Дивизионна ветеринарна лечебница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дивизионните ветеринарни лечебници са ветеринарни военновременни формирования, действащи към съответните дивизии на българската войска и взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната действат следните дивизионни ветеринарни лечебници:

  • 1-ва дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1917)
  • 2-ра дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
  • 3-та дивизионна ветеринарна лечебница
  • 4-та дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
  • 5 дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
  • 6 дивизионна ветеринарна лечебница (от 1915)
  • 7 дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
  • 8 дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
  • 10 дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
  • 11 дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
  • 12 дивизионна ветеринарна лечебница (1917 – 1918)

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втора световна война (1941 – 1945) в българската войска действат полкови, дивизионни, армейски и една Общовойскова ветеринарна лечебница. В полковите ветеринарни лечебници (пехотни, артилерийски и конни полкове и в артилерийските отделения) се оставят за лекуване ранените и болни животни, които могат да следват войските и се предполага, че ще оздравят в срок от 10 дена. В дивизионните, които са с капацитет 50 коня, се оставят коне за срок на лечение от 10 до 20 дена, а в армейските, които са с капацитет 150 коня – за срок на лечение от 20 до 30 дена. В Общовойсковата ветеринарна лечебница се приемат за лекуване всички евакуирани от армейските ветеринарни лечебници и от общовойсковите подразделения ранени и болни животни.[1]

По време на войната действат следните дивизионни ветеринарни лечебници:

  • 1-ва гвардейска дивизионна ветеринарна лечебница (1945)
  • 1-ва дивизионна ветеринарна лечебница (1941 – 1944)
  • 2-ра дивизионна ветеринарна лечебница (1940 – 1941; 1943 – 1944)
  • 3-та дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1944 – 1945)
  • 4-та дивизионна ветеринарна лечебница (1940 – 1941; 1943; 1944 – 1945)
  • 5 дивизионна ветеринарна лечебница (1940; 1941 – 1943; 1944)
  • 6 дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1942; 1944)
  • 7 дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1943 – 1944)
  • 8 дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1944 – 1945)
  • 9 дивизионна ветеринарна лечебница (1940 – 1945)
  • 10 дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1944 – 1945)
  • 11 дивизионна ветеринарна лечебница (1941 – 1943; 1944 – 1945)
  • 16 дивизионна ветеринарна лечебница (1943 – 1944; 1944 – 1945)
  • 17 дивизионна ветеринарна лечебница (1942; 1944)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Семерджиев, Атанас. История на Отечествената война на България 1944 – 1945. Т. 2. София, Военно издателство, 1982. с. 356 – 357.

Източници[редактиране | редактиране на кода]