Дибич
| Дибич | |
 Сградите на читалището и кметството в Дибич | |
  Дибич  Дибич | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 941 души[1] (31 декември 2024 г.) 44,2 души/km² |
| Землище | 21,268 km² |
| Надм. височина | 121 m |
| Пощ. код | 9811 |
| Тел. код | 05312 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 20938 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Шумен Христо Христов (БСП – ОЛ; 2023) |
| Кметство – кмет | Юлиан Андреев |
| Дибич в Общомедия | |
Дибич е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен. Наречено е на руския пълководец Иван Дибич-Забалкански.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на 8 km южно от град Шумен. Първа жп спирка след Шумен по клоновата жп линия Шумен-Комунари, клон на главната линия София-Мездра-Плевен-Г. Оряховица-Варна. Следващите спирки на влака са съседните села Радко Димитриево и Ивански, и град Смядово.
Селото е разположено на най-ниските тераси на Провадийското плато.
История
[редактиране | редактиране на кода]През османския период селото носи името Касаплар.
През периода 1933–1945 в селото работи птицевъдно дружество „Ярка“.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1019 | 100,00 |
| Българи | 938 | 92,05 |
| Турци | 14 | 1,37 |
| Цигани | 28 | 2,74 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 25 | 2,45 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Развитие-1897 г.“, към което има състав за народни танци „Лудоселци“.
- ОУ „Никола Й. Вапцаров“ – Първоначално училището нямало своя сграда, а децата са учили в отделни частни къщи, т.нар. селски дюкяни. На 7 октомври 1928 година се полагат основите на сегашната сграда. През 1931 година тя е завършена и първоначалното училище и прогимназията се сливат в едно училище. Сградата прави впечатление със своята архитектура и функционалност. Училището е със статут на средищно, в което се обучават ученици от село Дибич и още осем съставни села. С помощта на МОМН училището разполага с училищен автобус.
- Черква „Света Троица“ - построена е през 1856 година. През 2010 година на храма е дарено копие на чудотворна икона на Света Богородица от манастира в Зарваниця в Тернопилска област, Украйна[6] (манастирът е към УГКЦ[7]). През 2019 година е извършено обновление на храма[8].
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Ежегодно провеждани празници:
- Бабин ден
- 8 март – Международен ден на жената
- май – „Дни на моето родно село“
- 1 юни – Ден на детето
- Коледа
- Нова година
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Фонд 240K на Държавен архив – Шумен
- ↑ „Справка за населението на село Дибич, община Шумен, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ Георгиев, Пламен. Икона от Украйна дариха за храмовия празник в село Дибич // Сайт на БПЦ-БП. 2011-06-12. Посетен на 2025-03-27.
- ↑ Марійський духовний центр ЗАРВАНИЦЯ // Посетен на 2025-03-27.
- ↑ Великов, Георги. Обновяване на храм "Света Троица" в шуменското село Дибич // Сайт на БПЦ-БП. 2019-05-27. Посетен на 2025-03-27.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
