Диетология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Диетологията е наука за храненето, която изучава снабдяването на организмите и клетките с необходимите вещества за поддържането на техния живот. Здравословното хранене може значително да намали риска от някои заболявания, като диабет и остеопороза.

Диетология и диета[редактиране | редактиране на кода]

Диетологията е сравнително нова наука и бележи началото си през първите години на XX век.

Плодовете са незаменими при здравословното хранене

Основополагащо понятие в науката за храненето е диетата, която предствалява храната, която приема организма. Неправилният хранителен режим може да причини редица заболявания, като скорбут, затлъстяване, анорексия, високо кръвно налягане, рак, сърдечно-съдови заболявания[1], диабет и остеопороза.

Предпоставки за разлика в диетата на различните хора могат да бъдат открити в различните традиции, обичаи, религиозни предпочитания, икономическо състояние, личен избор и здравословно състояние на хората. Диетолозите предписват диети за регулиране на телесната маса с цел намаляване риска от някои заболявания.

Правилната диета е основополагащ принцип на здравословното хранене. Световната здравна организация отправя следните препоръки за установяване на здравословен хранителен режим[2]:

  • Постигане на балансиран прием на енергия чрез храната с цел нормализиране на телесната маса.
  • Ограничаване на приема на наситени мазнини (от животински произход) и заместването им с ненаситени (от растителен произход) и трансмастни киселини.
  • Увеличаване на консумацията на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и ядки.
  • Ограничаване на приема на прости захари (монозахариди) – глюкоза, фруктоза и други до 10% от общия хранителен прием за деня.
  • Ограничаване на приема на сол и ориентиране към консумацията на йодирана сол.

Енергиен прием и енергийна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Енергията, която организмът си набавя след обработката на храната, се измерва в килокалории и килоджаули, като в разговорната реч вместо килокалории се използва по-често думата калории.

Изчислено е, че човешкият организъм се нуждае от приблизително 2000 – 2500 kcal[3], но приемът на енергия е индивидуален и зависи от пола, възрастта, ръста, физическото натоварване и здравословното състояние на човека.

Малко известен факт е, че около 70% от съдържанието на ядките е мазнини

Увеличаването на физическото натоварване и резките промени в температурата на тялото ускоряват ритъма на метаболизма, което води до увеличаване на нуждата от прием на допълнителна енергия чрез храната.

Енергийната стойност е различна за различните вещества, които примаме при храненето, като основен енергиен източник за човешкото тяло са въглехидратите.

Хранителни вещества Енергийна стойност
Мазнини 9 kcal/g
Алкохоли 7 kcal/g
Белтъчини 4 kcal/g
Въглехидрати 4 kcal/g
Органични киселини 3 kcal/g
Фибри 2 kcal/g

Част от енергията, която приемаме с храната, се изразходва за нейната обработка в храносмилателната система (около 10%). Това явление се нарича термичен ефект на храната[4]. Той може да бъде увеличен, ако непосредствено след храненето се увеличи физическата активност (например разходка след ядене).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Metabolic syndrome, A.D.A.M. Medical Encyclopedia, June 2, 2012 ((en))
  2. Diet на сайта на Световната здравна организация ((en))
  3. Larson G.E.; Haier R.J.; LaCasse L.; Hazen K., Evaluation of a mental effort hypothesis for correlations between cortical metabolism and intelligence, Intelligence, Volume 21, Number 3, November 1995, pp. 267 – 278(12) ((en))
  4. The Thermic Effect of Food на сайта Caloriesperhour.com ((en))