Диего Коста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Диего да Силва Коща)
Диего Коста
Коста на Мондиал 2018 в Русия
Лична информация
Роден
Диего да Силва Коста
7 октомври 1988 г. (35 г.)
Лагарто, Бразилия
Второ гражданство Испания
Ръст188 см
ПостНападател
Настоящ отбор
Отбор Гремио
Номер29
Юношески отбори
2004 – 2006 Барселона ЕК
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2006
2006
2007 – 2009
2007
2007 – 2008
2008 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2014
2012
2014 – 2017
2018 – 2021
2021 – 2022
2022 – 2023
2023
2024 –
Брага
Пенафиел *
Атлетико Мадрид
Брага *
Селта Виго *
Албасете *
Реал Валядолид
Атлетико Мадрид
Райо Валекано *
Челси
Атлетико Мадрид
Атлетико Минейро
Улвърхемптън
Ботафого
Гремио
0
13
0
6
30
35
34
94
16
89
75
19
23
12
4
(0)
(5)
(0)
(0)
(6)
(10)
(8)
(43)
(10)
(52)
(15)
(5)
(1)
(3)
(5)
Национален отбор
2013
2014 – 2018
Бразилия
Испания
2
24
(0)
(10)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 27 август 2023 г.
* Играе под наем в посочения отбор.
Диего Коста в Общомедия

Диего да Силва Коста (на Португалски: [ˈdʒjeɡu dɐ ˈsiwvɐ ˈkɔstɐ], Испански: [ˈdjeɣo ða ˈsilβa ˈkosta]) е бразилски футболист с испанско гражданство. Играе като нападател, роден е на 7 октомври 1988 г. в Бразилия, състезател на Гремио.

Коста започва кариерата си в Спортинг Брага. През 2007 г. подписва с Атлетико Мадрид, но бива пращан под наем последователно в Брага, Селта Виго и Албасете преди да бъден продаден на Валядолид през 2009 г. На следващия сезон Атлетико си го връща обратно, оттогава Коста ключова фигура в атаката на дюшекчиите. През сезон 2013/14 отбелязва 27 гола с което помага на отбора си да спечели Ла Лига. В кариерата като национал, Коста записва 2 мача за Бразилия през 2013 г., но по-късно обявява, че желае да представя Испания, след като получава гражданство. Дебюта си за Ла Фурия прави през март 2014 г.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Лагарто, Бразилия, Коста започва кариерата си в Барселона Еспортиво Капела в Сао Пауло, практикувайки уличен футбол до 16-годишна възраст.[1] Професионалната му кариера започва в Португалия, през февруари 2006 г. когато подписва с Брага, след като прекарва няколко месеца в резервите.

През лятото на 2006 г. е пратен под наем в Пенафиел. През декември Атлетико Мадрид закупува 50% от правата върху играча за €1.5 млн. Коста остава под наем в Брага до края на сезона и отбелязва първия си гол за тима при победата над Парма с 1 – 0 в Купата на УЕФА. През следващите две години, Коста отново е пращан под наем този път в отборите на Райо Валекано и Алабасете.

Реал Валядолид[редактиране | редактиране на кода]

На 8 юли 2009 г. Коста е продаден в Реал Валядолид като част от сделката за вратаря Серхио Асенхо, като в трансфера е включена клуза за откупуване която може да бъде активирана в края на сезона от Атлетико Мадрид.

Започва силно в новия си отбор, като отбелязва 6 гола в първите си 12 мача, но след това до края на сезона се разписва едва веднъж и отборът на Реал Валядолид изпада.

Атлетико Мадрид[редактиране | редактиране на кода]

2010/11[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2010 г. Коста се завръща при „дюшекчиите“, като Атлетико плаща необявена сума на Брага за останалите 30% от правата върху играча. На 26 септември отбелязва единствения гол в мача срещу Реал Сарагоса. На 3 април отбелязва нов гол този път при победата с 3 – 2 над Осасуна.

Коста в Райо Валекано

2011/12[редактиране | редактиране на кода]

През юли 2011 по време на предсезонната подготовка на Атлетико, Коста получава сериозна контузия в коляното и пропуска по-голямата част от сезона. На 23 януари 2012 е пратен под наем в Райо Валекано до края на сезона. Там отбелязва 4 гола в първите си 3 мача за отбора. Завършва сезона с 10 гола в 16 срещи.

Коста срещу Алмерия

2012/13[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2012 г., Коста е замесен в няколко случки на терена в два различни мача. Първо при загубата с 2 – 0 в мадридското дерби, където е наказан дисциплинарно и в следващия мач срещу Виктория Пилзен в Лига Европа, където получава червен картон. Въпреки това след изтичането на наказанията той отново попада в стартовия състав на Диего Симеоне и отбелязва три гола в следващите два домакински мача срещу Депортиво в първенството и срещу Хетафе за Купата.

След полуфинала за Купата срещу Севиля, головата сметка на Коста набъбва до 7 гола в турнира, отбелязвайки два в първата среща и един във втората. Във втория мач отново е замесен в любопитни ситуации на терена и бива изгонен от главния съдия на мача.

Коста отбелязва изравнителното попадение във финала за Купата срещу градския съперник Реал Мадрид, преди гола на Миранда в продълженията и първата победа на Атлетико от 25 последователни срещи срещу този съперник.

2013/14[редактиране | редактиране на кода]

През август 2013 г., сериозен интерес към Коста има от страна на Ливърпул, които активиран освобождаващата клауза в договора на играча, въпреки това той решава да остане и подновява договора си до 2018. Няколко дни по-късно Диего отбелязва гол в първия мач за сезона при победата с 3 – 1 над Севиля.

