Диетисалви ди Спеме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диетисалви ди Спеме
италиански художник
Роден
13-и век
Починал
1291 г.
Диетисалви ди Спеме в Общомедия
Диетисалви ди Спеме. „Мадона с младенца и ангели“. ок.1262 г. Пинакотека. Сиена

Диетисалви ди Спеме (итал. Dietisalvi di Speme, споменава се в 1250 г. – работи в Сиена до 1291) е италиански художник от втората половина XIII век, управляващ голямо ателие, на творчество му са повлияли Копо ди Марковалдо и флорентинеца Чимабуе. Представител на Сиенската школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Името „Диетисалви“ в сиенските архивни документи се появява много пъти от 1250 до 1291 г., и то, в разни съчетания, това означава само едно, че Диетисалви ди Спеме е голяма школа-ателие, работниците на което изпълняват множество поръчки от негово име.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Основна част от работите на Диетисалви ди Спеме е религиозната живопис, свързана с установяването в Сиена на култа към Мадоната.[1]

„Мадона дел Вото“

„Мадона с дарове“, ок. 1260 – 67 г.[редактиране | редактиране на кода]

Неговата „Мадона дел Вото“ („Мадона с дарове“, ок. 1260 – 67 г. Сиена, музей на Катедралата) е важен етап в този процес. До средата на 1260-те години главна икона в сиенската катедрала е „Мадоната с големите очи“ на Майстор от Треса, но е заменена от „Мадона дел вото“ на Диетисалви ди Спеме, която той копира от византийската икона „Богородица одигитрия“, и която печели защото е по-истинска, отколкото предишната икона.

През 1260-те години в Сиенската катедрала за благодарност към Мадоната за нейната защита е издигнат нов олтар, част от който става „Мадона дел вото“. В дните на опасност, свещениците извършват ритуал на полагане пред нейния лик ключовете на град Сиена, или извършвали с нея обиколка около катедралата; това продължава през XIV, XV, и XVI век).[2] Специалистите приписват на Диетисалви още няколко произведения:

  • „Мадона с младенеца и ангели“ (1262 г., Сиена, Пинакотека);
  • „Мадона ди сан Бернардино“ (Сиена, Пинакотека);
  • „Диптих на св. Клара“
  • „Разпятие“.

Фрески[редактиране | редактиране на кода]

Неочаквано откритите фрески в криптата на катедралата на Сиена през 2001 година, също си приписват на четката на художника. Създаването им се отнася към 1280 година. Голям принос за това имат изследванията на Лучано Белози.[3]

Таволета[редактиране | редактиране на кода]

Дървените обложки за разходните книги на сиенската хазна се наричат таволета (итал.tavoletta di Biccherna, думата произлиза от итал. tavola – дъска). Установена е уникална традиция те да се украсяват от най-добрите сиенски художници.

Диетисалви ди Спеме често фигурира в документи на сиенската хазна /Бикерна/, като изпълнител на поръчки за изготовяне на таволета. Някои изследователи пишат даже, че той е имал монопол над тази работа. От известните по документи 56 таволета, изписани от Диетисалви ди Спеме, до наши дни са стигнали само четири. Най-известни от тях са таволета с портрети на „камарленго“ (глава на сиенската хазна): Илдебрандино Палярезе (1264 г., Сиена, градски архив) и Раниери Паляре (1270 г. Сиена, Градски архив). Тези изображения са интересни на първо място с това, че по същността си това са първи реални портрети на светски хора, а не икони на канонизирани светци. Те са изписани с темпера с цвят охра, устните са подчертани с тъмночервен пигмент. За този момент това е голям прогрес в развитие на живописта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Duccio. Alle origini della pittura senese, catalogo della mostra (Siena, 2003 – 2004) a cura di A. Bagnoli, R. Bartalini, L. Bellosi e M. Laclotte, Cinisello Balsamo, Silvana Editoriale, 2003.
  2. Luciano Bellosi, „I vivi parean vivi“. Scritti di storia dell'arte italiana del Duecento e del Trecento, Centro Di, Firenze 2006, pp. 56 – 70)
  3. Luciano Bellosi, Per un contesto cimabuesco senese: a) Guido da Siena e il probabile Dietisalvi di Speme, in „Prospettiva“, 61, 1991