Диво сърце (теленовела, 1993)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диво сърце
Corazón salvaje
Жанр Теленовела
Създател(и) Каридад Браво Адамс
Сценарий Мария Саратини
(версия и либрето)
Режисура Хосе Рендон
Алберто Кортес
Камера Хосе Мигел Валдес
Актьори Едит Гонсалес
Едуардо Паломо
Енрике Лисалде
Ана Колчеро
Клаудия Ислас
Начална мелодия Corazón salvaje (в изпълнение на Мануел Михарес)
Крайна мелодия Corazón salvaje (композирана от Хорхе Авенданьо)
Страна Флаг на Мексико Мексико
Език Испански
Епизоди 160 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителен продуцент Хосе Рендон
Времетраене 20-24 минути
Разпространение
ТВ Канал Canal de las Estrellas
Излъчване 5 юли 1993 -
18 февруари 1994
Хронология
Свързани продукции Непокорно сърце (2009/10)
IMDb

„Диво сърце“ (на испански: Corazón salvaje) е мексиканска теленовела, режисирана от Хосе Рендон и Алберто Кортес, и продуцирана от Хосе Рендон за Телевиса през 1993-1994 г. Версията, написана от Мария Саратини, е третата телевизионна адаптация, базирана върху класическото произведение Corazón salvaje на мексиканската писателка Каридад Браво Адамс, което разказва за легендарния любовен триъгълник между две млади графини, Моника и Ейми, и Хуан дел Диабло, незаконен син на богат земевладелец.

В главните роли са Едит Гонсалес и Едуардо Паломо, а в отрицателните - Ана Колчеро, Ариел Лопес Падия, Арсенио Кампос и Клаудия Ислас. Специално участие вземат Сесар Евора, Исаура Еспиноса, Йоланда Вентура и първите актьори Лус Мария Агилар, Кета Лават, Кета Караско, Хулио Монтерде и Енрике Лисалде.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Историята се развива в началото на XX век в Пуерто Валярта, където ще станем свидетели на раждането на една величествена, дълбока и вълшебна страст между двама млади, които могат да изглеждат съвсем различни, но които са предопределени да бъдат заедно завинаги.

Хуан дел Диабло и Андрес Алкасар и Вайе са синове на Франсиско Алкасар и Вайе, богат земевладелец. Първият е незаконен, резултат от извънбрачната връзка на Франсиско със съпругата на беден рибар, докато вторият е законният му син от съпругата му София Молина, дама от висшето общество, изтънчена, но зла. Хуан, наречен "дел Диабло" заради неговата дива и конфликтна личност, е бил малтретиран от рибаря след смъртта на съпругата му, който мрази и детето и баща му.

Франсиско разбира за съществуването на Хуан и изразява в писмо желанието си да го признае за свой син, и да му даде домът, който заслужава, но София силно се противопоставя. Франсиско иска писмото да бъде предадено на Ноел Манера, адвокат и негов верен приятел. Франсиско претърпява инцидент с кон. Малко преди да умре, той кара сина си Андрес да обещае, че ще приеме и обича Хуан като свой брат. Франсиско умира, а София скрива писмото, а след това изгонва Хуан от дома им.

Минават години... Графиня Каталина Монтеро вдовица де Алтамира и двете ѝ дъщери, младите графини Моника и Ейми, се връщат във Веракрус, за да изпълнят обещанието, което тя и братовчедка ѝ София са си дали преди години – да оженят Моника и Андрес. Моника е добра и чувствителна млада жена, пълна противоположност на сестра си, която е фриволна и капризна. Моника се влюбва в Андрес, но той – в Ейми, и предпочита нея за съпруга, въпреки споразумението между майка му и Каталина. Моника, разочарована и унижена, решава да влезе в манастир. Ейми, независимо от това, че е годеница на Андрес, е любовница на Хуан, който се превърнал в пират и бандит, живеещ край морето и управляващ кораб, наречен "Сатаната". Неговата безстрашна и дива природа не се е променила и веднага щом се запознава с Ейми, започва страстна и романтична връзка между тях. Когато Хуан трябва да замине по работа, той я кара да му обещае, че ще го чака, а след това ще се омъжи за него. Но Ейми, знаейки ползите от брака с Андрес, забравя обещанието си и се омъжва за него.

