Дивизионна ветеринарна лечебница

Дивизионните ветеринарни лечебници са ветеринарни военновременни формирования, действали към съответните дивизии на българската войска и взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Първа световна война (1915 – 1918)

По време на войната действат следните дивизионни ветеринарни лечебници:

• 1^-ва дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1917)
• 2^-ра дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
• 3^-та дивизионна ветеринарна лечебница
• 4^-та дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
• 5^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
• 6^-а дивизионна ветеринарна лечебница (от 1915)
• 7^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
• 8^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
• 10^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
• 11^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1915 – 1918)
• 12^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1917 – 1918)

Втора световна война (1941 – 1945)

По време на Втора световна война (1941 – 1945) в българската войска действат полкови, дивизионни, армейски и една Общовойскова ветеринарна лечебница. В полковите ветеринарни лечебници (пехотни, артилерийски и конни полкове и в артилерийските отделения) се оставят за лекуване ранените и болни животни, които могат да следват войските и се предполага, че ще оздравят в срок от 10 дена. В дивизионните, които са с капацитет 50 коня, се оставят коне за срок на лечение от 10 до 20 дена, а в армейските, които са с капацитет 150 коня – за срок на лечение от 20 до 30 дена. В Общовойсковата ветеринарна лечебница се приемат за лекуване всички евакуирани от армейските ветеринарни лечебници и от общовойсковите подразделения ранени и болни животни.

По време на войната действат следните дивизионни ветеринарни лечебници:

• 1^-ва гвардейска дивизионна ветеринарна лечебница (1945)
• 1^-ва дивизионна ветеринарна лечебница (1941 – 1944)
• 2^-ра дивизионна ветеринарна лечебница (1940 – 1941; 1943 – 1944)
• 3^-та дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1944 – 1945)
• 4^-та дивизионна ветеринарна лечебница (1940 – 1941; 1943; 1944 – 1945)
• 5^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1940; 1941 – 1943; 1944)
• 6^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1942; 1944)
• 7^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1943 – 1944)
• 8^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1944 – 1945)
• 9^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1940 – 1945)
• 10^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1941; 1944 – 1945)
• 11^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1941 – 1943; 1944 – 1945)
• 16^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1943 – 1944; 1944 – 1945)
• 17^-а дивизионна ветеринарна лечебница (1942; 1944)

Източници

• Семерджиев, Атанас. История на Отечествената война на България 1944 – 1945. Т. 2. София, Военно издателство, 1982.
• Информационна система на държавните архиви: 1^-ва гв., 1^-ва, 2^-ра, 3^-та, 4^-та, 5^-а, 6^-а, 7^-а, 8^-а, 9^-а, 10^-а, 11^-а, 12^-а, 16^-а, 17^-а
• Тодоров, Тодор, Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 3. София, Военно издателство, 1978. с. 144 – 155.

• Портал „Военна история на България“