Дидима (Мала Азия)
| Дидима | |
 Колони от храма на Аполон | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна | Турция |
| Сайт | www.muze.gov.tr/didyma |
| Дидима в Общомедия | |
Дидима (на старогръцки: Δίδυμα, днешният град Дидим) е древно светилище на бог Аполон с оракул в Западна Мала Азия, сред най-значимите светилища на Аполон наред с Кларос, Делфи и Додона. Има добре запазени големи постройки от древността.
Дидима се намира близо до пристанищния град Милет, на западния бряг на Мала Азия (в днешна Турция). През VI век пр.н.е. навътре от брега е построен около 17 км дълъг „свещен път“, свързващ пристанището на Милет Панормос с Дидима. От двете страни на пътя били поставени архаични статуи на седнали мъже и лъвове (някои от тях сега са в Британския музей)[1].
И Херодот[2] и Павзаний[3] пишат, че когато йонийците пристигат (към I хилядолетие пр.н.е.), те намират едно по-старо култово място, на което е почитана местна богиня. Приема се че светилището е основано през II хилядолетие пр.н.е., но няма археологични доказателства за тази теза. Според легендата на това място Лето забременява от Зевс с Аполон и Артемида. Оракулът е много известен вероятно още през VII век пр.н.е.
Храм на Аполон[редактиране | редактиране на кода]
Първите строителни работи на храм на Аполон датират от около 540 г. пр.н.е. и този храм е от типа диптер, т.е. с портик с две редици колони и отворен вътрешен двор[4] Вътрешността била украсена с колони, чиято подредба била симетрична на тази на външните. Колоните имали фигуративна украса, подобна на използваната в Ефес. До Гръко-персийските войни за този храм се грижел родът на Бранхидите, но той е опожарен от персите през 494 г. пр.н.е.[5]
На мястото на архаичния храм в началото на елинистическата епоха започва строеж на нов колосален храм[1], който се свързва с посещението на Александър Велики в Милет през 334 пр.н.е.
Планирането на храма извършва известният архитект Пайоний (Пеоний) от Ефес (според други източници участва и Дафнис от Милет). Храмът на Аполон (118 м × 60 м) е почти завършен през II век пр.н.е., и макар че остава непокрит, е образец на елинистичния стил със 108 йонийски колони с височина 20 метра. Сградата е първият йонийски храм, при чийто строеж е спазена атическата традиция на равно разстояние между колоните.
Първите археологически разкопки са предприети през 1904 г. от Теодор Виганд по поръчение на берлинския музей и продължават до 1913 г. След 1962 г. разкопките продължават под ръководството на Клаус Тухелд (Klaus Tucheld) от Германския археологичен институт.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 334.
- ↑ Херодот 1.157.3
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 7.2.6.
- ↑ Peter Schneider: Neue Funde vom archaischen Apollontempel in Didyma. In: Ernst-Ludwig Schwandner (Hrsg.): Säule und Gebälk. Zu Struktur und Wandlungsprozeß griechisch-römischer Architektur. Bauforschungskolloquium in Berlin vom 16.-18. Juni 1994. Diskussionen zur Archäologischen Bauforschung. Vol. 6, 1996, p. 78 – 83.
- ↑ Didyma | ancient site, Greece // Encyclopedia Britannica. Посетен на 28 октомври 2022. (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Херодот, 1, 157
- Павзаний, 7, 26
- Klaus Tuchelt, Didyma-Branchidai. Zabern, Mainz 1991, ISBN 3-8053-1316-0
- Joseph Fontenrose, 1988. Didyma. Apollo's Oracle, Cult and Companions, (Berkeley).
- H. W. Parke, 1985. The Oracles of Apollo in Asia Minor
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Encyclopedia Iranica, „Didyma“ Архив на оригинала от 2007-04-30 в Wayback Machine.
- Didyma Apollon Temple Turkey
- Site of Didyma
- „Материали по история“ – исторически обекти в Дидима (на български език)
|
