Диего Милито

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аржентина Диего Милито
Diego Milito - Inter Mailand (3).jpg
Лична информация
Прякор Принца
Роден Диего Алберто Милито
12 юни 1979 г. (38 г.)
Бернал, Аржентина Аржентина
Ръст 183 см
Пост нападател
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1999–2003
2003–2005
2005–2008
2008–2009
2009–2014
2014–2016
Общо:
Аржентина Расинг Клуб
Италия Дженоа
Испания Сарагоса
Италия Дженоа
Италия Интер
Аржентина Расинг Клуб
137
59
108
31
128
52
515
(34)
(33)
(53)
(24)
(62)
(18)
(224)
Национален отбор
2003–2011 Аржентина Аржентина 25 (4)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Диего Милито в Общомедия

Диего Алберто Милито (с прякор „El Principe“, Принца) (роден на 12 юни 1979 г. в Бернал, Аржентина) е бивш аржентински футболист, нападател.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Интер[редактиране | редактиране на кода]

Преминава в „нерадзурите“ от ФК Дженоа за сумата от 25 млн евро (в нея влиза и сумата за Тиаго Мота), като до 3 март 2010 има 24 мача и 15 гола с екипа на италианския шампион в Серия А. Принца се разписва за първи път в официален мач за новия си тим при победата с 4-0 в дербито на Милано над градския съперник - Милан. На 13 септември 2009 г. той вкарва и втория си гол със синьо-черната фланелка при победата на шампионите с 2:0 над ФК Парма отново на стадио „Джузепе Меаца“. Следващите му два гола за Интер са при обрата над отбора на Каляри 1-2. С тези две попадения, Милито става номер 1 в историята на Серия А с феноменалните 28 гола в 35 мача,което прави средно по 0,8 гола на мач. Следващия му гол е във вратата на Наполи за 2:0, след като камерунската перла Самюел Ето'о открива резултата още в първата минута. Диего след това претърпява контузия, като отсъства около месец от терените, но още със завръщането си отбеляза изключително важен гол – Интер води на Палермо 4:0, но допуска резултата да стане 4:3. Тогава на терена се появи Милито, който успокоява тифозите с 5-ти гол във вратата на водения от Валтер Дзенга отбор. Принца отбеляза и първия гол във вратата на Ливорно, при успеха на Интер с 2:0 като гост. Това е негов 7-ми гол за 9 изиграни мача в текущия сезон на Серия А. На 4 ноември Милито реазлизира може би най-важния си гол за сезона при резултат 1:0 за Динамо Киев срещу Интер в Украйна, който почти сигурно изхвърля шампионите на Италия от турнира Шампионска Лига, аржентинеца изравнява резултата в 86-та минута. Този гол пък дава крила на съотборниците му, защото в 90-та минута Уесли Снейдер прави резултата 2:1 в полза на Интер и така преминаването в 1/8 финалите на турнира е почти сигурно. „Принцът на Италия“ реазлизира за 1:0 във вратата на Милан за крайната победа с 2:0 във второто дерби на Милано за сезона – мач който Интер печели въпреки, че остава с 9 души на терена.

Диего Милито вкарва изключително важен гол за 1:0 срещу Челси в 1/8-финалите на Шампионската лига на 24 февруари 2010 година. Мач, завършил 2:1 в полза на италианския тим, след голове още на Естебан Камбиасо за Интер и на Саломон Калу за Челси. Няколко дни по-късно пък Милито поразява и вратата на Удинезе за победата с 3:2 в полза на Интер. На полуфинала в Шампионска Лига срещу отбора на настоящия европейски шампион - ФК Барселона, Милито асистира за двете попадения на своя отбор и отбелязва третия гол за крайното 3-1.

През първия си сезон в Интер, Диего Милито вкарва жизнено важни голове, както в Серия А, така и в турнира за Копа Италия (включително и победния гол на финала срещу отбора на Рома), а в шампионската лига дори се разписва във всяка една от елиминационните фази, както и разбира се на самия финал. На финала на Шампионска лига, на 22 май в Мадрид, вкарва и двата гола за победата Интер срещу Байерн Мюнхен с 2-0.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Расинг Клуб[1]
Интер[1]

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Герин д'Оро: 2008/09[9]
  • Шампионска лига 2010 финал: Играч на мача[10]
  • УЕФА Нападател на годината: 2009/10
  • УЕФА Футболист на годината: 2009/10[11]
  • Серия А Футболист на годината: 2009/10[9]
  • Серия А Чужденец на годината: 2009/10[9]
  • ФИФА ФИФПро Световни XI Номинация: 2009, 2010[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б D. Milito - Soccerway. // Soccerway. Посетен на 4 November 2015.
  2. Inter claim first gong of the treble. // ESPNsoccernet. ESPN, 2010-05-05. Посетен на 2010-05-06.
  3. Samuel Eto'o fires Internazionale to Coppa Italia win over Palermo. // Guardian. 29 May 2011. Посетен на 31 May 2011.
  4. Inter vs Palermo Report. // Goal.com. 29 May 2011. Посетен на 31 May 2011.
  5. Two-goal Eto'o fires Inter to more glory. // UEFA.com. 2010-08-21. Архив на оригинала от 25 September 2010. Посетен на 2010-09-30.
  6. Lyon, Sam. Bayern Munich 0-2 Inter Milan. // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 22 May 2010. Посетен на 28 May 2010.
  7. Internazionale on top of the world. // FIFA. 18 December 2010. Посетен на 18 December 2010.
  8. TP Mazembe 0–3 Inter Milan. // BBC Sport. 18 December 2010. Архив на оригинала от 19 December 2010. Посетен на 18 December 2010.
  9. а б в Italy - Footballer of the Year. // RSSSF. Архив на оригинала от 21 January 2015. Посетен на 30 September 2015.
  10. Carminati, Nadia. Milito 'absolutely happy'. // Sky Sports. 22 May 2010. Посетен на 22 May 2010.
  11. UEFA Club Footballer of the Year. // UEFA.com, 1 May 2011. Посетен на 30 May 2016.
  12. World XI players. // FIFA. Посетен на 30 September 2015.