Когато Хуан се връща от пътуването си, вече като милионер, научава за предателството на Ейми и, разгневен от това, че е измамен, решава да отиде в дома на брат си, за да я отведе със сила. При тези обстоятелства, Моника и Хуан се запознават, за да се избегне трагедията, тя го убеждава да напусне дома. Андрес, без да забравя обещанието, което е дал на баща си, вярва, че Моника е влюбена в Хуан, и я принуждава да се омъжи за него. Тя се колебае отначало, но накрая приема. По този начин тя опознава мъжа си по-дълбоко, като открива, че зад тази фасада на див и опасен човек се крие един мил и нежен млад мъж с диво, но благородно сърце.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

  • Едит ГонсалесМоника де Алтамира Монтеро де Алкасар и Вайе
  • Едуардо Паломо – Хуан "дел Диабло" Алкасар и Вайе / Франсиско Алкасар и Вайе
  • Ана Колчеро – Ейми де Алтамира Монтеро де Алкасар и Вайе
  • Ариел Лопес Падия – Карлос Андрес Франсиско Алкасар и Вайе
  • Енрике ЛисалдеНоел Мансера
  • Клаудия ИсласСофия Молина вдовица де Алкасар и Вайе
  • Лус Мария Агилар – Каталина Монтеро вдовица де Алтамира
  • Арсенио Кампос – Алберто де ла Серна
  • Ернесто Яниес – Росалес
  • Йоланда Вентура – Асусена
  • Хавиер Руан – Гуадалупе Кахига
  • Сесар ЕвораМарсело Ромеро Варгас
  • Исаура Еспиноса – Аманда Монтерубио вдовица де Ромеро Варгас
  • Вероника Мерчант – Мариана Ромеро Варгас / Мариана Мансера
  • Оливия Кайро – Хуанита
  • Емилио Кортес – Серафим Камперо
  • Ана Лаура Еспиноса – Лупе
  • Херардо Емер – Хоакин Мартинес
  • Хайме Лосано – Сегундо Кинтана
  • Адалберто Пара – Капитан Еспиндола
  • Алехандро Рабаго – Педро
  • Гонсало Санчес – Факундо Гомес
  • Моника Санчес – Роса
  • Индра Суно – Мече
  • Антония Марсин – Долорес Пенялоса де Алтамира
  • Хулио Монтерде Доминго
  • Кета Лават – Майка игуменка
  • Артуро Паулет – Мондрагон
  • Хоана Брито – Ана
  • Марибел Палмер – Тереса
  • Кета Караско – Пруденсия Санта Мария
  • Мария Долорес Олива – Теуа
  • Хуан Антонио Янес – Есперон
  • Кончита Маркес – Хулиана
  • Хорхе Валдес Гарсия
  • Джералдин БасанМоника (дете)
  • Хулиан де Тавира Хуан (дете)
  • Кристиан Руис – Андрес (дете)
  • Балдовино
  • Алисия дел Лаго
  • Фелио Елиел
  • Чарлито Гранадос
  • Нели Орсман
  • Карл Ийос
  • Арсели Кордеро
  • Хулиан Веласкес

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Диво сърце е на 5 юли 1993 г. по Canal de las Estrellas. Последният 160. епизод е излъчен на 18 февруари 1994 г.

