Дидий Юлиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дидий Юлиан
20-ти император на Римската империя
DidiusJulianusSest.jpg
Портрет на Дидий Юлиан върху Сестерция
Лични данни
Управление 28 март – 1 юни 193
Пълно име Марк Дидий Север Юлиан
(до качването си на трона);
Цезар Марк Дидий Север Юлиан Август (като император)
Роден
Починал
1 юни 193 (56 или 60 годишен)
Предшественик Пертинакс
Наследник Септимий Север
Семейство
Баща Квинт Петроний Дидий Север
Майка Емилия Клара
Брак Манлия Сканцила
Потомци Дидия Клара
Дидий Юлиан в Общомедия

Марк Дидий Север Юлиан (на латински: Marcus Didius Severus Iulianus) е римски император от 28 март до 1 юни 193 г., след като „купува“ територията на Рим от властта от преторианската гвардия, които убиват прешественика му. Бива сощо така убит от гвардията, тъй като не заплатил обещаната сума.[източник? (Поискан преди 15 дни)] Бил на трона за около два месеца.

Юлиан е син на Квинт Петроний Дидий Север и Емилия Клара.[1]Негови братя са Дидий Прокул и Дидий Нумий Албин.[1] Датата му на раждане според Касий Дион е 30 януари 133 г.[2], и 2 февруари 137 г., според Historia Augusta.[3] Отгледан е от Домиция Луцила, майката на римския император Марк Аврелий.[4] С нейна помощ, той успява на много ранни години да стане част от vigintivirate, като първа стъпка към политическа кариера.[5] Жени се за римлянка на име Манлия Сканцила и около 153 г., тя ражда неговото единствено дете Дидия Клара.[6]

Последователно заема постовете квестор,[5], след това едил,[7] и после около 162 г. Дидий Юлиан става претор.[7] .

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След убийството на Пертинакс преторианците обявяват императорския трон на търг, който се провел пред стените на преторианският лагер край Рим. [8] Предложилият най-много пари във вид на подарък трябвало да бъде одобрен за император от гвардейските части и да получи подкрепата им. Това се оказва богатият сенатор Дидий Юлиан, който се явява на търга пиян и обещава по 25 хиляди сестерции на войник.

Безсрамната продажба на властта доказала корупцията на преторианската гвардия и накарала негодуващите граждани да изпратят апел за помощ до губернатора на Сирия – Песцений Нигер. Други двама военачалници: Клодий Албин и Септимий Север също се отзовават на апела. Това дало началото на невиждана гражданска война продължила 4 години.

Начело на силната Дунавска армия, от Панония в Рим пристига пръв Септимий Север. Дидий Юлиан бързо го признава за съвладетел и дори приема името на Север в опит да го направи съюзник. За двата месеца управление Юлиан успява да загуби благоволението на преторианците понеже става ясно, че не може да им изплати всичко обещано за награда. Сенатът обявява Юлиан за враг на отечеството и заема страната на по-силният претендент. При пристигането на Север в Рим, бившият император е изоставен в двореца си, където е намерен и обезглавен от врага.

Силно непопулярен заради начина, по който получил властта, Дидий Юлиан няма нужната сила да овладее почти безнадеждната ситуация, в която попада поради собствената си суетност и самозабравяне. Без сериозна военна подкрепа, бойкотиран от Сената и народа, неговото скорошно падение е предопределено. Липсва му и жестокостта, с която да сплаши и овладее както противниците, така и малкото си поддръжници, поради което станава тяхна жертва.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.2
  2. Касий Дион, lxxiv, 17.5
  3. Historia Augusta, Дидий Юлиан, 9.3
  4. Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.3
  5. а б Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.4
  6. Historia Augusta, Didius Julianus, 3.4
  7. а б Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.5
  8. Herodian, ii.6.4