Диего Симеоне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аржентина Диего Симеоне
Diego Simeone - 01.jpg
Лична информация
Роден Diego Pablo Simeone
28 април 1970 г. (47 г.)
Буенос Айрес, Аржентина Аржентина
Ръст 177 cm
Пост дефанзивен полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Испания Атлетико Мадрид (треньор)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1987–1990
1990–1992
1992–1994
1994–1997
1997–1999
1999–2003
2003–2005
2005–2006
Общо:
Аржентина Велес Сарсфийлд
Италия Пиза
Испания Севиля
Испания Атлетико Мадрид
Италия Интер
Италия Лацио
Испания Атлетико Мадрид
Аржентина Расинг
76
55
64
98
57
90
36
37
513
(14)
(6)
(12)
(21)
(11)
(15)
(2)
(3)
(84)
Национален отбор²
1988–2002 Аржентина Аржентина 106 (11)
Треньор
2006
2006–2007
2008
2009–2010
2011
2011–2012
2012–
Аржентина Расинг
Аржентина Естудиантес
Аржентина Ривър Плейт
Аржентина Сан Лоренцо
Италия Катания
Аржентина Расинг
Испания Атлетико Мадрид
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 14 април 2016.
2. Информацията е актуална към 14 април 2016.
Диего Симеоне в Общомедия

Диего Пабло Симеоне (на испански: Diego Pablo Simeone) е бивш аржентински футболист и настоящ треньор на Атлетико Мадрид.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Диего Симеоне започва своята клубна кариера през 1987 г. във Велес Сарсфийлд. През 1990 г. е привлечен от Мирча Луческу в италианския Пиза. Следва кратък престой в Севиля за да се стигне до трансферът му в Атлетико Мадрид. С „дюшекчиите“ Симеоне постига първите си успехи като през сезон 1995-96 печели „дубъл“ в Испания. По това време треньор е сърбина Радомир Антич, а капитан на отбора е Любослав Пенев. Печелят шампионата по категоричен начин като завършват с преднина от 7 точки пред Барселона и с цели 17 пред другия „гранд“ Реал Мадрид. На финала в турнира за Купата на краля побеждават Барселона на Йохан Кройф със златен гол в 102 минута. През 1997 г. Симеоне се завръща в Серия А и подписва с Интер воден от Луиджи Симони. Два сезона е титуляр за отбора, а през 1997/98 г. печели Купата на УЕФА след победа на финала с 3:0 над бъдещият си клуб Лацио, воден от Свен-Йоран Ериксон. През 1999 г. преминава в Лацио където играе рамо до рамо със своите сънародници и съотборници от националния отбор на Аржентина - Ернан Креспо, Матиас Алмейда, Клаудио Лопес, Нестор Сенсини и Хуан Себастиан Верон. Още в първия си сезон с екипа на „орлите“ Диего Симеоне печели требъл на Италия, както и Суперкупата на УЕФА, побеждавайки в битката за трофея Манчестър Юнайтед с 1:0. В борбата за скудетото Лацио и Ювентус спорят до последния кръг в който „бианконерите“ губят от Перуджа, а Симеоне и неговите съотборници побеждават Реджина за да ликуват като шампиони на Италия. Във финала за купата на страната Лацио отстранява Интер след 0:0 на Джузепе Меаца и победа с 2:1 на Стадио Олимпико, а победния гол за „римските орли“ бележи именно Диего Симеоне. В мача за Суперкупата на Италия отново побеждават Интер на Марчело Липи с 4:3. В Рим Симеоне играе още три сезона преди да се завърне обратно в Атлетико Мадрид през 2003 година и след нови два сезона за „дюшекшиите“ завършва кариерата си в аржентинския Расинг.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

За Аржентина дебютира през 1988 г. и изиграва цели 106 мача, като по този показател заема трето място в историята на националния отбор след Хавиер Санети (145) и Роберто Аяла (115). С екипа на „гаучосите“ Симеоне печели изданията на турнира Копа Америка за 1991 и 1993 година, след победи с по 2:1 съответно над Колумбия и Мексико, като във финалната среща срещу колумбийците отбелязва втория победен гол. Играе и на три световни първенства през 1994, 1998 и 2002 г. Носител е на сребърен медал от Летните олимпийски игри през 1996 г., печели и Купата на конфедерациите през 1992 г. след победа на финала с 3:1 над Саудитска Арабия.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Диего Симеоне играе своя последен мач за Расинг на 17 февруари 2006 г., след което прекратява своята състезателна кариера и става старши треньор на клуба. На 18 май същата година става старши треньор на Естудиантес и ги извежда до първата им титла от 23 години насам, след като на 13 декември 2006 г. побеждават в решителния последен мач Бока Хуниорс с 2:1. През октомври същата година в своя анкета сайтът Clarín.com го обявява за „Треньор на годината“ в Аржентина.[1] На 15 декември 2007 г. Симеоне е представен като новият старши треньор на Ривър Плейт, заемайки мястото на подалият оставка Даниел Пасарела. Изважда клуба до шампионската титла на Клаусура за 2008 г. Лошият старт в шампионата довел до 11 загуби и закотвил отбора на дъното в аржентинската примера дивисион, както и ранното отпадане в Копа Судамерикана от мексиканския Чивас Гуадалахара принуждават Симеоне да подаде оставка на 7 ноември 2008 г. Следват кратки престои в Сан Лоренцо, италианския Катания и отново в Расинг. На 23 декември 2011 Симеоне е представен като новият старши треньор на Атлетико Мадрид. На 9 май 2012 г., печели Лига Европа побеждавайки на финала Атлетик Билбао с 3:0, а на 31 август и Суперкупата на УЕФА след победа над европейският шампион Челси с 4:1.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист:

Испания Атлетико Мадрид
Италия Интер
Италия Лацио
Аржентина Аржентина

Като треньор:

Аржентина Естудиантес
Аржентина Ривър Плейт
Испания Атлетико Мадрид

Източници[редактиране | редактиране на кода]