Диводороден пероксид
| Диводороден пероксид | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | H₂O₂ |
| Моларна маса | 34,005 u[1] |
| Плътност | 1,39 g/cm³ (20 °C)[2][3] |
| Вискозитет | кинематичен: 1,245 cm²/s (20 °C) |
| Точка на топене | −0,432 °C |
| Точка на кипене | 150,2 °C |
| Парно налягане | 670 Pa (30 °C) |
| pKa | 11,62 |
| Диполен момент | 1,573 D |
| Термохимия | |
| Стандартна енталпия на образуване | −136,11 kJ/mol |
| Стандартна моларна ентропия | 109,6 J/(mol·K) (течност)[4] |
| Опасности | |
| NFPA 704 | 0
3
2
OX
|
| Идентификатори | |
| CAS номер | 7722-84-1 |
| PubChem | 784 |
| ChemSpider | 763 |
| DrugBank | DB11091 |
| KEGG | D00008 |
| MeSH | D006861 |
| ChEBI | 16240 |
| ChEMBL | CHEMBL71595 |
| RTECS | MX0900000 |
| ATC | A01AB02 |
| SMILES | OO |
| InChI | InChI=1S/H2O2/c1-2/h1-2H |
| InChI ключ | MHAJPDPJQMAIIY-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | BBX060AN9V |
| Gmelin | 509 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Диводороден пероксид в Общомедия | |

Водороден пероксид H2O2, познат още под названията перхидрол, кислородна вода и остарялото водороден прекис, е неорганично химично съединение. Той е най-простият пероксид. За първи път е изолиран през 1848 година от Луи Жак Тенар.
Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]H2O2 е бистра безцветна течност с остра миризма. Когато е концентриран, придобива бледосин цвят. Смесва се с вода във всякакви съотношения. Концентрираните му водни разтвори са взривоопасни. Топи се при -0,432 °C (272,72 K), кипи при 150,2 °C (423,35 K).
Химични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Кислородните атоми в молекулата са свързани, което отличава пероксидите от оксидите. Кислородният атом в съединението е в отрицателна първа степен на окисление. Водородният пероксид е много силен окислител. В практиката 30% разтвор е известен под името перхидрол и се използва за изрусяване на коса, а 3% – като кислородна вода, която се използва в медицината за промивки (дезинфекция).
Водородният пероксид се разлага на кислород и вода при нагряване, под въздействието на ултравиолетови лъчи, а също така в присъствието на йони на преходните метали. Силен окислител е. Получава се при взаимодействие на кислород и атомен водород.
При взаимодействие със сребро се разлага с бурна екзотермична реакция и се отделя пара. По този метод в САЩ е направена първата ракетна раница.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Водородният пероксид се използва за избелване на вълнени и памучни тъкани, кожи, слама, пожълтели пластмасови изделия и в производството на хартия; в медицината – като дезинфектант; в бита – за изрусяване на коси. Използва се в САЩ като водещо вещество при производството на препарати за избелване на зъбите.
Под името T-stoff е ползван за окислител в ракетния двигател на Месершмит 163, единственият боен ракетоплан, влязъл в серийно производство някога.
Медицинска употреба
[редактиране | редактиране на кода]Течност от 3% водороден прекис (кислородна вода) се използва за дезинфекция на рани и леки порязвания.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ hydrogen peroxide // Посетен на 18 ноември 2016 г. (на английски)
- ↑ www.cdc.gov
- ↑ 15.236.183.92:8080 // Архивиран от оригинала. Density of aqueous solution of H2O2: H2O2 (w/w)=96%, Density(g/cm3)=1.42, Temp.(°C)=20
- ↑ chem.libretexts.org // Посетен на 25 януари 2019 г.
|