Дидие Дьокоен

Дидие Дьокоен
Didier Decoin
	Дидие Дьокоен Didier Decoin
	Дидие Дьокоен, 2014 г.
Роден	13 март 1945 г. (79 г.) Булон Биянкур, О дьо Сен, Франция
Професия	писател, журналист, сценарист
Националност	Франция
Активен период	1966 -
Жанр	любовен роман, драма
Награди	„Гонкур“
Уебсайт	Страница в IMDb
	Дидие Дьокоен в Общомедия

Дидие Дьокоен (на френски: Didier Decoin) е френски журналист, сценарист и писател, автор на произведения в жанровете драма и любовен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дидие Дьокоен е роден на 13 март 1945 г. в Булон Биянкур, О дьо Сен, Франция. Син е на режисьора Анри Дьокоен. След завършване на гимназия в Ньой сюр Сен започва да работи като журналист за вестници като „Франс Соар“, „Фигаро“ и „Новел“, участва в създаването на списание „V.S.D.“, и като запален по навигацията пише за списание „Neptune Moteur“.

Заедно с журналистиката започва да пише романи. Първият му роман „Le Procès à l'Amour“ (Процесът на любовта) е публикуван през 1966 г. За произведенията си получава множество награди, като пред 1977 г. е удостоен с наградата „Гонкур“ за романа „John l'Enfer“.

Освен като писател и журналист, от 1973 г. активно работи като сценарист за киното и телевизията. Участва и в множество телевизионни програми.

Член е на Обществото на литераторите и на два пъти е негов президент. През 1995 г. става секретар на академията „Гонкур“. През 2007 г. е избран за президент на Сдружението на писателите на морска тематика. През 2012 г. е избран за председател на Международния фестивал на аудиовизуалните програми (FIPA).

Дидие Дьокоен живее със семейството си в Нормандия. Сънът му Жулиен Дьокоен също е писател.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Le Procès à l'Amour (1966)
La Mise au monde (1967)
Laurence (1969)
Elisabeth ou Dieu seul le sait (1970) – награда на Четирите журита
Abraham de Brooklyn (1971) – награда на библиотеките
Ceux qui vont s'aimer (1973)
Un policeman (1975)
La dernière Troïka (1976)
John l'Enfer (1977) – награда „Гонкур“
La Dernière Nuit (1978)
L'Enfant de la mer de Chine (1981)
Les Trois Vies de Babe Ozouf (1983)
Autopsie d'une étoile (1987)
Meurtre à l'anglaise (1988)
La Femme de chambre du Titanic (1991)
Камериерката от „Титаник“, изд.: ИК „Хемус“, София (1995), прев. Пенка Пройкова
Lewis et Alice (1992)
Луис & Алис, прев. Венелин Пройков
Docile (1994)
La Promeneuse d'oiseaux (1996)
La Route de l'aéroport (1997)
Louise (1998)
Madame Seyerling (2002)
Avec vue sur la Mer (2005) – награда „Cotentin“ и „Livre & Mer“
Henri ou Henry le roman de mon père (2006)
Est-ce ainsi que les femmes meurent (2009)
Une anglaise à bicyclette (2011)
La pendue de Londres (2013)
Le Bureau des jardins et des étangs (2017)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

1974 La merveilleuse visite
1977 La Bible
1979 I... comme Icare
1983 L'indic
1983 Un bon petit diable
1985 Carné, l'homme à la caméra
1987 De guerre lasse
1987 L'homme voilé
1988 Rabu sutori o kimini
1988 Un château au soleil
1990 Dancing Machine
1991 Hors la vie
1994 Des feux mal éteints
1997 La femme de chambre du Titanic
1999 Jakob le menteur
2000 Le roi danse
2000 Les misérables
2002 Napoléon
2012 38 témoins – по „Est-ce ainsi que les femmes meurent“

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

1973 Témoignages – ТВ сериал
1979 Caméra une première – ТВ сериал
1979 La nuit de l'été
1981 Cinq-Mars
1981 La dernière nuit
1981 Les fiançailles de feu
1984 Soldat Richter
1997 La ville dont le prince est un enfant
1998 Граф Монте Кристо – ТВ сериал, награда за сценарий
1998 Venise est une femme
1999 Balzac
2004 Dans la tête du tueur
2005 Louise
2006 Prince Rodolphe: l'héritier de Sissi
2007 La promeneuse d'oiseaux
2010 Le Roi, l'Écureuil et la Couleuvre – ТВ сериал, награда за сценарий
2010 Les diamants de la victoire
2012 Mon frère Yves
2015 Pierre Brossolette ou les passagers de la lune
2016 La face

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Didier Decoin в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.