Диетисалви ди Спеме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Диетисалви ди Спеме. "Мадона с младенца и ангели". ок.1262 г. Пинакотека. Сиена

Диетисалви ди Спеме (итал. Dietisalvi di Speme, споменава се в 1250 г. – работи в Сиена до 1291) е италиански художник от от втората половина XIII век, управляващ голямо ателие, на творчество му са повлияли Копо ди Марковалдо и флорентинеца Чимабуе. Представител на Сиенската школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Името „Диетисалви“ в сиенските архивни документи се появява много пъти от 1250 до 1291 година, и то, в разни съчетания, това означава само едно, че Диетисалви ди Спеме е голяма школа-ателие, работниците на което изпълняват множество поръчки от негово име.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Основна част от работите на Диетисалви ди Спеме е религиозната живопис, свързана с установяването в Сиена на култа към Мадоната.[1]

„Мадона дел Вото“

„Мадона с дарове“, ок. 1260-67 г.[редактиране | редактиране на кода]

Неговата „Мадона дел Вото“ („Мадона с дарове“, ок. 1260-67 г. Сиена, музей на Катедралата) е важен етап в този процес. До средата на 1260-те години главна икона в сиенската катедрала е „Мадоната с големите очи“ на Майстор от Треса, но е заменена от „Мадона дел вото“ на Диетисалви ди Спеме, която той копира от византийската икона "Богородица одигитрия", и която печели защото е по-истинска, отколкото предишната икона.

През 1260-те години в Сиенската катедрала за благодарност към Мадоната за нейната защита е издигнат нов олтар, част от който става „Мадона дел вото“. В дните на опасност, свещениците извършват ритуал на полагане пред нейния лик ключовете на град Сиена, или извършвали с нея обиколка около катедралата; това продължава през XIV, XV, и XVI век).[2] Специалистите приписват на Диетисалви още няколко произведения:

  • „Мадона с младенеца и ангели“ (1262 г., Сиена, Пинакотека);
  • „Мадона ди сан Бернардино“ (Сиена, Пинакотека);
  • „Диптих на св. Клара“
  • „Разпятие“.

Фрески[редактиране | редактиране на кода]

Неочаквано откритите фрески в криптата на катедралата на Сиена през 2001 година, също си приписват на четката на художника.Създаването им се отнася към 1280 година. Голям принос за това имат изследванията на Лучано Белози.[3]


Таволета[редактиране | редактиране на кода]

Дървените обложки за разходните книги на сиенската хазна се наричат таволета (итал.tavoletta di Biccherna, думата произлиза от итал. tavola — дъска). Установена е уникална традиция те да се украсяват от най-добрите сиенски художници.

Диетисалви ди Спеме често фигурира в документи на сиенската хазна /Бикерна/, като изпълнител на поръчки за изготовяне на таволета. Някои изследователи пишат даже, че той е имал монопол над тази работа. От известните по документи 56 таволета, изписани от Диетисалви ди Спеме, до наши дни са стигнали само четири. Най-известни от тях се явяват таволета с портрети на „камарленго“ (глава на сиенската хазна): Илдебрандино Палярезе (1264 г., Сиена, градски архив) и Раниери Паляре (1270 г. Сиена, Градски архив). Тези изображения са интересни на първо място с това, че по същността си това са първи реални портрети на светски хора, а не икони на канонизирани светци. Те са изписани с темпера с цвят охра, устните са подчертани с тъмночервен пигмент. За този момент това е голям прогрес в развитие на живописта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Duccio. Alle origini della pittura senese, catalogo della mostra (Siena, 2003-2004) a cura di A. Bagnoli, R. Bartalini, L. Bellosi e M. Laclotte, Cinisello Balsamo, Silvana Editoriale, 2003.
  2. Luciano Bellosi, "I vivi parean vivi". Scritti di storia dell'arte italiana del Duecento e del Trecento, Centro Di, Firenze 2006, pp. 56-70)
  3. Luciano Bellosi, Per un contesto cimabuesco senese: a) Guido da Siena e il probabile Dietisalvi di Speme, in "Prospettiva", 61, 1991