Екип[редактиране | редактиране на кода]

  • Оригинална история – Каридад Браво Адамс
  • Версия и либрето – Мария Саратини
  • Консултант – Хосе Руис де Еспарса
  • Музикална тема – Corazón salvaje
  • Автор – Хорхе Авенданьо
  • Изпълнител – Мануел Михарес
  • Сценография – Мирса Пас
  • Декор – Росалба Сантойо, Херардо Ернандес
  • Дизайн на костюми – Силвия Теран, Фернандо Бермудес
  • Редактор – Фернандо Валдес
  • Директор продукция – Даниела Естрада
  • Координатор продукция – Виктор Мануел Себайос
  • Мениджър продукция – Роберто Ернандес Васкес
  • Оператор – Хорхе Мигел Валдес
  • Режисьор – Алберто Кортес
  • Продуцент и главен режисьор – Хосе Рендон

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално, Ерика Буенфил, която за известно време не участва в теленовели, трябва да изпълни ролята на Ейми, но актрисата остава очарована от персонажа на Моника, но и Рендон, и съпругата му, Мария Саратини, се опитват да убедят Буенфил, че ролята на злодейката ще възроди кариерата ѝ. Въпреки това, Ерика Буенфил отказва. Вече размислила, актрисата разговаря с Хосе Рендон, и приема предложения ѝ договор. На свой ред, продуцентът я изненадва с новината, че Ана Колчеро е подписала договора и е на проби за костюми. Буенфил изразява съжаление, че досега не е приела ролята, която би могла да направи неочакван ход в кариерата ѝ.

Кастинът за ролята на Моника е ръководен от Салма Хайек.[1]

Сесар Евора е първият актьор, на който се спира Рендон, който да изпълни ролята на Хуан дел Диабло, но директорите на Телевиса не са сигурни, че новодошлият кубинец в Мексико ще може да изпълни главната роля. Тогава Едуардо Паломо се появява на кастинга и Рендон не се съмнява, че актьорът ще бъде окончателният "Хуан дел Диабло". Това се превръща в емблематична роля на актьора и до днес голяма част от критиката, както и обществеността, смятат Паломо за най-добър "Хуан дел Диабло". По отношение на Сесар Евора, актьорът разбира ситуацията и Мария Саратини пише ролята на "съдия Марсело Ромеро Варгас" специално за него.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди TVyNovelas (1994)
Категория Номинация Резултат
Най-добра теленовела Хосе Рендон Печели
Най-добра актриса в главна роля Едит Гонсалес Печели
Най-добър актьор в главна роля Едуардо Паломо Печели
Най-добра първа актриса Клаудия Ислас Печели
Най-добър пръв актьор Енрике Лисалде Номиниран
Най-добро женско откритие Ана Колчеро Печели
Йоланда Вентура Номинирана
Най-добро мъжко откритие Ариел Лопес Падия Печели
Сесар Евора Номиниран
Най-добра музикална тема Мануел Михарес Печели
  • Най-успешна теленовела в САЩ: Диво сърце.
Награди El Heraldo de México (1994)
Категория Номинация Резултат
Най-добра теленовела Хосе Рендон Печели
Най-добър телевизионен актьор Едуардо Паломо Печели
Награди TP de Oro (1995)
  • Най-добра теленовела[2]
Награди Telegatto (Италия) 1994
Категория Резултат
Най-добра теленовела на годината, излъчена в Италия Печели[3]
Награди ACE (Ню Йорк) 1994
Категория Номинация Резултат
Най-добър актьор Едуардо Паломо Печели
Най-добро женско участие Клаудия Ислас Печели
Най-добро мъжко участие Арсенио Кампос Печели
Най-добър режисьор Алберто Кортес Печели
Награди Eres (1994)
Категория Номинация Резултат
Най-добра теленовела Хосе Рендон Печели
Най-добра актриса Едит Гонсалес Печели
Най-добър актьор Едуардо Паломо Печели
Най-добра актриса в поддържаща роля Ана Калчеро Печели

Версии[редактиране | редактиране на кода]

Върху оригиналната история Corazón salvaje на Каридад Браво Адамс, са създадени следните теленовели:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Corazón salvaje (telenovela de 1993)“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.