jpg
37.9108° с. ш. 40.2367° и. д.
Диарбекир
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
РегионЮгоизточен Анадол
ВилаетДиарбекир
Площ15 058 km²
Надм. височина675 m
Население1 783 430[1] души (2021)
КметМюнир Каралоглу
Пощенски код21 000
Телефонен код(+90) 412
МПС код21
Официален сайтwww.diyarbakir.gov.tr
Диарбекир в Общомедия

Диа̀рбекир (на турски: Diyarbakır, произношение на турски Диярбакър, кюрдски: Amed или Diyarbekir, на арменски: Ամիդ, Амид) е град в Югоизточна Турция, край река Тигър и единадесети по големина в страната. Градът е главен административен център на едноименния вилает Диарбекир.

Градът и неговата крепост Диарбекир са известни в българската история поради това, че през 19 век там са изпращани на заточение дейци на българското националноосвободително движение.

През 2018 година населението на града е 1 732 396 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Исторически този древен град е основан като Амида или Амед. В IV в., по заповед на Констанций II са издигнати градски крепостни стени от базалтов камък. През 359 г. Амид е завладян от персийския шах Шапур. Впоследствие Юстиниан I си връща града и провежда допълнителни фортификационни работи. След това византийците отново са изместени от иранците. През 640 г. градът е завоюван от арабското племе Бекир (или Бекр) и името му е променено на Диарбекир. Диарбекир е спирка от Пътя на коприната. През 958 г. византийците си връщат контрола над града. В 1001 г. Диарбекир става резиденция на кюрдската династия Мерваниди. През 1085 г. преминава в туркменски ръце. В 1534 година Диарбекир е завоюван от султан Сюлейман Великолепни и влиза в състава на Османската империя. Византийската крепост получава названието Ич-кале.

План на Диарбекир през XVI век.

През 1847 година, избухва кюрдско въстание, оглавено от Бедрхан-бей, но е потушено. Диарбекир става център на провинция Кюрдистан, населена предимно с арменци (съществуват 7 арменски училища). В 1864 г. провинция Кюрдистан е преименувана на провинция Диарбекир. В XIX-XX век османските власти често заточват в Диарбекир дейци на българското и македонското националноосвободително движение (в т. ч. над 300 члена на ВМОРО).

В хода на първия погром над арменците на 1 – 3 ноември 1895 г. при султан Абдул Хамид II, турците извършват в града масово клане на арменци и асирийци.[2] Загиват 3000 души, ранени са 1500. До основи са разрушени две крайградски арменски села.

Към 1915 година в града и околните села живеят 296 000 души, от които 105 000 арменци (35,5 %)[3]), 55 000 кюрди (18,6 %), 45 000 турци (15,2 %) и 91 000 (30,7 %) други народи (асирийци, араби, черкези и т. н.) Християните съставляват над 50 % от населението на града. Поради организирания от турските власти арменски геноцид (ръководен от министъра на вътрешните работи Мехмед Талат паша) цялото християнско население е избито или депортирано.[3]

През 20 век Турски Кюрдистан става арена на продължителен конфликт с различна интензивност, стигащ до партизанска война между турските въоръжени сили и терористичната кюрдска организация на Кюрдската работническа партия ПКК. Кемалистите установяват контрол над Диарбекир през 1923 година. В 1937 г. Ататюрк лично посещава града след поредния конфликт с местните кюрди и се разпорежда името на града да стане Диарбакър (от турската дума „bakır“ – „мед“).

В 1966 г. в Диарбекир е основан филиал на Анкарския университет, превърнал се през 1973 г. в независимия университет Тигрис.

Районът Сур е заобиколен от градски стени. Източната половина на заградения град, изобразен тук, е била срината през 2015 – 2016 г. по време на кюрдско-турския конфликт. През 2017 г. е разрушена западната половина.

В периода 1981 – 2002 години е закрит град поради бойните действия между турските въоръжени сили и отряди на ПКК.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Диарбекир

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]