На 24 септември, Коста отбелязва двата гола при победата с 2 – 1 над Осасуна, което позволява на Атлетико да запази равенство в точките с Барселона. Четири дена по-късно, в Мадридското дерби, той отбелязва единственото попадение в мача за рекордната втора поредна победа над градския съперник за по-малко от 5 месеца.

На 22 октомври 2013 г., Коста отбелязва дебюта си в Шампионска лига с два гола във вратата на Аустрия Виена. В първия мач от елиминационната фаза на турнира отбелязва гол срещу Милан, последван от още два във втория мач, което изпраща Атлетико на 1/4 финал за първи път от 17 години.

На 30 април 2014 г. Коста печели и отбелязва дузпа във втория мач от полуфинала срещу Челси, който Атлетико печели с 3 – 1 и достига финала за първи път от 1974 г. насам. Той завършва с 27 гола в първенството на трето място сред голмайсторите, отборът става шампион за първи път след 1996 г., но играча получава контузия в последния мач за сезона срещу Барселона. Атлетико се опитва да възстанови Диего за предстоящия финал за Шампионска лига, като го изпраща за лечение в Белград. Коста бива включен в стартовия състав за финала, на напуска терена само след 8 минути игра, Атлетико губи с 1 – 4. След мача Диего Симеоне обявява, че вината е изцяло негова за загубата и не е трябвало да пуска играч с контузия в мача.

Челси[редактиране | редактиране на кода]

Коста срещу Бешикташ

След като преминава медицинските прегледи през юни, на 1 юли Челси обявяват: „Можем да потвърдим, че е постигната договорка с Атлетико Мадрид за трансфера на Диего Коста“, след като са активирали освобождаващата клауза в договора на играча на стойност £32 млн. На 15 юли трансферът е завършен и Коста подписва 5-годишен договор с клуба срещу £150 000 на седмица. След заминаването на Демба Ба той получава №19, който носи на Световното първенство в Бразилия и преди това в Атлетико.

Коста започва страхотно престоя си в клуба още в пред сезонната подготовка. На 27 юли при дебюта си в неофициална среща отбелязва гол след извеждащо подаване от страна на Сеск Фабрегас срещу словенския Олимпия. Диего бележи и във втория си мач от пред сезонната подготовка срещу Фенербахче, след страхотна самостоятелна акция. В последния мач от подготовка на клуба той отново блести и отбелязва двете попадения срещу Реал Сосиедад на 12 август.

Диего открива головата си сметка в Премиър лийг още в първия кръг отбелязвайки изравнителното попадение срещу Бърнли при последвалата победа с 3 – 1.

Национална кариера[редактиране | редактиране на кода]

На 5 март 2013 г. селекционера на Бразилия Луиш Фелипе Сколари изпраща повиквателна на Коста за приятелските срещи срещу Италия и Русия. Прави дебюта си в първия мач, като заменя Фред в средата на второто полувреме.

През септември 2013 г. Испанската футболна федерация изпраща официална молба към ФИФА за разрешение Коста да представлява Испания след като получава испанско гражданство по-рано през лятото.

На 29 октомври 2013 г. Коста обявява, че желае да представлява Испания вместо Бразилия и изпраща писмо до Бразилската Футболна федерация. По-късно отказва бразилското си гражданство.

На 28 февруари 2014 г. Висенте дел Боске го включва в групата за приятелския мач срещу Италия. Коста прави своя дебют за Ла Фурия на 5 март като изиграва пълни 90 минути.

Коста е включен в разширения състав, а по-късно и в официалния състав на Испания за Световното. Завръща се след контузията получена в края на сезона срещу Ел Салвадор в последната проверка преди Мондиала, където печели дузпа при победата с 2 – 0. В първия мач от Световното първенство срещу Холандия печели дузпа, която е отбеляза от Чаби Алонсо за 1 – 0 при разгромната загуба за Ла Фурия с 1 – 5. Започва като титуляр при загубата с 0 – 2 от Чили във втория мач, но бива сменен от Фернандо Торес и Испания отпада от турнира. В последния мач остава неизползвана смяна срещу Австралия.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

Атлетико Мадрид

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубна[редактиране | редактиране на кода]

Отбор Сезон Първенство Купа Друго Общо
Първенство Участия Голове Участия Голове Участия Голове Участия Голове
Пенафиел 2006 – 07 Лига де Хонра 13 5 1 0 14 5
Брага 2006 – 07 Примейра Лига 7 0 1 0 2 1 10 1
Селта Виго 2007 – 08 Сегунда дивисион 30 5 1 0 31 5
Албасете 2008 – 09 Сегунда дивисион 35 9 1 0 36 9
Реал Валядолид 2009 – 10 Ла лига 34 8 2 1 36 9
Атлетико Мадрид 2010 – 11 Ла лига 28 6 5 1 6 1 39 8
Райо Валекано 2011 – 12 Ла лига 16 10 0 0 16 10
Атлетико Мадрид 2012 – 13 Ла лига 31 10 8 8 5 2 44 20
2013 – 14 Ла лига 35 27 8 1 9 8 52 36
Атлетико Мадрид общо 94 43 21 10 20 11 135 64
Челси 2014 – 15 Премиър лийг 3 4 0 0 0 0 0 0
Общо кариера 232 84 27 11 22 12 278 103

Национална[редактиране | редактиране на кода]

Бразилия
Година Участия Голове
2013 2 0
Total 2 0
Испания
Година Участия Голове
2014 4 0
Общо 4 0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Primera desde la calle // El País, 23 януари 2010. Посетен на 25 юли 2010. (на испански)