Дилетант

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дилетант (на италиански: dilettante; на френски: dilettante от ит. dilettare, лат. delecto – забавлявам, радвам, възхищавам) е лице, което болезнено и пристрастено се занимава с някоя наука или изкуство, а също така и лице, което упражнява дейности, свързани с тях, без да има необходимата професионална подготовка и специализирано образование[1].

Дилетантизмът е социално явление, познато още от времето на Сократ.[2] В България тази проблематика е детайлно изследвана от проф.Иван Славов и описана в книгата му „Дилетантизмът“, издадена през 1984 г. от издателство „Наука и изкуство“.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Дилетантът добре осъзнава, но трудно приема професионализма в областта, с която се занимава, например в музикалното изкуство, поради това че по една или друга причина не е успял да се образова, а в много случаи и поради липсата на талант[3].

Дилетантът е човек, отдаден на една идея, мисъл, чувство, страст, които поглъщат значителна част от неговите сили, време, средства, без да е сигурен в успеха и още по-малко в признанието.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БАН. Речник на чуждите думи в българския език. С. 1992. – фототипно второ издание
  2. . Дилетантизмът, Славов, Иван, С. 1984, „Наука и изкуство“
  3. Четриков, С. Музикален терминологичен речник. Музика. С. 1979. – стр. 87